Лидия Тенева, ИТН: Дългосрочна програма за стратегически растеж
Влизането в еврозоната и Планът за възобновяване са късмет за повишение на виталния стандарт Икономиката незабавно би трябвало да се насочи към браншове с висока добавена стойност, споделя Лидия Тенева в особено изявление за в. " Стандарт "
Лидия Тенева е водещ специалист на Политическа партия " ИТН " в бранш " Икономика и финанси ". Тя е шеф " Финансово обмисляне и разбор " в Liberty Financial Consulting Ltd. - Cervelo Cycles Inc. в Торонто, Канада. Била е старши финансов бизнес сътрудник в канадските подразделения на Johnson & Johnson и FedEx Express.
Предложих моята експертиза, тъй като не мога да виждам безучастно по какъв начин псевдоексперти тласкат страната към колапс Необходимо е въвеждане на контролни рамки при отпущането на обществени средства МСП, създаващи артикули с висока добавена стойност, да се финансират целево
- Г-жо Тенева, имате впечатляваща биография, сполучливо кариерно развиване в Канада. Какво Ви кара интензивно да се включвате както в срещите на президента с българи зад граница, по този начин и да давате експертиза за програмата на " ИТН "?
- Като човек, напуснал България в ранна възраст, моето персонално и професионално създаване е напълно повлияно от правилата и високите социално-икономически стандарти на канадското общество. Когато настъпи международната финансова рецесия през 2009-а, забелязах по какъв начин България пропусна опцията да отреагира бързо и да предприеме съответни ограничения да ограничи икономическите последствия и едно десетилетие отмина в пропуснати благоприятни условия. При настъпването на коронавирус рецесията аз още веднъж забелязах по какъв начин бездействието на държавното управление в сериозните моменти и налагането на неверни стопански ограничения от псевдо специалисти биха основали условия, които да тласнат България към цялостен колапс. Тогава взех решение, че не мога да заставам безучастно настрана и това ме стимулира да потърся и да се свържа със съидейници и да предложа моята безусловна експертиза и професионален опит. Такива хора открих в лицето на " ИТН ".
- Имате насъбран опит като финансов управител и инспектор в разнообразни области. Защо през последните години до пандемията все отбелязвахме един от най-големите растежи на стопанската система в Европа, а виталното ниво по този начин и си остана доста надалеч от средноевропейското?
- Не би трябвало да се фокусираме единствено на растежа на Брутният вътрешен продукт като единствен знак за премерване на виталното ниво на нацията. Има няколко други измерители, които постоянно се свързват с равнището на виталния стандарт и са също толкоз значими и показателни. Например налично и качествено опазване на здравето, съответно обучение, равнище на беднотия, качество на околната среда, периодичност на заболеваемост, политическа и икономическа непоклатимост и обща сигурност са все индикатори, в които се влага съществено във всяка една стопански развита страна. Жизненото ниво в България остава надалеч от средноевропейското равнище, тъй като през годините след финансовата рецесия се следи голямо неглижиране и изместване на цели от страна на държавното управление да влага запаси към основаване на съответни социално-икономически ограничения, които действително да генерират по-високи витални равнища.
- Какъв растеж на стопанската система ще ни приближи до европейските приходи и по какъв начин може да бъде реализиран?
- Доходното неравноправие сред България и останалите страни членки на Европейски Съюз е в действителност огромно. Това се дължи най-вече на изоставането на България в развиването на браншове с висока добавена стойност. Размерът на приходите е непосредствено симетричен на конкурентоспособността на работната ни ръка на интернационалните пазари. България пропусна да капитализира на бързо изменящи се международни трендове към високите технологии, научноизследователска и развойна активност и прекосяване към зелени технологии и не направи основни вложения да приготви фрагменти за идващото потомство работни места. В ерата на пост коронавирус рецесията тези световни промени ще се упрекват и страната ни ще бъде изправена пред още по-големи тествания, като в това време е на челните места по демографски и стопански неравенства. Това е сериозен миг за страната ни да предприеме незабавни коригиращи дейности.
- Ефективни ли са финансовите принадлежности на фиска за подкрепяне на бизнеса?
