Водевилът Царските конюшни продължава
Водевилът, който ни показват под заглавие "Пожарът в "Царските конюшни ", продължава към този момент пети ден. В обърканата ни страна се оказа, че даже Министерството на вътрешните работи се затруднява да открие съсобствениците на парцела, който страната е предоставила на охранителното ведомство за прилагане. Почти седмица трябваше на купищата виновни институции да стигнат до извода, че въпросните притежатели били девет, а не откритите до този миг седем, както се твърдеше допреди дни.
"Спасението " на комплекса
се чака да пристигна след 15 август, когато ще бъде решено публично какъв ще бъде статутът им. Това разгласи министърът на културата Боил Банов, откакто беше притиснат от премиера Бойко Борисов да реши казуса до дни.
Въпреки че културният министър още през цялото време твърди, че "конюшните " и в този момент са под закрилата на Закона за културното завещание, всеки новак правист знае, че до момента в който един подобен акт не е минал през всички стъпала на правосъдната система, не може да бъде приключен факт. Още повече че решението, за което се приказва, може да се окаже недъгаво, тъй като не се чува някой да задава въпроса какво се случва със правосъдната сага към собствеността на земята под конюшните - проблем, за който в. "БАНКЕРЪ " писа още преди две години. А тъкмо той може да обърне колата.
Никой не оспорва, че идното оповестяване на постройките в комплекса за историческа полезност ще подсигурява съхраняването им във типа, в който са били. Но това не взема решение главния въпрос - кому ще принадлежат те след време?
С попадането на комплекса под отбраната на Закона за културно-историческото завещание всеки от притежателите на постройките в него ще би трябвало да се изръси със съществени пари, с цел да ги приведе във типа, който нормативът изисква.
Но като се вземе поради, че в този момент собствеността тук е разграничена сред три министерства, сред тях е и Националната художествена изложба, и няколко частни притежатели, можем да се досетим по кое време и какъв брой елементарно ще се спогодят за сходни разходи. Да не приказваме, че към тях могат да се притурят и плануваните от Закона наказания, в случай че предписанията на общината не бъдат спазени. А те са повече от солени. С признатия нов Закон за устройството и застрояването санкциите за неподдържане на културните монументи скочиха от 100 хиляди на 200 хиляди лева за юридически лица и от 10 хиляди на 50 хиляди лева за физически лица.
Така че сегашните жители на тези парцели ще бъдат принудени или да построят още веднъж рушащите се здания, или да стартират да заплащат непостижимите санкции. Логично е на напред във времето да изскочи "принудата " те да бъдат разпродадени. Също толкоз разумно е рушащите се от години парцели да бъдат препоръчани първо на притежателя на земята.
Засега това към момента е компанията "Евротранс билд " (собственост на някогашния началник в КТБ Янко Иванов). През лятото на 2016-а - благодарение на тогавашния регионален шеф Веселин Пенев (все още подсъдим), въпросната компания съумя да напазарува златния терен в центъра на столицата за жълти стотинки (още тогава в. "БАНКЕРЪ " разказа първи договорката в детайли). Тогава компанията на Иванов получи 7.5 дка в идеалния център на столицата на цена по 90 лева за квадратен метър, или общо за 658 870.90 лева без Данък добавена стойност.
След разразилия се скандал прокуратурата сякаш повдигна обвиняване против "отстреляния " след случая регионален шеф Пенев за нанесени на страната вреди на стойност 10 330 130 лв.. Тези параметри бяха посочени от държавното обвиняване като разлика сред пазарната цена и цената, на която той е осъществил скандалната договорка.
Година по-късно обаче прокурорското дело беше съвсем "финтирано " от съда, който приключи две от трите каузи, заведени от прокуратурата. Аргументът на съда бе, че заповедите на някогашния регионален шеф Пенев за продажбата не могат да бъдат обжалвани, тъй като не са самостоятелен административен акт.
Що се отнася до другото правосъдно дело - това, което заведе тогавашният министър на районното развиване Лиляна Павлова с искане договорката да бъде оповестена за оскъдна, то към момента "отлежава " на първата правосъдна инстанция. По информация на в. "БАНКЕРЪ " до този миг магистратите са поискали няколко правосъдни експертизи и действително гледането на делото ще стартира най-рано през есента на тази година.
