Името, което стресна застрахователите
Владимир Тодоров удостовери, че с него е говорено да поеме застрахователния контрол, само че не желае да споделя визията си преди да има публично импортирано предложение в Народното събрание
© Георги Кожухаров Владимир Тодоров, ръководител на Българската асоциация на потърпевшите при произшествия, може да бъде номиниран за зам.-председател на КФН, отговарящ за застрахователния пазар. Представители на бранша са заедно настръхнали и го обрисуват като неофициален координатор на адвокатски адвокатски фирми, злоупотребяващи с жертвите или техните родственици. Самият Тодоров се съгласява, че на пазара има такива неточни практики, само че отхвърля обвиняванията. Последните няколко години застрахователите привикнаха да работят в режим на непрекъснато редуващи се проблеми и кавги. Фалитът на " Олимпик ", забавената методика за размера на компенсациите при произшествия, двата следващи фалстарта на " Бонус-малус ", неплащането на " Лев инс " по предявени претенции за вреди в чужбина и в резултат на него наложеният мониторинг на България по системата " Зелена карта "...
И в случай че при всички тези проблеми имаше разнообразни разграничителни линии и брожения, то в този момент секторът е заедно наежен. Причината е подготвяната номинация застрахователният контрол да бъде стихотворец от ръководителя на Българската асоциация на потърпевшите при произшествия (БАПК) Владимир Тодоров, за което първо заяви Mediapool. Самият той удостовери пред " Капитал ", че е говорено с него за поста, само че защото към момента няма публично импортирано предложение, не би желал на този стадий да разяснява елементи за своята визия за бранша. Според почитан представител на ръководещите обаче най-малко все още тази номинация няма поддръжка в Народното събрание.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тодоров има усърдно построен медиен имидж на бранител на елементарния човек и герой за по-справедливи компенсации от застрахователите. В сектора обаче рисуват различен портрет - на човек, който неофициално координира мрежа от адвокатски адвокатски фирми, жаргонно наричани в бранша " гробари ", които се хранят от човешкото злощастие, като прибират 30-40% от компенсациите при извънсъдебни преговори, а в някои случаи след правосъдни борби и до 80-90% от сумата.
Документални следи от такава активност не стигат до Тодоров. Компании настояват, че по съответни случаи - нормално по-едрите, той влиза непосредствено в контакт със застрахователите и оказва напън. Според тях асоциацията, нейните позиции и медийни изяви се употребяват да внесат известност и представителност и спомагат за привличането на клиенти. По неофициални преценки на двама представители на сектора неговата мрежа е най-големият състезател в тази ниша, оперира основно в София и София-област, където стават доста на брой произшествия, като сумарно 30-40% от случаите минават през околните му адвокатски фирми.
Предвид вероятността скоро Тодоров да е регулаторът им, като стане отраслов зам.-председател на Комисията за финансов контрол (КФН), никой осигурител не пожела да застане с името си. Но по-стари обществени обвинявания по отношение на него не липсват. Само преди по-малко от година към случая с авариралия рейс до Своге в студиото на bTV (където е дружно с Тодоров) изпълнителният шеф на " Бул инс " Стоян Проданов упрекна БАПК в изнудване и опасност с медийна офанзива, в случай че не платят неотложно на роднините на починалите по 50 хиляди лева, каквато насилствена мярка имат от комисията. " Този Робин Худ, който стои до мен, не пази публичния интерес, а има персонални ползи ", споделя той, като загатва за близостта му с юриста на потърпевшите Галина Дойчева.
Пред " Капитал " Тодоров отхвърли тези обвинявания. " Аз съм правист, само че не съм юрист и в никакъв случай не съм членувал в гилдия. Гордея се с активността на БАПК. Мисля, че през годините сме създали доста за пътната сигурност в страната ", сподели той. " Запознат съм, че в адвокатските среди има такива неточни практики и случаи на злоупотреби с правата на потърпевши. И в асоциацията имаме такива недоволства. Това, което мога да кажа, е, че не толерираме такива практики ", сподели още той.