- Пред страната ни се разкриват неповторими благоприятни условия за предприемане на целенасочени вложения в развиване на бизнеса и повишение на виталните равнища. Очакваните парични потоци по Плана за възобновяване и резистентност /ПВУ/ са една добра финансова инжекция за реализиране на стратегическите ни цели. Също по този начин със замяната на лв. с еврото се отварят спомагателни благоприятни условия за бизнеса да отстрани разноските, свързани с съмненията на обменните курсове в еврозоната. Така предприятията в еврозоната са предпазени от скъпоструващи съмнения на валутните пазари, водещи до подкопаване на доверието, въздържане на вложенията и причиняване на икономическа неустойчивост. Друга доста добра изгода с навлизането на България в еврозоната е, че ще се освободят милиарди евро от наложителните запаси на банките, които могат да бъдат употребявани за подкрепяне на бизнеса в страната. Вярвам, че с вярна тактика и съответни решения наличните финансови принадлежности ще съумеят да тласнат стопанската система ни към стабилно развиване.
- Защо Канада съумя да отгледа постоянна междинна класа, а ние не?
- Възможно е да прозвучи тривиално, само че в действителност отговорът е доста обикновен. Канада съумя да сътвори постоянна междинна класа, тъй като избра непрекъснато и поредно да влага в бъдещето и съхранението на нацията си. Там хората имат голяма непоносимост и злост към корупция, разхищаване на обществени средства и нелоялни търговски и политически практики.Канада има няколко съществени социално-икономически правила, които са заложени толкоз надълбоко в съзнанието на хората, че нито една политическа партия, идвайки на власт, не би си разрешила да компрометира. Тези правила са господство на закона, наложителен достъп до обучение и опазване на здравето, съответно възнаграждение, трудови подкрепи и икономическа и политическа непоклатимост. Това дава причина за основаване на мощна и необятна междинна класа, която да се усеща уверена да усилва потреблението на артикули и услуги.
- Какви данъчни тласъци трябват за компаниите, с цел да се оттласкат от рецесията?
- Адекватната данъчната политика е значим инструмент както за бюджета на страната, по този начин и за обезпечаване на тласъци за напредък на стопанската система, развиване на районите и стимулиране на локални и непознати вложения. Данъчните тласъци би трябвало да са ориентирани към развиване на производството, повишение на конкурентоспособността на компаниите, заетостта и индиректно възстановяване изискванията на живот. В програмата ни сме предложили увеличение прага на наложителна регистрация по ЗДДС до 100 хиляди лева и увеличение на прага на вътреобщностно придобиване /ВОП/ на 50 хиляди лева, което ще облекчи част от административната тежест на компаниите. Въвеждане на назад начисляване на Данък добавена стойност за секторите " Плодове и зеленчуци " и " Биопроизводство " за обезпечаване на конкурентно преимущество на българските производители. Мерки за стимулиране на производството, увеличение на потенциал и/или продуктивност посредством въвеждане на стратегия при реинвестиране на облагата в индустриални активи за освобождение от налог облага за всички районни в страната и въвеждане на стратегия за ускорена обезценка на активите.
- Европейските средства по този начин и не стигат до дребния и междинен бизнес. Каква е повода - непрозрачно систематизиране, неефективно потребление или сбъркани цели?
- Едната причина е, че огромна част от дребните и междинни бизнеси нямат постоянен достъп до финансиране и доста от тях не дават отговор на посочените критерии за допустимост по оперативни стратегии. Един подобен образец е по какъв начин ББР е главно финансирала извънредно дребен брой компании със противоречив статут на " дребен и междинен " бизнес без съответни планове и цели. Необходимо е да бъде приложена оценка на успеваемостта и ефикасността при разпределение на финансовите средства от позиция на постигнатите резултати, знаци и цели. Друга причина европейското финансиране да не стига до МСП е, че разпределението на средствата към обособени компании не се основава на бизнес планове с ясни стопански изгоди и надлежно не се проучва оценката на влияние. Необходимо е въвеждане на незабавни и широкообхватни структурни промени, които са ориентирани към съответното и стабилно ръководство на източниците на финансиране, целящи реализиране на успеваемост на промените посредством обезпечаване на бистрота.
- Има ли страната ефикасен вътрешен надзор върху разноските в бюджета?
