Владимир Владков Бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Евросъюза ще

Владимир Владков

Бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Евросъюза ще дава по-голяма независимост на страните членки по какъв начин и къде да влагат средствата, отпускани на земеделските стопани и фермери в своите страни, само че тези средства би трябвало да реализират амбициозните цели на Европейска комисия, свързани с околната среда, изменението на климата и устойчивото развиване.

Всяка страна ще създава стратегически проект, в който ще миксира интервенциите си в региона, т.е. ще дефинира метода и размера на директните заплащания, както и ограниченията по Програмата за развиване на селските райони. Очертава се нова забавна система, нов модел за подкрепяне на земеделието от европейските фондове. Но поддръжката за нововъведенията и цифровите нововъведения са приоритет на целия екип на Европейска комисия и на президента Юнкер, съобщи Светлана Боянова, ръководител на Института за агростратегии и нововъведения, на конференцията „ Наука и нововъведения в поддръжка на земеделието “. Тя бе проведена от " Икономедиа " и съфинансирана от Европейската комисия по контракт № AGRI 2017 – 0168, като съорганизатори са " Капитал " и ICT Media. Основният фокус на новата ОСП е върху партньорството в региона на селското стопанство сред научните среди, компаниите, консултантите и фермерите в границите на целия Евросъюз, стана ясно на конференцията, провеждана със специфичното подпомагане на Global Forum for Innovations in Agriculture (GFIA). Генерален сътрудник на събитието е Българо-американска кредитна банка (БАКБ), а публични сътрудници - " Ентегра ", IBCS Bulgaria и Dicota.



Пол ван дер Слюз, член на EIP-AGRI Service Point, и Владислав Цветанов, държавен специалист в Министерството на земеделието и храните. Снимка: Юлия Лазарова

В Политиката за развиване на селските райони в интервала 2016 – 2020 година има заложени редица принадлежности, които предизвикват внедряването на нововъведения, добави Владислав Цветанов, държавен специалист в Министерството на земеделието и храните. Анализ на ведомството за съществени индикатори на селското стопанство и готовността за въвеждане на нововъведения в дребния бизнес демонстрира, че земеделските производители, изключително дребните стопанства смятат инвестицията в иновация за много рискована. Освен това е слаба отвесната връзка сред производители, преработвали и търговци на селскостопанска продукция, а и връзката сред научните институти и бизнеса не е доста добра, макар че и научните експерти се нуждаят от поле да тестват своите разработки, а фермерите имат потребност от иновационния потенциал, с цел да станат по-конкурентоспособни и да оферират по-качествени артикули.



„ Тези заключения ни накараха да програмираме няколко ограничения, които да предизвикат и да насърчат бизнеса към нововъведения и осъществяване на новаторски решения “, съобщи Владислав Цветанов. Сред тях са:

1. Трансфер на познания. Земеделските стопани да покачат своята подготовка и когато познават и научната позиция, са по-готови да влагат своя така и така нищожен финансов запас в иновация. Затова посредством сходна мярка ще финансираме курсове и семинари за разнообразни аграрни стопанства, изясни Цветанов.

2. В цяла Европа съветническата система в селското стопанство е добре развита Включихме ограничения за съвещания за дребни стопанства и млади фермери освен за съответен план, а и за цялото стопанство, по какъв начин да вкарват конкурентни практики и екологични модели, с цел да покачват своята доходност. В тази мярка е планувана и опция за финансиране на подсилване на съветническата система.

3. За първи път бе включена и мярка за съдействие , която дава опция за сливане на просвета, обучение, бизнес и в действителност предизвикани от проблемите в селското стопанство дружно да търсят решение на тези проблеми. Не на последно място, да популяризират след това тези резултати, тъй че повече стопанства да внедряват новаторски решения

4. Инструмент за обществени нововъведения, т.е. основаване на локални партньорства. Този метод има за цел да засилва локалните общности, да срещне Неправителствени организации бранша и бизнеса и да ползват обща тактика на територията на една или две общини. Чрез този метод в локалните общности се основава потенциал, който е по-склонен да вкарва нововъведения и да предлага новаторски решения.