Бизнесът на " гробарите "
Застрахователи описват, че адвокатските адвокатски фирми се снабдяват с информация за потърпевши от служители на реда или чиновници в лечебни заведения - рецепционисти или даже санитари. За задачата си имат построена стройна мрежа по места, което им разрешава да се озовават на местопроизшествията постоянно даже преди колите за спешна помощ и най-много преди мобилните групи на самите застрахователи. Последните са инструмент ненапълно да се противодейства на " гробарите " - да се търси контакт с потърпевшите и да им се предлага директно договаряне. Вместо това обаче в доста случаи представители на юристите съумяват първи да приказват с жертвите или с роднините им. Имат връзки и в общини и други институции, откъдето стремително получават да вземем за пример информации за наследници. Последните постоянно научават за гибелта на близкия си от тях. Използва се моментът на афект да им се предлага да подпишат пълномощни и контракти с адвокатската фирма да ги показва.
Обичайно се практикува по два метода. Единият е на жертвите при злополука (или при гибел на околните им) да се предложи закрепена сума. Тя варира, само че най-често е в порядъка на 5-10 хиляди лева на човек. Срещу това се подписва пълномощие за юристите да съставляват пострадалия/наследниците - да договарят и да водят каузи от тяхно име. При съглашения със застрахователи се реализират суми от порядъка на 40-50 хиляди лева, а при каузи съдът от време на време присъжда и суми от 140-150 хиляди лева, което отваря опция за внушителна облага. Другият вид е да се предложи контракт с % от контрактуваното или присъденото обезщетение за юристите - постоянно обаче там се оставя празно поле, като се изяснява на клиентите, че процентът ще бъде контрактуван след това според от това каква сума ще се реализира. Обичайно юристите изискват сумите да се преведат по техни сметки, като по този начин за застрахователите остава неразбираемо какво тъкмо получават клиентите.
" Капитал " се срещна с бланкови контракти и пълномощни на няколко такива адвокатски фирми. Те съдържат клаузи, които безусловно пленяват жертвите или роднините им, откакто един път са ги подписали. В един образец при отдръпване на пълномощното е планувано да се заплати на адвокатската фирма избран % (с празно място да се попълни) от присъденото или контрактуваното обезщетение, като настрана е планувана и твърда наказателна клауза от 5000 лева за адвокатската фирма. Самият контракт съдържа забрани за лицата да договарят със застрахователи или други институции или да упълномощават и други юристи без единодушието на адвокатската фирма.
Според източници от застрахователния отрасъл този " пазар " е като цяло райониран и огромните играчи не се сблъскват, въпреки да има и самостоятелни адвокатски фирми. А групата към БАПК е може би най-голямата, като през нея минават 30-40% от случаите. Като се има поради, че общо премийният доход от " Гражданска отговорност " е съвсем 1 милиарда лева годишно, а изплатените компенсации - към 560 млн. лева, даже да се одобри, че " гробарите " работят при някакъв нереално невисок комисион от 10% и че не обгръщат всички жертви на произшествия, сумата отново би се измервала в десетки милиони.
Доколкото има независимост на договаряне, тези практики не са противозаконни и застрахователи споделят, че действително има потребност от профилирани консултанти или юристи, които да оказват помощ на потърпевшите. Но методът, по който всеобщо се оферират в България, несъмнено е оттатък праговете на адвокатската и застрахователната нравственос. Затова и рецензиите към Владимир Тодоров и асоциацията му са главно на тази повърхност, още повече че той персонално рядко има договорни връзки с клиенти. По доста от случаите, където БАПК е дейна, представител на жертвите е адв. Галина Дойчева, която преди години по медиите се изявява и непосредствено като част от асоциацията. Според застрахователи обаче има най-малко още пет-шест юристи или адвокатски фирми от орбитата на БАПК. Някои застрахователи разказват Тодоров като координиращ активността им, други като по-скоро свързващо звено и пренасочващ потърпевши, търсещи юридическа помощ в асоциацията. Определят го като по-скоро диалогичен и сдържан състезател на фона на негови съперници, само че в същото време и с по-дълбоки връзки, и с повече опция при потребност да оказва и напън през медиите.
