До какво може да доведе влечението на омъжена жена към друг мъж?
Влюбих се в мой сътрудник. Бях подготвена да се разведа.
Любовта е нещо непредсказуемо. В продължение на доста епохи индивидът се пробва да разбере същинската същина на това възприятие, само че всякога то има преимущество пред разсъдъка. Какво ще извършите, когато дългът ви принуждава да останете покрай брачна половинка си, а сърцето ви е привлечено от различен?
Напоследък мъжът ми ме нервира просто отвратително. Когато се скараме заран, не си приказваме през целия ден. За благополучие синът ни към този момент е младеж и прекарва доста време с връстниците си и не участва на тези кавги.
Николай е миролюбив човек. Печели добре и непрекъснато мисли за фамилията си. Имам задоволително персонални средства за всичко, което желая. Въпреки това се усещах зле.
Изглежда нищо не можеше да ме измъкне от това прочувствено тресавище, до деня на фирменото празненство. Отидох сама, защото още веднъж се скарах със брачна половинка си. Атмосферата измежду радостните сътрудници ми оказа помощ да се отпусна. Забавлявах се цяла вечер. Времето минаваше и последователно всички започнаха да си отиват. Един от сътрудниците ми предложи да ме изпрати.
Той беше невисок и не изключително прелъстителен мъж със чудноват табиет непрекъснато да се люлее от пръсти към пети. Спря до къщата и продължихме да си приказваме за всякакви дреболии. След следващата смешка се засмях и ненадейно за себе си го целунах. След 5 минути бързахме към хотела.
От този ден нататък всичките ми мисли бяха заети единствено от него. Пишех му непрекъснато и с неспокойствие чаках всяка нова среща. Николай не подозираше нищо. Той реши, че съм си прекарала ужасно. Затова съм се прибрала толкоз радостна и щастлива.
Влюбих се в Андрей и възприятията ми не утихнаха. Самата аз се питах по какъв начин подобен мъж може да завоюва сърцето ми – нито хубост, нито разцвет, нито добра работа. Въпреки това той беше всичко за мен. Това продължи 8 месеца.
Вижте още: Нямам време за подправени другари
В един миг взех решение, че ще напусне брачна половинка си, за което осведомих Андрей. Той реагира двусмислено. Не искаше фамилията ми да рухне поради него. Да, той не изглеждаше изключително припрян да стартираме публична връзка. Той беше много удовлетворен от необвързващата роля на неугледен ухажор с красива жена. Беше ясно, че възприятията ни надалеч не са взаимни. Но това не промени нищо. Емоциите надвиха над всичко. Поставих му ултиматум.
Никога не споделих на Николай за измяната. Дори не знаех дали той подозира нещо. Във всеки случай към този момент нямаше значение. Взех си отпуска и я прекарах в стаята си. Спях през по-голямата част от времето. Николай реагира с схващане и се опита да не ме тормози.
