Два сценария за цените на зърното след като войната удари износа
Войната сред двата международни колоса в износа на селскостопанска продукция Украйна и Русия е с капацитет да пренареди салдото сред силите на международните пазари. Ето за какво специалистите на Световната организация на Организация на обединените нации по прехраната и земеделието (ФАО) пресметнаха отражението от спрения експорт и усложненията със засяването на новите реколти върху международните пазари.
През 2021 година двете страни са в топ 3 на международните износители на пшеница, царевица, рапица, слънчоглед и слънчогледово олио, а Русия е най-големият снабдител на азотни торове, вторият по сан експортьор на калиеви торове и заема трето място в света по експорт на фосфорни торове.
Спирането на търговията в изискванията на война обаче основава сериозни рискове за дефицит на съществени селскостопански стоки на международните пазари, както и за доста нарастване на цените на храните в международен мащаб, написа sinor.bg.
Преди спора ФАО очакваше износът на пшеница от Украйна само от март до юни 2022 година да възлезе на 6 млн. тона, а от Руската федерация да бъдат доставени 8 млн. т. Затварянето на пристанища в Украйна и икономическите наказания за Русия обаче слагат под въпрос реализирането на тези прогнози. Украйна към този момент разгласи, че ще вкара лицензии за експорт на разнообразни артикули, в това число пшеница и царевица, макар че съгласно специалистите тази мярка може да се окаже официална поради блокирането на износа през пристанищата.
В същото време Европейският съюз и Индия се опитат да усилят своя експорт на пшеница - те, както и останалите страни производителки не могат да задоволят търсенето, което Украйна и Русия покриваха на интернационалните тържища. Складовите наличия в Канада и Съединени американски щати са на ниски равнища в резултат на понижените реколти през 2021/22. Прогнозите за доставки на културата не са оптимистични и във връзка с различен огромен производител – Аржентина, където държавното управление се бори с високата инфлация. Австралия пък е достигнала към този момент оптималния предел на опциите си за експорт. Тези фактори към този момент накараха страни в разнообразни елементи на света да приложат ограничения за понижаване или прекъсване на износа, с цел да подсигурят локалното ползване, както и да се оправят с локалната инфлация. Тази наклонност ще се задълбочи в бъдеще, съгласно специалистите.
Най-засегнати от основания дефицит на пшеница ще бъдат страни като Египет, Турция, Бангладеш и Иран, 60 % от чийто импорт през интервала 2016/17 – 2020/21 година идва от Украйна и Русия. През втората половина на пазарната 2021/22 година Египет е внесла 6,6 млн. тона пшеница, Турция е закупила 4 млн. тона, Бангладеш е поръчала 3,7 млн. тона, а Иран – 1,7 млн. тона. Над половината от вноса на Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също идва от двете северноевропейски страни.
Преди спора ФАО очакваше Украйна да изнесе към 14 млн. тона царевица до края на пазарната 2021/22 година, а от Русия предстоящото количество беше 2,5 млн. тона. В новите условия на война обаче такива количества няма да получат пазарна реализация. На световния пазар за царевица Русия няма огромен дял, само че с дял от 18% Украйна е третият по значение международен експортьор на културата.
От началото на настоящия пазарен сезон Китай и Европейският съюз са най-големите клиенти за украинска царевица, следвани от Египет и Турция, 1/3 от чийто импорт идва от източноевропейската страна. Вносът на царевица в Китай през втората половина на пазарната 2021/22 година възлиза на 11,5 млн. тона, в Европейски Съюз е 3,7 млн. тона, в Египет 4,6 млн. тона, а в Турция 1,6 млн. тона. В новите условия след началото на войната се чака Аржентина и Съединени американски щати да опитат да компенсират неналичията на международния пазар за културата, само че това не е допустимо в цялостна степен.
Освен това високите цени биха могли да накарат някои вносители да заменят царевицата с по-евтини алтернативи за изхранване на животните. Това от своя страна може да докара до стесняване на световната търговия с царевица през 2021/22 година
ФАО понижава упованията си също за износа на кюспе вследствие на спора в Украйна. Преди войната упованията бяха за експорт на 6,6 млн. тона от Украйна и 3,7 млн. тона от Русия. Според ФАО, сред 30% и 40% от тези количества към този момент са изнесени от октомври 2021 година до февруари 2022 година, което би означавало, че до края на пазарната година от двете страни остава да бъдат изнесени надлежно 3,7 млн. тона и 2,6 млн. тона кюспе. Твърде евентуално е тези прогнози да не бъдат изпълнени поради понижените индустриални мощности, логистичните усложнения и въведените през март лицензии за експорт от Украйна, а в тази ситуация на Русия работят и финансови наказания върху износа.
