В търсене на перфектния кадър през обектива на Владислав Терзийски
Владислав Терзийски е един от най-хубавите и харесвани български фотографи.
Страниците му в обществените мрежи имат хиляди почитатели, а фрагментите му стигат даже до BBC.
Става прочут както с уловените с фотоапарат моменти, по този начин и с красивите фрагменти, снимани с дрон освен в България, само че и отвън рамките на страната.
Вижте едно искрено изявление с Влади за вдъхновението, снимането и фантазиите.
Кога стартира да се занимаваш с снимка? Кой те възпламени?
Тази история постоянно я описвам. Преди доста години, несъмнено над 20 несъмнено, открих един уред в дрешника на баба ми и я питах дали ми го дава. Тя сподели окей, давай - снимай. Купих лента, вуйчо ми ми изясни какво е скорост, светлочувствителност и бленда. Оттам започнах лека бавно да встъпвам. Много дълго време се лутах в лентовата снимка, която е много сложна, тъй като ти снимаш, не виждаш какво си снимал, по-късно го носиш във фотото, демонстрират кино лентата и чак по-късно виждаш какво си направил. Ако искаш пък да обработваш цифрово, би трябвало да занесеш лентата, да ти я сканират, да я създадат в цифров тип, с цел да може към този момент да обработваш с стратегия. Така че това беше едно много мъчно начало с лентовата снимка, тези които в този момент стартират им е доста по-лесно, още с телефона могат да стартират да снимат.
С какво си се занимал преди фотографията?
Когато приключих учебно заведение, започнах да работя и да изучавам паралелно в университет, нищо общо с фотографията. Даже аплайвах снимка, само че не ме одобриха, тъй като бях в доста начално равнище. Беше обикновено да не ме одобряват. Не скърбя, може би по-добре се получи, да се развиеш естествено, а не да получаваш помощ като хрумвания от преподаватели и съученици. Започнах да фотографирам интензивно и да работя. В един миг започнах да работя във компания, която продава фотоапарати. При срещите с клиентите имаш опция да се докоснеш до хора, с които няма по какъв начин да видиш и да си поговориш, които са доста по-напред във фотографията. И целият този достъп до всевъзможен тип фотографска и видео техника ти оказва помощ да се развиеш, да видиш кое ти е забавно, тъй като имаш достъп – може да пробваш да снимаш макро, може да снимаш портрети и да видиш къде си ти. И в тези много години прекарани там съумях да си изградя привички за снимане. И в един миг взех решение, че към този момент е пристигнало времето да стартира да работя самичък, да се занимавам със снимане на фото и видео неща. Тогава напуснах работа и започнах да фотографирам и този “push ” пристигна сега, в който към този момент снимах и с дрон.
Навсякъде ли носиш дрона и апарата със себе си или умееш и да се изключваш?
Много постоянно, когато излизам нося със себе си или някое малко фотоапаратче или дрона с 1-2 акумулатори, просто за всеки случай. Не се знае в кой миг ще е хубаво за снимане или ще има нещо забавно за снимане, може да не е хубаво времето, само че може да се случи примерно кон тича по Околовръстното. Може да не е красиво, само че е забавно. Зависи каква е обстановката, в случай че е по изгрев слънце и кон тича по Околовръстното. Така че не постоянно, само че доста постоянно си нося с мен техника, което е много натоварващо, постоянно като потеглям и се чудя в този момент какво да си взема - за дрон ли е, за фотоапарат ли. И доста постоянно като не си сигурен взимаш и двете и се превръщаш в един преносвач, непрекъснато носиш някаква техника, само че пък имаш късмет да хванеш неща, които други хора няма да заловен.
Кои са ти обичаните места за снимане в България?
В България има доста места, забавни за снимани и те са доста елементарно налични. Много хора ме кастрят в последно време, че България не е дребна, да, тя не е малко, само че аз имам поради, че елементарно можеш да стигнеш от единия край до другия в границите на един ден, да си снимаш и да се прибереш. Докато има страни, които са големи и те нямат това многообразие, което имаме ние в България като природа – реки, езера, планини, морета, единствено 1 останало към този момент. Много обичам да фотографирам в планината, това ми е обичаното място, обичам да съм си самичък, да се кача, да си фотографирам и да се вглъбя в снимането на видеа с дрона. Но също обичам забавни градове, като Велико Търново, Широка лъка, Боженци – такива дребни или по-големи градове, които все едно имат душа. Пловдив също, Белоградчик даже, той самият град не е забавен за снимане, само че крепостта до него и самите скали са доста забавни.