Въпреки че юристите на районното министерство поставиха много старания да потвърдят, че когато е изповядвана договорката, вписаната като нов притежател на терените компания "Евротрансбилд " не е имала юридическата легитимация на "съсобственик " в пожелания от нея терен, съдът към момента не се е произнесъл по този въпрос.
Тогава държавните юристи, натоварени със отбраната на парцела, категорично подчертаха, че е належащо съдът да обърне вниманието на обстоятелството, че в издадените от Службата по геодезия, картография и кадастър на град София скици на трите поземлени парцела (№№ 15-296687/22.08.2014 година, 15-296679/22.08.2014 година и 15-156111/16.04.2015 г.) "Евротрансбилд " на никое място не е вписана като притежател.
В приложените настоящи скици за терени (от 2016-а) компанията е посочена като притежател единствено и само по отношение на новоподписаните контракти с Пенев. В исковата молба беше посочено още: "В реалност издадените от СГКК - София, скици нямат установителна доказателствена мощ във връзка с вписаните притежатели (не са документ, установяващ собственически права), само че службата е длъжна да впише в скиците всички лица, легитимиращи се като притежатели със съответния документ за това (нотариален акт и др.). От изложеното може да се направи само верният извод, че все още на подписване на процесните контракти "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД не се е легитимирало по безапелационен и неоспорим метод като притежаващо благосъстоятелност на идеални елементи от целия аграрен парцел (идеални елементи от който страната е трансферирала с процесните договори). Следователно все още на подписване на процесните контракти не е съществувала съсобственост сред страната и ответника "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД, заради което не e било налице съображение за осъществяване на процесните продажби по реда на чл.45а от ЗДС. "
Адвокатите на страната подчертаха
че: "В трайната правосъдна процедура се приема, че хипотезата на чл.26, ал.1, предложение второ от Закон за задълженията и договорите, е налице, когато задачата на страните е била да се реализира един забранен от закона резултат и формалното съблюдаване на закона е довело до преследването на нещо, което не е разрешено от закона. Нищожност е налице, когато законът не разрешава с избрана договорка да се реализира даден юридически резултат и се употребява друга разрешена от закона договорка, с цел да се реализира този юридически резултат.
В този случай договорката, въпреки и разрешена, е оскъдна заради това, че заобикаля закона. В този смисъл е Решение №190 от 13.07.2011 година по гражданско дело № 1057/2010 година, Гражданска гилдия, ІІI Гражданско поделение на Върховния касационен съд.
В съответния случай все още на подписване на договорите за продажба по реда на чл.45а от ЗДС, а и до сегашния миг има провесен спор за благосъстоятелност по отношение на идеалната част от общия с страната парцел. При това състояние се основава неустановеност по отношение на събитието кой е действителният съсобственик на страната и дали въобще има подобен. Последното произтича от обстоятелството, че преди придобиването на идеални елементи от съсобствения с страната парцел от страна на праводателя на ищеца ( "Дивисима " ООД) посредством РМС № 715 от 12.08.2005 година идеална част от съсобствения парцел е била трансферирана от регионалния шеф на област София-град на друго юридическо лице - "Интерстройпроект 90 " ЕООД. С завършили правосъдни производства издадените от страна на регионалния шеф на област София-град заповеди с изх. №№ДИ-03-052/25.09.2003 година и ДИ-03-082/18.11.2003 година, с които е подредено да се трансферира в благосъстоятелност на "Интерстройспроект 90 " ЕООД елементи от неподвижен парцел, представляващ имот І от кв. 533 по проекта на град София, м. Център, ГГЦ - зона А, са оповестени за оскъдни. С влезнало в действие решение за незабележим е разгласен и подписаният сред регионалния шеф на област София-град и "Интерстройпроект 90 " ЕООД, въз основа на Заповед № ДИ-03-252/25.09.2003 година, Договор от 25 септември 2003 година ".
Така е аргументирана исковата молба (копие от която в. "БАНКЕРЪ " съхранява в архива си още от 2016 година). Съществен е въпросът какъв ще бъде изходът от това дело.