В световен мащаб най-силно подвластни от украинското и съветското кюспе са преди всичко Европейски Съюз, следван от Китай, Иран, както и Турция. Изчисленията на ФАО демонстрират, че общото търсене на стоката от тези страни ще възлезе на 5,3 млн. тона в интервала от март до септември 2022 година Ограничаването на доставките поради войната ще подтиква скок на цените за други растителни масла като палмовото, соевото и рапичното. Световните пазари към този момент реагираха на спора и цената на кюспето от Аржентина, която е третият по значение експортьор в света, бележи възходяща наклонност от края на месец февруари насам. Същата наклонност следва и цената на палмовото масло.
Украйна е третият по величина международен експортьор на рапица и рапично олио, само че нейното въздействие на този пазар е по-ограничено спрямо останалите артикули. Възможности за различни доставки са налични от Канада и Австралия. Експертите на ФАО означават, че още преди началото на военния спор Украйна е изпълнила своята стратегия за експорт на рапица и рапично олио за пазарната 2021/22 година. Поради това не се чакат непосредствени разтърсвания на този пазар в световен мащаб. Под въпрос остава обаче пазарната 2022/23 г. Заради глобите, наложени на Русия, неустановеност има във връзка с доставките на рапично олио, които съставляват към 10% от международния пазар.
Два сюжета за упования потрес на пазарите
Експертите на ФАО оферират два вероятни сюжета за развиването на световните цени на селскостопанските култури. При първия, сдържан сюжет не се чака огромен потрес на цените, в случай че износът на пшеница и царевица от Украйна и Русия намалее с 10 млн. тона за всяка страна, а износът на царевица спадне с 2,5 млн. тона и експортът на рапица и рапично олио бъде стеснен с 1,5 млн. тона. Вторият сюжет преглежда вариант за сериозен шок на цените –при понижение с 25 млн. тона на общия експорт на пшеница и царевица от двете страни, както и понижение с 5 млн. тона на доставките на царевица и спад с 3 млн. тона на износа на рапица и рапично олио.
През пазарната 2022/2023 година ФАО чака с 13% по-скъпи торове в съпоставяне с към този момент нарасналото базово равнище на индустриалните запаси, произлизащи от по-високата цена на суровия нефт, само че също и от по-високите цени на реколтата. Това нарастване ще повлияе на индустриалните разноски за вегетационния сезон 2022/23.
При умерено мощен потрес за международните пазари обемът на международната търговия с пшеница ще се свие с 8 млн. тона, защото единствено спомагателни 2 млн. тона биха били доставени от различни експортьори. За царевицата понижението на международната търговия ще възлезе на 7 млн. тона. При по-тежък потрес за международните пазари размерът на търговията ще падне с 16 млн. тона за пшеницата и с 12 млн. тона за царевицата.
В съпоставяне с към този момент нарасналите им базови стойности цените на пшеницата биха се нараснали с 8,7% при сдържан сюжет и с 21,5% при тежък потрес. За царевицата нарастването ще бъде в размер на 8,2% в умерения сюжет и с 19,5% - в тежкия сюжет. Цените на другите едри зърнени култури биха се повишили със 7% до 19,9%, а за останалите маслодайни култури с 10,5% до 17,9%.
Пазарните въздействия ще се усетят и в други браншове. Например, намаляването на наличностите за експорт на маслодайни семена, основно слънчоглед, би повишило цените на другите семена от маслодайни култури. Намаляването на наличността на фуражна пшеница и царевица би нараснало цените на фуражните артикули. Комбинираният резултат от тези фактори ще бъде повишаване на цените на добитъка, като най-силно наранени ще бъдат птицевъдният и свиневъдният браншове заради огромната взаимозависимост от фуражи.
В средносрочен проект до 2026/27 година специалистите на ФАО чакат повишаване с 25% на торовете за експорт. Цената на пшеницата ще се увеличи с 10% по отношение на равнището преди войната при сдържан сюжет и с 19% при тежък потрес на пазарите. По същия метод прогнозната цена на царевицата ще бъде 8,5% при сдържан сюжет и 14% над базовата през 2026/27 година при тежък скок в цената.
Цените на животните биха били с 3% до 6% над базовите равнища през 2026/27 година при сдържан сценарий и сред 5% и 10% при тежък потрес на пазарите.