Кандидатура, която натрупа рецензии
Петчленната КФН сега за следващ път работи в понижен състав. През януари изтекоха два от мандатите - членът Владимир Савов се отдръпна, а зам.-председателят, отговарящ за застраховането - Илиана Христова, продължава да извършва активността си до избирането на титуляр. По закон новите лица могат да бъдат препоръчани единствено от ръководителя на КФН Бойко Атанасов, като по-късно би трябвало да бъдат изслушани и утвърдени от Народното събрание. Засега няма официално стартирана такава процедура, само че плануваната номинация на Владимир Тодоров като осигурителен надзирател не е единствено на равнище диалози, а на практика сигурна съгласно източници от бранша и от ръководещите. Според някои осведомени тя не е персонален избор на Бойко Атанасов, а по-скоро му е наложена. За разлика от предходните назначения в регулатора обаче този път самодейността не идва по партийна линия, а по-скоро по корпоративна.
Тодоров официално няма връзки с съответен осигурител, само че в бранша се приема като работещ изключително добре с водача в гражданската отговорност " Лев инс ". Също по този начин той е одобряван и за изключително непосредствен с някогашния зам.-председател на КФН Борислав Богоев, който от година е ръководител на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Неговият избор за този пост се считаше за форма на компромис на бранша с " Лев инс " - тя да получи по-голям надзор над българското бюро, като в подмяна стартира да покрива насъбраните си искания от чужбина, които доведоха до мониторинг над целия бранш от Съвета на бюрата " Зелена карта ". Там обаче и до момента проблемите не са изчистени, а българските застрахователи не са сключили претенции от тях групов презастрахователен контракт и вместо това българското бюро заплаща санкции в размер на 138 хиляди евро на всеки две седмици.
Владимир Тодоров даже неотдавна е съучастник със сина на Богоев в дребен осигурителен брокер на име " Лет ми инс ", ръководен от Тодоров, където двамата получават по 18% дял през октомври 2019 година
Някои застрахователи слагат под въпрос и компетентността на Тодоров за поста. Макар от 2006 година той да е привързан с разнообразни неправителствени организации за пътна сигурност и отбрана на жертвите при произшествия, действително това е единствено дребна част от застрахователния бранш, който включва и доста други артикули. Според формалното му CV по обучение той е правист, като 2008-10 година е приключил и магистратура " Застраховане и обезпечаване " във ВУЗФ. Законът за КФН обаче изисква членовете на комисията да имат " трудов и/или длъжностен стаж по специалността не по-малко от 5 години за последните 10 години ". А за подобен се приема работа в държавни институции, регулаторни органи, банки или небанкови финансови институции или " служба с управителни функционалности по финансово ръководство и/или надзор в предприятия от нефинансовия бранш ". До огромна степен е противоречиво до каква степен управлението на неправителствена организация покрива тези условия, а отвън него Тодоров разполага с по-малко от година като шеф на осигурителен брокер с под 100 хиляди лева годишен оборот.
А най-после естествено поражда въпросът и дали, в случай че бъде определен той, би бил в спор на ползи. Една от първите му належащи задания би трябвало да бъде приемането на методиката за обезщетение точно на потърпевшите при произшествия. Тя беше направена предходната година, мина през разисквания и по закон трябваше да е влезнала в действие още през декември 2019 година, само че по този начин и остана на трупчета. Методиката трябваше да вкара предвидимост за компенсациите - нещо, което в огромна степен би изяло хляба на адвокатските адвокатски фирми. При представянето й Тодоров беше един от критиците й, като настояваше тя да се доработи и в случай че би трябвало, приемането й да се отсрочи за задачата. Пред " Капитал " обаче той акцентира, че въпреки да има забележки към нея, той не е съперник на методиката и че тя е решението на казуса с неточните адвокатски практики.
