Великите военни изцепки: Походът на Теодор Комнин и битката при Клокотница
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Горе долу както в този момент, полуостровът е разграничен на голям брой дребни страни, които живеят в някакво сходство на незадълбочено общуване, само че под повърхността ври и кипи. Най-силният държател в този миг без подозрение е епирският диктатор Теодор Комнин, който ръководи по-голямата част от днешна Континентална Гърция, както и земите към Одрин в Източна Тракия. Той не крие своите упоритости да завземе Константинопол, да изгони рицарите от Латинската империя и да възвърне Византия.
По пътя му има две съществени трудности. Първото е Никейската империя, която от своите владения в Мала Азия се пробва да трансферира армиите си на Балканите и на собствен ред да постави ръка върху Константинопол. Никейците съумяват за малко да завладеят Одрин, само че Теодор Комнин ги разрушава и ги изтласква назад в Мала Азия. Втората спънка се назовава България.
След тежкото и изпълнено с провали царуване на Борил (1207-1218г.) България е в нежелано състояние. Големи елементи от владенията, подсигурени при Калоян са изгубени, а прилежащите страни крепко са притиснали царството. Унгарците са окупирали Белград, Браничево и Олтения, Сърбите са завзели земи по поречието на Морава, а до скоро Латинската империя е направлявала всички територии в Тракия. В тази обстановка, българският държател Йоан Асен II няма доста благоприятни условия за маневриране и избира да пази неутралитет в конкуренцията за Константинопол. В края на 20-те години, българи и епирци подписват съюзен контракт за взаимни дейности в Тракия. Междувременно обаче, Йоан Асен води секрети договаряния с Латинската империя, за които Теодор Комнин научава.
Двойнствената дипломатическа игра на българите не оставя подозрения у еприския диктатор, че с цел да влезе в Цариград, първо би трябвало да се оправи с страната на Асеневци. Именно с тази цел, през февруари, 1230 година, той събира своите войски и потегля към Тракия. За да заблуди българите, Комнин оповестява желанието си да нападна Латинската империя, само че в самото начало на март, епирските войски трансформират посоката си на придвижване и се насочат против България.
В реалност, българският цар също бил извел армията си на поход и следял деликатно ходовете на Теодор Комнин. Наличието на български войски в Тракия единствено удостоверило съмненията на епирския диктатор, че Йоан Асен II се готви да помогне на латините.
Епирците били изцяло уверени в успеха си. Те разполагали с най-голямата и мощна армия на Балканите – евентуално към 15 000 души. В редиците им, с изключение на тежките епирски кавалерийски елементи се сражавали рицари-наемници, извикани от разнообразни елементи на Балканите и даже от Италия. Страховити албански планинци допълвали картинката. Теодор Комнин бил толкоз сигурен в триумфа, че довел на похода цялото си семейство и други аристократични свити. Общо взето, благородните дами и младежи придружавали армията все едно отивали на излет.
Българските войски били сензитивно по-малко от епирците и евентуално не надвишавали 10 000 души, от които 1 000 били прословутите кумански наемници, които толкоз постоянно служели на Асеневци. За да вдъхне убеденост на мъжете си че се бият за правдива идея, Йоан Асен II набучил съюзния контракт с Епир на върха на копието си. Познавайки добре терена, българите заели положителни отбранителни позиции по течението на р. Клокотница.
Разчитайки на своето доста числено предимство и съществуването на тежко снаряжени елементи, Теодор Комнин изпраща армията си в цялостно огромна офанзива. Неговите близки са заели позиция за наблюдаване на полесражението и чакат скорошната развръзка. Първоначално, епирците съумяват да изтласкат българските войски и ги преследват през реката. Сякаш броени минути разделят епирците от успеха.
Моментът на успех отминава за момент и е последван от смут, когато хитро поставения български запас нападна еприците във фланг до момента в който редиците им са разтеглени от реката. Това, което до скоро наподобява като сигурна победа бързо се трансформира в пагубно проваляне. Българите съумяват да обкръжат епирската войска и след къса сеч да я пленят изцяло, включително и незащитеният лагер, където са фамилиите на благородниците.
Аристократите са пленени и предадени за откуп, а фамилията на Теодор Комнин е отведено като пандизчии в Търново. Разгромът при Клокотница води до цялостен колапс на Епирското деспотство и две трети от териториите му минават под директната власт на България. Само в едно само стълкновение, Теодор Комнин проиграва десетилетие на политически градежи, военни акции и фантазии за възобновяване на Византия.