И дали в случай че компанията на Иванов се окаже притежател на терена, тя няма да изкупи поетапно и постройките в парцела си?! И най-важното - на каква цена, като се има
поради настоящето им положение.
Що се отнася до съхраняването на комплекса като исторически
това надали би тормозило предстоящ вложител, защото в случай че той бъде възобновен във типа, в който изисква Законът за културното завещание, цената му ще стане повече от галактическа.
Самият Иванов в писмо до медиите изясни, че той няма интерес от пожара, защото "въпреки че притежател на терена е "Евротрансбилд " ЕООД, всеки притежател на постройка върху този терен има учредено право на градеж и при погиване на постройката има право да я възвърне в първичния й тип и в цялостния й размер, без да е нужно за това да желае позволение от притежателя на терена ".
Друг е въпросът обаче кои от притежателите ще бъдат в положение да пристъпят към това "възстановяване ".
Засега Министерството на вътрешните работи дава обещание да отдели средства, с цел да поправи изгорелия покрив на постройката, само че дали вътрешното ведомство ще бъде в положение да отговори на условието за запазване на постройката като монумент на културата е напълно обособен въпрос.
Аналогични са и случаите с другите притежатели на здания в комплекса. А проследявайки в исторически проект "пълзящото " придобиване на парцели в него, няма по какъв начин да не породи мисълта, че "изчакването " на заинтригуваните лица е гаранция за сполучлив край.
Има и различен вид: страната да реши сама да отбрани правата си и да вземем за пример да трансформира "царските конюшни " в подобаващ туристически комплекс. Тук е моментът да споменем, че в Париж да вземем за пример конюшните на Краля Слънце Луи XIV, които се намирали в дворцовия комплекс "Версай ", сега са художествени галерии.
В Лондон пък сходен комплекс се употребява като гараж за колите на кралската фамилия.
В центъра на Виена ренесансовата постройка, която служела за конюшни на император Шарл VI, още преди епохи е превърната в художествена изложба.
Подобни образци може би има още доста, само че и тези са задоволителни, с цел да помислят нашенските управници кой път да поемат, с цел да запазят историята ни. Или просто да я дават някому?
Това обаче надали ще стане единствено с оповестяването на комплекса за историческа полезност...
"Спасението " на комплекса
се чака да пристигна след 15 август, когато ще бъде решено публично какъв ще бъде статутът им. Това разгласи министърът на културата Боил Банов, откакто беше притиснат от премиера Бойко Борисов да реши казуса до дни.
Въпреки че културният министър още през цялото време твърди, че "конюшните " и в този момент са под закрилата на Закона за културното завещание, всеки новак правист знае, че до момента в който един подобен акт не е минал през всички стъпала на правосъдната система, не може да бъде приключен факт. Още повече че решението, за което се приказва, може да се окаже недъгаво, тъй като не се чува някой да задава въпроса какво се случва със правосъдната сага към собствеността на земята под конюшните - проблем, за който в. "БАНКЕРЪ " писа още преди две години. А тъкмо той може да обърне колата.
Никой не оспорва, че идното оповестяване на постройките в комплекса за историческа полезност ще подсигурява съхраняването им във типа, в който са били. Но това не взема решение главния въпрос - кому ще принадлежат те след време?
С попадането на комплекса под отбраната на Закона за културно-историческото завещание всеки от притежателите на постройките в него ще би трябвало да се изръси със съществени пари, с цел да ги приведе във типа, който нормативът изисква.
Но като се вземе поради, че в този момент собствеността тук е разграничена сред три министерства, сред тях е и Националната художествена изложба, и няколко частни притежатели, можем да се досетим по кое време и какъв брой елементарно ще се спогодят за сходни разходи. Да не приказваме, че към тях могат да се притурят и плануваните от Закона наказания, в случай че предписанията на общината не бъдат спазени. А те са повече от солени. С признатия нов Закон за устройството и застрояването санкциите за неподдържане на културните монументи скочиха от 100 хиляди на 200 хиляди лева за юридически лица и от 10 хиляди на 50 хиляди лева за физически лица.