Къде в чужбина си снимал до момента и къде искаш да снимаш, само че към момента не си?
Извън България съм снимал главно планински места. В началото започнах да вървя в Алпите, тъй като са по-близо и го правех всяка година по един път се ходеше да се снима. После започнахме и зимно време да вървим понякога. Ходих до Исландия със аероплан, един единствен път през лятото и по-късно 3 трипа – един до Исландия и два до Норвегия с кола, които са много тежки пътувания. Отиване и връщане са над 10 000 км., обаче споменът е веднъж. Такива неща виждаш – Северното зарево, снега – неповторимо.
Много ми се желае отвън България да отида да фотографирам в Русия, в северните елементи на Русия, тъй като там е супер разнообразно, има и вулкани, има и мочурища, големи гори, има доста езера, които зимно време замръзват и стават неповторими. Може да караш кънки по тях, става примерно 2 метра пълен лед и можеш да си вървиш от горната страна, минават и коли. Даже татко ми ми описа история за негов сътрудник по какъв начин ходел зимно време в северните елементи, където имало големи иглолистни гори, с цел да секат. Те чакат да замръзнат реките, приготвят дървото, отсичат го и камионите минават по леда, това е единственият път и при температура -30 градуса няма по какъв начин да потъне камион, който тежи 10-20 тона. Там ми се върви доста. В Канада ми се върви също, Гренландия, в общи линии много студени дестинации. Също Нова Зеландия.
Кой е обичаният ти сезон за снимане?
Сега е бяло към нас и това е времето, в което се усещам най-добре. Определено не обичам да ми топло. Не обичам и да ми е студено, само че обичам зимата и снега. Предпочитам да фотографирам в сняг. Чувствам се добре, не се усещам удобно, когато температурата на открито е 35 градуса.
Има ли наложителните детайли, с цел да се получи една качествена фотография?
Понякога просто става. Ти си караш, мъгливо е, в един миг слънцето пробива през мъглата и ти виждаш неповторима панорама. Спираш, вадиш дрона или фотоапарата, снимаш и продължаваш. Прибираш се, отваряш фотосите на компютъра и виждаш заплашителен кадър и си казваш „ Ето късмет “. Друг път вървиш на едно място, възнамерявал си, измислил си си гледната точка, вървиш дори по няколко пъти и времето все не е уместно, само че ти си твърдоглав, продължаваш да вървиш и в един миг то става. Просто няма по какъв начин да не го уцелиш, само че би трябвало да си твърдоглав. Упоритостта е потребно нещо. Хубаво е да си имаш набелязани неща. Трябва да ги виждаш фрагментите. Има хора, които нямат гений, само че са изгледали доста непознати и са взели доста хрумвания, които съумяват да претворят в творчеството си. Аз може би отивам към тях, в по-малка степен е геният. Има други хора, които нямат никаква концепция по какъв начин да употребяват техниката, само че пък толкоз добре ги виждат нещата, такива гледни точки вършат, че то им се получава от единствено себе си.
Кое е най-подходящото време за фотоси и до каква степен значимо е вярното осветяване?
Когато снимаш измежду природата, в над 90% от случаите ти разчиташ на естествените източници на светлина – на Слънцето или Луната, на звезди не можеш да разчиташ като осветителни тела или примерно на градчето, което долу снимаш, което свети. Когато има ниска облачност и градчето свети, облаците над него отразяват цялата светлина и всичко става доста по-светло. Тогава разчиташ на изкуствените източници на светлина, въпреки че снимаш пейзаж. Най-хубавото време за снимане, то е предписание, само че може да се нарушава, е към изгрев и към залез. Тогава светлината е най-хубава, най-мека, сенките са по-приятни, слънцето е по-ниско, в случай че искаш да го вкараш в фрагмента, елементарно се получава. Когато снимаш с дрон, хубаво време е даже в средата на деня, има фрагменти, от горната страна погледнати, които тогава се получават най-добре.
Ако се обърнеш обратно кой досега е най-големият ти триумф?
