Русия се управлява от хунта, която никой не е избирал |
Владимир Милов е съветски опозиционер. Икономист. От май до октомври 2002 година Милов е заместник-министър на енергетиката, след което изпада в недружелюбност от режима на Путин. В близкото предишното е бил ръководител на партията " Демократичен избор ", която не съумя да се наложи на политическата сцена.
Кой в действителност ръководи Русия?
Малцина знаят отговора на този въпрос. А в действителност Русия се ръководи от хунта на специфичните служби, чиито членове никой, в никакъв случай, не е избирал. Хунта, която не е упомената в конституцията. И също така всички тези високопоставени лица от специфичните служби от дълго време са трансферирали възрастта за пенсиониране, позволена за работа в държавната администрация.
Всички най-важни решения в областта на външната и на вътрешната политика, както и по настоящите въпроси в сферите на стопанската система, на защитата и сигурността на Русия се вземат от една дребна група хора, които заседават всяка седмица. Информация за това може да се откри в уеб страницата на органите на висшата държавна власт.
Това е висшата конструкция, своеобразното „ политбюро ”, което ръководи страната. Неговата публична „ компания “ е: Съвещание на непрекъснатото посланичество на Съвета за сигурност на Руската Федерация (ССРФ).
Тази група, формирана от 13 непрекъснати члена, се среща всяка седмица към този момент години наред. Появява се някакъв обикновен ”прес релийз ” за обсъжданите въпроси, само че е ясно, че те разискват настоящата конюнктура в страната и формулират ограниченията, които по-късно се демонстрират в всекидневието на всички, а от време на време и като „ удари на полицейски палки ”.
От общия непрекъснат състав на ССРФ (13 души), седем са представители на силовите служби. Петима са директни ръководители на силовите структури: Министърът на вътрешните работи Колоколцев, главата на Федералната работа за сигурност Бортников, министърът на защитата Шойгу, ръководителят на Федералната работа за разузнаване Наришкин и несъмнено - самият Путин.
Освен тях групата включва Николай Патрушев, някогашен шеф на Федералната работа за сигурност (ФСС) – той е секретар на ССРФ и основно настоящо лице в тази конструкция от 2008 година
Бившият министър на защитата и непосредствен другар и сподвижник на Путин Сергей Иванов (формално заемащ нищожен пост в администрацията на президента) също е непрекъснат член на ССРФ и взе участие в неговите седмични съвещания. Иванов не е просто пенсионер. Той има впечатляваща кариера като „ силовик ” (от военачалник от Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – външното разузнаване на Съюз на съветските социалистически републики, през заместник-директор на ФСС, до министър на защитата по-късно).
Но ССРФ има и „ двойно дъно ”. Ръководители, които официално са цивилен лица, само че всъщност техният „ генезис ” е директно обвързван със специфичните служби.
Премиерът Михаил Мишустин, въпреки и граждански, по-голямата част от кариерата си е прекарал като върховен чиновник и началник на Федералната данъчна работа (ФДС).
ФДС е напълно силово ведомство. То организира следствия и дознания под формата на данъчни инспекции. И в границите на данъчни следствия може да прави „ рейдерски ” акции или да блокира активността на всяка стопанска конструкция. И не инцидентно ФДС има специфична ведомствена униформа.
Колкото и да е необичайно, Министерството на външните работи също употребява ведомствена униформа. Но освен това дефинира особените връзки на външния министър Сергей Лавров със специфичните служби. В годините, когато отпред на Комунистическа партия на Съветския съюз е Юрий Андропов, някогашен дълголетен началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Лавров е назначен през 1981 година (едва навършил 30 години), на високопоставена служба в Постоянното посланичество на Съюз на съветските социалистически републики при Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Ръководителят на Администрацията на президента на Руската федерация Антон Вайно е също с изключително отношение към службите. Веднага след завършването на МГИМО (висшата ковачница на дипломатически фрагменти в СССР), той получава предопределение на дипломатическа служба в Япония. А през 2000 година встъпва в самата Администрация на президента на виновна служба, което е немислимо без намесата на специфичните служби.
При това дядо му е бил първи секретар на компартията на Естония (без да употребява свободно естонски), а прародител му е управлявал смазването на селското въстание в Сибир по време на Гражданската война преди 100 години.
Характерно е, че и Лавров, и Вайно получиха сегашните си основни постове директно откакто Путин пое президентския пост.
Никой от участниците в ССРФ не е взел участие и не е избиран в действителни, конкурентни избори.
Скромно „ полуизключение ” е Вячеслав Володин, който е взел участие в разнообразни по ниво избори, само че дължи поста на апаратните си умения, а не на висок изборен рейтинг.
Валентина Матвиенко, ръководител на Съвета на федерацията е взела участие единствено в едни избори – през 2003 година, за губернатор на Петербург, само че като единствен апаратен претендент.
Не е изцяло съществено да се твърди, че Дмитри Медведев е взел участие в „ конкурентни и обективни избори ” през 2008 година, когато беше определен за президент и наследи поста от Путин.
