Ти наистина ли ще излезеш с тази къса пола?
Внезапно децата ни стартират да се обличат напълно в черно или с части облекла, покриващи елементи от тялото им, да боядисват косите си в ярки цветове; някои стартират да претърпяват тежко новопоявилото се акне или да се застояват все по-дълго пред огледалото. Външният тип на младежите е положение на изложение, протест и създаване на облик, който родителите от време на време
преглъщат мъчно.
Във второто издание на специфичния ни план " Тийнейджърът у дома " в партньорство с дермокозметична марка BIODERMA приказват родителите. Поканихме представители на няколко фамилии, с цел да споделят какво се случва с децата им през този избран от тях като " характерен интервал ".
Работят ли възбраните, свързани с облеклото, и от какво се въздействат децата през днешния ден, питаме майките и бащите в третата част от общия ни диалог.
Марин Бодаков: Социалните мрежи са разковничето, що се отнася до осмислянето на външния тип на младежите.Чрез тях се случва гигантското разединение на душeвността, изключително на девойките – каква съм аз и по какъв начин незабавно посредством грим да стана по-голяма или по-красива, или с тъкмо какъв брой сантиметра грим да скрия тези три пъпки. Или по какъв начин през днешния ден да наподобявам вулгарно, така че да ме виждат футболистите от класа, а пък на следващия ден да наподобявам като парижко момиче от 68-а, а вдругиден да наподобявам като тази, която върви нонстоп на фитнес. Това са разнообразни проби на еднаквост и аз се успокоявам да го преглеждам като игра, в която би трябвало да схванеш какво в действителност си ти. Хайде, на мен и жена ми тази игра не ни излиза толкоз през носа, само че на бабите й С този грим дъщерите ни желаят да вземат петилетката за три години, в случай че може – и за три месеца.
Николай Неделчев: Освен обществените мрежи съгласно мен огромно въздействие върху метода на обличане оказват и обществените кръгове. Това какво харесват, носят и вършат техните другари, както и техните кумири. Моите момчета минаха през модата на скейт и графити субкултурата. Носенето на марки от тези субкултури са своего рода пропуск за тези другарски кръгове.
Иван Паунчев: Дори ние, възрастните, малко или доста сме подвластни на обществените мрежи. Това неизбежно връхлита и нашите деца. Този миг се трансформира в проблем тогава, когато потреблението им излезе отвън надзор. А той е налице, когато изчезне салдото сред нас, децата и технологиите. Ако потреблението на обществените мрежи е възпитано и добре дозирано, всичко е наред. Тогава селфи културата е просто общоприета демонстрация на суетност, която може даже да е занимателна, в случай че е подходено със жанр и разсъдък. В устрема да изглеждаш добре и да си прелъстителен няма нищо притеснително, стига той е да е овладян и следен.
Жюстин Томс: Всички младежи минават през разнообразни идентичности, само че мисля, че дребен % от децата се поддават на това – на гримирането и фотосите. Аз последвам много другарски деца в обществените медии, както и личните си – напълно пасивно, с цел да не ги нервирам. В този смисъл, наблюдавайки ги, виждам, че по някое време те съумяват сами да си намерят мярата. Това с муцунките и селфитата е тренд, който, популярност Богу, отминава. И това със свръхгримирането – сигурна съм, че е било и преди 10, и преди 20 години по този начин
Иван Паунчев : Според мен това е тип митинг
Жюстин Томс: Именно, то е част от митинга. Дъщеря ми е в другата прекаленост – в този момент навлече черните облекла, харесва по-алтернативна музика, отряза си косата и я подари за перука, не си поставя никакъв грим, не си прави селфита и ми не разрешава даже да я фотографирам. Тоест има и други, не са единствено всички с два тона грим и два часа пред огледалото. Всичко се модифицира, само че аз си припомням, че като младеж също желаех да бъда харесвана и защото моите другари слушаха класическа музика, го правех и аз. Дали ще е класическа музика или чалга, няма значение
Марин Бодаков: Понеже работя с деца от положителни учебни заведения от София и от страната, имам наблюдения, че те на всички места слушат чалга, и то като митинг към родителите си, които не слушат този род. А чалгата въпреки всичко приказва за усеща, за мощни усеща. Нашето потомство беше възпитано в условия, в които шерването на персоналните възприятията не беше до такава степен обичайно. Докато младежите чуват в чалгата това, което ние не споделяме, или това, което те биха желали да си кажат. Друг е въпросът, че съгласно мен самият род се стреми към " Златния Орфей ".
