Водената от Руската федерация пропагандна война произтича от нейната външнополитическата

Водената от Руската федерация пропагандна война произтича от нейната външнополитическата теория, която продължава традициите на имперската идеология: най-великата, праведна православна страна е призвана да избави света от злото. Кремъл се възприема като обект на систематични офанзиви от страна на „ покварения (от демократизъм и индивидуализъм) Запад” и по тази причина си присвоява роля на единствен бранител на некорумпираните християнски полезности - Европа е безвредна за Москва, единствено когато е разединена и враждуваща.

В имперската идеология светът е поделен на сфери на въздействие сред огромните империи, които само имат право на суверенитет. По-малките страни са безсмислени и съществуват по волята на империите като техни добавки.

Заради „ враждебния” свят Русия се заобикаля от предпазен вал от страни, които счита за своя " законна " сфера на въздействие. Когато страна от този вал се стреми към самостоятелна политика, това се дължи на анти- съветски интриги на другите велики сили и на „ продажните й политици “. Православните страни са „ рускисвят “. Историческа задачата на Руската империя е завладяването на Проливите и сливане на славяните под свое управление.

В руската ера, пропагандната теория на Съюз на съветските социалистически републики проповядва дехуманизиране на не-пролетариата за неговото заличаване, както и реализиране на международна пролетарска гражданска война. Свръхдържавата Съюз на съветските социалистически републики е полюс в двуполюсния свят - хегемон и бранител на „ социалистическия лагер “, който в идеологически проект заменя „ съюза на православните нации “ и “славянския съюз “.

Сегашната външнополитическа теория показва Руската федерация като мирна страна, обект на експанзия от страна на НАТО и Съединени американски щати. Глобалното осведомително пространство се дефинира като поле на засилващо се противоборство. Държавите-опоненти са упреквани, че употребяват информационните технологии за манипулиране на публичното схващане и подправяне на историята. По този метод Студената война на руската агитация се трансформира в хибридна. От своята публична външнополитическа теория Кремъл черпи съображение да води война в осведомителното пространство против всички страни от НАТО, под предлог че се пази.

Произтичащите от това опасности

са обрисувани в Националната отбранителна тактика и формалната позиция на Министерския съвет, както и в документи на НАТО и Европейски Съюз.

В Доклада за положението на националната сигурност през 2016 година Министерският съветпосочва, че дейностите на Русия „ заплашват нашата съществена цел за единна, свободна и мирна Европа “. Отчитат се „ интензивните опити на Русия за възобновяване и разширение на сферите на въздействие посредством дейности във военната, икономическата и културната сфера”.

През декември 2015 година НАТО и Европейски Съюз одобриха тактика за защита от хибридни офанзиви,като обявиха, че сходни нападателни дейности „ могат да провокират задействане на член 5 от контракта за групова защита “ на Алианса. На 9 октомври 2017 в Букурещ Парламентарната асамблея на НАТО одобри резолюция, в която се установи „ превръщането на информацията в оръжие”. В нея се показва, че „ за Русия кибер сферата е бойно поле” и че обществените медии „ могат да доведат до накъсване и поляризиране на обществото, да дават по-голяма видимост на радикални мнения” и подправени вести. В отговор бе предложено да се сътвори специфична институция за идентифициране и противопоставяне на пропагандни офанзиви, както и да се влага в образованието на жителите.

В Резолюцията си за положението на връзките сред Европейски Съюз и Русия от 10 юни 2015 година Европейският парламентпосочва, че „ Русия си служи интензивно с хибридни военни дейности, като съзнателно заличава границите сред военни и пара военни действия, и политически действия “. В края на юни 2015 Европейската комисия сътвори специфичен отдел за битка с съветската агитация, в частност за развенчаване на легенди и дезинформации. В резолюцията си за противопоставяне на пропагандата, призната на 23 ноември 2016 година, Екологичен потенциал отбелязва, че Кремъл ескалира борбата с Европейски Съюз.

