Югославия беше илюзия на държава, в която има единство и равенство
Владимир Перев, публицист. Анализът е написан за организация БГНЕС.
През цялото време на съществуването на Титова Югославия някъде от началото на 1945 година чак до 1990 година, а тук-там и няколко години по-късно, времето в края на месец ноември беше време на някаква извънземна и невероятна действителност, отдадена на основаването на Югославия - илюзията за страна, в която носещите детайли трябваше да бъдат братството, единството и равенството, понятия, заимствани от Великата френска гражданска война и потопени в суровата, нечовешка действителност на социалистическата система на СФРЮ.
Именно на 26-27 ноември 1942 година в Бихач, Босна и Херцеговина, се организира Първото съвещание на Антифашистко заседание за национално избавление на Югославия (АСНОЮ, а на 29 ноември 1943 година в Яйце, още веднъж в Босна и Херцеговина, се организира Второто съвещание на АСНОЮ. Смята се, че на Второто съвещание на АСНОЮ са сложени основите на Югославия като общественост на равноправни народи).
Как обаче изглеждаше всичко това в реалност?
Всички национални държавотворни ентитети на Югославия трябваше да бъдат показани на съвещанието в Яйце. Въпросът е КОЙ е трябвало да изпрати и да упълномощи делегатите на всички нации от Югославия и да им даде правото да гласоподават на съвещанието, с цел да одобряват съответните решения? Словенците и хърватите към този момент били провели своите антифашистки събрания, по тази причина техните делегати пристигнали със съответните пълномощни, до момента в който сърбите нямали такова, а за делегати били избрани членовете на Главния щаб на Народноосвободителната армия на Югославия. За македонците е трябвало да мине още една година, с цел да образуват свое антифашистко заседание в манастира „ Св. Прохор Пчински “ на 2 август 1944 година Затова за делегати бяха изпратени антифашисти от извършения на 2-4 август 1943 година Преспански съвет.
Интересното е, че на съвещанието в Преспа са участвали единствено към 30-35 индивида, като имената на някои от тях не са известни. Те е трябвало да упълномощят делегати в Яйце, с цел да основат някаква социалистическа Югославия под управлението на диктатора Тито. Това е истината – всичко друго е митология на тези, които победиха в границите на обединението на западния свят.
Сега, когато към този момент са оповестени всички документи, може да се види, че съвещанието на АСНОЮ в Яйце е било просто една огромна импровизация. От телеграмите, които югодиктатора Тито изпраща до основните щабове в републиките, може да се види, че се загатва друг интервал: Той приканва от словенците и хърватите да участват колкото е допустимо повече хора, от сърбите и черногорците желае да изпратят по няколко делегати, а от Македония да пристигна един, който е бил посочен в телеграмата.
Но Титовите операции не стопират дотук. От записките се вижда, че на съвещанието са участвали 142-ма делегати от общо 303, т.е. не е имало кворум за взимане на решения. За да се преодолее тази пречка, е решено всички 42-ма делегати от Македония и 11 от Санджак да бъдат вписани като присъстващи, с цел да има болшинство. Заседанието на АСНОЮ в Яйце не е било законно, а взетите решение не са били законни. Нас ни учеха, че е паднал „ огромен сняг “, по тази причина делегатите от Македония и Санджак не съумели да отидат в Яйце. В същото време ни разказваха, че черногорските партизани с оръжие в ръка и при всекидневни борби с „ немския окупатор и вътрешни предатели “ при невъобразим сняг и неприятно време въпреки всичко съумели да стигнат до Яйце.
Но това е втората част от нещастието, наречена „ Титова Югославия “. Първата част се разиграва почни тъкмо една година по-рано – на 28 ноември 1942 година в дребното босненско градче Бикач. Партизанските отряди, отпред с Тито, влизат в Бихач и го „ освобождават “, като убиват 120 бойци на Независимата страна Хърватия (НДХ), а пленените 192 бойци и 130 почтени цивилни от Бихач са разстреляни. На базата на тези доказателства против тогавашния пълководец на партизанските отряди Раде Булат след 1990 година е повдигнато обвиняване за военни закононарушения. Върху телата и кръвта на убитите е извършено Първото съвещание на АСНОЮ, а за целия смут на събитието може да се прочете в документите на Военния списък в Белград, където речта на Моша Пияде на сесията е маркирана педантично като тактика на комунистите за завладяване на властта.
„...Трябва да създадем доста бездомници, които да бъдат болшинство в страната. Ще стреляме и ще се оттеглим, германците няма да ни намерят, само че за възмездие ще изгорят селата... селяните, които останат без покрив над главите си, ще дойдат при нас, тъй че ние ще бъдем господари на ситуацията... Селянин, който има къща, земя и добитък и служащ, който получава и има за самун, нищо не е скъп за нас, няма значение. Само нещастниците стават комунисти, по тази причина би трябвало сами да създадем злощастие, да хвърлим масите в обезсърчение, тъй като сме смъртни врагове на всяко богатство, ред и мир... “
В същото време партизаните-комунисти разстрелват, палят и убиват цели фамилии на членове на четническите елементи из цяла Черна гора и Херцеговина, които по това време също водят война против германците и италианците. Жертви на партизанския гнет и комунистическата полуда са цели фамилии на интелектуалци, които се дистанцират и от двете страни на войната и са били постоянно разстрелвани дружно със фамилиите им и членовете на сръбското духовенство в Черна гора и Херцеговина. Всичко това по директна заповед на югославския деспот Тито и Моша Пияде, а директните убийци бяха такива известни комунисти и партизани като националния воин Сава Ковачевич.
По това време в Македония никой не знае за тези зверства на комунистите. През този интервал из югославските земи няма македонски партизани, а и в Македония партизанското придвижване е едва. Казано иронично, македонците спокойно и добродушно си живеят под „ окупационния режим “ на България, както отбелязва в писмата си до Централен комитет на КПЮ партийните делегати сърби в органите на Централен комитет на КПМ в Македония. Партизанското придвижване у нас е добродушно или по-точно казано, въобще липсва. Междувременно закононарушенията и насилието, заложени в " босненските събития " на двете заседания на АСНОЮ, след капитулацията на България през 1944 година и образуването на АСНОМ- също през 1944 година, се трансферираха и на македонска територия. Действително, АСНОМ образува някаква държавност и народност на македонците, ясно форматирана в границите на тогавашна Югославия. Но закононарушенията като тактичност и тактика за завладяване на властта, импортирани от сръбските делегати и по-специално от Светозар Вукманович – Темпо, намират своето приложение и в Македония. Затова убийствата без съд и присъда в края на 1944 година чак доникъде на 1945 година, както и събитията на скопското Кале и в Щип, станали известни като „ македонската кървава Коледа “, са единствено разумно продължение на събитията в другите „ приятелски “ републики. Това е узаконено закононарушение във време на безвластие и принуждение, прокарвано от най-висшите югославски и македонски ръководители.
Времето свърши своето. Разбрахме, че зад облика на „ огромен болшевик “ Моша Пияде – един от най-силните хора в СФРЮ, художник в Париж и пандизчия в Сремска Митровица и преводач на „ Капитала “ на Маркс, се крие елементарен нарушител, безумец и психиатричен случай. Единствено преждевременната му гибел го избави от съда на неговите партийни приятели. Митологизираните Яйце и Бихач не бяха подминати от присъдата на времето. Яйце до ден-днешен е малко забутано място в БиХ, а Бихач – славата на Югославската национална войска, беше опустошен по време на войната в Босна през 1991 година от същите тези, които строяха подземни бункери за война „ до последния болшевик “.
Решенията, признати по време на АСНОЮ в Бихач и Яйце и претворени в АСНОМ, първа провокираха вълна от принуждение и убийства из Македония. А по-късно, когато „ революцията изпадна в ням коловоз “, те се обърнаха против своите. Почти нито един от членовете на АСНОМ не остана неосъден през разнообразни интервали от живота и активността си... А някои от тях заплатиха и с главите си. „ Македонската кървава Коледа “ остава неизяснена и до през днешния ден нито що се отнася до броя на убитите на скопското Кале и в казармата в Щип, нито във връзка с ролята, участниците и закононарушенията на убийците. В случая не са значими бройките. Дори да беше погубен един-единствен боец без съд и присъда, ние би трябвало да осъдим причинителите на тези страшни действия. За да имаме същинска страна, би трябвало да има същинска правдивост, идентична за всички, даже тази правдивост има историческа конотация.
През цялото време на съществуването на Титова Югославия някъде от началото на 1945 година чак до 1990 година, а тук-там и няколко години по-късно, времето в края на месец ноември беше време на някаква извънземна и невероятна действителност, отдадена на основаването на Югославия - илюзията за страна, в която носещите детайли трябваше да бъдат братството, единството и равенството, понятия, заимствани от Великата френска гражданска война и потопени в суровата, нечовешка действителност на социалистическата система на СФРЮ.
Именно на 26-27 ноември 1942 година в Бихач, Босна и Херцеговина, се организира Първото съвещание на Антифашистко заседание за национално избавление на Югославия (АСНОЮ, а на 29 ноември 1943 година в Яйце, още веднъж в Босна и Херцеговина, се организира Второто съвещание на АСНОЮ. Смята се, че на Второто съвещание на АСНОЮ са сложени основите на Югославия като общественост на равноправни народи).
Как обаче изглеждаше всичко това в реалност?
Всички национални държавотворни ентитети на Югославия трябваше да бъдат показани на съвещанието в Яйце. Въпросът е КОЙ е трябвало да изпрати и да упълномощи делегатите на всички нации от Югославия и да им даде правото да гласоподават на съвещанието, с цел да одобряват съответните решения? Словенците и хърватите към този момент били провели своите антифашистки събрания, по тази причина техните делегати пристигнали със съответните пълномощни, до момента в който сърбите нямали такова, а за делегати били избрани членовете на Главния щаб на Народноосвободителната армия на Югославия. За македонците е трябвало да мине още една година, с цел да образуват свое антифашистко заседание в манастира „ Св. Прохор Пчински “ на 2 август 1944 година Затова за делегати бяха изпратени антифашисти от извършения на 2-4 август 1943 година Преспански съвет.
Интересното е, че на съвещанието в Преспа са участвали единствено към 30-35 индивида, като имената на някои от тях не са известни. Те е трябвало да упълномощят делегати в Яйце, с цел да основат някаква социалистическа Югославия под управлението на диктатора Тито. Това е истината – всичко друго е митология на тези, които победиха в границите на обединението на западния свят.
Сега, когато към този момент са оповестени всички документи, може да се види, че съвещанието на АСНОЮ в Яйце е било просто една огромна импровизация. От телеграмите, които югодиктатора Тито изпраща до основните щабове в републиките, може да се види, че се загатва друг интервал: Той приканва от словенците и хърватите да участват колкото е допустимо повече хора, от сърбите и черногорците желае да изпратят по няколко делегати, а от Македония да пристигна един, който е бил посочен в телеграмата.
Но Титовите операции не стопират дотук. От записките се вижда, че на съвещанието са участвали 142-ма делегати от общо 303, т.е. не е имало кворум за взимане на решения. За да се преодолее тази пречка, е решено всички 42-ма делегати от Македония и 11 от Санджак да бъдат вписани като присъстващи, с цел да има болшинство. Заседанието на АСНОЮ в Яйце не е било законно, а взетите решение не са били законни. Нас ни учеха, че е паднал „ огромен сняг “, по тази причина делегатите от Македония и Санджак не съумели да отидат в Яйце. В същото време ни разказваха, че черногорските партизани с оръжие в ръка и при всекидневни борби с „ немския окупатор и вътрешни предатели “ при невъобразим сняг и неприятно време въпреки всичко съумели да стигнат до Яйце.
Но това е втората част от нещастието, наречена „ Титова Югославия “. Първата част се разиграва почни тъкмо една година по-рано – на 28 ноември 1942 година в дребното босненско градче Бикач. Партизанските отряди, отпред с Тито, влизат в Бихач и го „ освобождават “, като убиват 120 бойци на Независимата страна Хърватия (НДХ), а пленените 192 бойци и 130 почтени цивилни от Бихач са разстреляни. На базата на тези доказателства против тогавашния пълководец на партизанските отряди Раде Булат след 1990 година е повдигнато обвиняване за военни закононарушения. Върху телата и кръвта на убитите е извършено Първото съвещание на АСНОЮ, а за целия смут на събитието може да се прочете в документите на Военния списък в Белград, където речта на Моша Пияде на сесията е маркирана педантично като тактика на комунистите за завладяване на властта.