Те са няколко. Ще ги изброя. Много ненавиждам да се лаская. Тъпо е. Друго е да кажат хората за теб, ти какво да приказваш. Бяхме ходили с един другар да тестваме една кола на Витоша, беше си взел нова кола и тогава направихме един кадър с една гръмотевица и в общи линии, този кадър не знам какво стана, прибрах се у дома, обработих го, то и не съм го обработвал толкоз доста, тъй като той си беше задоволително прекрасен и забавен. Пуснах го в моята страничка във Facebook с фотографията и стана някакъв безспорен взрив. Буквално лайковете растяха с хиляди, за 10 минути се качваха с по над 1 000 индивида. Споделянията вървяха по същия метод. Даже едно момче – българин, който живее в Чехия ми писа: „ Еее, човек, виждам телевизия и видях твоя кадър с мълнията, говореха за него. “ (смее се) Чак в чужбина имаше отзив.
В началото снимането с дрон не беше толкоз известно, както в България, по този начин и отвън нея. Аз качвах фотоси в уеб страницата на главния произведел на дронове и от Китай ми се обадиха, желаеха да употребяват мои фотоси за реклама на марката. В някакво китайско метро имаше разпечатан огромен мой кадър. Тогава си споделих: „ Значи въпреки всичко ми се получават нещата “.
Преди към 2 години един огромен български бранд се свърза с мен и сподели: „ Искаме да популяризираме България отвън България и желаеме да използваме твоите фрагменти, тъй като те разказват доста добре това, което ние желаеме да покажем. “ И в действителност с помощта на тях моите фрагменти съумяха да се завъртят даже и в BBC.
Тези триумфи дават ли ти смисъла в специалността?
Когато направя прекрасен кадър и знам, че картата е цялостна с фрагменти се прибирам с огромен кеф, значи съм си приключил работата и е супер. И към този момент като седна на компютъра и ги прегледам и в действителност има хубави фрагменти, тъй като постоянно се случва да си мислиш, че имаш, но нямаш, тогава към този момент кефът е цялостен. Просто си лягаш и заспиваш удовлетворен.
Какво още искаш да постигнеш в професионален проект? За какво мечтаеш?
Не ме интересува професионалният проект почтено казано, по-скоро ме интересува удоволствието. По принцип на мен ми се желае да имам опцията и бюджета да не ми се постанова да фотографирам по поръчка, т.е. някой да ми каже отиди и снимай това, а просто да мога да пътувам и да фотографирам нещата, които на мен ми доставят наслаждение и да намеря метода, по който това нещо може да ми носи и приход. Това ми е фантазията. Отделно доста ми се желае да си купя един прекрасен, огромен кемпер, в който да мога да си пребивавам и да си вървя на всички места - и в България, и отвън България. Мечтата не е кой знае каква, само че си е отново мъчно постижима.
Ако не се занимаваше с снимка, с какво друго би се занимавал?
Добър въпрос. Винаги съм се чудел в случай че не бях намерил този фотоапарат в дрешника какво щях да върша и в случай че аз би трябвало да си предпочитам забавно ми е земеделие, отглеждане на животни, такива странни работи, с които множеството хора не биха се занимавали. Аз си представям какъв брой доста е трудът и каква отдаденост изискват всички тези неща и разчиташ отново напълно на природата, както и в пейзажната снимка. Дали тази година ще е в положително въодушевление и ще има годишна продукция и животните ще могат да пасат, по-скоро ще е нещо такова.
Кой е най-трудно сниманият ти кадър? Колко най-дълго си чакал подобаващия миг?
Винаги съм мразел да очаквам кадър, да заставам на едно място, да съм си го намислил и да седнал съм и да очаквам да се случи. В общи линии виждам просто да мина в подобаващото време, когато би се получила фотографията и да я направя. Така да заставам и да очаквам доста рядко се случва при мен. По-скоро ще употребявам времето да обикалям. Имало е случаи тук-там, които съм посещавал десетки пъти, с цел да може да хвана подобаващия миг.
Вярно ли е, че одухотворяваш дроновете си като им даваш имена?
Да, доста е забавно. Дроновете, с които хвърча, от най-големия до най дребния, всеки си има име, тъй като приложението разрешава да бъдат кръстени. Аз ги давам име с имена на планини, върхове или страни, в които съм бил или желая да отида. Примерно Еверест, Норвегия, Исландия.
