Какво „казват“ цветята в традициите ни
Почти всяка билка и всяко цвете в българските обичаи носи в себе си някаква символика и се употребява в разнообразни обстановки, за отбрана или магия, описаха от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
Народната религия, в нашата обичайната просвета, играе съществена роля при възприемането и осмислянето на заобикалящия ни свят. Липсата на научни пояснения, свързани с измененията в средата, появяването на заболяванията и естествените бедствия, са довели до едно магично, в някои връзки, пояснение за света. Знанието за растенията и техните лечебни свойства са добити от индивида, с помощта на хилядолетен опит. Тези знания са намерили място в значително митове и разкази, разяснява Росица Балтаджиева, специалист " Образователни стратегии " в Националния етнографски музей.
Цветята като талисман против зли сили и заболявания
Билките невен, стратур, иглика, трендафил, здравец и други да вземем за пример са момински растения и са възпети в доста национални песни. Тези цветя се носят от моми и невести за отбрана, изясни Балтаджиева, като уточни, че обичайните митологични вярвания в змейове, самодиви, заболявания (на които е даден човешки облик като Баба Шарка), уроки или вълшебства са били доста мощно изразени. Поради тази причина е било значимо хората да могат да се предпазят от тях. Именно тук идват на помощ растенията.
Всички изброени нагоре цветя се употребяват за отбрана от уроки, вълшебства и разнообразни митологични създания. Например невенът, като доста уважавано цвете, се е сплитал на венци, които момите и невестите са носели за цялост от страна на змейове, самовили и разнообразни зли сили. Игликата се е носела от моми и момци, тъй като се е вярвало, че може да защищити младежите от змея или змеицата. Цветето росен пък се е носело за отбрана от самодиви, описа специалистът.
iStock/Getty Images
Цветята и билките се берат главно от дами
Събирането на билки е най-вече женско занятие, разказа обичая Росица Балтаджиева. Билки се берат на доста празници, само че особено на Еньовден това деяние е обредно натоварено. Всички дами са си набавяли растения за потребностите на семейството от лекуване. Най-важно обаче е било с билки да се снабдят всички врачки, билкарки и магьосници. Според националната религия заболяванията са 77 и половина. Смята се, че за всички 77 заболявания има лек, само че за половинката няма билка, която да я излекува. Дори най-вещите билкарки не знаят билката за половинката болест.
В кои обреди са се употребявали растенията
Цветята влизат в приложимост в доста традиции и обреди, изясни специалистът. При женитба във венеца на невестата се поставя още веднъж невен. Седеф(че) се слага във венеца и в пазвата на булката, за да е защитена от неприятни очи и вълшебства. Трендафилът от своя страна е градинско цвете, което е възпято в момински и сватбарски песни. Той е белег на хубост, младост, наслада и се употребява при раждане, женитба и годеж.
Омайничето се използва от момите, с цел да накарат някой момък да се влюби в тях. Билката пораства в нивите, сред пшеницата и ръжта, само че също и в планините. Името си е получила от това, че при нейната консумация може да омайва хората. Тя е синя на цвят и съгласно вярванията има свойствата да омайва момците и те да полудяват по момите. Подобни цветя, употребявани за любовна магия, са любичето (пъстроцветна теменуга) и перуниката. Има билки, които са се употребявали не за обич, а тъкмо противоположното, за разлъка. Сред тях са чемериката и тинтявата.
iStock/Getty Images
Здравецът – най-предпочитаното цвете в българските обичаи
Всички цветя имат особено предопределение, само че може би здравецът е цветето, което се използва съвсем във всички обредни практики, тъй като е белег на здраве и наслада, разяснява Росица Балтаджиева. Използва се при годеж, женитба, раждане, коледарите носят на калпаците си китка от здравец и така нататък Той участва в по-голямата част от празничните обреди и традиции. Именно с него се свързват и известните имена Здравко и Здравка.