Така че сегашните жители на тези парцели ще бъдат принудени или да построят още веднъж рушащите се здания, или да стартират да заплащат непостижимите санкции. Логично е на напред във времето да изскочи "принудата " те да бъдат разпродадени. Също толкоз разумно е рушащите се от години парцели да бъдат препоръчани първо на притежателя на земята.
Засега това към момента е компанията "Евротранс билд " (собственост на някогашния началник в КТБ Янко Иванов). През лятото на 2016-а - благодарение на тогавашния регионален шеф Веселин Пенев (все още подсъдим), въпросната компания съумя да напазарува златния терен в центъра на столицата за жълти стотинки (още тогава в. "БАНКЕРЪ " разказа първи договорката в детайли). Тогава компанията на Иванов получи 7.5 дка в идеалния център на столицата на цена по 90 лева за квадратен метър, или общо за 658 870.90 лева без Данък добавена стойност.
След разразилия се скандал прокуратурата сякаш повдигна обвиняване против "отстреляния " след случая регионален шеф Пенев за нанесени на страната вреди на стойност 10 330 130 лв.. Тези параметри бяха посочени от държавното обвиняване като разлика сред пазарната цена и цената, на която той е осъществил скандалната договорка.
Година по-късно обаче прокурорското дело беше съвсем "финтирано " от съда, който приключи две от трите каузи, заведени от прокуратурата. Аргументът на съда бе, че заповедите на някогашния регионален шеф Пенев за продажбата не могат да бъдат обжалвани, тъй като не са самостоятелен административен акт.
Що се отнася до другото правосъдно дело - това, което заведе тогавашният министър на районното развиване Лиляна Павлова с искане договорката да бъде оповестена за оскъдна, то към момента "отлежава " на първата правосъдна инстанция. По информация на в. "БАНКЕРЪ " до този миг магистратите са поискали няколко правосъдни експертизи и действително гледането на делото ще стартира най-рано през есента на тази година.
Въпреки че юристите на районното министерство поставиха много старания да потвърдят, че когато е изповядвана договорката, вписаната като нов притежател на терените компания "Евротрансбилд " не е имала юридическата легитимация на "съсобственик " в пожелания от нея терен, съдът към момента не се е произнесъл по този въпрос.
Тогава държавните юристи, натоварени със отбраната на парцела, категорично подчертаха, че е належащо съдът да обърне вниманието на обстоятелството, че в издадените от Службата по геодезия, картография и кадастър на град София скици на трите поземлени парцела (№№ 15-296687/22.08.2014 година, 15-296679/22.08.2014 година и 15-156111/16.04.2015 г.) "Евротрансбилд " на никое място не е вписана като притежател.
В приложените настоящи скици за терени (от 2016-а) компанията е посочена като притежател единствено и само по отношение на новоподписаните контракти с Пенев. В исковата молба беше посочено още: "В реалност издадените от СГКК - София, скици нямат установителна доказателствена мощ във връзка с вписаните притежатели (не са документ, установяващ собственически права), само че службата е длъжна да впише в скиците всички лица, легитимиращи се като притежатели със съответния документ за това (нотариален акт и др.). От изложеното може да се направи само верният извод, че все още на подписване на процесните контракти "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД не се е легитимирало по безапелационен и неоспорим метод като притежаващо благосъстоятелност на идеални елементи от целия аграрен парцел (идеални елементи от който страната е трансферирала с процесните договори). Следователно все още на подписване на процесните контракти не е съществувала съсобственост сред страната и ответника "ЕВРОТРАНСБИЛД " ЕООД, заради което не e било налице съображение за осъществяване на процесните продажби по реда на чл.45а от ЗДС. "
Адвокатите на страната подчертаха
че: "В трайната правосъдна процедура се приема, че хипотезата на чл.26, ал.1, предложение второ от Закон за задълженията и договорите, е налице, когато задачата на страните е била да се реализира един забранен от закона резултат и формалното съблюдаване на закона е довело до преследването на нещо, което не е разрешено от закона. Нищожност е налице, когато законът не разрешава с избрана договорка да се реализира даден юридически резултат и се употребява друга разрешена от закона договорка, с цел да се реализира този юридически резултат.