Случвало ли ти се е в гонене на съвършения кадър да повредиш снимачната техника?
Дронове много пъти ми се е случвало да бутам. Дрон да влезе в гаранция за ремонт, това е съвсем невероятно, просто шансът е доста дребен, съвсем постоянно повода е в този, който го ръководи. Дали няма да реши някой клон, дали нещо друго. Много неточности съм правил, които не са ми коствали дрона, само че пък други и то супер тъпи са ми коствали дрона да се закачи на някой клон и да падне и такива неприятни работи. Доста крашове е имало. Примерно правиш съвършения кадър на Белоградчишките скали и просто не преценяваш, че тъкмо там зад тила на дрона има канара и буф, той е на сол, изпращаш го за ремонт и те ти го връщат съединен, с нов корпус, заменени модули и по този начин нататък. Да, коства много пари, само че не е като да си купиш нов.
Разкажи ни някоя занимателна преживелица от твой снимачен ден.
Още в зората, когато започнах да фотографирам, снимахме един музикален видеоклип и бяхме отишли на морето и духаше доста мощен вятър, и имаше една канара, която беше отвесна и това е може би единственият път, когато съм губил дрон. Всъщност и още един път има, само че този съвсем сигурно не е по моя неточност. Тогава просто дронът в един миг изчезна, както си летях, изгубих картина и просто спря. Първо си мислех, че съм го блъснал в скалите, само че действително нямаше по какъв начин, тъй като аз бях на височина най-малко 10 метра над скалите и допускам, че от мощния вятър са се получили някакви завихряния покай ръба, мощната бликам го е завъртяла и просто е паднал. Това ми беше най-критичното губене на дрон, тъй като ти е първото такова, то имаше и преди, само че там имаше механически проблем на дрона. И това беше повратен миг да реша дали ще продължа да фотографирам с дрон или не, и тогава взех решение да си напусна работата и да фотографирам. Тогава в действителност започва мисленето ми в тази посока, тъй като то не е развой хоп събуждаш се, напускаш и започваш да снимаш, ти си нареждаш нещата по стълбичката и решаваш по какъв начин ще вървиш нататък.
За поредна година подготвяш годишен календар с твой фотоси, разкажи ни повече.
Много хора ме питаха: „ Добре де, за какво не направиш календар? “ и аз бях: „ Защо да го върша, кой ще го купи, кой ще се занимава? “ Но един ден се разсъниха и си споделих: „ Хайде ще го направя. “ И към този момент трета година го върша. Подбрах фрагменти и още първата година имаше непредвиден интерес към него, това ме стимулира да продължа. На идната година хората започнаха да ме питат „ Ти хубаво правиш стенен календар, за какво не направиш и едни мънички, с цел да си имаме за бюрото в работата “ и тази година направих 2 календара – един дребен и един огромен с разнообразни фрагменти. Доста постоянно ми се получават квадратни фотосите, пък огромният календар е във формат лендскейп. А дребното календарче го направих с квадратни фрагменти и то стана супер, тъй като имам ужасно доста такива фотоси и те бяха тъкмо за него. И съгласно мен дори дребният стана по-сполучлив.
![Видео с хубостта на България развълнува феновете на BBC]( "Видео с хубостта на България развълнува феновете на BBC")
Видео с хубостта на България развълнува феновете на BBC
През последните години Владислав Терзийски основава внушителни и неповторими фрагменти, изобразяващи „ неуловими “ моменти от проект...
Какво за теб е България? Какво искаш да знаят чужденците за нас, виждайки твоите фрагменти?
Когато бях за първи път в Исландия, тогава ми беше най-дългото неявяване от България дотогава, 18 дни не бях в България, и просто към този момент желаех да си се прибера и да отида в Пирин и да се кача на Кончето. Просто тези моменти ти липсват, в България си си у дома, където и да отидеш ти липсва.
Качвайки фотосите в Instagram и Фейсбук, изключително в Instagram много чужденци са почнали да следват профила ми и даже понякога ми пишат всякакви момчета „ Мисля да посетя България и тъй като ти проследявам фотосите от много време нахвърляй ми няколко забавни местоположения, аз също фотографирам. “ Така че несъмнено качването на фотоси в обществените мрежи оказва помощ на това хората да видят забавните кътчета на България и ще продължа да го върша.
