Какви позиции заеха арабските страни по украинската криза
Военният спор в Украйна сложи доста от арабските страни в мъчно състояние. Съображения, свързани със сигурността и стопанската система, накараха даже дългогодишни съдружници на Съединени американски щати да заемат внимателна позиция и да не се конфронтират с Русия.
Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три съществени групи.
На първо място това са тези на по-бедните арабски страни, които страдат от вътрешни проблеми и неустойчивост и чиято продоволствена сигурност е застрашена поради спора в Украйна.
Втората група са богатите монархии от Залива, които имат стопански съображения, свързани в частност с износа на нефт и енергоносители, само че и с военната си сигурност.
Трети тип позиция е тази на Египет, който се притеснява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.
Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са мощно подвластни и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В голямата си част внасяното от тях зърно идва от тези две страни, отбелязва Франс прес.
Затова всяко спиране на зърнените доставки има капацитета да провокира политически безредици в тези страни, се споделя в отчет на вашингтонския Институт за Близкия изток.
По данни на министерството на земеделието на Съединени американски щати Русия е най-големият в света експортьор на зърно, а Украйна е на четвърто място по този индикатор.
Красноречив факт за това по какъв начин спорът в Украйна въздейства на зърнените пазари е събитието, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските тържища доближи до рекордните 344 евро за звук.
Положението със зърното е изключително тежко в Йемен, където продължаващата към този момент осем години революция докара страната до ръба на глада. Там хлябът се трансформира в първокласна стока, отбелязва Франс прес.
Не по-добро е ситуацията с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна революция Сирия.
Силно застрашен е и обхванатият от тежка финансова рецесия Ливан. Но последствията от допустима зърнена рецесия могат да обиден и арабските страни от Магреба, от което да вземем за пример Либия, където от 10 години царува политически безпорядък плюс замразен към този момент въоръжен спор, може да пострада тежко.
" В изискванията на повишаващи се цени на силата и храната украинската рецесия може да провокира нови митинги и неустойчивост в някои страни от Близкия изток и Северна Африка ", се споделя в отчета на вашингтонския Институт за Близкия изток.
Богатите страни от Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, са водени от други съображения - стопанската система и сигурността.
Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-много на петрол, където те си сътрудничат с Русия в по този начин наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК) се договаря с Москва за нивото на петролните добиви, което въздейства директно на цената на черното злато.
Когато те се договорят групово да понижат добива, цената на нефта надлежно се покачва, и назад, когато се договорят да го усилят, цената на петрола на международните пазари се намалява.
Друг проблем, който накара тези две водещи страни в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да провокират гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на Съединени американски щати в Близкия изток напоследък. Рияд и Абу Даби считат, че с все по-голямото ориентиране на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския район Вашингтон на процедура изоставя Близкия изток и че заради това не могат да разчитат на Съединени американски щати за сигурността си, както преди - а това ги кара да търсят съдействие с Китай и Русия, отбелязва " Файненшъл таймс ".
Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които сега са променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в петък да се въздържат за отегчение на Съединени американски щати при гласуването на импортирана от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща дейностите на Русия в Украйна. По този метод емирствата на процедура заеха позиция, сходна на тази на Индия и Китай.
„ Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, с цел да решаваме какъв е националният ни интерес “, съобщи пред " Файненшъл таймс " Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. " Нито за, нито срещу (позицията на САЩ) - това е нашата позиция. "
Според представени от изданието " Араб уикли " анализатори, макар че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не наподобява, че застават на страната на Русия.
И последната група арабски страни, с малко по-различни съображения за сигурността и стопанската система си, са Египет и Сирия.
В случая с Египет значима роля играе туризмът.
Това е един от главните източници на доходи за египетската хазна, само че той пострада доста тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в доста противен миг, когато браншът таман показваше признаци на възкръсване.
Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от главните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът " Ал Монитор ".
По данни на украинската Държавна организация по туризма единствено за 2021 година на отмора там са били 1,46 милиона украинци, което подрежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.
Броят на туристите от Русия и Украйна сподели наклонност към спад още преди началото на спора, когато стартира да се изостря напрежението към скупчването на съветските войски по украинските граници. Само за февруари Египет регистрира 30-процентно понижение на резервациите от двете страни.
Египетският министър председател Мустафа Мадбули съобщи, че " държавното управление сега прави разбор на другите аспекти на руско-украинската рецесия ".
Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, защото с помощта на съветската военна интервенция през 2015 година президентът Башар Асад съумя да обърне в своя изгода хода на гражданската война против бунтовниците. Сирия първо поддържа решението на съветския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска национална република, а по-късно и започнатите от него военни дейности.
Може би най-показателна за безпокойствата на арабските страни от спора в Украйна бе вчерашната обща позиция, с която излезе Арабската лига, панарабската политическа организация. В нея те показаха паника от войната в Украйна, само че се въздържаха от това да призоват за преустановяване на съветската инвазия, показва Асошиейтед прес.
Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три съществени групи.
На първо място това са тези на по-бедните арабски страни, които страдат от вътрешни проблеми и неустойчивост и чиято продоволствена сигурност е застрашена поради спора в Украйна.
Втората група са богатите монархии от Залива, които имат стопански съображения, свързани в частност с износа на нефт и енергоносители, само че и с военната си сигурност.
Трети тип позиция е тази на Египет, който се притеснява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.
Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са мощно подвластни и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В голямата си част внасяното от тях зърно идва от тези две страни, отбелязва Франс прес.
Затова всяко спиране на зърнените доставки има капацитета да провокира политически безредици в тези страни, се споделя в отчет на вашингтонския Институт за Близкия изток.
По данни на министерството на земеделието на Съединени американски щати Русия е най-големият в света експортьор на зърно, а Украйна е на четвърто място по този индикатор.
Красноречив факт за това по какъв начин спорът в Украйна въздейства на зърнените пазари е събитието, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските тържища доближи до рекордните 344 евро за звук.
Положението със зърното е изключително тежко в Йемен, където продължаващата към този момент осем години революция докара страната до ръба на глада. Там хлябът се трансформира в първокласна стока, отбелязва Франс прес.
Не по-добро е ситуацията с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна революция Сирия.
Силно застрашен е и обхванатият от тежка финансова рецесия Ливан. Но последствията от допустима зърнена рецесия могат да обиден и арабските страни от Магреба, от което да вземем за пример Либия, където от 10 години царува политически безпорядък плюс замразен към този момент въоръжен спор, може да пострада тежко.
" В изискванията на повишаващи се цени на силата и храната украинската рецесия може да провокира нови митинги и неустойчивост в някои страни от Близкия изток и Северна Африка ", се споделя в отчета на вашингтонския Институт за Близкия изток.
Богатите страни от Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, са водени от други съображения - стопанската система и сигурността.
Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-много на петрол, където те си сътрудничат с Русия в по този начин наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК) се договаря с Москва за нивото на петролните добиви, което въздейства директно на цената на черното злато.
Когато те се договорят групово да понижат добива, цената на нефта надлежно се покачва, и назад, когато се договорят да го усилят, цената на петрола на международните пазари се намалява.
Друг проблем, който накара тези две водещи страни в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да провокират гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на Съединени американски щати в Близкия изток напоследък. Рияд и Абу Даби считат, че с все по-голямото ориентиране на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския район Вашингтон на процедура изоставя Близкия изток и че заради това не могат да разчитат на Съединени американски щати за сигурността си, както преди - а това ги кара да търсят съдействие с Китай и Русия, отбелязва " Файненшъл таймс ".
Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които сега са променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в петък да се въздържат за отегчение на Съединени американски щати при гласуването на импортирана от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща дейностите на Русия в Украйна. По този метод емирствата на процедура заеха позиция, сходна на тази на Индия и Китай.
„ Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, с цел да решаваме какъв е националният ни интерес “, съобщи пред " Файненшъл таймс " Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. " Нито за, нито срещу (позицията на САЩ) - това е нашата позиция. "
Според представени от изданието " Араб уикли " анализатори, макар че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не наподобява, че застават на страната на Русия.
И последната група арабски страни, с малко по-различни съображения за сигурността и стопанската система си, са Египет и Сирия.
В случая с Египет значима роля играе туризмът.
Това е един от главните източници на доходи за египетската хазна, само че той пострада доста тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в доста противен миг, когато браншът таман показваше признаци на възкръсване.
Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от главните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът " Ал Монитор ".
По данни на украинската Държавна организация по туризма единствено за 2021 година на отмора там са били 1,46 милиона украинци, което подрежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.
Броят на туристите от Русия и Украйна сподели наклонност към спад още преди началото на спора, когато стартира да се изостря напрежението към скупчването на съветските войски по украинските граници. Само за февруари Египет регистрира 30-процентно понижение на резервациите от двете страни.
Египетският министър председател Мустафа Мадбули съобщи, че " държавното управление сега прави разбор на другите аспекти на руско-украинската рецесия ".
Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, защото с помощта на съветската военна интервенция през 2015 година президентът Башар Асад съумя да обърне в своя изгода хода на гражданската война против бунтовниците. Сирия първо поддържа решението на съветския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска национална република, а по-късно и започнатите от него военни дейности.
Може би най-показателна за безпокойствата на арабските страни от спора в Украйна бе вчерашната обща позиция, с която излезе Арабската лига, панарабската политическа организация. В нея те показаха паника от войната в Украйна, само че се въздържаха от това да призоват за преустановяване на съветската инвазия, показва Асошиейтед прес.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