Сергей Шойгу фактически възглавяваше листата на пропутинската Единна Русия през 1999 година, само че в действителност през цялата си кариера не е заемал изборна служба.
Самият Путин взе участие един единствен, първи и финален път, в някаква форма на „ конкурентни ” избори през 2000 година, когато беше определен за президент за първи път.
Всички членове на ССФС са в много съществено преклонна възраст.
Осем от тринадесетте непрекъснати членове на ССРФ са на възраст от 65 години нагоре, а през 2022 година половината от непрекъснатите членове на Съвета ще бъдат по-възрастни от 70 години, включително Путин, Патрушев и Бортников.
Това припомня за „ геронтократическия интервал ” в ръководството на Брежнев, Андропов и Черненко.
Затова множеството от членовете на ССРФ са мощно откъснати от съвремието. Тяхната кариера всъщност към този момент се е „ състояла ” доста преди появяването на интернета. Тоест, това са хора, които са привикнали с „ червени папки ” и държавни телефони без шайба, само че с солиден герб на Съюз на съветските социалистически републики върху корпуса.
А управленческата им философия и просвета на разбиране на околния свят са се формирали още по време на руския интервал. Те са откъснати от актуалното осведомително общество.
Наличието на подобен орган, който всъщност направлява и цялостния живот на обществото и изключително на дейностите в сверата на защитата и сигурността не е планувано в конституцията.
Единствения пункт, където се загатва този оран, указва, че президентът на Руската федерация основава Съвет за сигурност ”. Но през днешния ден този съвет е приел пълномощията на цялата цялост на властта в Русия. Той на процедура подчинява държавното управление и Народното събрание. Пред никого не носи отговорност.
Главното настоящо лице на ССРФ е Патрушев, „ скритият кукловод ”. В трагичния епизод в историята на Русия – „ взривяването на жилищните домове ”, довели до втората Чеченска война, има особено място за Патрушев, който по това време е ръководител на ФСС.
Терористическите актове в „ Норд Ост ” и в Беслан също са в ареала на неговата активност на висшия пост във ФСС. А точно те „ повикаха ” публичните упования за „ твърда ръка ” от новоизбрания президент Путин. Убийствата на Политковская и на Литвиненко - също.
Образът на Патрушев добива изпъкналост, в случай че се разровим в интернет и забележим по какъв начин той характеризира потреблението на мрежата:
„ проводник на разлагащо въздействие върху младежта, на суицидални отклонения, на детска порнография, и на апели към всеобщи безредици и за цветни революции ”. И, несъмнено, направлявано и заплащано от западните спезциални служби.
И всичко това, дружно с “текущия дневен ред ” се „ кове ” на постоянните седмични съвещания на ССФС.
Кой в действителност ръководи Русия?
Малцина знаят отговора на този въпрос. А в действителност Русия се ръководи от хунта на специфичните служби, чиито членове никой, в никакъв случай, не е избирал. Хунта, която не е упомената в конституцията. И също така всички тези високопоставени лица от специфичните служби от дълго време са трансферирали възрастта за пенсиониране, позволена за работа в държавната администрация.
Всички най-важни решения в областта на външната и на вътрешната политика, както и по настоящите въпроси в сферите на стопанската система, на защитата и сигурността на Русия се вземат от една дребна група хора, които заседават всяка седмица. Информация за това може да се откри в уеб страницата на органите на висшата държавна власт.
Това е висшата конструкция, своеобразното „ политбюро ”, което ръководи страната. Неговата публична „ компания “ е: Съвещание на непрекъснатото посланичество на Съвета за сигурност на Руската Федерация (ССРФ).
Тази група, формирана от 13 непрекъснати члена, се среща всяка седмица към този момент години наред. Появява се някакъв обикновен ”прес релийз ” за обсъжданите въпроси, само че е ясно, че те разискват настоящата конюнктура в страната и формулират ограниченията, които по-късно се демонстрират в всекидневието на всички, а от време на време и като „ удари на полицейски палки ”.
От общия непрекъснат състав на ССРФ (13 души), седем са представители на силовите служби. Петима са директни ръководители на силовите структури: Министърът на вътрешните работи Колоколцев, главата на Федералната работа за сигурност Бортников, министърът на защитата Шойгу, ръководителят на Федералната работа за разузнаване Наришкин и несъмнено - самият Путин.
Освен тях групата включва Николай Патрушев, някогашен шеф на Федералната работа за сигурност (ФСС) – той е секретар на ССРФ и основно настоящо лице в тази конструкция от 2008 година
Бившият министър на защитата и непосредствен другар и сподвижник на Путин Сергей Иванов (формално заемащ нищожен пост в администрацията на президента) също е непрекъснат член на ССРФ и взе участие в неговите седмични съвещания. Иванов не е просто пенсионер. Той има впечатляваща кариера като „ силовик ” (от военачалник от Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – външното разузнаване на Съюз на съветските социалистически републики, през заместник-директор на ФСС, до министър на защитата по-късно).