Страниците му в обществените мрежи имат хиляди почитатели, а фрагментите му стигат даже до BBC.
Става прочут както с уловените с фотоапарат моменти, по този начин и с красивите фрагменти, снимани с дрон освен в България, само че и отвън рамките на страната.
Вижте едно искрено изявление с Влади за вдъхновението, снимането и фантазиите.
Кога стартира да се занимаваш с снимка? Кой те възпламени?
Тази история постоянно я описвам. Преди доста години, несъмнено над 20 несъмнено, открих един уред в дрешника на баба ми и я питах дали ми го дава. Тя сподели окей, давай - снимай. Купих лента, вуйчо ми ми изясни какво е скорост, светлочувствителност и бленда. Оттам започнах лека бавно да встъпвам. Много дълго време се лутах в лентовата снимка, която е много сложна, тъй като ти снимаш, не виждаш какво си снимал, по-късно го носиш във фотото, демонстрират кино лентата и чак по-късно виждаш какво си направил. Ако искаш пък да обработваш цифрово, би трябвало да занесеш лентата, да ти я сканират, да я създадат в цифров тип, с цел да може към този момент да обработваш с стратегия. Така че това беше едно много мъчно начало с лентовата снимка, тези които в този момент стартират им е доста по-лесно, още с телефона могат да стартират да снимат.
С какво си се занимал преди фотографията?
Когато приключих учебно заведение, започнах да работя и да изучавам паралелно в университет, нищо общо с фотографията. Даже аплайвах снимка, само че не ме одобриха, тъй като бях в доста начално равнище. Беше обикновено да не ме одобряват. Не скърбя, може би по-добре се получи, да се развиеш естествено, а не да получаваш помощ като хрумвания от преподаватели и съученици. Започнах да фотографирам интензивно и да работя. В един миг започнах да работя във компания, която продава фотоапарати. При срещите с клиентите имаш опция да се докоснеш до хора, с които няма по какъв начин да видиш и да си поговориш, които са доста по-напред във фотографията. И целият този достъп до всевъзможен тип фотографска и видео техника ти оказва помощ да се развиеш, да видиш кое ти е забавно, тъй като имаш достъп – може да пробваш да снимаш макро, може да снимаш портрети и да видиш къде си ти. И в тези много години прекарани там съумях да си изградя привички за снимане. И в един миг взех решение, че към този момент е пристигнало времето да стартира да работя самичък, да се занимавам със снимане на фото и видео неща. Тогава напуснах работа и започнах да фотографирам и този “push ” пристигна сега, в който към този момент снимах и с дрон.
Навсякъде ли носиш дрона и апарата със себе си или умееш и да се изключваш?
Много постоянно, когато излизам нося със себе си или някое малко фотоапаратче или дрона с 1-2 акумулатори, просто за всеки случай. Не се знае в кой миг ще е хубаво за снимане или ще има нещо забавно за снимане, може да не е хубаво времето, само че може да се случи примерно кон тича по Околовръстното. Може да не е красиво, само че е забавно. Зависи каква е обстановката, в случай че е по изгрев слънце и кон тича по Околовръстното. Така че не постоянно, само че доста постоянно си нося с мен техника, което е много натоварващо, постоянно като потеглям и се чудя в този момент какво да си взема - за дрон ли е, за фотоапарат ли. И доста постоянно като не си сигурен взимаш и двете и се превръщаш в един преносвач, непрекъснато носиш някаква техника, само че пък имаш късмет да хванеш неща, които други хора няма да заловен.
Кои са ти обичаните места за снимане в България?
В България има доста места, забавни за снимани и те са доста елементарно налични. Много хора ме кастрят в последно време, че България не е дребна, да, тя не е малко, само че аз имам поради, че елементарно можеш да стигнеш от единия край до другия в границите на един ден, да си снимаш и да се прибереш. Докато има страни, които са големи и те нямат това многообразие, което имаме ние в България като природа – реки, езера, планини, морета, единствено 1 останало към този момент. Много обичам да фотографирам в планината, това ми е обичаното място, обичам да съм си самичък, да се кача, да си фотографирам и да се вглъбя в снимането на видеа с дрона. Но също обичам забавни градове, като Велико Търново, Широка лъка, Боженци – такива дребни или по-големи градове, които все едно имат душа. Пловдив също, Белоградчик даже, той самият град не е забавен за снимане, само че крепостта до него и самите скали са доста забавни.