© Георги Кожухаров Владимир Тодоров, ръководител на Българската асоциация на потърпевшите при произшествия, може да бъде номиниран за зам.-председател на КФН, отговарящ за застрахователния пазар. Представители на бранша са заедно настръхнали и го обрисуват като неофициален координатор на адвокатски адвокатски фирми, злоупотребяващи с жертвите или техните родственици. Самият Тодоров се съгласява, че на пазара има такива неточни практики, само че отхвърля обвиняванията. Последните няколко години застрахователите привикнаха да работят в режим на непрекъснато редуващи се проблеми и кавги. Фалитът на " Олимпик ", забавената методика за размера на компенсациите при произшествия, двата следващи фалстарта на " Бонус-малус ", неплащането на " Лев инс " по предявени претенции за вреди в чужбина и в резултат на него наложеният мониторинг на България по системата " Зелена карта "...
И в случай че при всички тези проблеми имаше разнообразни разграничителни линии и брожения, то в този момент секторът е заедно наежен. Причината е подготвяната номинация застрахователният контрол да бъде стихотворец от ръководителя на Българската асоциация на потърпевшите при произшествия (БАПК) Владимир Тодоров, за което първо заяви Mediapool. Самият той удостовери пред " Капитал ", че е говорено с него за поста, само че защото към момента няма публично импортирано предложение, не би желал на този стадий да разяснява елементи за своята визия за бранша. Според почитан представител на ръководещите обаче най-малко все още тази номинация няма поддръжка в Народното събрание.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тодоров има усърдно построен медиен имидж на бранител на елементарния човек и герой за по-справедливи компенсации от застрахователите. В сектора обаче рисуват различен портрет - на човек, който неофициално координира мрежа от адвокатски адвокатски фирми, жаргонно наричани в бранша " гробари ", които се хранят от човешкото злощастие, като прибират 30-40% от компенсациите при извънсъдебни преговори, а в някои случаи след правосъдни борби и до 80-90% от сумата.
Документални следи от такава активност не стигат до Тодоров. Компании настояват, че по съответни случаи - нормално по-едрите, той влиза непосредствено в контакт със застрахователите и оказва напън. Според тях асоциацията, нейните позиции и медийни изяви се употребяват да внесат известност и представителност и спомагат за привличането на клиенти. По неофициални преценки на двама представители на сектора неговата мрежа е най-големият състезател в тази ниша, оперира основно в София и София-област, където стават доста на брой произшествия, като сумарно 30-40% от случаите минават през околните му адвокатски фирми.
Предвид вероятността скоро Тодоров да е регулаторът им, като стане отраслов зам.-председател на Комисията за финансов контрол (КФН), никой осигурител не пожела да застане с името си. Но по-стари обществени обвинявания по отношение на него не липсват. Само преди по-малко от година към случая с авариралия рейс до Своге в студиото на bTV (където е дружно с Тодоров) изпълнителният шеф на " Бул инс " Стоян Проданов упрекна БАПК в изнудване и опасност с медийна офанзива, в случай че не платят неотложно на роднините на починалите по 50 хиляди лева, каквато насилствена мярка имат от комисията. " Този Робин Худ, който стои до мен, не пази публичния интерес, а има персонални ползи ", споделя той, като загатва за близостта му с юриста на потърпевшите Галина Дойчева.
Пред " Капитал " Тодоров отхвърли тези обвинявания. " Аз съм правист, само че не съм юрист и в никакъв случай не съм членувал в гилдия. Гордея се с активността на БАПК. Мисля, че през годините сме създали доста за пътната сигурност в страната ", сподели той. " Запознат съм, че в адвокатските среди има такива неточни практики и случаи на злоупотреби с правата на потърпевши. И в асоциацията имаме такива недоволства. Това, което мога да кажа, е, че не толерираме такива практики ", сподели още той.