- Съдейки по ежедневните разкритията от служебното държавно управление за източване на обществен запас наподобява, че фундаменталните правила за вътрешен надзор върху разноските липсват. Има международно признати най-хубави практики, които имат за цел да дадат на практика насоки за планиране, използване и възстановяване на бюджетните системи, правейки ги по-устойчиви на бъдещи провокации. Тези практики също по този начин поучават за съществуването на ясни в действителност бюджетни отчети, които да осведомят за основните стадии от формулирането на бюджетната политика, разглеждане и разискване, както и поощряване за дейно систематизиране на средства, отчетност и непрестанен надзор. Институциите в България не съумяха ясно да открият отговорно ръководство, което да усъвършенства слабостите в ръководството на публичните поръчки и обществените финанси. Необходимо е въвеждане на незабавни контролни рамки при отпущането на обществени средства, които да подсигуряват, че парите по стратегиите се употребяват по предопределение и към авансово сложени цели. Системата за вътрешен надзор на обществените разноски не е открила механизъм, който да подсигурява прозрачността и ефектността на бюджетните стратегии, което единствено по себе си е сериозен минус.- Конкурентни ли са нашите производители на интернационалния пазар?- Качеството и последователността са в основата на триумфа на интернационалния пазар. Има няколко чудесни образци за сполучливи български компании, които са показали своето конкурентно преимущество на интернационалния пазар. За страдание те са малко. Българската стопанска система е към момента изоставаща и надълбоко фрагментирана, няма обособени водещи индустриални клъстери, към които биха се обединили нашите производители. Това разделяне, наред с несъответстващите държавни политики, ориентирани към бизнеса, водят до фрапантно понижаване на конкурентоспособността и липса на удобна среда за развиване на дребните и междинни предприятия. За да се избегне задълбочаването на проблемите в бранша и да се доближи висока добавена стойност на крайните артикули и услуги, е належащо да се изготви дълготрайна стратегия за стратегически напредък, която да усъвършенства най-важните съставни елементи, влияещи на растежа на българските производители.В програмата ни сме заложили редица ограничения като облекчение на административните процеси, фискални облекчения за започващ бизнес - освобождение от налог облага за първите две финансови години, целево държавно финансиране на МСП, създаващи артикули с висока добавена стойност и експортно насочени, стимулиране на предприятията да влагат в научноизследователска и развойна активност и основаване на механизъм за противопоставяне на изкуствените монополи и нелоялни търговски практики.
Лидия Тенева е водещ специалист на Политическа партия " ИТН " в бранш " Икономика и финанси ". Тя е шеф " Финансово обмисляне и разбор " в Liberty Financial Consulting Ltd. - Cervelo Cycles Inc. в Торонто, Канада. Била е старши финансов бизнес сътрудник в канадските подразделения на Johnson & Johnson и FedEx Express.
Предложих моята експертиза, тъй като не мога да виждам безучастно по какъв начин псевдоексперти тласкат страната към колапс Необходимо е въвеждане на контролни рамки при отпущането на обществени средства МСП, създаващи артикули с висока добавена стойност, да се финансират целево
- Г-жо Тенева, имате впечатляваща биография, сполучливо кариерно развиване в Канада. Какво Ви кара интензивно да се включвате както в срещите на президента с българи зад граница, по този начин и да давате експертиза за програмата на " ИТН "?
- Като човек, напуснал България в ранна възраст, моето персонално и професионално създаване е напълно повлияно от правилата и високите социално-икономически стандарти на канадското общество. Когато настъпи международната финансова рецесия през 2009-а, забелязах по какъв начин България пропусна опцията да отреагира бързо и да предприеме съответни ограничения да ограничи икономическите последствия и едно десетилетие отмина в пропуснати благоприятни условия. При настъпването на коронавирус рецесията аз още веднъж забелязах по какъв начин бездействието на държавното управление в сериозните моменти и налагането на неверни стопански ограничения от псевдо специалисти биха основали условия, които да тласнат България към цялостен колапс. Тогава взех решение, че не мога да заставам безучастно настрана и това ме стимулира да потърся и да се свържа със съидейници и да предложа моята безусловна експертиза и професионален опит. Такива хора открих в лицето на " ИТН ".
- Имате насъбран опит като финансов управител и инспектор в разнообразни области. Защо през последните години до пандемията все отбелязвахме един от най-големите растежи на стопанската система в Европа, а виталното ниво по този начин и си остана доста надалеч от средноевропейското?