Заради военния спор и невъзможността да се поддържа високо равнище на биосигурност в стопанствата специалистите чакат нови огнища с африканска чума по свинете (АЧС) както в Украйна, по този начин и в Русия. А това се обрисува като още един сериозен проблем пред селското стопанство в бъдеще.
През 2021 година двете страни са в топ 3 на международните износители на пшеница, царевица, рапица, слънчоглед и слънчогледово олио, а Русия е най-големият снабдител на азотни торове, вторият по сан експортьор на калиеви торове и заема трето място в света по експорт на фосфорни торове.
Спирането на търговията в изискванията на война обаче основава сериозни рискове за дефицит на съществени селскостопански стоки на международните пазари, както и за доста нарастване на цените на храните в международен мащаб, написа sinor.bg.
Преди спора ФАО очакваше износът на пшеница от Украйна само от март до юни 2022 година да възлезе на 6 млн. тона, а от Руската федерация да бъдат доставени 8 млн. т. Затварянето на пристанища в Украйна и икономическите наказания за Русия обаче слагат под въпрос реализирането на тези прогнози. Украйна към този момент разгласи, че ще вкара лицензии за експорт на разнообразни артикули, в това число пшеница и царевица, макар че съгласно специалистите тази мярка може да се окаже официална поради блокирането на износа през пристанищата.
В същото време Европейският съюз и Индия се опитат да усилят своя експорт на пшеница - те, както и останалите страни производителки не могат да задоволят търсенето, което Украйна и Русия покриваха на интернационалните тържища. Складовите наличия в Канада и Съединени американски щати са на ниски равнища в резултат на понижените реколти през 2021/22. Прогнозите за доставки на културата не са оптимистични и във връзка с различен огромен производител – Аржентина, където държавното управление се бори с високата инфлация. Австралия пък е достигнала към този момент оптималния предел на опциите си за експорт. Тези фактори към този момент накараха страни в разнообразни елементи на света да приложат ограничения за понижаване или прекъсване на износа, с цел да подсигурят локалното ползване, както и да се оправят с локалната инфлация. Тази наклонност ще се задълбочи в бъдеще, съгласно специалистите.
Най-засегнати от основания дефицит на пшеница ще бъдат страни като Египет, Турция, Бангладеш и Иран, 60 % от чийто импорт през интервала 2016/17 – 2020/21 година идва от Украйна и Русия. През втората половина на пазарната 2021/22 година Египет е внесла 6,6 млн. тона пшеница, Турция е закупила 4 млн. тона, Бангладеш е поръчала 3,7 млн. тона, а Иран – 1,7 млн. тона. Над половината от вноса на Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също идва от двете северноевропейски страни.
Преди спора ФАО очакваше Украйна да изнесе към 14 млн. тона царевица до края на пазарната 2021/22 година, а от Русия предстоящото количество беше 2,5 млн. тона. В новите условия на война обаче такива количества няма да получат пазарна реализация. На световния пазар за царевица Русия няма огромен дял, само че с дял от 18% Украйна е третият по значение международен експортьор на културата.
От началото на настоящия пазарен сезон Китай и Европейският съюз са най-големите клиенти за украинска царевица, следвани от Египет и Турция, 1/3 от чийто импорт идва от източноевропейската страна. Вносът на царевица в Китай през втората половина на пазарната 2021/22 година възлиза на 11,5 млн. тона, в Европейски Съюз е 3,7 млн. тона, в Египет 4,6 млн. тона, а в Турция 1,6 млн. тона. В новите условия след началото на войната се чака Аржентина и Съединени американски щати да опитат да компенсират неналичията на международния пазар за културата, само че това не е допустимо в цялостна степен.
Освен това високите цени биха могли да накарат някои вносители да заменят царевицата с по-евтини алтернативи за изхранване на животните. Това от своя страна може да докара до стесняване на световната търговия с царевица през 2021/22 година
ФАО понижава упованията си също за износа на кюспе вследствие на спора в Украйна. Преди войната упованията бяха за експорт на 6,6 млн. тона от Украйна и 3,7 млн. тона от Русия. Според ФАО, сред 30% и 40% от тези количества към този момент са изнесени от октомври 2021 година до февруари 2022 година, което би означавало, че до края на пазарната година от двете страни остава да бъдат изнесени надлежно 3,7 млн. тона и 2,6 млн. тона кюспе. Твърде евентуално е тези прогнози да не бъдат изпълнени поради понижените индустриални мощности, логистичните усложнения и въведените през март лицензии за експорт от Украйна, а в тази ситуация на Русия работят и финансови наказания върху износа.
