Петър Чолаков за ДЕБАТИ: Алгебричен сбор за правителство има, това, което пречи, е липсата на легитимност
Сподели
Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките. Доктор по политология (СУ „ Св. Климент Охридски “, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 година, Hansard/Chevening Scholar).
– Г-н Чолаков, явно е, че има чисто математическо болшинство за сформиране на държавно управление. Знаем позициите на партиите – Бойко Борисов е безапелационен, че държавно управление отвън втория мандат няма да има, Има Такъв Народ желаят третия мандат за експертно държавно управление. Има ли спънки пред това да бъде формирано държавно управление?
– Това, което пречи, е неналичието на легитимност. Това че математически има опция – чисто алгебрично да се сборуват и да създадат 121 депутати, няма по какъв начин да оправдае образуването на едно такова държавно управление в очите на гласоподавателите.
Имам поради държавно управление, основано главно към двата кита на българската политика в последните към този момент 15 години, а в тази ситуация с Движение за права и свободи – повече от 30 години, ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Проблемът е в това, че, първо от една страна виждаме, че има ниска изборна интензивност, която става все по-ниска. От друга страна има измежду част от гласоподавателите омерзение и съмнение към този модел – ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Така че, в случай че ще има държавно управление, то би трябвало да бъде към тези две политически сили и би трябвало просто някой да се вмъкне сред тях и това ще бъде тежка политическа неточност.
Така че, това е най-големият проблем.
Предстои да забележим, несъмнено, дали „ ИТН “ няма в последна сметка да хвърлят кърпата и макар поръчките на [Слави] Трифонов, че няма да образуват такова държавно управление, да не се окаже, че ще намерят някакъв вид в името на националното избавление или нещо такова.
Все отново си мисля, че това е по-малко евентуално.
– Политологът Румяна Коларова не отхвърли опцията едно бъдещо държавно управление към ГЕРБ да бъде подкрепено от множеството парламентарни групи, само че фрагментирано, т.е. – поддръжка от обособени депутати от останалите парламентарни групи. Доколко реален е подобен вид?
– По принцип е допустимо, в случай че няма решения на съответните групи. Първо, с цел да се поддържа такова държавно управление, би трябвало да има решение от съответната парламентарна група и съответната политическа партия отвън ГЕРБ и Движение за права и свободи, за които, явно, такова държавно управление е преференциално.
Но такова решение ще бъде прострелване не в крайници, а в главата, за тези политически сили, които са твърдели, че няма да работят с ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Тогава остава разновидността да няма решение на съответната парламентарна група, а да има самосиндикално някакви депутати от една или друга парламентарна група, които да поддържат такова нещо. Това значи Борисов и Пеевски да станат заложници на някакви плаващи болшинства в 50-я парламент, което за тях не е преференциално. Не е преференциално, тъй като Борисов е претърпял 2013 година и митингите тогава. Сега, с риск да прозвучи прекомерно жестоко, той е нерешителен и подобен вид национално неодобрение да му се събира по улиците, когато си изгубил към този момент 140 хиляди гласа одеве на изборите, за него няма да бъде по никакъв начин преференциално.
Това обаче работи за Пеевски, защото за него е преференциално Борисов да стане още по-слаб, да отслабват и останалите, тъй като това ще усили тежестта на Движение за права и свободи в политиката.
Но най-изгодно и за едните, и за другите, е в случай че съумеят да образуват държавно управление, което да е устойчиво и да си осъществят ползите, които са в сивия бранш – по този начин бих ги определил дипломатично.
– Казвате „ в случай че “ съумеят да си образуват държавно управление. Настоящата обстановка не беше ли предвидима? Изходът от последните избори значително се очакваше да бъде този, който следим сега – нито една от партиите да не може независимо да излъчи свое държавно управление, без за това да са нужни гласовете на най-малко още две партии.
– Ето това е огромният въпрос. Знаете, че на него има два прочита. Единият е на ПП-ДБ и Христо Иванов го сподели в няколко изявленията след изборите, а и преди този момент беше споделил, че това е бойкот на ротацията от страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи, съответно на Делян Пеевски.
Аз обаче имам малко по-различен прочит, тъй като по мое усещане в действителност ГЕРБ и Движение за права и свободи нямаха никакъв интерес от това да скапват сделката за сглобката. За тях беше преференциално да се случи ротацията, тъй като след нея щяха да имат собствен министър-председател. Според мен те демонстрираха през тези 9 месеца, че продължват да надиграват „ Продължавам смяната – Демократична България “.
