The Financial Times: Трима господари и битката им за Близкия изток
Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Мохамед бин Салман имат доста общи черти. Всички те са националисти с религиозни упоритости. Те са автократи с централизирана власт и работят безмилостно против представители на вътрешната политическа съпротива. Те също по този начин са подготвени да рискуват и на драго сърце употребяват военна мощ. Тези трима последователи на силата в политиката също имат вяра в значимостта на персоналната дипломация. Подобно на босовете на мафията, те могат да бъдат най-хубави другари през днешния ден и непримирими врагове на следващия ден. Това има значение, защото техните постоянно противоречащи си ползи пораждат спорове на необятна територия - от Близкия изток до Северна Африка и Кавказ. Ако съперничеството им излезе отвън надзор, страда мирното население.
Това написа английският вестник The Financial Times в собствен разбор, представен от организация " Фокус ".
Връзката сред Путин и Ердоган е неповторима. Руският президент и турският му сътрудник поддържат противоположните страни в три районни спора - в Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Понякога се изправят непосредствено един против различен - турците смъкнаха съветски аероплан над Сирия през 2015 година. Турски бойци бяха убити по-рано тази година при въздушни удари, осъществени от подкрепяните от Москва държавни сили в Сирия, личната им страна, където са отишли турците.
Въпреки това водачите на Русия и Турция поддържат внимателно другарство между тях. Турция разгневи съдружниците си в НАТО, когато реши да закупи от Русия зенитно-ракетни системи С-400. Когато Ердоган едвам не загуби поста си в опит за кървясъл прелом през 2016 година, Путин неотложно предложи поддръжката си, до момента в който Съединени американски щати резервира безмълвие. Причината двамата водачи да се схващат инстинктивно се дължи на сходното им отношение към хуманните демокрации. И двамата са автократи и двамата се опълчват на САЩ; и двамата се пробват да разширят въздействието си във вакуума на властта, основан от намаляването на благотворната роля на Съединени американски щати в Близкия изток. Те са подготвени да работят, до момента в който Европейски Съюз избира да остане настрана. Само че Путин и Ердоган не са единствените амбициозни водачи и последователи на силата в политиката, които се борят за въздействие в близката чужбина. Третият основен състезател е Мохамед бин Салман, престолонаследникът и в действителност водач на Саудитска Арабия с тесни връзки с Вашингтон. Стремежът към потребление на принуждение – в страната и в чужбина - свързва и тримата водачи. Путин анексира Крим през 2014 година, намеси се в Сирия през 2015 година и разпореди редица секрети разследващи интервенции, в това число съмнителното нападение на Алексей Навални, неговия най-опасен вътрешен конкурент.
![Доклад: Западните оръжия подклаждат спорове в Близкия изток, Северна Африка]( "Доклад: Западните оръжия подклаждат спорове в Близкия изток, Северна Африка")
Доклад: Западните оръжия подклаждат спорове в Близкия изток, Северна Африка
Съединени американски щати и европейските им съдружници изнасят съвсем три четвърти от всички оръжия в Близкия изток и Северна Африка, откри нов отчет. Експ...
Престолонаследникът Мохамед бин Салман стартира война в Йемен, провежда блокадата на Катар и като водач на Саудитска Арабия пое отговорността за убийството на журналиста Джамал Хашоги през 2018 година, макар че престолонаследникът отхвърли персоналното си присъединяване. Ердоган е изпратил турски бойци в Сирия и Либия, а също рискува боен спор в Източното Средиземноморие с Гърция. Освен това той оказва военна поддръжка на Азербайджан в битката му против Армения. У дома турският президент непрекъснато изпраща в пандиза своите политически съперници, публицисти и правозащитници. Подкрепеното от Турция държавно управление в Либия се бори с бунтовниците, подкрепяни от Саудитска Арабия и Русия.