В формалните оценки на българските управляващи, на НАТО и на Европейски Съюз се установи, че Русия води хибридна война против евроатлантическата общественост. Тази война не е защитна, а нападателна - цели разпад на Европейски Съюз и НАТО и дестабилизация на държави-членки. Тези оценки демонстрират реактивиране на съвсем всички детайли на остарялата съветска имперска идеология и на руския блян към заличаване на политическия съперник.
Руската пропагандна експанзия против България с образци
Вече са налице съответни послания към българската аудитория отправени от водачи на съветската външнополитическа агитация. В изявление за уеб страницата „ Студия трансмедия “ някогашният шеф на Руския институт за стратегически проучвания Леонид Решетников споделя: „ Мисля, че през днешния ден България е обвързвана с Русия единствено с любовта на множеството българи към нашата страна. Във всичко останало връзките са на доста ниско равнище. Интересът на Русия към България е главно един – България би трябвало да бъде колкото може по-малко подвластна от външни играчи, на първо място, от Вашингтон и Брюксел. Че може да се окажем в противоположни окопи. Това би било покруса за православието, славянството и България. “

Във внушенията на Решетников: 1) е налице опасност, че в случай че България не е с Русия, ще бъде против нея; 2) България е несуверенна дребна страна, подвластна от анти съветските интриги на Вашингтон и Брюксел; 3) българските политици са продали любовта на народа към Русия; 4) надвиснала е покруса над православието, славянството и България.

В изявление за „ Ничия земя “ по Нова телевизия Александър Дугин, поддържа устрема на Путин да „ строи съветска империя “. Представя принадлежността на България към съветската сфера на въздействие като безалтернативна: „ по руско време сме ви помагали, имали сме съвсем обща държава”; България е ръководена от „ колониална администрация “, която „ не може да се харесва от естествените българи”; ние сме „ два православни славянски народа “ с радикално друг светоглед от Запада; наследници сме на византийската империя, което „ автоматизирано ни поставя в един и същи лагер”.

На тези учредения Дугин насочва следните пропагандни внушения: 1) Несъгласните с Кремъл са „ русофобска фракция, която не може да е част от българското общество”; 2) „ Не Русия, а индивидът, който приказва, че Русия е опасност за България, е най-голямата опасност за българите”; 3) „ Българският народ в никакъв случай няма да ни стане зложелател, даже публичният хайлайф и политическото управление да виждат в лицето на Русия опасност “; 4) „ България е още веднъж разграничена, изключително поради политическия й хайлайф, част от който е насочен повече на Запад “, НАТО е „ главният източник на опасността за България от стратегическа и от културна гледна точка”; 5) „ Положението у вас е пагубно, откакто тръгнахте на Запад “.

Приведените образци демонстрират, че представителите на съветската агитация стъпват върху съветската имперска идеология и руската пропагандна теория, следват публично оповестената съветска външнополитическа теория за война в осведомителното пространство. Синхронът в подредбата и посланията на Л. Решетников и Ал. Дугин (както в цитираните изявленията, по този начин и в други техни текстове) демонстрира, че двамата са интерпретатори, а не самостойни създатели. Посланията им са артикул на обединен център на съветската агитация. При това си служат с етикети, лъжи и дезинформации:

1) Разделението на русофили и русофоби е безусловно несъстоятелно – да се ненавижда друга нация или етнос е демонстрация на нацизъм и фашизъм;
2) В позицията на „ глупак “, предупреждаващ за съветската опасност, са сложени българското държавно управление, Народното събрание, НАТО, ЕС;
5) Политическите институции на страната, въпреки и мощно подложени на критика, са определени и образувани съгласно вота на българските гласоподаватели и имат доверието на болшинството да управляват; те не са разгласявали Русия за зложелател, установили са, че с съответни дейности тя основава заплахи;
4) Българското общество не е разграничено в интереса си към Запада, който изрично е желано място за обучение, работа и кариера;
6) Ако ситуацията в България е пагубно, то такова следва да е и в Русия, тъй като, съгласно стандарта на покупателна дарба на Брутният вътрешен продукт на човек, двете страни са близки и разликата сред тях понижава от 1990 година до момента, без значение от съветските естествени благосъстояния.

Налице са повтарящи се нападателни внушения: за разделяне на българското общество, за заклеймяване на „ русофобите “, за злоба към политическия хайлайф на страната, за пагубно състояние в България, за разпад на НАТО и Европейски Съюз. Изводът е, че оценената пропагандна експанзия съставлява опасност за сигурността на България. В сходство с съветската имперска и руската теория, на „ дребна България” се предлага да влезе в съветския лагер под управлението на Москва.
Уязвимостта на българското общество
На първо място уязвимостта на българското общество се дължи на това, че до септември 2017 година българските институции не започнаха защитни или ответни дейности, даже не даваха симптом, че регистрират агресивното държание на Русия. За разлика от тях, управляващите в Естония, Латвия, Литва, Чехия, Полша и Румъния реагираха съответно на заканите. Освен това:

Поради редица исторически и стопански условия България е един от най-несигурните и най-слаби членове на Европейски Съюз и НАТО.