Темата „ Барселонагейт “ се затвори, затвори се следствието към договорката за Нова телевизия и Васил Божков. Всички тези неща се заметоха под килима. Така че да се споделя в този момент, че казусът бил в назначението на регулаторите и случването на правосъдната промяна и че за това в действителност Пеевски и Борисов са провалили ротацията, съгласно мен те щяха да извият ръцете на ПП-ДБ и за това.
Просто вторите си дадоха сметка, че губят гласове, стоешком в тази сглобка, губят доста от своите гласоподаватели, тъй като към февруари месец към този момент социологическите организации имаха данни, че губят близо 200 хиляди гласоподаватели, което е 1/3 по отношение на април месец предходната година. И с цел да не станат повече, съгласно мен те провокираха сами неуспеха на ротацията. Според мен това беше стратегически ход от страна на ПП-ДБ, с цел да не претърпят по-тежка загуба.
В последна сметка изгубиха половината си гласоподаватели – 50.4% е спадът, спрямо април месец предходната година. Ако ротацията се беше случила, и в случай че бяха траяли да работят с ГЕРБ и Движение за права и свободи и да се гаври през ден Пеевски с Христо Иванов с кафета, скутове и така нататък, не половината, а 2/3 щяха да изгубят и то до момента – юни-юли месец.
Така че съгласно мен това беше стратегическо решение, доста закъсняло от страна на ПП-ДБ.
– Смятате ли, че съществува и авариен вид – при този предстоящ процес на събитията след изборите съзнателно да не се търси съставянето на кабинет, а да продължи съществуването на служебния? „ Величие “ към този момент лансираха тезата, че с избора на Рая Назарян за ръководител на Народното събрание, тя автоматизирано влиза в „ домовата книга “ – описът, от който президентът може да показва длъжностен министър председател.
– Това е безусловно правилно като догадка, тъй като казусът със служебното държавно управление, което и все още продължава да работи, отпред с господин Димитър Главчев, казусът беше там, че тези седем души, които са планувани в член 99, алинея 3 от Конституцията и от които би трябвало да избира президентът, никой от тях не искаше с изключение на Главчев.
Така че напълно реалистично е да се мисли във вид ново служебно държавно управление или да си остане Главчев да бъде министър-председател.
Проблемът при Главчев е, че той се дискредитира във връзка със Сребреница и неговата позиция, която сваляше отчасти отговорността от плещите на сръбския президент Вучич. И това е било по гледище на Бойко Борисов, както ние разбираме по-късно, това не е било самосиндикално решение на Главчев.
Само че, в случай че се стигне до вид за ново служебно държавно управление, то ще бъде служебно държавно управление на ГЕРБ и Движение за права и свободи, това би трябвало да бъде ясно. Напълно е допустимо госпожа Назарян, защото тя е ръководител към този момент на Народно събрание – тя става евентуален претендент за министър-председател от тези седмината, от които би трябвало да избира президентът.
Така че това е една изцяло реалистична догадка и ще видите една млада жена с шеметна кариера – първо ръководител на Народно събрание, а след това и министър-председател – не бих го изключил това нещо.
– Вярна ли е тази догадка, че едни нови „ бързи “ предварителни парламентарни избори ще попречат за групирането на една нова политическа групировка към президента? Има ли разсъдък в една такава концепция? Вече се появиха социолози, които дават 500 хиляди гласа за такава групировка, даже още преди да е формирана…
– Това е извънредно несериозно да се приказва за това кой гласове ще вземе в случай, че президентът би трябвало да си изкара мандата до края и няма по какъв начин да поддържа обществено такава групировка.
Да не приказваме, че в случай че имаше някаква поръчка за този план, в този момент беше времето той да бъде пуснат „ на вода “. Те се позабавиха с това.
Така че, единствено и единствено да се забави нероденият Петко на президента, неговата поредна партия, тъй като няма да е първата основана към него, това съгласно мен е доста звук за нищо. Ако задвижат нещо през лятото, което по принцип е мъртъв сезон, тогава към този момент може да се мисли за избори в една такава повърхност.
Според мен най-реалистичната догадка е предварителни парламентарни избори заради обстоятелството, че Народното събрание не може да осъществя ново държавно управление и заради това ще си има длъжностен кабинет. Защото, в случай че не се случи държавно управление с първия мандат, с третия мандат – защото се стартират всевъзможни фантастични сюжети, това е малко евентуално.
Защото Има Такъв Народ са споделили: „ Ако пристигна мандатът при нас… “ Но те са шеста политическа мощ, единствено „ Величие “ са по-малки от тях. Така че, да даде президентът третия мандат на тях е малко евентуално.