- Не би трябвало да се фокусираме единствено на растежа на Брутният вътрешен продукт като единствен знак за премерване на виталното ниво на нацията. Има няколко други измерители, които постоянно се свързват с равнището на виталния стандарт и са също толкоз значими и показателни. Например налично и качествено опазване на здравето, съответно обучение, равнище на беднотия, качество на околната среда, периодичност на заболеваемост, политическа и икономическа непоклатимост и обща сигурност са все индикатори, в които се влага съществено във всяка една стопански развита страна. Жизненото ниво в България остава надалеч от средноевропейското равнище, тъй като през годините след финансовата рецесия се следи голямо неглижиране и изместване на цели от страна на държавното управление да влага запаси към основаване на съответни социално-икономически ограничения, които действително да генерират по-високи витални равнища.
- Какъв растеж на стопанската система ще ни приближи до европейските приходи и по какъв начин може да бъде реализиран?
- Доходното неравноправие сред България и останалите страни членки на Европейски Съюз е в действителност огромно. Това се дължи най-вече на изоставането на България в развиването на браншове с висока добавена стойност. Размерът на приходите е непосредствено симетричен на конкурентоспособността на работната ни ръка на интернационалните пазари. България пропусна да капитализира на бързо изменящи се международни трендове към високите технологии, научноизследователска и развойна активност и прекосяване към зелени технологии и не направи основни вложения да приготви фрагменти за идващото потомство работни места. В ерата на пост коронавирус рецесията тези световни промени ще се упрекват и страната ни ще бъде изправена пред още по-големи тествания, като в това време е на челните места по демографски и стопански неравенства. Това е сериозен миг за страната ни да предприеме незабавни коригиращи дейности.
- Ефективни ли са финансовите принадлежности на фиска за подкрепяне на бизнеса?
- Пред страната ни се разкриват неповторими благоприятни условия за предприемане на целенасочени вложения в развиване на бизнеса и повишение на виталните равнища. Очакваните парични потоци по Плана за възобновяване и резистентност /ПВУ/ са една добра финансова инжекция за реализиране на стратегическите ни цели. Също по този начин със замяната на лв. с еврото се отварят спомагателни благоприятни условия за бизнеса да отстрани разноските, свързани с съмненията на обменните курсове в еврозоната. Така предприятията в еврозоната са предпазени от скъпоструващи съмнения на валутните пазари, водещи до подкопаване на доверието, въздържане на вложенията и причиняване на икономическа неустойчивост. Друга доста добра изгода с навлизането на България в еврозоната е, че ще се освободят милиарди евро от наложителните запаси на банките, които могат да бъдат употребявани за подкрепяне на бизнеса в страната. Вярвам, че с вярна тактика и съответни решения наличните финансови принадлежности ще съумеят да тласнат стопанската система ни към стабилно развиване.
- Защо Канада съумя да отгледа постоянна междинна класа, а ние не?
- Възможно е да прозвучи тривиално, само че в действителност отговорът е доста обикновен. Канада съумя да сътвори постоянна междинна класа, тъй като избра непрекъснато и поредно да влага в бъдещето и съхранението на нацията си. Там хората имат голяма непоносимост и злост към корупция, разхищаване на обществени средства и нелоялни търговски и политически практики.Канада има няколко съществени социално-икономически правила, които са заложени толкоз надълбоко в съзнанието на хората, че нито една политическа партия, идвайки на власт, не би си разрешила да компрометира. Тези правила са господство на закона, наложителен достъп до обучение и опазване на здравето, съответно възнаграждение, трудови подкрепи и икономическа и политическа непоклатимост. Това дава причина за основаване на мощна и необятна междинна класа, която да се усеща уверена да усилва потреблението на артикули и услуги.
- Какви данъчни тласъци трябват за компаниите, с цел да се оттласкат от рецесията?