В световен мащаб най-силно подвластни от украинското и съветското кюспе са преди всичко Европейски Съюз, следван от Китай, Иран, както и Турция. Изчисленията на ФАО демонстрират, че общото търсене на стоката от тези страни ще възлезе на 5,3 млн. тона в интервала от март до септември 2022 година Ограничаването на доставките поради войната ще подтиква скок на цените за други растителни масла като палмовото, соевото и рапичното. Световните пазари към този момент реагираха на спора и цената на кюспето от Аржентина, която е третият по значение експортьор в света, бележи възходяща наклонност от края на месец февруари насам. Същата наклонност следва и цената на палмовото масло.
Украйна е третият по величина международен експортьор на рапица и рапично олио, само че нейното въздействие на този пазар е по-ограничено спрямо останалите артикули. Възможности за различни доставки са налични от Канада и Австралия. Експертите на ФАО означават, че още преди началото на военния спор Украйна е изпълнила своята стратегия за експорт на рапица и рапично олио за пазарната 2021/22 година. Поради това не се чакат непосредствени разтърсвания на този пазар в световен мащаб. Под въпрос остава обаче пазарната 2022/23 г. Заради глобите, наложени на Русия, неустановеност има във връзка с доставките на рапично олио, които съставляват към 10% от международния пазар.
Два сюжета за упования потрес на пазарите
Експертите на ФАО оферират два вероятни сюжета за развиването на световните цени на селскостопанските култури. При първия, сдържан сюжет не се чака огромен потрес на цените, в случай че износът на пшеница и царевица от Украйна и Русия намалее с 10 млн. тона за всяка страна, а износът на царевица спадне с 2,5 млн. тона и експортът на рапица и рапично олио бъде стеснен с 1,5 млн. тона. Вторият сюжет преглежда вариант за сериозен шок на цените –при понижение с 25 млн. тона на общия експорт на пшеница и царевица от двете страни, както и понижение с 5 млн. тона на доставките на царевица и спад с 3 млн. тона на износа на рапица и рапично олио.
През пазарната 2022/2023 година ФАО чака с 13% по-скъпи торове в съпоставяне с към този момент нарасналото базово равнище на индустриалните запаси, произлизащи от по-високата цена на суровия нефт, само че също и от по-високите цени на реколтата. Това нарастване ще повлияе на индустриалните разноски за вегетационния сезон 2022/23.
При умерено мощен потрес за международните пазари обемът на международната търговия с пшеница ще се свие с 8 млн. тона, защото единствено спомагателни 2 млн. тона биха били доставени от различни експортьори. За царевицата понижението на международната търговия ще възлезе на 7 млн. тона. При по-тежък потрес за международните пазари размерът на търговията ще падне с 16 млн. тона за пшеницата и с 12 млн. тона за царевицата.
В съпоставяне с към този момент нарасналите им базови стойности цените на пшеницата биха се нараснали с 8,7% при сдържан сюжет и с 21,5% при тежък потрес. За царевицата нарастването ще бъде в размер на 8,2% в умерения сюжет и с 19,5% - в тежкия сюжет. Цените на другите едри зърнени култури биха се повишили със 7% до 19,9%, а за останалите маслодайни култури с 10,5% до 17,9%.
Пазарните въздействия ще се усетят и в други браншове. Например, намаляването на наличностите за експорт на маслодайни семена, основно слънчоглед, би повишило цените на другите семена от маслодайни култури. Намаляването на наличността на фуражна пшеница и царевица би нараснало цените на фуражните артикули. Комбинираният резултат от тези фактори ще бъде повишаване на цените на добитъка, като най-силно наранени ще бъдат птицевъдният и свиневъдният браншове заради огромната взаимозависимост от фуражи.
В средносрочен проект до 2026/27 година специалистите на ФАО чакат повишаване с 25% на торовете за експорт. Цената на пшеницата ще се увеличи с 10% по отношение на равнището преди войната при сдържан сюжет и с 19% при тежък потрес на пазарите. По същия метод прогнозната цена на царевицата ще бъде 8,5% при сдържан сюжет и 14% над базовата през 2026/27 година при тежък скок в цената.
Цените на животните биха били с 3% до 6% над базовите равнища през 2026/27 година при сдържан сценарий и сред 5% и 10% при тежък потрес на пазарите.
Заради военния спор и невъзможността да се поддържа високо равнище на биосигурност в стопанствата специалистите чакат нови огнища с африканска чума по свинете (АЧС) както в Украйна, по този начин и в Русия. А това се обрисува като още един сериозен проблем пред селското стопанство в бъдеще.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