Според мен, в случай че с ГЕРБ не се осъществя мандатът, отиваме към служебно държавно управление и нови избори през септември.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките. Доктор по политология (СУ „ Св. Климент Охридски “, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 година, Hansard/Chevening Scholar).
– Г-н Чолаков, явно е, че има чисто математическо болшинство за сформиране на държавно управление. Знаем позициите на партиите – Бойко Борисов е безапелационен, че държавно управление отвън втория мандат няма да има, Има Такъв Народ желаят третия мандат за експертно държавно управление. Има ли спънки пред това да бъде формирано държавно управление?
– Това, което пречи, е неналичието на легитимност. Това че математически има опция – чисто алгебрично да се сборуват и да създадат 121 депутати, няма по какъв начин да оправдае образуването на едно такова държавно управление в очите на гласоподавателите.
Имам поради държавно управление, основано главно към двата кита на българската политика в последните към този момент 15 години, а в тази ситуация с Движение за права и свободи – повече от 30 години, ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Проблемът е в това, че, първо от една страна виждаме, че има ниска изборна интензивност, която става все по-ниска. От друга страна има измежду част от гласоподавателите омерзение и съмнение към този модел – ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Така че, в случай че ще има държавно управление, то би трябвало да бъде към тези две политически сили и би трябвало просто някой да се вмъкне сред тях и това ще бъде тежка политическа неточност.
Така че, това е най-големият проблем.
Предстои да забележим, несъмнено, дали „ ИТН “ няма в последна сметка да хвърлят кърпата и макар поръчките на [Слави] Трифонов, че няма да образуват такова държавно управление, да не се окаже, че ще намерят някакъв вид в името на националното избавление или нещо такова.
Все отново си мисля, че това е по-малко евентуално.
– Политологът Румяна Коларова не отхвърли опцията едно бъдещо държавно управление към ГЕРБ да бъде подкрепено от множеството парламентарни групи, само че фрагментирано, т.е. – поддръжка от обособени депутати от останалите парламентарни групи. Доколко реален е подобен вид?
– По принцип е допустимо, в случай че няма решения на съответните групи. Първо, с цел да се поддържа такова държавно управление, би трябвало да има решение от съответната парламентарна група и съответната политическа партия отвън ГЕРБ и Движение за права и свободи, за които, явно, такова държавно управление е преференциално.
Но такова решение ще бъде прострелване не в крайници, а в главата, за тези политически сили, които са твърдели, че няма да работят с ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Тогава остава разновидността да няма решение на съответната парламентарна група, а да има самосиндикално някакви депутати от една или друга парламентарна група, които да поддържат такова нещо. Това значи Борисов и Пеевски да станат заложници на някакви плаващи болшинства в 50-я парламент, което за тях не е преференциално. Не е преференциално, тъй като Борисов е претърпял 2013 година и митингите тогава. Сега, с риск да прозвучи прекомерно жестоко, той е нерешителен и подобен вид национално неодобрение да му се събира по улиците, когато си изгубил към този момент 140 хиляди гласа одеве на изборите, за него няма да бъде по никакъв начин преференциално.
Това обаче работи за Пеевски, защото за него е преференциално Борисов да стане още по-слаб, да отслабват и останалите, тъй като това ще усили тежестта на Движение за права и свободи в политиката.
Но най-изгодно и за едните, и за другите, е в случай че съумеят да образуват държавно управление, което да е устойчиво и да си осъществят ползите, които са в сивия бранш – по този начин бих ги определил дипломатично.
– Казвате „ в случай че “ съумеят да си образуват държавно управление. Настоящата обстановка не беше ли предвидима? Изходът от последните избори значително се очакваше да бъде този, който следим сега – нито една от партиите да не може независимо да излъчи свое държавно управление, без за това да са нужни гласовете на най-малко още две партии.
– Ето това е огромният въпрос. Знаете, че на него има два прочита. Единият е на ПП-ДБ и Христо Иванов го сподели в няколко изявленията след изборите, а и преди този момент беше споделил, че това е бойкот на ротацията от страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи, съответно на Делян Пеевски.
Аз обаче имам малко по-различен прочит, тъй като по мое усещане в действителност ГЕРБ и Движение за права и свободи нямаха никакъв интерес от това да скапват сделката за сглобката. За тях беше преференциално да се случи ротацията, тъй като след нея щяха да имат собствен министър-председател. Според мен те демонстрираха през тези 9 месеца, че продължват да надиграват „ Продължавам смяната – Демократична България “.