Подкрепата на Турция за Катар и организацията Мюсюлманското приятелство, както и неочакваното възстановяване на връзките на Турция с Иран, провокират отвращение в Саудитска Арабия. Отношенията на Саудитска Арабия с Русия са по-сложни. Путин оказа помощ за реабилитацията на престолонаследника Мохамед след убийството на Хашоги и той го направи с дълбокосмислен привет на срещата на върха на Г-20 през 2018 година Те двамата обаче съществено се разминаха по отношение на цените на петрола през тази година. Но като цяло тези трима водачи са в положение да се оправят със своите спорове. Русия и Турция може да са на противоположни страни в сирийската революция. Това е правилно, само че техните най-належащи цели са съвместими. За Ердоган целта е да се предотврати основаването на анклав с кюрдско население в Сирия, който да е безвреден за кюрдските милиции. За Русия приоритет е предотвратяването на отстраняването от поста му на сирийски президент Башар Асад.
Всички тези деликатно уравновесени съглашения обаче могат елементарно да бъдат нарушени. След двуседмични боеве, благодарение на руснаците, беше реализирано съглашение за помирение сред Азербайджан и Армения в Нагорни Карабах. Този мир обаче е нежен, към този момент има известия за нови обстрели и в това време Турция изцяло поддържа Азербайджан, до момента в който Русия има контракт за защита с Армения. Русия надали ще се помири с дълготрайното разширение на турското въздействие в някогашния Съветски съюз.
Така че и тримата водачи би трябвало да намерят сложен баланс сред външна интервенция и вътрешна непоклатимост. По време на анексията на Крим, всички сериозно настроени руснаци шеговито споделиха, че са изправени пред идващия избор - тв приемник или ледник. Хладилникът е празен, а тв приемникът беше цялостен с вести за вълнуващи военни победи. Популярността на Путин обаче скочи внезапно след триумфа в Крим. Тогава обаче стопанската система стартира да изпитва компликации и националистическият подтик отслабна и тогава Путин се изправи пред недоволството от празния ледник. Ердоган е изправен пред сходна алтернатива. Военните случки в Турция покачват известността й по време на икономическа уязвимост. Въпреки това, дребните войни в чужбина, в последна сметка, могат да се преглеждат като загуба на запаси, изключително в случай че те не стартират да протичат съгласно планувания сюжет. Престолонаследникът Мохамед е изправен пред вид със същата алтернатива. Решението му да стартира война в Йемен зарадва доста млади саудитци. Бърза победа обаче не е реализирана и сега саудитската стопанска система страда от ниски цени на петрола. Когато стопанските системи им са в неволя, и тримата водачи се нуждаят от още по-голяма проява на мощ в чужбина и тогава заплахата от конфликт сред тях се усилва.
Това написа английският вестник The Financial Times в собствен разбор, представен от организация " Фокус ".
Връзката сред Путин и Ердоган е неповторима. Руският президент и турският му сътрудник поддържат противоположните страни в три районни спора - в Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Понякога се изправят непосредствено един против различен - турците смъкнаха съветски аероплан над Сирия през 2015 година. Турски бойци бяха убити по-рано тази година при въздушни удари, осъществени от подкрепяните от Москва държавни сили в Сирия, личната им страна, където са отишли турците.
Въпреки това водачите на Русия и Турция поддържат внимателно другарство между тях. Турция разгневи съдружниците си в НАТО, когато реши да закупи от Русия зенитно-ракетни системи С-400. Когато Ердоган едвам не загуби поста си в опит за кървясъл прелом през 2016 година, Путин неотложно предложи поддръжката си, до момента в който Съединени американски щати резервира безмълвие. Причината двамата водачи да се схващат инстинктивно се дължи на сходното им отношение към хуманните демокрации. И двамата са автократи и двамата се опълчват на САЩ; и двамата се пробват да разширят въздействието си във вакуума на властта, основан от намаляването на благотворната роля на Съединени американски щати в Близкия изток. Те са подготвени да работят, до момента в който Европейски Съюз избира да остане настрана. Само че Путин и Ердоган не са единствените амбициозни водачи и последователи на силата в политиката, които се борят за въздействие в близката чужбина. Третият основен състезател е Мохамед бин Салман, престолонаследникът и в действителност водач на Саудитска Арабия с тесни връзки с Вашингтон. Стремежът към потребление на принуждение – в страната и в чужбина - свързва и тримата водачи. Путин анексира Крим през 2014 година, намеси се в Сирия през 2015 година и разпореди редица секрети разследващи интервенции, в това число съмнителното нападение на Алексей Навални, неговия най-опасен вътрешен конкурент.