Къде в чужбина си снимал до момента и къде искаш да снимаш, само че към момента не си?
Извън България съм снимал главно планински места. В началото започнах да вървя в Алпите, тъй като са по-близо и го правех всяка година по един път се ходеше да се снима. После започнахме и зимно време да вървим понякога. Ходих до Исландия със аероплан, един единствен път през лятото и по-късно 3 трипа – един до Исландия и два до Норвегия с кола, които са много тежки пътувания. Отиване и връщане са над 10 000 км., обаче споменът е веднъж. Такива неща виждаш – Северното зарево, снега – неповторимо.
Много ми се желае отвън България да отида да фотографирам в Русия, в северните елементи на Русия, тъй като там е супер разнообразно, има и вулкани, има и мочурища, големи гори, има доста езера, които зимно време замръзват и стават неповторими. Може да караш кънки по тях, става примерно 2 метра пълен лед и можеш да си вървиш от горната страна, минават и коли. Даже татко ми ми описа история за негов сътрудник по какъв начин ходел зимно време в северните елементи, където имало големи иглолистни гори, с цел да секат. Те чакат да замръзнат реките, приготвят дървото, отсичат го и камионите минават по леда, това е единственият път и при температура -30 градуса няма по какъв начин да потъне камион, който тежи 10-20 тона. Там ми се върви доста. В Канада ми се върви също, Гренландия, в общи линии много студени дестинации. Също Нова Зеландия.
Кой е обичаният ти сезон за снимане?
Сега е бяло към нас и това е времето, в което се усещам най-добре. Определено не обичам да ми топло. Не обичам и да ми е студено, само че обичам зимата и снега. Предпочитам да фотографирам в сняг. Чувствам се добре, не се усещам удобно, когато температурата на открито е 35 градуса.
Има ли наложителните детайли, с цел да се получи една качествена фотография?
Понякога просто става. Ти си караш, мъгливо е, в един миг слънцето пробива през мъглата и ти виждаш неповторима панорама. Спираш, вадиш дрона или фотоапарата, снимаш и продължаваш. Прибираш се, отваряш фотосите на компютъра и виждаш заплашителен кадър и си казваш „ Ето късмет “. Друг път вървиш на едно място, възнамерявал си, измислил си си гледната точка, вървиш дори по няколко пъти и времето все не е уместно, само че ти си твърдоглав, продължаваш да вървиш и в един миг то става. Просто няма по какъв начин да не го уцелиш, само че би трябвало да си твърдоглав. Упоритостта е потребно нещо. Хубаво е да си имаш набелязани неща. Трябва да ги виждаш фрагментите. Има хора, които нямат гений, само че са изгледали доста непознати и са взели доста хрумвания, които съумяват да претворят в творчеството си. Аз може би отивам към тях, в по-малка степен е геният. Има други хора, които нямат никаква концепция по какъв начин да употребяват техниката, само че пък толкоз добре ги виждат нещата, такива гледни точки вършат, че то им се получава от единствено себе си.
Кое е най-подходящото време за фотоси и до каква степен значимо е вярното осветяване?
Когато снимаш измежду природата, в над 90% от случаите ти разчиташ на естествените източници на светлина – на Слънцето или Луната, на звезди не можеш да разчиташ като осветителни тела или примерно на градчето, което долу снимаш, което свети. Когато има ниска облачност и градчето свети, облаците над него отразяват цялата светлина и всичко става доста по-светло. Тогава разчиташ на изкуствените източници на светлина, въпреки че снимаш пейзаж. Най-хубавото време за снимане, то е предписание, само че може да се нарушава, е към изгрев и към залез. Тогава светлината е най-хубава, най-мека, сенките са по-приятни, слънцето е по-ниско, в случай че искаш да го вкараш в фрагмента, елементарно се получава. Когато снимаш с дрон, хубаво време е даже в средата на деня, има фрагменти, от горната страна погледнати, които тогава се получават най-добре.
Ако се обърнеш обратно кой досега е най-големият ти триумф?