Жанета Пенева: Що се отнася до облеклото, аз постоянно съм доста спокойна, тъй като виждам, че младежите се поддават на модерните трендове – тази година купихме карирани панталони, от които другата няма да има и помен. Така е и с късите поли или впитите панталонки, въпрос е на мода и всичко минава.
На тази възраст и аз изпитвах потребност да опитвам, да се демонстрирам, да правя впечатление. Не мога да кажа, че съм желала да бъда предизвикателна, по-скоро желаех да бъда видяна и да разгласявам съществуването си. По някаква странна логичност тъкмо девойки, които са скромни и положителни ученички, намират израз във външния тип – стартират да вървят с безумно къси поли, ярки чорапогащи... Според мен не може да се извади еднопосочен извод за младежа по облеклата му. По-големият проблем е неговата интерпретация от близките. Облеклото може да провокира мнения, насмешки, спорове...
Марин Бодаков: Вчера имах поправителни изпити и съвсем всички девойки, които се появиха, бяха със напълно къси панталонки... И си мисля: добре, тези умни девойки идват облечени по този метод, тъй като това е техният продължен тийн протест – те не са се бунтували отрано или са се вкаменили в личния си протест и още не си дават сметка, че са попаднали в друга среда. Аз самият бях с дълги панталони и чорапи и се усещах трагичен от края на ваканцията и въобще лятото
Жюстин Томс: Аз пъдя, в случай че някой влезе при мен с спортен екип. Анцуг в университета – това е тотално пренебрежение.
При момчетата също има суетност. И синът ми, и племенникът ми на същата възраст минаха през пубертета с огромен проблем с акнето. Сега и двамата вървят постоянно на процедури, което по наше време беше тотално табу или изобщо никой не мислеше за това Те сами предизвикват тази стъпка, знам и за други младежи на тази възраст, освен девойки, само че и момчетата, които много от рано – на 13-14-годишна възраст стартират да вървят на процедури. Вече са осведомени, търсят информация и знаят, че би трябвало да отидат на кожен лекар.
Иван Паунчев: Това е сложно обаче, зависи от вида хранене, метода на живот, при някои е по-леко, при други по-тежко
Жюстин Томс: Дори и при по-леките случаи те отново подхващат дейности, тъй като са по-осведомени.
Жанета Пенева: И по-толерантни. В момента това сякаш е едно от хубавите неща, които се случват – да вземем за пример момчетата имат по-добро отношение към девойките. В детството си помня ужасни обстановки, насмешки поради очилата, които носех, криех ги, не можех да виждам.
Марин Бодаков : Съученици на щерка ми не разрешават на приятелките си да вървят с едно или друго облечени: това било прекомерно транспарантно, това било прекомерно късо Този консерватизъм за мой огромен смут постоянно бива последван от тежък шовинизъм и тесногръди мачистки реакции. Но мисля и друго: доста постоянно толерантността я бъркаме с класическо равнодушие.
Следващият диалог от плана " Тийнейджърът през днешния ден " е на тематика " Какви са проблемите на децата ни през днешния ден ". Четете го на 9 октомври.
За възбраната на несъмнено облекло:
Жюстин Томс: Няма по какъв начин да им забраняваме, това не работи.
Иван Паунчев: Думата възбрана не ми се нрави и на самия мен. Аз избирам да изградя у децата си отношение към метода на обличане, което след това да бъде доразвито от самите тях и по този начин всеки да сътвори своя личен жанр.
