Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1940 година, водената от Мусолини Италия се хвърля в поредност от офанзиви, които би трябвало посредством грандоманска агресия да компенсират бързите победи, реализирани от Германия по фронтовете в Европа. До началото на Втората Световна война, Мусолини се схваща като еднакъв а Хитлер и даже като негов по-старши сътрудник – въпреки всичко Италия е победителка в Първата Световна война и като такава играе значима роля в интернационалните връзки в интервала 1921-1938 година Победите на Германия над Полша, Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция провокират сериозен комплекс за непълноценност в Рим. Италианските управляващи са принудени да гледат като на занимателен каданс по какъв начин Вермахта опустошава всяка опозиция пред себе си, а по-късно и да се задоволят с троите от успеха над Франция с анексирането на части от областите Прованс и Савоя.

В желанието си да потвърди, че Италия е също толкоз могъща и способна да се уголемява, Мусолини замисля поредност от офанзиви, в които да се ангажира цялата военна мощност на кралството. Италия би трябвало по едно и също време да нападна Египет, да нападне английските владения в Сомалия и Судан, и също по този начин да нахлуе в Гърция, разширявайки италианската зона на въздействие на Балканите. Целта е да се сътвори една хомогенна империя, контролираща Източното Средиземноморие и Североизточните елементи на Африка, по опция цялото африканско крайбрежие на Червено море.

За задачата Италия напряга всичките си сили и активизира войските си за деяние. Флотът и Военновъздушни сили са разпръснати по разнообразни елементи на замислените фронтови зони – Мусолини е убеден, че неговите морски и въздушни сили елементарно ще преодолеят всяка английска опозиция. Тук италианците позволяват първата си неточност. Вместо да концентрират силите си в поетапна атака, която да основава непрекъснато локално числено предимство, италианците пилеят войските си в прекалено доста фронтове, като по този метод дават опция британците да употребяват лимитираните си войски на терен с оптимална успеваемост. Нещо повече, английските зони на въздействие се намират посред италианските линии за връзка. Това значи че координирането на военните дейности в Египет, Гърция и Сомалиленд ще бъде мъчно.

Генерал Рудолфо Грациани

Основното преимущество на италианците е че те управляват Етиопия, Еритрея и Сомалия, което им дава постоянна сухопътна база за оперативни дейности както против лимитираните английски сили в Сомалиленд, по този начин и за нахлуване против английските позиции в Судан, Египет и Кения. Евентуален триумф в акваторията на Аденския залив би разрешила на италианците да блокират входа на Червено море и да затворят достъпа на английските конвои от Индия към Суецкия канал. Това би обрекло Египет на цялостна изолираност по море. Британците ще би трябвало да трансферират сили и средства по суша през окупираните зони на Иран и Ирак, а по-късно и през Йордания. Замисълът е добър и има изгледи за триумф, стига италианското командване да подходи рационално.

Началото на офанзивните дейности през есента на 1940 година скоро демонстрира, че Мусолини е направил сметката без кръчмаря. Гръцката войска стопира италианското нахлуване то Албания и даже нахлува на албанска територия. Италианската инвазия в Египет се оказва цялостно крушение, приключило с навлизане на британски войски навътре в Либия и потребността Германия да изпрати свои помощни елементи в Африка. Изненадващо, само че Италия реализира един единствен огромен триумф – завладяването на Британски Сомалиленд и частичната окупация на земи в Судан. Изглежда стабилната ресурсна база в Етиопия е дала своето плодотворно въздействие.

В тази обстановка, британците стартират да възнамеряват контраатака с концепцията да преобърнат хода на военните дейности и да попречат на италианците да затворят входа към Червено море – вероятност, която наподобява изцяло действителна през декември, 1940 година За задачата, английското Източно командване създава интервенция „ Камила “. Това е диверсионен план, чиято цел е да се заблудят италианците за желанията на британското командване. Британскоо разузнаване работи с цялостна пара. Изготвени са подправени проекти, които „ инцидентно “ попадат в ръцете на италианците.

Материали за сякаш идната интервенция са подхвърлени на японския консул в Еритрея. Специално замислени клюки се популяризират измежду популацията на Египет и Судан. Британците даже изтеглят част от своето Противовъздушна отбрана в избрани браншове. Заблудата е толкоз ефикасна, че реализира до известна степен противоположен резултат. Убедени че британците ще нападат Сомалиленд, италианците вземат решение че врага ще е толкоз многоброен, че няма смисъл да бранят тази равнинна зона и изтеглят крайбрежните си войски в Еритрея. Еритрея е мястото, където британците са възнамерявали да извършат същинския десант. Най-сериозният триумф на интервенцията се оказва изтеглянето на италиански войски от границата с Кения, което разрешава на англичаните да употребяват лимитираните си кенийски елементи за спомагателна атака от юг.

Въпреки тези подготовки, на хартия съотношението на силите очебийно стои в интерес на Италия. Към ноември, 1940 година, британците разполагат със 125 000 бойци, множеството от колониални дивизии – индийци и африканци, ситуирани в Египет, Судан, Кения и други точки на Източна Африка. Войските се намират под общото командване на военачалник Арчибалд Уейвъл (ще бъде нараснал във фелдмаршал през 1943 г.). Срещу тях италианците разполагат с ок. 370 000 бойци, от които ок. 1/3 са италианци, а останалите са локални дивизии, събрани от Еритрея, Етиопия и Сомалия. Те се намират под командването на принц Амадео Савойски, херцог на Аоста. В края на декември и началото на януари, 1941 година, италианския общоприет щаб трансформира съществено своята идея за войната в Източна Африка.

Провалите в Египет и Гърция са коствали много запаси и в последна сметка не са съумели да основат опция за директна връзка с италианските войски в Етиопия. Това постанова преразглеждане на офанзивните проекти за навлизане в Судан. Въпреки превъзходството си от порядъка на 3:1, италианците вземат решение да се изтеглят оттатък старите граници от 1939 година и да заета по-стабилни отбранителни позиции навътре в Етиопия, Еритрея и Сомалия. Техните маневри са прихванати от английското разузнаване. За да се възползват от раздвижването на вражеските сили, английските командири вземат решение да пришпорят плануваната атака и задействат проектите си на 18-ти януари, 1941 година – три седмици преди избрания в предварителните начертания период.

Първоначалната английска офанзива хваща италианските войски към момента в развой на прегрупиране и евакуиране. Това разрешава на силите на Уейвъл да нахлуят в Еритрея без да срещнат сериозна опозиция и да напреднат във вътрешността, прекъсвайки ЖП линията, която свързва Судан, Еритрея и Етиопия. Буквално седмица след началото на офанзивата, индийските колониални дивизии доближават основния кръстопътен град Агордат и след яростни боеве с локалния италиански гарнизон го завладяват. Така, британците си отварят пътя към столицата Асмара и основното пристанище Масава. По това направление е и единствената ЖП линия навътре в Еритрея. Единственото затруднение по пътя им се концентрацията на италиански и колониални войски при Керен.

Ключовият град се намира наоколо до тясна планинска клисура, през която минава жп линията и единствения по-адекватен път в посока Асмара. Ок. 23 000 италиански бойци отпред с Николо Камимело пазят прохода. Срещу тях военачалник Уилям Плат разполага с полкове от 2 индийски дивизии, елементи от Свободните френски сили и локални етиопски партизани – общо ок. 11 000 души. Въпреки численото си предимство, италианците остават в защита. Плат не желае да изпуска самодейността и макар че войските му са по-малко, той нападна. Битката за Керен се води през целия февруари, 1941 година и приключва с погром на италианските сили – 12 000 убити и над 4000 ранени против под 600 убити британци и още ок. 4000 ранени.

В хода на месец март, силите на Уейвъл напредват към основното пристанище Масава. С гарнизон от 10 000 бойци и над 100 танка, Масава е сериозна цитадела, която може да сътвори огромни проблеми на британците. Въпреки това обсадата се проточва единствено месец и ок. 27 април английските войски одобряват италианската капитулация, което поставя завършек на италианския надзор над Еритреа. Тази бърза победа разрешава на Уейвъл да пренасочи войските си за навлизане в Етиопия.

Нещата се развиват удобно и в днешна Северна Сомалия (тогава Италиански Сомалленд) в границите на две седмици, английските войски окупират целия район, изпразнен от сериозна италианска опозиция. Остатъците от италианските дивизии са разгромени изцяло до момента в който към момента се изтеглят на отбранителни позиции към Етиопия, давайки ок. 30 000 убити, ранени и пленени в границите на половин месец. След тези триумфи и завземането на пристанището Кисмайо, елементи на английските нигерийски моторизирани полкове изминават дистанцията до столицата Могадишу (ок. 320 км) единствено за 3 дни и завладяват без опозиция опразненото пристанище.

Победите в Еритрея и Сомалия водят до инвазия на Британски Сомалиленд, която протича безусловно за 4 дни сред 16-ти и 20-ти март, 1941 година Британските дивизии правят първия сполучлив десант против сили на Оста в границите на ВСВ. Италианските войски се изтеглят под паника към вътрешността на Етиопия, отстъпвайки цялото африканско крайбрежие на британците. Уейвъл съумява да приклещи херцога на Аоста в северна Етиопия и сред 4 и 15 май, 1941 година британците разгромяват силите на Асоста в борбата при Амба Алаги. Капитулацията на Аоста поставя завършек на проведената опозиция. Оказва се, че на британците ще им би трябвало повече време да се оправят с неорганизираната.

Боевете за цялостното окупиране на Етиопия, Еритрея и Сомалия не престават до ноември, 1941 година До огромна степен забавянето на британците се дължи повече на климата и заболяванията, в сравнение с действителни военни дейности. Общо за цялата акция британците губят ок. 11 000 бойци, само че за сметка на това над 74 000 се разболяват от малария, дизентерия и разнообразни други, локални заболявания. Загубите за италианците са над 61 000, от които убити са ок. 17 000, а останалите са ранени или пленени. След края на интервенциите през ноември, 1941 година, още 230 000 италиански бойци се оказват в английски плен.

Въпреки забележителното си преимущество в жива мощ при започване на интервенцията, цялостната стратегическа и тактическа бездейност на италианците проваля всевъзможни шансове за триумф. Изпадането в глуха отбрана разрешава на английската войска да поеме цялостната самодейност и непрекъснато да диктува темповете, по които се водят военните дейности. Фиаското в  Източна Африка е черешката на тортата във връзка с поредицата военни провали, които спохождат Италия в интервала ноември 1940 – ноември, 1941 година Трагичният процес на италианските акции предизвика историка Пол Кенеди да заключи, че във Втората Световна война, Италия е по-опасна за Германия като съдружник, в сравнение с като възможен съперник.