Те са няколко. Ще ги изброя. Много ненавиждам да се лаская. Тъпо е. Друго е да кажат хората за теб, ти какво да приказваш. Бяхме ходили с един другар да тестваме една кола на Витоша, беше си взел нова кола и тогава направихме един кадър с една гръмотевица и в общи линии, този кадър не знам какво стана, прибрах се у дома, обработих го, то и не съм го обработвал толкоз доста, тъй като той си беше задоволително прекрасен и забавен. Пуснах го в моята страничка във Facebook с фотографията и стана някакъв безспорен взрив. Буквално лайковете растяха с хиляди, за 10 минути се качваха с по над 1 000 индивида. Споделянията вървяха по същия метод. Даже едно момче – българин, който живее в Чехия ми писа: „ Еее, човек, виждам телевизия и видях твоя кадър с мълнията, говореха за него. “ (смее се) Чак в чужбина имаше отзив.
В началото снимането с дрон не беше толкоз известно, както в България, по този начин и отвън нея. Аз качвах фотоси в уеб страницата на главния произведел на дронове и от Китай ми се обадиха, желаеха да употребяват мои фотоси за реклама на марката. В някакво китайско метро имаше разпечатан огромен мой кадър. Тогава си споделих: „ Значи въпреки всичко ми се получават нещата “.
Преди към 2 години един огромен български бранд се свърза с мен и сподели: „ Искаме да популяризираме България отвън България и желаеме да използваме твоите фрагменти, тъй като те разказват доста добре това, което ние желаеме да покажем. “ И в действителност с помощта на тях моите фрагменти съумяха да се завъртят даже и в BBC.
Тези триумфи дават ли ти смисъла в специалността?
Когато направя прекрасен кадър и знам, че картата е цялостна с фрагменти се прибирам с огромен кеф, значи съм си приключил работата и е супер. И към този момент като седна на компютъра и ги прегледам и в действителност има хубави фрагменти, тъй като постоянно се случва да си мислиш, че имаш, но нямаш, тогава към този момент кефът е цялостен. Просто си лягаш и заспиваш удовлетворен.
Какво още искаш да постигнеш в професионален проект? За какво мечтаеш?
Не ме интересува професионалният проект почтено казано, по-скоро ме интересува удоволствието. По принцип на мен ми се желае да имам опцията и бюджета да не ми се постанова да фотографирам по поръчка, т.е. някой да ми каже отиди и снимай това, а просто да мога да пътувам и да фотографирам нещата, които на мен ми доставят наслаждение и да намеря метода, по който това нещо може да ми носи и приход. Това ми е фантазията. Отделно доста ми се желае да си купя един прекрасен, огромен кемпер, в който да мога да си пребивавам и да си вървя на всички места - и в България, и отвън България. Мечтата не е кой знае каква, само че си е отново мъчно постижима.
Ако не се занимаваше с снимка, с какво друго би се занимавал?
Добър въпрос. Винаги съм се чудел в случай че не бях намерил този фотоапарат в дрешника какво щях да върша и в случай че аз би трябвало да си предпочитам забавно ми е земеделие, отглеждане на животни, такива странни работи, с които множеството хора не биха се занимавали. Аз си представям какъв брой доста е трудът и каква отдаденост изискват всички тези неща и разчиташ отново напълно на природата, както и в пейзажната снимка. Дали тази година ще е в положително въодушевление и ще има годишна продукция и животните ще могат да пасат, по-скоро ще е нещо такова.
Кой е най-трудно сниманият ти кадър? Колко най-дълго си чакал подобаващия миг?
Винаги съм мразел да очаквам кадър, да заставам на едно място, да съм си го намислил и да седнал съм и да очаквам да се случи. В общи линии виждам просто да мина в подобаващото време, когато би се получила фотографията и да я направя. Така да заставам и да очаквам доста рядко се случва при мен. По-скоро ще употребявам времето да обикалям. Имало е случаи тук-там, които съм посещавал десетки пъти, с цел да може да хвана подобаващия миг.
Вярно ли е, че одухотворяваш дроновете си като им даваш имена?
Да, доста е забавно. Дроновете, с които хвърча, от най-големия до най дребния, всеки си има име, тъй като приложението разрешава да бъдат кръстени. Аз ги давам име с имена на планини, върхове или страни, в които съм бил или желая да отида. Примерно Еверест, Норвегия, Исландия.