Темата „ Барселонагейт “ се затвори, затвори се следствието към договорката за Нова телевизия и Васил Божков. Всички тези неща се заметоха под килима. Така че да се споделя в този момент, че казусът бил в назначението на регулаторите и случването на правосъдната промяна и че за това в действителност Пеевски и Борисов са провалили ротацията, съгласно мен те щяха да извият ръцете на ПП-ДБ и за това.
Просто вторите си дадоха сметка, че губят гласове, стоешком в тази сглобка, губят доста от своите гласоподаватели, тъй като към февруари месец към този момент социологическите организации имаха данни, че губят близо 200 хиляди гласоподаватели, което е 1/3 по отношение на април месец предходната година. И с цел да не станат повече, съгласно мен те провокираха сами неуспеха на ротацията. Според мен това беше стратегически ход от страна на ПП-ДБ, с цел да не претърпят по-тежка загуба.
В последна сметка изгубиха половината си гласоподаватели – 50.4% е спадът, спрямо април месец предходната година. Ако ротацията се беше случила, и в случай че бяха траяли да работят с ГЕРБ и Движение за права и свободи и да се гаври през ден Пеевски с Христо Иванов с кафета, скутове и така нататък, не половината, а 2/3 щяха да изгубят и то до момента – юни-юли месец.
Така че съгласно мен това беше стратегическо решение, доста закъсняло от страна на ПП-ДБ.
– Смятате ли, че съществува и авариен вид – при този предстоящ процес на събитията след изборите съзнателно да не се търси съставянето на кабинет, а да продължи съществуването на служебния? „ Величие “ към този момент лансираха тезата, че с избора на Рая Назарян за ръководител на Народното събрание, тя автоматизирано влиза в „ домовата книга “ – описът, от който президентът може да показва длъжностен министър председател.
– Това е безусловно правилно като догадка, тъй като казусът със служебното държавно управление, което и все още продължава да работи, отпред с господин Димитър Главчев, казусът беше там, че тези седем души, които са планувани в член 99, алинея 3 от Конституцията и от които би трябвало да избира президентът, никой от тях не искаше с изключение на Главчев.
Така че напълно реалистично е да се мисли във вид ново служебно държавно управление или да си остане Главчев да бъде министър-председател.
Проблемът при Главчев е, че той се дискредитира във връзка със Сребреница и неговата позиция, която сваляше отчасти отговорността от плещите на сръбския президент Вучич. И това е било по гледище на Бойко Борисов, както ние разбираме по-късно, това не е било самосиндикално решение на Главчев.
Само че, в случай че се стигне до вид за ново служебно държавно управление, то ще бъде служебно държавно управление на ГЕРБ и Движение за права и свободи, това би трябвало да бъде ясно. Напълно е допустимо госпожа Назарян, защото тя е ръководител към този момент на Народно събрание – тя става евентуален претендент за министър-председател от тези седмината, от които би трябвало да избира президентът.
Така че това е една изцяло реалистична догадка и ще видите една млада жена с шеметна кариера – първо ръководител на Народно събрание, а след това и министър-председател – не бих го изключил това нещо.
– Вярна ли е тази догадка, че едни нови „ бързи “ предварителни парламентарни избори ще попречат за групирането на една нова политическа групировка към президента? Има ли разсъдък в една такава концепция? Вече се появиха социолози, които дават 500 хиляди гласа за такава групировка, даже още преди да е формирана…
– Това е извънредно несериозно да се приказва за това кой гласове ще вземе в случай, че президентът би трябвало да си изкара мандата до края и няма по какъв начин да поддържа обществено такава групировка.
Да не приказваме, че в случай че имаше някаква поръчка за този план, в този момент беше времето той да бъде пуснат „ на вода “. Те се позабавиха с това.
Така че, единствено и единствено да се забави нероденият Петко на президента, неговата поредна партия, тъй като няма да е първата основана към него, това съгласно мен е доста звук за нищо. Ако задвижат нещо през лятото, което по принцип е мъртъв сезон, тогава към този момент може да се мисли за избори в една такава повърхност.
Според мен най-реалистичната догадка е предварителни парламентарни избори заради обстоятелството, че Народното събрание не може да осъществя ново държавно управление и заради това ще си има длъжностен кабинет. Защото, в случай че не се случи държавно управление с първия мандат, с третия мандат – защото се стартират всевъзможни фантастични сюжети, това е малко евентуално.
Защото Има Такъв Народ са споделили: „ Ако пристигна мандатът при нас… “ Но те са шеста политическа мощ, единствено „ Величие “ са по-малки от тях. Така че, да даде президентът третия мандат на тях е малко евентуално.
Според мен, в случай че с ГЕРБ не се осъществя мандатът, отиваме към служебно държавно управление и нови избори през септември.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