Подходът Leader може да включва и средства от други европейски фондове като ОПРЧР, Оперативна програма " Конкурентоспособност " и други, добави Цветанов. Според него това са хоризонтални принадлежности, които да насърчат земеделските стопани да вършат нововъведения благодарение на научните организации и образованието.

Подобряване на връзката сред фермерите от другите европейски страни и стимулиране на нововъведенията в земеделието с просвета е измежду главните задания на Европейското партньорство за нововъведения " Селскостопанска продуктивност и резистентност " (EIP-AGRI), съобщи Пол ван дер Слюз, член на EIP-AGRI Service Point. „ Земеделците имат потребност от познания и сътрудници за използването им, а учените би трябвало да изследват концепциите и да ги тестват в действителна среда “, сподели той. Интерактивният иновационен модел на EIP-AGRI се стреми да трансформира съществуващото познание в решения, като плануваните средства са по 3 линии – " Хоризонт 2020 " (научни планове, включващи обаче и земеделските стопани, както и развиване на тематични мрежи), стратегиите за развиването на селските региони (ПРСР) посредством оперативни групи и финансиране на планове. Третият дирек е мрежата на самата EIP-AGRI.

По програмата " Хоризонт 2020 " са финансирани планове за над 500 млн. евро в интервала 2014 – 2017 година, като единствено през последните две години програмният бюджет е по към 180 млн евро.

Оперативните групи по ПРСР, разработващи планове за на практика потребности на земеделците, обгръщат другите видове действия, в това число разработка на нови артикули, пилотни планове, по-къси вериги за доставка, климатични промени и други „ Целта на тези групи е да се основава познание, което да е свободно налично за стопанства в целия Европейски Съюз “, посочи Пол ван дер Слюз. В България има едвам 20 оперативни групи при на 852 в Испания и 435 в Гърция, уточни той.

„ Резултатите за България не са положителни, по тази причина в ПРСР бе утвърдена мярка 16 за съдействие, като за целия програмен интервал общият й бюджет е 32 млн. евро “, уточни Владислав Цветанов от Министерство на земеделието и храните. Мярка 16.1 поддържа точно оперативните групи в страната, като в състава на такава група би трябвало наложително да има аграрни стопани, само че също така може да включва МСП в хранително-вкусовата индустрия, Неправителствени организации, научни институти, висши учебни заведения, консултанти. „ Това са евентуални участници, които могат да получат финансиране по мярката. Земеделските стопани би трябвало да разпознават казуса, който желаят да бъде решен. Групата би трябвало да формулира ясно задачите и дейностите, да сформира проект за деяние и не на последно място - да дефинира предстоящ резултат с принос за задачите на ЕПИ, изясни Цветанов.

Победители в състезанието " Иновативен фермер на годината "

На конференция бяха демонстрирани няколко новаторски плана, в това число за градска аквапоник плантация на покрива на Тракийския университет в Стара Загора, както и план за биомониторинг на пчелни фамилии посредством осведомителни технологии. В края на конференция бяха връчени и премиите от състезанието за новаторски фермер на годината, също част от плана. Журито уточни двама спечелили в това първо издание на състезанието.

Едната купа сграбчи Димитър Славов от компания " Машиностроене Държавна сигурност " от Генерал Тошево. Той проектира и създава новаторска машина за прибиране на лавандула, като я усъвършенства всяка година след противоположната връзка от земеделските производители. Машината се изплаща за един сезон, като компанията към този момент има поръчки до края на 2018 година



Димитър Славов от компания " Машиностроене Държавна сигурност " от Генерал Тошево е единият победител в състезанието " Иновативен фермер на годината ". Снимка: Юлия Лазарова

Вторият победител в състезанието е фондация „ Земята - източник на приходи “ поради своята обществена иновация. Към септември 2017 фондацията е подкрепила на 160 фамилии в Пловдивска област, които обработват към 1350 декара земя, и обезпечава приходи на 650 души. Тяхната продукция към този момент се предлага и в хипермаркетите, а фондацията популяризира новаторския модел посредством партньорски организации в няколко района в страната.