Случвало ли ти се е в гонене на съвършения кадър да повредиш снимачната техника?
Дронове много пъти ми се е случвало да бутам. Дрон да влезе в гаранция за ремонт, това е съвсем невероятно, просто шансът е доста дребен, съвсем постоянно повода е в този, който го ръководи. Дали няма да реши някой клон, дали нещо друго. Много неточности съм правил, които не са ми коствали дрона, само че пък други и то супер тъпи са ми коствали дрона да се закачи на някой клон и да падне и такива неприятни работи. Доста крашове е имало. Примерно правиш съвършения кадър на Белоградчишките скали и просто не преценяваш, че тъкмо там зад тила на дрона има канара и буф, той е на сол, изпращаш го за ремонт и те ти го връщат съединен, с нов корпус, заменени модули и по този начин нататък. Да, коства много пари, само че не е като да си купиш нов.
Разкажи ни някоя занимателна преживелица от твой снимачен ден.
Още в зората, когато започнах да фотографирам, снимахме един музикален видеоклип и бяхме отишли на морето и духаше доста мощен вятър, и имаше една канара, която беше отвесна и това е може би единственият път, когато съм губил дрон. Всъщност и още един път има, само че този съвсем сигурно не е по моя неточност. Тогава просто дронът в един миг изчезна, както си летях, изгубих картина и просто спря. Първо си мислех, че съм го блъснал в скалите, само че действително нямаше по какъв начин, тъй като аз бях на височина най-малко 10 метра над скалите и допускам, че от мощния вятър са се получили някакви завихряния покай ръба, мощната бликам го е завъртяла и просто е паднал. Това ми беше най-критичното губене на дрон, тъй като ти е първото такова, то имаше и преди, само че там имаше механически проблем на дрона. И това беше повратен миг да реша дали ще продължа да фотографирам с дрон или не, и тогава взех решение да си напусна работата и да фотографирам. Тогава в действителност започва мисленето ми в тази посока, тъй като то не е развой хоп събуждаш се, напускаш и започваш да снимаш, ти си нареждаш нещата по стълбичката и решаваш по какъв начин ще вървиш нататък.
За поредна година подготвяш годишен календар с твой фотоси, разкажи ни повече.
Много хора ме питаха: „ Добре де, за какво не направиш календар? “ и аз бях: „ Защо да го върша, кой ще го купи, кой ще се занимава? “ Но един ден се разсъниха и си споделих: „ Хайде ще го направя. “ И към този момент трета година го върша. Подбрах фрагменти и още първата година имаше непредвиден интерес към него, това ме стимулира да продължа. На идната година хората започнаха да ме питат „ Ти хубаво правиш стенен календар, за какво не направиш и едни мънички, с цел да си имаме за бюрото в работата “ и тази година направих 2 календара – един дребен и един огромен с разнообразни фрагменти. Доста постоянно ми се получават квадратни фотосите, пък огромният календар е във формат лендскейп. А дребното календарче го направих с квадратни фрагменти и то стана супер, тъй като имам ужасно доста такива фотоси и те бяха тъкмо за него. И съгласно мен дори дребният стана по-сполучлив.
През последните години Владислав Терзийски основава внушителни и неповторими фрагменти, изобразяващи „ неуловими “ моменти от проект...
Какво за теб е България? Какво искаш да знаят чужденците за нас, виждайки твоите фрагменти?
Когато бях за първи път в Исландия, тогава ми беше най-дългото неявяване от България дотогава, 18 дни не бях в България, и просто към този момент желаех да си се прибера и да отида в Пирин и да се кача на Кончето. Просто тези моменти ти липсват, в България си си у дома, където и да отидеш ти липсва.
Качвайки фотосите в Instagram и Фейсбук, изключително в Instagram много чужденци са почнали да следват профила ми и даже понякога ми пишат всякакви момчета „ Мисля да посетя България и тъй като ти проследявам фотосите от много време нахвърляй ми няколко забавни местоположения, аз също фотографирам. “ Така че несъмнено качването на фотоси в обществените мрежи оказва помощ на това хората да видят забавните кътчета на България и ще продължа да го върша.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