„...Трябва да създадем доста бездомници, които да бъдат болшинство в страната. Ще стреляме и ще се оттеглим, германците няма да ни намерят, само че за възмездие ще изгорят селата... селяните, които останат без покрив над главите си, ще дойдат при нас, тъй че ние ще бъдем господари на ситуацията... Селянин, който има къща, земя и добитък и служащ, който получава и има за самун, нищо не е скъп за нас, няма значение. Само нещастниците стават комунисти, по тази причина би трябвало сами да създадем злощастие, да хвърлим масите в обезсърчение, тъй като сме смъртни врагове на всяко богатство, ред и мир... “
В същото време партизаните-комунисти разстрелват, палят и убиват цели фамилии на членове на четническите елементи из цяла Черна гора и Херцеговина, които по това време също водят война против германците и италианците. Жертви на партизанския гнет и комунистическата полуда са цели фамилии на интелектуалци, които се дистанцират и от двете страни на войната и са били постоянно разстрелвани дружно със фамилиите им и членовете на сръбското духовенство в Черна гора и Херцеговина. Всичко това по директна заповед на югославския деспот Тито и Моша Пияде, а директните убийци бяха такива известни комунисти и партизани като националния воин Сава Ковачевич.
По това време в Македония никой не знае за тези зверства на комунистите. През този интервал из югославските земи няма македонски партизани, а и в Македония партизанското придвижване е едва. Казано иронично, македонците спокойно и добродушно си живеят под „ окупационния режим “ на България, както отбелязва в писмата си до Централен комитет на КПЮ партийните делегати сърби в органите на Централен комитет на КПМ в Македония. Партизанското придвижване у нас е добродушно или по-точно казано, въобще липсва. Междувременно закононарушенията и насилието, заложени в " босненските събития " на двете заседания на АСНОЮ, след капитулацията на България през 1944 година и образуването на АСНОМ- също през 1944 година, се трансферираха и на македонска територия. Действително, АСНОМ образува някаква държавност и народност на македонците, ясно форматирана в границите на тогавашна Югославия. Но закононарушенията като тактичност и тактика за завладяване на властта, импортирани от сръбските делегати и по-специално от Светозар Вукманович – Темпо, намират своето приложение и в Македония. Затова убийствата без съд и присъда в края на 1944 година чак доникъде на 1945 година, както и събитията на скопското Кале и в Щип, станали известни като „ македонската кървава Коледа “, са единствено разумно продължение на събитията в другите „ приятелски “ републики. Това е узаконено закононарушение във време на безвластие и принуждение, прокарвано от най-висшите югославски и македонски ръководители.
Времето свърши своето. Разбрахме, че зад облика на „ огромен болшевик “ Моша Пияде – един от най-силните хора в СФРЮ, художник в Париж и пандизчия в Сремска Митровица и преводач на „ Капитала “ на Маркс, се крие елементарен нарушител, безумец и психиатричен случай. Единствено преждевременната му гибел го избави от съда на неговите партийни приятели. Митологизираните Яйце и Бихач не бяха подминати от присъдата на времето. Яйце до ден-днешен е малко забутано място в БиХ, а Бихач – славата на Югославската национална войска, беше опустошен по време на войната в Босна през 1991 година от същите тези, които строяха подземни бункери за война „ до последния болшевик “.
Решенията, признати по време на АСНОЮ в Бихач и Яйце и претворени в АСНОМ, първа провокираха вълна от принуждение и убийства из Македония. А по-късно, когато „ революцията изпадна в ням коловоз “, те се обърнаха против своите. Почти нито един от членовете на АСНОМ не остана неосъден през разнообразни интервали от живота и активността си... А някои от тях заплатиха и с главите си. „ Македонската кървава Коледа “ остава неизяснена и до през днешния ден нито що се отнася до броя на убитите на скопското Кале и в казармата в Щип, нито във връзка с ролята, участниците и закононарушенията на убийците. В случая не са значими бройките. Дори да беше погубен един-единствен боец без съд и присъда, ние би трябвало да осъдим причинителите на тези страшни действия. За да имаме същинска страна, би трябвало да има същинска правдивост, идентична за всички, даже тази правдивост има историческа конотация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