В този случай договорката, въпреки и разрешена, е оскъдна заради това, че заобикаля закона. В този смисъл е Решение №190 от 13.07.2011 година по гражданско дело № 1057/2010 година, Гражданска гилдия, ІІI Гражданско поделение на Върховния касационен съд.
В съответния случай все още на подписване на договорите за продажба по реда на чл.45а от ЗДС, а и до сегашния миг има провесен спор за благосъстоятелност по отношение на идеалната част от общия с страната парцел. При това състояние се основава неустановеност по отношение на събитието кой е действителният съсобственик на страната и дали въобще има подобен. Последното произтича от обстоятелството, че преди придобиването на идеални елементи от съсобствения с страната парцел от страна на праводателя на ищеца ( "Дивисима " ООД) посредством РМС № 715 от 12.08.2005 година идеална част от съсобствения парцел е била трансферирана от регионалния шеф на област София-град на друго юридическо лице - "Интерстройпроект 90 " ЕООД. С завършили правосъдни производства издадените от страна на регионалния шеф на област София-град заповеди с изх. №№ДИ-03-052/25.09.2003 година и ДИ-03-082/18.11.2003 година, с които е подредено да се трансферира в благосъстоятелност на "Интерстройспроект 90 " ЕООД елементи от неподвижен парцел, представляващ имот І от кв. 533 по проекта на град София, м. Център, ГГЦ - зона А, са оповестени за оскъдни. С влезнало в действие решение за незабележим е разгласен и подписаният сред регионалния шеф на област София-град и "Интерстройпроект 90 " ЕООД, въз основа на Заповед № ДИ-03-252/25.09.2003 година, Договор от 25 септември 2003 година ".
Така е аргументирана исковата молба (копие от която в. "БАНКЕРЪ " съхранява в архива си още от 2016 година). Съществен е въпросът какъв ще бъде изходът от това дело.
И дали в случай че компанията на Иванов се окаже притежател на терена, тя няма да изкупи поетапно и постройките в парцела си?! И най-важното - на каква цена, като се има
поради настоящето им положение.
Що се отнася до съхраняването на комплекса като исторически
това надали би тормозило предстоящ вложител, защото в случай че той бъде възобновен във типа, в който изисква Законът за културното завещание, цената му ще стане повече от галактическа.
Самият Иванов в писмо до медиите изясни, че той няма интерес от пожара, защото "въпреки че притежател на терена е "Евротрансбилд " ЕООД, всеки притежател на постройка върху този терен има учредено право на градеж и при погиване на постройката има право да я възвърне в първичния й тип и в цялостния й размер, без да е нужно за това да желае позволение от притежателя на терена ".
Друг е въпросът обаче кои от притежателите ще бъдат в положение да пристъпят към това "възстановяване ".
Засега Министерството на вътрешните работи дава обещание да отдели средства, с цел да поправи изгорелия покрив на постройката, само че дали вътрешното ведомство ще бъде в положение да отговори на условието за запазване на постройката като монумент на културата е напълно обособен въпрос.
Аналогични са и случаите с другите притежатели на здания в комплекса. А проследявайки в исторически проект "пълзящото " придобиване на парцели в него, няма по какъв начин да не породи мисълта, че "изчакването " на заинтригуваните лица е гаранция за сполучлив край.
Има и различен вид: страната да реши сама да отбрани правата си и да вземем за пример да трансформира "царските конюшни " в подобаващ туристически комплекс. Тук е моментът да споменем, че в Париж да вземем за пример конюшните на Краля Слънце Луи XIV, които се намирали в дворцовия комплекс "Версай ", сега са художествени галерии.
В Лондон пък сходен комплекс се употребява като гараж за колите на кралската фамилия.
В центъра на Виена ренесансовата постройка, която служела за конюшни на император Шарл VI, още преди епохи е превърната в художествена изложба.
Подобни образци може би има още доста, само че и тези са задоволителни, с цел да помислят нашенските управници кой път да поемат, с цел да запазят историята ни. Или просто да я дават някому?
Това обаче надали ще стане единствено с оповестяването на комплекса за историческа полезност...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