Жанета Пенева: Никой не харесва думите " би трябвало " и " не може " – естествено, че това не би ни помогнало, с цел да разбираем до каква степен харесваме или не външния тип на детето си. По-зряло е да разбираем каква е ролята на облеклото в междуличностните взаимоотношения и връзки. Точно тази информация за посланията, които облеклата дават, би помогнала децата да бъдат по-внимателни и виновни в избора си.
Влияния от обществените мрежи, селфи културата, образните кодове:
Марин Бодаков: Тийнейджърката ми се въздейства грубо и в същото време е техен изострен и доста съобразителен критик.
Жюстин Томс: По-скоро малко, само че евентуално това е изключение или протест, реакция.
Жанета Пенева: Тийнейджърите желаят да " уловят " мига. Привлича ги всичко, което е налично и елементарно за потребление. В днешния свят това са инстаграм, YouTube, фейсбук... Там е значимо да блеснеш, а когато няма с какво и липсва уникалност, се стига до крайни разновидности – палячовщина, долнопробност и кич. Селфи културата в множеството случаи изкривява действителността. Създаването на погрешни облици от време на време излиза от рамките на почтеното. Това е още една страна на порастването.
Тийнейджърите се стремят по-скоро да влязат в света на възрастните и бързат към всички прекарвания, свързани с това.
Идоли и въздействия:
Марин Бодаков: Лана дел Рей – глезена, изтънчена, обезверена, чудовищна, пряма, мързелива
Жюстин Томс: Музикални звезди най-много, не от мейнстрийма.
Иван Паунчев: Без подозрение преди всичко това сме ние, родителите. След което целият заобикалящ ни свят, въплътен в облици, положения и моменти.
Жанета Пенева: Начините на обличане постоянно се свързват с новите идоли и другите стилове музика. " Модерните " стилове от време на време имат къс " живот ", само че не могат да се подценен. За множеството младежи музиката се ражда дружно с тях. Всичко преди тях е " шумът " на възрастните. Затова би трябвало да си създадем труда да знаем какво съставлява корейският поп да вземем за пример, с цел да " разберем " някои фотоси в инстаграм.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (19)
преглъщат мъчно.
Във второто издание на специфичния ни план " Тийнейджърът у дома " в партньорство с дермокозметична марка BIODERMA приказват родителите. Поканихме представители на няколко фамилии, с цел да споделят какво се случва с децата им през този избран от тях като " характерен интервал ".
Работят ли възбраните, свързани с облеклото, и от какво се въздействат децата през днешния ден, питаме майките и бащите в третата част от общия ни диалог.
Марин Бодаков: Социалните мрежи са разковничето, що се отнася до осмислянето на външния тип на младежите.Чрез тях се случва гигантското разединение на душeвността, изключително на девойките – каква съм аз и по какъв начин незабавно посредством грим да стана по-голяма или по-красива, или с тъкмо какъв брой сантиметра грим да скрия тези три пъпки. Или по какъв начин през днешния ден да наподобявам вулгарно, така че да ме виждат футболистите от класа, а пък на следващия ден да наподобявам като парижко момиче от 68-а, а вдругиден да наподобявам като тази, която върви нонстоп на фитнес. Това са разнообразни проби на еднаквост и аз се успокоявам да го преглеждам като игра, в която би трябвало да схванеш какво в действителност си ти. Хайде, на мен и жена ми тази игра не ни излиза толкоз през носа, само че на бабите й С този грим дъщерите ни желаят да вземат петилетката за три години, в случай че може – и за три месеца.
Николай Неделчев: Освен обществените мрежи съгласно мен огромно въздействие върху метода на обличане оказват и обществените кръгове. Това какво харесват, носят и вършат техните другари, както и техните кумири. Моите момчета минаха през модата на скейт и графити субкултурата. Носенето на марки от тези субкултури са своего рода пропуск за тези другарски кръгове.