Цветята и легендите
Експертът описа една любопитна и малко позната легенда за билката разрешение. Тя най-често се среща по ливадите. Тази билка, съгласно националната религия, има силата да отключва всяка врата, даже земята може да се разтвори и да открие имането, прикрито в нея. Лошото обаче е, че мъчно може да се откри. Билкарките не умеят да го откриват, само че има едно горско творение, което знае постоянно къде да откри разковничето. Това е костенурката. Любопитен е разказът по какъв начин билкарките могат да се снабдят с него, разяснява Балтаджиева. Според вярването, би трябвало да се отиде в гората и да се откри гнездо на костенурка, в което да са нейните яйца. То се загражда с плет. Когато костенурката пристигна и види, че няма по какъв начин да премине, тя ще тръгне да търси билката, която може да отвори преградата, деляща я от яйцата ѝ. Щом я откри, я донася, а преградата пада пред силата на разковничето. Костенурката към този момент може да влезе, оставяйки билката настрани. Тогава идва ред на билкарката да вземе разковничето, което към този момент е непотребно за костенурката.
„ Цветните “ имена пазят децата
Повечето цветя са употребявани в традицията, точно тъй като те имат силата да защищават и да лекуват. Цветните имена, давани на децата, са още веднъж за предотвратяване, означи специалистът. Според визиите на българите, женските имена на цветя са и знак на хубост и плодовитост. Мъжките пък, като Ясен и Явор, които са имена на дървета, се свързват с запазване на здравите корени и устоите на фамилията и другарството. Любопитно е, че измежду архивите намираме имена, които носят цветна символика, само че са все по-рядко срещани през днешния ден. Такива са Сълза и Сълзица, отнасящи се не към сълзи, а към момината сълза, която се е смятала за едно от най-фините и изящни цветя, изясни още Балтаджиева. Като различен образец тя уточни Бисера, което е едно от старите имена, с които е наричано цветето маргарита, и още - Ружа, Незабравка, Теменужка, Роза, Карамфил(ка) и други Сред модерните през днешния ден имена на цветя пък са Калина, Вероника, Лора и Далия.
iStock/Getty Images
Народната религия, в нашата обичайната просвета, играе съществена роля при възприемането и осмислянето на заобикалящия ни свят. Липсата на научни пояснения, свързани с измененията в средата, появяването на заболяванията и естествените бедствия, са довели до едно магично, в някои връзки, пояснение за света. Знанието за растенията и техните лечебни свойства са добити от индивида, с помощта на хилядолетен опит. Тези знания са намерили място в значително митове и разкази, разяснява Росица Балтаджиева, специалист " Образователни стратегии " в Националния етнографски музей.
Цветята като талисман против зли сили и заболявания
Билките невен, стратур, иглика, трендафил, здравец и други да вземем за пример са момински растения и са възпети в доста национални песни. Тези цветя се носят от моми и невести за отбрана, изясни Балтаджиева, като уточни, че обичайните митологични вярвания в змейове, самодиви, заболявания (на които е даден човешки облик като Баба Шарка), уроки или вълшебства са били доста мощно изразени. Поради тази причина е било значимо хората да могат да се предпазят от тях. Именно тук идват на помощ растенията.
Всички изброени нагоре цветя се употребяват за отбрана от уроки, вълшебства и разнообразни митологични създания. Например невенът, като доста уважавано цвете, се е сплитал на венци, които момите и невестите са носели за цялост от страна на змейове, самовили и разнообразни зли сили. Игликата се е носела от моми и момци, тъй като се е вярвало, че може да защищити младежите от змея или змеицата. Цветето росен пък се е носело за отбрана от самодиви, описа специалистът.
iStock/Getty Images Цветята и билките се берат главно от дами
Събирането на билки е най-вече женско занятие, разказа обичая Росица Балтаджиева. Билки се берат на доста празници, само че особено на Еньовден това деяние е обредно натоварено. Всички дами са си набавяли растения за потребностите на семейството от лекуване. Най-важно обаче е било с билки да се снабдят всички врачки, билкарки и магьосници. Според националната религия заболяванията са 77 и половина. Смята се, че за всички 77 заболявания има лек, само че за половинката няма билка, която да я излекува. Дори най-вещите билкарки не знаят билката за половинката болест.
В кои обреди са се употребявали растенията
Цветята влизат в приложимост в доста традиции и обреди, изясни специалистът. При женитба във венеца на невестата се поставя още веднъж невен. Седеф(че) се слага във венеца и в пазвата на булката, за да е защитена от неприятни очи и вълшебства. Трендафилът от своя страна е градинско цвете, което е възпято в момински и сватбарски песни. Той е белег на хубост, младост, наслада и се употребява при раждане, женитба и годеж.
Омайничето се използва от момите, с цел да накарат някой момък да се влюби в тях. Билката пораства в нивите, сред пшеницата и ръжта, само че също и в планините. Името си е получила от това, че при нейната консумация може да омайва хората. Тя е синя на цвят и съгласно вярванията има свойствата да омайва момците и те да полудяват по момите. Подобни цветя, употребявани за любовна магия, са любичето (пъстроцветна теменуга) и перуниката. Има билки, които са се употребявали не за обич, а тъкмо противоположното, за разлъка. Сред тях са чемериката и тинтявата.
iStock/Getty Images Здравецът – най-предпочитаното цвете в българските обичаи
Всички цветя имат особено предопределение, само че може би здравецът е цветето, което се използва съвсем във всички обредни практики, тъй като е белег на здраве и наслада, разяснява Росица Балтаджиева. Използва се при годеж, женитба, раждане, коледарите носят на калпаците си китка от здравец и така нататък Той участва в по-голямата част от празничните обреди и традиции. Именно с него се свързват и известните имена Здравко и Здравка.
Цветята и легендите
Експертът описа една любопитна и малко позната легенда за билката разрешение. Тя най-често се среща по ливадите. Тази билка, съгласно националната религия, има силата да отключва всяка врата, даже земята може да се разтвори и да открие имането, прикрито в нея. Лошото обаче е, че мъчно може да се откри. Билкарките не умеят да го откриват, само че има едно горско творение, което знае постоянно къде да откри разковничето. Това е костенурката. Любопитен е разказът по какъв начин билкарките могат да се снабдят с него, разяснява Балтаджиева. Според вярването, би трябвало да се отиде в гората и да се откри гнездо на костенурка, в което да са нейните яйца. То се загражда с плет. Когато костенурката пристигна и види, че няма по какъв начин да премине, тя ще тръгне да търси билката, която може да отвори преградата, деляща я от яйцата ѝ. Щом я откри, я донася, а преградата пада пред силата на разковничето. Костенурката към този момент може да влезе, оставяйки билката настрани. Тогава идва ред на билкарката да вземе разковничето, което към този момент е непотребно за костенурката.
„ Цветните “ имена пазят децата
Повечето цветя са употребявани в традицията, точно тъй като те имат силата да защищават и да лекуват. Цветните имена, давани на децата, са още веднъж за предотвратяване, означи специалистът. Според визиите на българите, женските имена на цветя са и знак на хубост и плодовитост. Мъжките пък, като Ясен и Явор, които са имена на дървета, се свързват с запазване на здравите корени и устоите на фамилията и другарството. Любопитно е, че измежду архивите намираме имена, които носят цветна символика, само че са все по-рядко срещани през днешния ден. Такива са Сълза и Сълзица, отнасящи се не към сълзи, а към момината сълза, която се е смятала за едно от най-фините и изящни цветя, изясни още Балтаджиева. Като различен образец тя уточни Бисера, което е едно от старите имена, с които е наричано цветето маргарита, и още - Ружа, Незабравка, Теменужка, Роза, Карамфил(ка) и други Сред модерните през днешния ден имена на цветя пък са Калина, Вероника, Лора и Далия.
iStock/Getty Images Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