Съединени американски щати и европейските им съдружници изнасят съвсем три четвърти от всички оръжия в Близкия изток и Северна Африка, откри нов отчет. Експ...
Престолонаследникът Мохамед бин Салман стартира война в Йемен, провежда блокадата на Катар и като водач на Саудитска Арабия пое отговорността за убийството на журналиста Джамал Хашоги през 2018 година, макар че престолонаследникът отхвърли персоналното си присъединяване. Ердоган е изпратил турски бойци в Сирия и Либия, а също рискува боен спор в Източното Средиземноморие с Гърция. Освен това той оказва военна поддръжка на Азербайджан в битката му против Армения. У дома турският президент непрекъснато изпраща в пандиза своите политически съперници, публицисти и правозащитници. Подкрепеното от Турция държавно управление в Либия се бори с бунтовниците, подкрепяни от Саудитска Арабия и Русия.
Подкрепата на Турция за Катар и организацията Мюсюлманското приятелство, както и неочакваното възстановяване на връзките на Турция с Иран, провокират отвращение в Саудитска Арабия. Отношенията на Саудитска Арабия с Русия са по-сложни. Путин оказа помощ за реабилитацията на престолонаследника Мохамед след убийството на Хашоги и той го направи с дълбокосмислен привет на срещата на върха на Г-20 през 2018 година Те двамата обаче съществено се разминаха по отношение на цените на петрола през тази година. Но като цяло тези трима водачи са в положение да се оправят със своите спорове. Русия и Турция може да са на противоположни страни в сирийската революция. Това е правилно, само че техните най-належащи цели са съвместими. За Ердоган целта е да се предотврати основаването на анклав с кюрдско население в Сирия, който да е безвреден за кюрдските милиции. За Русия приоритет е предотвратяването на отстраняването от поста му на сирийски президент Башар Асад.
Всички тези деликатно уравновесени съглашения обаче могат елементарно да бъдат нарушени. След двуседмични боеве, благодарение на руснаците, беше реализирано съглашение за помирение сред Азербайджан и Армения в Нагорни Карабах. Този мир обаче е нежен, към този момент има известия за нови обстрели и в това време Турция изцяло поддържа Азербайджан, до момента в който Русия има контракт за защита с Армения. Русия надали ще се помири с дълготрайното разширение на турското въздействие в някогашния Съветски съюз.
Така че и тримата водачи би трябвало да намерят сложен баланс сред външна интервенция и вътрешна непоклатимост. По време на анексията на Крим, всички сериозно настроени руснаци шеговито споделиха, че са изправени пред идващия избор - тв приемник или ледник. Хладилникът е празен, а тв приемникът беше цялостен с вести за вълнуващи военни победи. Популярността на Путин обаче скочи внезапно след триумфа в Крим. Тогава обаче стопанската система стартира да изпитва компликации и националистическият подтик отслабна и тогава Путин се изправи пред недоволството от празния ледник. Ердоган е изправен пред сходна алтернатива. Военните случки в Турция покачват известността й по време на икономическа уязвимост. Въпреки това, дребните войни в чужбина, в последна сметка, могат да се преглеждат като загуба на запаси, изключително в случай че те не стартират да протичат съгласно планувания сюжет. Престолонаследникът Мохамед е изправен пред вид със същата алтернатива. Решението му да стартира война в Йемен зарадва доста млади саудитци. Бърза победа обаче не е реализирана и сега саудитската стопанска система страда от ниски цени на петрола. Когато стопанските системи им са в неволя, и тримата водачи се нуждаят от още по-голяма проява на мощ в чужбина и тогава заплахата от конфликт сред тях се усилва.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