Иван Паунчев: Дори ние, възрастните, малко или доста сме подвластни на обществените мрежи. Това неизбежно връхлита и нашите деца. Този миг се трансформира в проблем тогава, когато потреблението им излезе отвън надзор. А той е налице, когато изчезне салдото сред нас, децата и технологиите. Ако потреблението на обществените мрежи е възпитано и добре дозирано, всичко е наред. Тогава селфи културата е просто общоприета демонстрация на суетност, която може даже да е занимателна, в случай че е подходено със жанр и разсъдък. В устрема да изглеждаш добре и да си прелъстителен няма нищо притеснително, стига той е да е овладян и следен.
Жюстин Томс: Всички младежи минават през разнообразни идентичности, само че мисля, че дребен % от децата се поддават на това – на гримирането и фотосите. Аз последвам много другарски деца в обществените медии, както и личните си – напълно пасивно, с цел да не ги нервирам. В този смисъл, наблюдавайки ги, виждам, че по някое време те съумяват сами да си намерят мярата. Това с муцунките и селфитата е тренд, който, популярност Богу, отминава. И това със свръхгримирането – сигурна съм, че е било и преди 10, и преди 20 години по този начин
Иван Паунчев : Според мен това е тип митинг
Жюстин Томс: Именно, то е част от митинга. Дъщеря ми е в другата прекаленост – в този момент навлече черните облекла, харесва по-алтернативна музика, отряза си косата и я подари за перука, не си поставя никакъв грим, не си прави селфита и ми не разрешава даже да я фотографирам. Тоест има и други, не са единствено всички с два тона грим и два часа пред огледалото. Всичко се модифицира, само че аз си припомням, че като младеж също желаех да бъда харесвана и защото моите другари слушаха класическа музика, го правех и аз. Дали ще е класическа музика или чалга, няма значение
Марин Бодаков: Понеже работя с деца от положителни учебни заведения от София и от страната, имам наблюдения, че те на всички места слушат чалга, и то като митинг към родителите си, които не слушат този род. А чалгата въпреки всичко приказва за усеща, за мощни усеща. Нашето потомство беше възпитано в условия, в които шерването на персоналните възприятията не беше до такава степен обичайно. Докато младежите чуват в чалгата това, което ние не споделяме, или това, което те биха желали да си кажат. Друг е въпросът, че съгласно мен самият род се стреми към " Златния Орфей ".
Жанета Пенева: Що се отнася до облеклото, аз постоянно съм доста спокойна, тъй като виждам, че младежите се поддават на модерните трендове – тази година купихме карирани панталони, от които другата няма да има и помен. Така е и с късите поли или впитите панталонки, въпрос е на мода и всичко минава.
На тази възраст и аз изпитвах потребност да опитвам, да се демонстрирам, да правя впечатление. Не мога да кажа, че съм желала да бъда предизвикателна, по-скоро желаех да бъда видяна и да разгласявам съществуването си. По някаква странна логичност тъкмо девойки, които са скромни и положителни ученички, намират израз във външния тип – стартират да вървят с безумно къси поли, ярки чорапогащи... Според мен не може да се извади еднопосочен извод за младежа по облеклата му. По-големият проблем е неговата интерпретация от близките. Облеклото може да провокира мнения, насмешки, спорове...
Марин Бодаков: Вчера имах поправителни изпити и съвсем всички девойки, които се появиха, бяха със напълно къси панталонки... И си мисля: добре, тези умни девойки идват облечени по този метод, тъй като това е техният продължен тийн протест – те не са се бунтували отрано или са се вкаменили в личния си протест и още не си дават сметка, че са попаднали в друга среда. Аз самият бях с дълги панталони и чорапи и се усещах трагичен от края на ваканцията и въобще лятото
Жюстин Томс: Аз пъдя, в случай че някой влезе при мен с спортен екип. Анцуг в университета – това е тотално пренебрежение.