- Адекватната данъчната политика е значим инструмент както за бюджета на страната, по този начин и за обезпечаване на тласъци за напредък на стопанската система, развиване на районите и стимулиране на локални и непознати вложения. Данъчните тласъци би трябвало да са ориентирани към развиване на производството, повишение на конкурентоспособността на компаниите, заетостта и индиректно възстановяване изискванията на живот. В програмата ни сме предложили увеличение прага на наложителна регистрация по ЗДДС до 100 хиляди лева и увеличение на прага на вътреобщностно придобиване /ВОП/ на 50 хиляди лева, което ще облекчи част от административната тежест на компаниите. Въвеждане на назад начисляване на Данък добавена стойност за секторите " Плодове и зеленчуци " и " Биопроизводство " за обезпечаване на конкурентно преимущество на българските производители. Мерки за стимулиране на производството, увеличение на потенциал и/или продуктивност посредством въвеждане на стратегия при реинвестиране на облагата в индустриални активи за освобождение от налог облага за всички районни в страната и въвеждане на стратегия за ускорена обезценка на активите.
- Европейските средства по този начин и не стигат до дребния и междинен бизнес. Каква е повода - непрозрачно систематизиране, неефективно потребление или сбъркани цели?
- Едната причина е, че огромна част от дребните и междинни бизнеси нямат постоянен достъп до финансиране и доста от тях не дават отговор на посочените критерии за допустимост по оперативни стратегии. Един подобен образец е по какъв начин ББР е главно финансирала извънредно дребен брой компании със противоречив статут на " дребен и междинен " бизнес без съответни планове и цели. Необходимо е да бъде приложена оценка на успеваемостта и ефикасността при разпределение на финансовите средства от позиция на постигнатите резултати, знаци и цели. Друга причина европейското финансиране да не стига до МСП е, че разпределението на средствата към обособени компании не се основава на бизнес планове с ясни стопански изгоди и надлежно не се проучва оценката на влияние. Необходимо е въвеждане на незабавни и широкообхватни структурни промени, които са ориентирани към съответното и стабилно ръководство на източниците на финансиране, целящи реализиране на успеваемост на промените посредством обезпечаване на бистрота.
- Има ли страната ефикасен вътрешен надзор върху разноските в бюджета?
- Съдейки по ежедневните разкритията от служебното държавно управление за източване на обществен запас наподобява, че фундаменталните правила за вътрешен надзор върху разноските липсват. Има международно признати най-хубави практики, които имат за цел да дадат на практика насоки за планиране, използване и възстановяване на бюджетните системи, правейки ги по-устойчиви на бъдещи провокации. Тези практики също по този начин поучават за съществуването на ясни в действителност бюджетни отчети, които да осведомят за основните стадии от формулирането на бюджетната политика, разглеждане и разискване, както и поощряване за дейно систематизиране на средства, отчетност и непрестанен надзор. Институциите в България не съумяха ясно да открият отговорно ръководство, което да усъвършенства слабостите в ръководството на публичните поръчки и обществените финанси. Необходимо е въвеждане на незабавни контролни рамки при отпущането на обществени средства, които да подсигуряват, че парите по стратегиите се употребяват по предопределение и към авансово сложени цели. Системата за вътрешен надзор на обществените разноски не е открила механизъм, който да подсигурява прозрачността и ефектността на бюджетните стратегии, което единствено по себе си е сериозен минус.- Конкурентни ли са нашите производители на интернационалния пазар?- Качеството и последователността са в основата на триумфа на интернационалния пазар. Има няколко чудесни образци за сполучливи български компании, които са показали своето конкурентно преимущество на интернационалния пазар. За страдание те са малко. Българската стопанска система е към момента изоставаща и надълбоко фрагментирана, няма обособени водещи индустриални клъстери, към които биха се обединили нашите производители. Това разделяне, наред с несъответстващите държавни политики, ориентирани към бизнеса, водят до фрапантно понижаване на конкурентоспособността и липса на удобна среда за развиване на дребните и междинни предприятия. За да се избегне задълбочаването на проблемите в бранша и да се доближи висока добавена стойност на крайните артикули и услуги, е належащо да се изготви дълготрайна стратегия за стратегически напредък, която да усъвършенства най-важните съставни елементи, влияещи на растежа на българските производители.В програмата ни сме заложили редица ограничения като облекчение на административните процеси, фискални облекчения за започващ бизнес - освобождение от налог облага за първите две финансови години, целево държавно финансиране на МСП, създаващи артикули с висока добавена стойност и експортно насочени, стимулиране на предприятията да влагат в научноизследователска и развойна активност и основаване на механизъм за противопоставяне на изкуствените монополи и нелоялни търговски практики.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