Бизнесът на " гробарите "
Застрахователи описват, че адвокатските адвокатски фирми се снабдяват с информация за потърпевши от служители на реда или чиновници в лечебни заведения - рецепционисти или даже санитари. За задачата си имат построена стройна мрежа по места, което им разрешава да се озовават на местопроизшествията постоянно даже преди колите за спешна помощ и най-много преди мобилните групи на самите застрахователи. Последните са инструмент ненапълно да се противодейства на " гробарите " - да се търси контакт с потърпевшите и да им се предлага директно договаряне. Вместо това обаче в доста случаи представители на юристите съумяват първи да приказват с жертвите или с роднините им. Имат връзки и в общини и други институции, откъдето стремително получават да вземем за пример информации за наследници. Последните постоянно научават за гибелта на близкия си от тях. Използва се моментът на афект да им се предлага да подпишат пълномощни и контракти с адвокатската фирма да ги показва.
Обичайно се практикува по два метода. Единият е на жертвите при злополука (или при гибел на околните им) да се предложи закрепена сума. Тя варира, само че най-често е в порядъка на 5-10 хиляди лева на човек. Срещу това се подписва пълномощие за юристите да съставляват пострадалия/наследниците - да договарят и да водят каузи от тяхно име. При съглашения със застрахователи се реализират суми от порядъка на 40-50 хиляди лева, а при каузи съдът от време на време присъжда и суми от 140-150 хиляди лева, което отваря опция за внушителна облага. Другият вид е да се предложи контракт с % от контрактуваното или присъденото обезщетение за юристите - постоянно обаче там се оставя празно поле, като се изяснява на клиентите, че процентът ще бъде контрактуван след това според от това каква сума ще се реализира. Обичайно юристите изискват сумите да се преведат по техни сметки, като по този начин за застрахователите остава неразбираемо какво тъкмо получават клиентите.
" Капитал " се срещна с бланкови контракти и пълномощни на няколко такива адвокатски фирми. Те съдържат клаузи, които безусловно пленяват жертвите или роднините им, откакто един път са ги подписали. В един образец при отдръпване на пълномощното е планувано да се заплати на адвокатската фирма избран % (с празно място да се попълни) от присъденото или контрактуваното обезщетение, като настрана е планувана и твърда наказателна клауза от 5000 лева за адвокатската фирма. Самият контракт съдържа забрани за лицата да договарят със застрахователи или други институции или да упълномощават и други юристи без единодушието на адвокатската фирма.
Според източници от застрахователния отрасъл този " пазар " е като цяло райониран и огромните играчи не се сблъскват, въпреки да има и самостоятелни адвокатски фирми. А групата към БАПК е може би най-голямата, като през нея минават 30-40% от случаите. Като се има поради, че общо премийният доход от " Гражданска отговорност " е съвсем 1 милиарда лева годишно, а изплатените компенсации - към 560 млн. лева, даже да се одобри, че " гробарите " работят при някакъв нереално невисок комисион от 10% и че не обгръщат всички жертви на произшествия, сумата отново би се измервала в десетки милиони.
Доколкото има независимост на договаряне, тези практики не са противозаконни и застрахователи споделят, че действително има потребност от профилирани консултанти или юристи, които да оказват помощ на потърпевшите. Но методът, по който всеобщо се оферират в България, несъмнено е оттатък праговете на адвокатската и застрахователната нравственос. Затова и рецензиите към Владимир Тодоров и асоциацията му са главно на тази повърхност, още повече че той персонално рядко има договорни връзки с клиенти. По доста от случаите, където БАПК е дейна, представител на жертвите е адв. Галина Дойчева, която преди години по медиите се изявява и непосредствено като част от асоциацията. Според застрахователи обаче има най-малко още пет-шест юристи или адвокатски фирми от орбитата на БАПК. Някои застрахователи разказват Тодоров като координиращ активността им, други като по-скоро свързващо звено и пренасочващ потърпевши, търсещи юридическа помощ в асоциацията. Определят го като по-скоро диалогичен и сдържан състезател на фона на негови съперници, само че в същото време и с по-дълбоки връзки, и с повече опция при потребност да оказва и напън през медиите.
