Внезапното разбъркване на ситуацията в България съвпадна с внезапно разбъркване

Три знакови събития в Русия, които показват какво предстои

Внезапното безредие на обстановката в България съответства с ненадейно безредие в Русия. Едното не е причина за другото, тъй като и двете са израз на един и същи мощен, световен развой: завръщането на демокрацията и на демократите към преобладаваща роля в международните каузи.

За българското безредие, почнало с първата конференция на Иван Гешев след " атентата " против него, е писано задоволително. Позволете ми да огледам съветското безредие, почнало седмица по-късно.

Няколко значими събития

На 22 май войната, стартирана в Украйна от Русия, се придвижи вътре в самата Русия. Два доброволчески корпуса, формирани от антипутински руснаци, воюващи до неотдавна на страната на Украйна, с лекост минаха през границата на Белгородска област. Установиха надзор върху 43 кв.м. от суверенната територия на Руската федерация, разбивайки с лекост изпречилите се на пътя им рехави съветски армейски подразделения. Показаха какво могат и се отдръпнаха на украинска територия. Преди дни обаче се върнаха в Русия и оповестиха желанието си този път да завладяват регионалната столица Белгород и да освободят цялата област, а след това и цяла Русия.

Веднага се случиха няколко значими събития. Първо, предградието на Белгород, градчето Шебекино, към което настъпват доброволците, стана цел за артилерията и авиацията на Русия. За да избегнат директни конфликти с доброволците, съветските въоръжени сили започнаха, от разстояние и от въздуха, да стрелят по руски град, обитаем с руснаци. Биеха, по този начин да се каже, по " своите ".

Второ, до момента в който популацията на Шебекино, изоставено от своите държавни предводители (които незабавно избягаха), се щураше в безредни опити да се изтегля, домовете им бяха разбивани и обирани от съветски бойци. Този път те не грабеха имуществото на украинци, а на руснаци, на " своите ".

Трето, военачалник Герасимов, командващ съветските войски в Украйна, съобщи, че няма да изтегля подразделения от фронта, с цел да ги праща във вътрешността в Русия да стопират нахлуването на доброволците. В Русия, в резюме, да се оправят както могат (или не могат).

И трите събития съдържат смисли, които могат да ни ориентират по отношение на това, което следва.

Важното е да има някакви отломки и някакви жертви

Решението на войските на Руската федерация да обстрелват свой град, вместо да пресрещнат съперника на бойното поле, разкрива, че Русия няма желание да трансформира нормалния си метод на водене на военни интервенции - ако може, от разстояние, с артилерия и бомби, без значение дали те убиват свои или непознати. Важното е да има някакви отломки и някакви жертви.

Ако това е методът, по който руснаците считат да реагират на започващото нахлуване на украинците, то краят на войната може да се окаже много по-близо, в сравнение с се допуска. Просто руснаците ще се отдръпват, унищожавайки всичко на териториите, които изоставят.

Мародерстването на цивилни руснаци от униформени руснаци още веднъж разкрива, че в Русия нищо не се е трансформирало от времето на Иван Грозни. Там няма общество. Има единствено страна, нейни покорни крепостни и някакви непокорни хора, подготвени да се бунтуват против нея с оръжие в ръка.

Отсъствието на общество ни споделя, че режимът на Путин няма по какъв начин да разчита на поддръжката на руснаците, когато стартира да се клати. Никой няма да се солидаризира с него, защото взаимност има единствено там, където има общества. В Русия, в противен случай, голямо количество хора, до през вчерашния ден подчиняващи се на властта, ще хукнат да ограбват домовете на нейните представители. А някакви доста гневни хора, като да вземем за пример тези доброволци, които сега настъпват към Белгород, ще провеждат протести и метежи. Поради неналичието на общество тези брожения по никакъв начин няма да наподобяват на нашите митинги, да речем. Ще са това, което патриархът на съветската литература Пушкин разказва като " съветски протест - безсмислен и безмилостен ".

За да разбера какво стои зад отхвърли на военачалник Герасимов да пренасочи подразделения от фронта към вътрешността на самата Русия, ми оказа помощ това, че сега чета записките на английския дипломатически сътрудник Брус Локхарт (Bruce Lockhart: Memoirs of a British Agent). Озовал се в Русия през 1917-1918 година, той е изключително непосредствен с новата болшевишка власт и е позволен до постоянно другарство с нейни върховни вождове като Ленин, Троцки, Радек, Бухарин, Петерс и други.

Прозрението на Локхарт

Локхарт единствен измежду западните дипломати схваща по какъв начин болшевиците си показват света. Особен миг на просветление го спохожда, когато следи по какъв начин болшевиците спорят между тях по тематиката дали да подписват капитулационен контракт с Германия в Брест-Литовск. Болшевишките водачи въобще не са обезпокоени от това, че отстъпват на врага половината си европейска територия, че и Кавказ. Няма и намек за някакво мислене от вида " свещените граници на Родината ". Болшевиците мислят по различен метод: Добре де, нямаме сега войска, ще подпишем този контракт. Някой ден, като заякнем, ще си върнем изгубените територии. Ако не - не.

Съвременните, завършени от Путин руснаци постоянно се хвалят, че " Русия няма трайни граници ". Това е съобщение към останалата част от света, че Русия постоянно експанзира, постоянно завладява нови територии и няма смисъл да се фиксира върху някакви краткотрайни имагинерни линии на картата. Но това работи и в противоположен смисъл, както схваща Локхарт още през 1918 година: откакто Русия няма трайни граници, тя не се впечатлява изключително, в случай че те стартират да се свиват във вътрешността.

Докато имат накъде да отстъпват в тази голяма тяхна територия, руснаците няма да късат ризи за някакво си Шебекино. " Голяма работа. Когато заякнем, ще си го върнем. Ако не - не. " Затова нито Путин, нито Герасимов се вълнуват от ориста на Белгородска област. По същия метод няма да се вълнуват за прилежащата Брянска област, когато пристигна нейният ред. Може ненапълно да се развълнуват за ориста на прилежащата ѝ Курска област, само че единствено поради загатна за Курската битка от 1943 година. Но въпреки всичко към този момент им е по-важно да могат да се хвалят с някакви героически събития в Украйна.

Проф. Евгений ДайновСнимка: BGNES

Обрат в Русия? По-вероятен е кървясъл протест.

Та, опасявам се, ще останат попарени очакванията на тези, които чакат руснаците да отслабят позициите си в Украйна, с цел да бранят Русия. Няма. Ще стоят в Украйна, до момента в който не бъдат изгонени със мощ. Вероятно ще останат попарени и очакванията на тези, които плануват някакъв либерален поврат в Русия след загубата на украинската война. Много по-вероятен е кървясъл, нечовечен протест, разрастващ се на десетки фронтове по едно и също време от Курск до Курилските острови. А съответните международни организации следва още занапред да се готвят да оказват помощ на тези мирни съветски поданици, които ще бъдат мародерствани от личните си отстъпващи въоръжени сили.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Вижте и това видео от архива ни: