Забранени религиозни ритуали, практикувани и до днес
Внимание!Този материал не се предлага за хора със слаби нерви!
Канибализъм и некрофагия (ядене на трупове)
Хората от племето агхори бабас, живеещо във Варанаси, Индия, имат неособена приятната популярност, че яде трупове. Те считат, че най-големият боязън на индивида е този от личната му гибел и това е спънка за духовното му прояснение. Само когато се изправиш против гибелта е допустимо да преодолееш този боязън.
Според индуизма има 5 типа хора, които не могат да бъдат кремирани: деца, светци, бременни и неомъжени дами, както и умрели от проказа или пък захапване от змия. Съгласно ритуала труповете на тези хора биват спускани в река Ганг откъдето членовете на агхори бабас ги изваждат и изяждат.
Самобичуване
Последователите на шиитския ислям годишно организират обред на всеобщо самобичуване по време на свещения месец Мухаррам. Така те почитат мъченичеството на Хюсеин, внук на пророка Мохамед. Фанатиците се бият със специфични камшици с остри, режещи краища. Явно, в положение на набожен транс, мъжете не изпитват болежка.
Гкол – предшественикът на бънджи скоковете
Преди доста години в тихоокеанското селце Бунлап човек на име Тамали се спречкал с жена си, която се качила на високо дърво и обвила краката си с лиани. Тамали се качил след нея, само че когато се доближил до нея, тя скочила. Мъжът се хвърлил след нея без да знае, че тя се е вързала. Логично, дамата оживяла, а брачният партньор се пребил.
Съселяните им дотолкоз се възхитили от скока на дамата, че почнали и те да извършват такива скокове. Така в село Бунлап се зародил ритуалът „ Гкол “, който се прави в чест на боговете и за добра годишна продукция. От особено издигнати за случая структури и под звуците на барабани доброволците скачат един след различен с главите надолу без да се тормозят, че могат да се наранят.
Танцуващите с мъртви
Фамадихана е обичаен бит в Мадагаскара и значи „ катурване на тялото “. Участниците в него считат, че колкото по-бързо се разложи тялото, толкоз по-бързо духът ще стигне задгробния свят. Затова те вършат обред, който се коства отблъскващ за хора от други култури: те изравят труповете на своите близки и танцуват с тях под звуците на ритуална музика. Покойниците биват увивани в копринен плат, наименуван ламбамена, а след танца още веднъж биват погребвани. Този необикновен обред се организира на всеки 2-7 години.
Съзряване с белези
Племе в Папуа Нова Гвинея, наречено Канингара, практикува кървави модификации на телата на неговите млади членове за подсилване на духовните връзки с окръжаващия свят. Един от ритуалите се прави в най-високата точка на селото, наречена Къщата на духовете. Там подрастващите от селото живеят изолирано и в самотност, където се приготвят за гала, която ще ги направи мъже. Церемонията се състои в изрязване на специфични знаци по телата им, които се вършат със особено заострени бамбукови стъбла. Рисунките по телата на младежите наподобяват крокодилската кожа. Това не е инцидентно, тъй като в това племе крокодилите се почитат като предците на всички живи същества.