Кандидатура, която натрупа рецензии
Петчленната КФН сега за следващ път работи в понижен състав. През януари изтекоха два от мандатите - членът Владимир Савов се отдръпна, а зам.-председателят, отговарящ за застраховането - Илиана Христова, продължава да извършва активността си до избирането на титуляр. По закон новите лица могат да бъдат препоръчани единствено от ръководителя на КФН Бойко Атанасов, като по-късно би трябвало да бъдат изслушани и утвърдени от Народното събрание. Засега няма официално стартирана такава процедура, само че плануваната номинация на Владимир Тодоров като осигурителен надзирател не е единствено на равнище диалози, а на практика сигурна съгласно източници от бранша и от ръководещите. Според някои осведомени тя не е персонален избор на Бойко Атанасов, а по-скоро му е наложена. За разлика от предходните назначения в регулатора обаче този път самодейността не идва по партийна линия, а по-скоро по корпоративна.
Тодоров официално няма връзки с съответен осигурител, само че в бранша се приема като работещ изключително добре с водача в гражданската отговорност " Лев инс ". Също по този начин той е одобряван и за изключително непосредствен с някогашния зам.-председател на КФН Борислав Богоев, който от година е ръководител на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Неговият избор за този пост се считаше за форма на компромис на бранша с " Лев инс " - тя да получи по-голям надзор над българското бюро, като в подмяна стартира да покрива насъбраните си искания от чужбина, които доведоха до мониторинг над целия бранш от Съвета на бюрата " Зелена карта ". Там обаче и до момента проблемите не са изчистени, а българските застрахователи не са сключили претенции от тях групов презастрахователен контракт и вместо това българското бюро заплаща санкции в размер на 138 хиляди евро на всеки две седмици.
Владимир Тодоров даже неотдавна е съучастник със сина на Богоев в дребен осигурителен брокер на име " Лет ми инс ", ръководен от Тодоров, където двамата получават по 18% дял през октомври 2019 година
Някои застрахователи слагат под въпрос и компетентността на Тодоров за поста. Макар от 2006 година той да е привързан с разнообразни неправителствени организации за пътна сигурност и отбрана на жертвите при произшествия, действително това е единствено дребна част от застрахователния бранш, който включва и доста други артикули. Според формалното му CV по обучение той е правист, като 2008-10 година е приключил и магистратура " Застраховане и обезпечаване " във ВУЗФ. Законът за КФН обаче изисква членовете на комисията да имат " трудов и/или длъжностен стаж по специалността не по-малко от 5 години за последните 10 години ". А за подобен се приема работа в държавни институции, регулаторни органи, банки или небанкови финансови институции или " служба с управителни функционалности по финансово ръководство и/или надзор в предприятия от нефинансовия бранш ". До огромна степен е противоречиво до каква степен управлението на неправителствена организация покрива тези условия, а отвън него Тодоров разполага с по-малко от година като шеф на осигурителен брокер с под 100 хиляди лева годишен оборот.
А най-после естествено поражда въпросът и дали, в случай че бъде определен той, би бил в спор на ползи. Една от първите му належащи задания би трябвало да бъде приемането на методиката за обезщетение точно на потърпевшите при произшествия. Тя беше направена предходната година, мина през разисквания и по закон трябваше да е влезнала в действие още през декември 2019 година, само че по този начин и остана на трупчета. Методиката трябваше да вкара предвидимост за компенсациите - нещо, което в огромна степен би изяло хляба на адвокатските адвокатски фирми. При представянето й Тодоров беше един от критиците й, като настояваше тя да се доработи и в случай че би трябвало, приемането й да се отсрочи за задачата. Пред " Капитал " обаче той акцентира, че въпреки да има забележки към нея, той не е съперник на методиката и че тя е решението на казуса с неточните адвокатски практики.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