„Най-разрушителната сила“, която би струвала на света $5.6 трилиона
Влошаването на обстановката със сушите, бурите и проливните дъждове в някои от най-големите стопански системи в света може да аргументи загуби от 5.6 трлн. $ на международната стопанска система до 2050 година, сочи отчет на компанията за инженерни и екологични съвещания GHD.
Тази година проливните дъждове провокираха наводнения в градове в Китай и Южна Корея и прекъснаха водоснабдяването и електричеството в Индия. Междувременно сушата изложи на риск реколтите на фермерите в цяла Европа.
Подобни бедствия костват на стопанските системи стотици милиарди долари. Екстремните суши, наводнения и стихии от предходната година да вземем за пример доведоха до световни загуби от над 224 милиарда $, съгласно базата данни за изключителни събития, поддържана от основания в Брюксел Център за проучване на епидемиологията на бедствията.
Но защото изменението на климата задълбочава казуса и води до по-интензивни превалявания, наводнения и суша, през идващите десетилетия тези разноски ще скочат, предизвестяват учените от GHD.
Водата – когато е прекалено много или прекомерно малко – може да бъде „ най-разрушителната мощ, която една общественост може да изпита “, сподели Дон Холанд, който управлява програмата на GHD за Канада.
GHD оцени водните опасности в седем страни с разнообразни стопански и климатични условия: Съединените щати, Китай, Канада, Обединеното кралство, Филипините, Обединените арабски емирства и Австралия. Използвайки световни застрахователни данни и научни проучвания за това по какъв начин рисковите събития могат да повлияят на разнообразни браншове, екипът пресметна размера на загубите, пред които са изправени страните във връзка с непосредствените разноски, както и за цялата стопанска система.
В Съединените щати, най-голямата световна стопанска система, загубите може да доближат общо 3.7 трлн. $ до 2050 година Китай, стопанска система номер 2 в света, е изправена пред кумулативни загуби от към 1.1 трлн. $ доникъде на века.
От петте бизнес бранша, които са най-важни за световната стопанска система, производството и дистрибуцията ще бъдат най-силно наранени от бедствия. Те са застрашени със загуби за 4.2 трлн. $, защото дефицитът на вода прекъсва производството, до момента в който бурите и наводненията унищожават инфраструктура и инвентар.
Земеделският бранш, също уязвим както от суша, по този начин и от рискови превалявания, може да претърпи загуби от 332 милиарда $ до 2050 година Други, изправени пред огромни провокации, са търговията на дребно, банкирането и енергетиката.
На тазгодишния Световен стопански конгрес в Давос, Швейцария, световна група специалисти започва нова комисия за проучване на хидроикономиката, която има за цел да поучава политиците по отношение на ръководството на водите.
Трябва да „ трансформираме метода, по който управляваме водата и климата дружно “, сподели съпредседателят на комисията Тарман Шанмугаратнам. „ Разходите за това не са тривиални, само че са по-малки от разноските да оставим рисковото време да аргументи безпорядък. “
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Тази година проливните дъждове провокираха наводнения в градове в Китай и Южна Корея и прекъснаха водоснабдяването и електричеството в Индия. Междувременно сушата изложи на риск реколтите на фермерите в цяла Европа.
Подобни бедствия костват на стопанските системи стотици милиарди долари. Екстремните суши, наводнения и стихии от предходната година да вземем за пример доведоха до световни загуби от над 224 милиарда $, съгласно базата данни за изключителни събития, поддържана от основания в Брюксел Център за проучване на епидемиологията на бедствията.
Но защото изменението на климата задълбочава казуса и води до по-интензивни превалявания, наводнения и суша, през идващите десетилетия тези разноски ще скочат, предизвестяват учените от GHD.
Водата – когато е прекалено много или прекомерно малко – може да бъде „ най-разрушителната мощ, която една общественост може да изпита “, сподели Дон Холанд, който управлява програмата на GHD за Канада.
GHD оцени водните опасности в седем страни с разнообразни стопански и климатични условия: Съединените щати, Китай, Канада, Обединеното кралство, Филипините, Обединените арабски емирства и Австралия. Използвайки световни застрахователни данни и научни проучвания за това по какъв начин рисковите събития могат да повлияят на разнообразни браншове, екипът пресметна размера на загубите, пред които са изправени страните във връзка с непосредствените разноски, както и за цялата стопанска система.
В Съединените щати, най-голямата световна стопанска система, загубите може да доближат общо 3.7 трлн. $ до 2050 година Китай, стопанска система номер 2 в света, е изправена пред кумулативни загуби от към 1.1 трлн. $ доникъде на века.
От петте бизнес бранша, които са най-важни за световната стопанска система, производството и дистрибуцията ще бъдат най-силно наранени от бедствия. Те са застрашени със загуби за 4.2 трлн. $, защото дефицитът на вода прекъсва производството, до момента в който бурите и наводненията унищожават инфраструктура и инвентар.
Земеделският бранш, също уязвим както от суша, по този начин и от рискови превалявания, може да претърпи загуби от 332 милиарда $ до 2050 година Други, изправени пред огромни провокации, са търговията на дребно, банкирането и енергетиката.
На тазгодишния Световен стопански конгрес в Давос, Швейцария, световна група специалисти започва нова комисия за проучване на хидроикономиката, която има за цел да поучава политиците по отношение на ръководството на водите.
Трябва да „ трансформираме метода, по който управляваме водата и климата дружно “, сподели съпредседателят на комисията Тарман Шанмугаратнам. „ Разходите за това не са тривиални, само че са по-малки от разноските да оставим рисковото време да аргументи безпорядък. “
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