В политическа констелация доминират партии и обединения, които, в случай че не пазят намерено елита в Кремъл, то имат политическа обвързаност към него и се стремят към неговото застъпничество. С настояването си за събаряне на глобите българският президент застава поредно против единомислещите позиции на НАТО и Европейски Съюз.

Значителна част от българските печатни и електронни медии са или откровени бранители на политиката на Путин или осведомят по правилото на Гьобелс „ 60:40 “ - повече истина, само че с в точния момент и на място подадена дезинформация. Тук следва да бъде позиционирано и даване на естрада на Ал. Дугин в ефира на Нова телевизия. Без да се уточни, че през 1990-те години той се самоопределя като последовател на фашизма, че в този момент е един от идеолозите на крайно-десните партии в Европа и Съединени американски щати, и че през 2014 година обществено прикани към геноцид на украинския народ.

Корените на успеваемостта на съветската пропагандна експанзия могат да се открият допълнително от вековната имитация на българската история. Чрез нея признателността на българите към съветските жертви за освобождението на страната е трансформирана в социално-психологическа контузия, нанесена на доста генерации. Втълпено е, че българите дължат безконечна признателност и любов към всяко съветско държавно управление, че са подвластна от великите сили нация с продажни политици, че са безсилни да реализират сами каквато и да било своя цел. Резултатът е, че необятната българска аудитория не познава историческите документи, които потвърждават, че действителната цел на Русия във войната през 1977-1978 година е била основаване на съветски протекторат с изход на Бяло море - Санстефанският контракт е предварителен - не основава българска страна.

Всяка съветска агитация се опира на имитация на българската историята и тъкмо това прави уязвими гражданско общество и държавните институции – (Дугин) „ с помощта на Русия българската страна изобщо съществува отново”. Това подхранва към този момент втълпеното. Така се задейства култивираният още в учебно заведение инстикт на признателност и любов към „ освободителите”. С пренебрежителното – няма значение, че някои българи ни ненавиждат, ние не обръщаме внимание, се предизвика комплекс за непълноценност и примирителност, който по-късно се подлага на „ терапия” с многократни уверения за братска непосредственост и обич. Това приготвя признателният българин за идващите пропагандни внушения.

Тази пропагандна технология разчита на масирана офанзива върху страстите на българската аудитория. Блокира здравословната сдържаност към спорните, несвързани с обективната действителност внушения, към отсъствието в тях на логичност и поредност. Обектът на пропагандата не помни, че държавната външна политика се дефинира не от благодарности и обиди, а от националната сигурност, полезности и ползи. Забравя, че няма причина за комплекс за непълноценност, тъй като дедите му сами са осъществили Българската екзархия, Априлското въстание, Съединението и своята Независимост от султана и от съветския император, че, в случай че приложи реципрочно формулата за историческата признателност, Русия би следвало да му дължи такава за дареното православие, книжовност и просвета.

***

България е една от най-уязвимите за съветската пропагандна експанзия страни от Източна Европа. Това прави риска за нейната сигурност с доста висока възможност. Страната е едно от най-слабите звена в евроатлантическата общественост и по тази причина е обект на изключително мощни, откровени и дръзки пропагандни офанзиви.

Потенциалните вреди за страната могат да бъдат разделяне и борба на българското общество, разтрошаване на политическите и държавните институции на страната, излизане на България от НАТО и Европейски Съюз.

Най-важният, характерно български отговор на риска, е разпространяването на историческата истина измежду учениците и българските жители, освен това с акцент върху разкриването на фалшификациите и премахване на митовете. Изграждане на сериозно отношение към всяка информация и изключително от страни, с които сме в спор.

Българските институции са длъжни в тази конюнктура да изпълнят с изключително внимание всички планувани съюзнически дейности за подготовка, въздържане и защита от съветската пропагандна война.

*Публикуваме резюмеот разбора на Центъра за разбори и ръководство на опасности (ЦАУР)със единодушието на ЦАУР