При момчетата също има суетност. И синът ми, и племенникът ми на същата възраст минаха през пубертета с огромен проблем с акнето. Сега и двамата вървят постоянно на процедури, което по наше време беше тотално табу или изобщо никой не мислеше за това Те сами предизвикват тази стъпка, знам и за други младежи на тази възраст, освен девойки, само че и момчетата, които много от рано – на 13-14-годишна възраст стартират да вървят на процедури. Вече са осведомени, търсят информация и знаят, че би трябвало да отидат на кожен лекар.
Иван Паунчев: Това е сложно обаче, зависи от вида хранене, метода на живот, при някои е по-леко, при други по-тежко
Жюстин Томс: Дори и при по-леките случаи те отново подхващат дейности, тъй като са по-осведомени.
Жанета Пенева: И по-толерантни. В момента това сякаш е едно от хубавите неща, които се случват – да вземем за пример момчетата имат по-добро отношение към девойките. В детството си помня ужасни обстановки, насмешки поради очилата, които носех, криех ги, не можех да виждам.
Марин Бодаков : Съученици на щерка ми не разрешават на приятелките си да вървят с едно или друго облечени: това било прекомерно транспарантно, това било прекомерно късо Този консерватизъм за мой огромен смут постоянно бива последван от тежък шовинизъм и тесногръди мачистки реакции. Но мисля и друго: доста постоянно толерантността я бъркаме с класическо равнодушие.
Следващият диалог от плана " Тийнейджърът през днешния ден " е на тематика " Какви са проблемите на децата ни през днешния ден ". Четете го на 9 октомври.
За възбраната на несъмнено облекло:
Жюстин Томс: Няма по какъв начин да им забраняваме, това не работи.
Иван Паунчев: Думата възбрана не ми се нрави и на самия мен. Аз избирам да изградя у децата си отношение към метода на обличане, което след това да бъде доразвито от самите тях и по този начин всеки да сътвори своя личен жанр.
Жанета Пенева: Никой не харесва думите " би трябвало " и " не може " – естествено, че това не би ни помогнало, с цел да разбираем до каква степен харесваме или не външния тип на детето си. По-зряло е да разбираем каква е ролята на облеклото в междуличностните взаимоотношения и връзки. Точно тази информация за посланията, които облеклата дават, би помогнала децата да бъдат по-внимателни и виновни в избора си.
Влияния от обществените мрежи, селфи културата, образните кодове:
Марин Бодаков: Тийнейджърката ми се въздейства грубо и в същото време е техен изострен и доста съобразителен критик.
Жюстин Томс: По-скоро малко, само че евентуално това е изключение или протест, реакция.
Жанета Пенева: Тийнейджърите желаят да " уловят " мига. Привлича ги всичко, което е налично и елементарно за потребление. В днешния свят това са инстаграм, YouTube, фейсбук... Там е значимо да блеснеш, а когато няма с какво и липсва уникалност, се стига до крайни разновидности – палячовщина, долнопробност и кич. Селфи културата в множеството случаи изкривява действителността. Създаването на погрешни облици от време на време излиза от рамките на почтеното. Това е още една страна на порастването.
Тийнейджърите се стремят по-скоро да влязат в света на възрастните и бързат към всички прекарвания, свързани с това.
Идоли и въздействия:
Марин Бодаков: Лана дел Рей – глезена, изтънчена, обезверена, чудовищна, пряма, мързелива
Жюстин Томс: Музикални звезди най-много, не от мейнстрийма.
Иван Паунчев: Без подозрение преди всичко това сме ние, родителите. След което целият заобикалящ ни свят, въплътен в облици, положения и моменти.
Жанета Пенева: Начините на обличане постоянно се свързват с новите идоли и другите стилове музика. " Модерните " стилове от време на време имат къс " живот ", само че не могат да се подценен. За множеството младежи музиката се ражда дружно с тях. Всичко преди тях е " шумът " на възрастните. Затова би трябвало да си създадем труда да знаем какво съставлява корейският поп да вземем за пример, с цел да " разберем " някои фотоси в инстаграм.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (19)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