Но ССРФ има и „ двойно дъно ”. Ръководители, които официално са цивилен лица, само че всъщност техният „ генезис ” е директно обвързван със специфичните служби.
Премиерът Михаил Мишустин, въпреки и граждански, по-голямата част от кариерата си е прекарал като върховен чиновник и началник на Федералната данъчна работа (ФДС).
ФДС е напълно силово ведомство. То организира следствия и дознания под формата на данъчни инспекции. И в границите на данъчни следствия може да прави „ рейдерски ” акции или да блокира активността на всяка стопанска конструкция. И не инцидентно ФДС има специфична ведомствена униформа.
Колкото и да е необичайно, Министерството на външните работи също употребява ведомствена униформа. Но освен това дефинира особените връзки на външния министър Сергей Лавров със специфичните служби. В годините, когато отпред на Комунистическа партия на Съветския съюз е Юрий Андропов, някогашен дълголетен началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Лавров е назначен през 1981 година (едва навършил 30 години), на високопоставена служба в Постоянното посланичество на Съюз на съветските социалистически републики при Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Ръководителят на Администрацията на президента на Руската федерация Антон Вайно е също с изключително отношение към службите. Веднага след завършването на МГИМО (висшата ковачница на дипломатически фрагменти в СССР), той получава предопределение на дипломатическа служба в Япония. А през 2000 година встъпва в самата Администрация на президента на виновна служба, което е немислимо без намесата на специфичните служби.
При това дядо му е бил първи секретар на компартията на Естония (без да употребява свободно естонски), а прародител му е управлявал смазването на селското въстание в Сибир по време на Гражданската война преди 100 години.
Характерно е, че и Лавров, и Вайно получиха сегашните си основни постове директно откакто Путин пое президентския пост.
Никой от участниците в ССРФ не е взел участие и не е избиран в действителни, конкурентни избори.
Скромно „ полуизключение ” е Вячеслав Володин, който е взел участие в разнообразни по ниво избори, само че дължи поста на апаратните си умения, а не на висок изборен рейтинг.
Валентина Матвиенко, ръководител на Съвета на федерацията е взела участие единствено в едни избори – през 2003 година, за губернатор на Петербург, само че като единствен апаратен претендент.
Не е изцяло съществено да се твърди, че Дмитри Медведев е взел участие в „ конкурентни и обективни избори ” през 2008 година, когато беше определен за президент и наследи поста от Путин.
Сергей Шойгу фактически възглавяваше листата на пропутинската Единна Русия през 1999 година, само че в действителност през цялата си кариера не е заемал изборна служба.
Самият Путин взе участие един единствен, първи и финален път, в някаква форма на „ конкурентни ” избори през 2000 година, когато беше определен за президент за първи път.
Всички членове на ССФС са в много съществено преклонна възраст.
Осем от тринадесетте непрекъснати членове на ССРФ са на възраст от 65 години нагоре, а през 2022 година половината от непрекъснатите членове на Съвета ще бъдат по-възрастни от 70 години, включително Путин, Патрушев и Бортников.
Това припомня за „ геронтократическия интервал ” в ръководството на Брежнев, Андропов и Черненко.
Затова множеството от членовете на ССРФ са мощно откъснати от съвремието. Тяхната кариера всъщност към този момент се е „ състояла ” доста преди появяването на интернета. Тоест, това са хора, които са привикнали с „ червени папки ” и държавни телефони без шайба, само че с солиден герб на Съюз на съветските социалистически републики върху корпуса.
А управленческата им философия и просвета на разбиране на околния свят са се формирали още по време на руския интервал. Те са откъснати от актуалното осведомително общество.
Наличието на подобен орган, който всъщност направлява и цялостния живот на обществото и изключително на дейностите в сверата на защитата и сигурността не е планувано в конституцията.
Единствения пункт, където се загатва този оран, указва, че президентът на Руската федерация основава Съвет за сигурност ”. Но през днешния ден този съвет е приел пълномощията на цялата цялост на властта в Русия. Той на процедура подчинява държавното управление и Народното събрание. Пред никого не носи отговорност.
Главното настоящо лице на ССРФ е Патрушев, „ скритият кукловод ”. В трагичния епизод в историята на Русия – „ взривяването на жилищните домове ”, довели до втората Чеченска война, има особено място за Патрушев, който по това време е ръководител на ФСС.
Терористическите актове в „ Норд Ост ” и в Беслан също са в ареала на неговата активност на висшия пост във ФСС. А точно те „ повикаха ” публичните упования за „ твърда ръка ” от новоизбрания президент Путин. Убийствата на Политковская и на Литвиненко - също.
Образът на Патрушев добива изпъкналост, в случай че се разровим в интернет и забележим по какъв начин той характеризира потреблението на мрежата:
„ проводник на разлагащо въздействие върху младежта, на суицидални отклонения, на детска порнография, и на апели към всеобщи безредици и за цветни революции ”. И, несъмнено, направлявано и заплащано от западните спезциални служби.
И всичко това, дружно с “текущия дневен ред ” се „ кове ” на постоянните седмични съвещания на ССФС.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