Владимир Губарьов е най-известният и най-високопоставеният съветски журналист, работил в

Владимир Губарьов е най-известният и най-високопоставеният руски публицист, работил в Чернобил незабавно след повредата. Заради служебните си отговорности е имал достъп до висшите функционери на Съюз на съветските социалистически републики и да получава информация, за която сътрудниците му даже не са могли да допускат. Автор на десетки книги и филми - документални и игрални.

През юни 1986 г за 8 дни написа пиесата " Саркофаг ", поради която едвам не е изключен от Комунистическа партия на Съветския съюз, а в Англия го награждават с театралната премия на името на Лоурънс Оливие. Пиесата е поставяна в театри в 60 страни по света. В края на диалога отбелязва: " Не единствено ликвидаторите на повредата, само че и всички ние, които минахме през Чернобил, знаем за живота повече от останалите. " И прибавя: " След Чернобил аз изобщо от нищо не се опасявам ". Ето и цялото изявление на Павел Гутионов за " Новая газета ":

- Веднага въпрос - хареса ли ти филмът? 

- По-скоро да, хареса ми. Наистина е доста забавно, неизмеримо, просто ужасно. Що се касае до събитията в Чернобил, те са показани добре. Имам поради работата на пожарникарите, на оперативния личен състав. Малко примитивно е показано това, което се случва в централата незабавно след повредата. Така просто не стават нещата, не може да се случи в една атомна централа. 

Като цяло е същинско. Видно е, че сценаристът е изучил в детайли литературата и е избрал това, което му се е сторило належащо и значимо. 

Разбира се, съгласно мен американците не демонстрират нищо неизмеримо. Първо, аз знам несравнимо повече, аз в Чернобил контактувах с всички, доста пъти съм бил и в московската 6-та клиника. 

Между другото, във кино лентата демонстрират по какъв начин дамата на пожарникаря дава на лелката от регистрацията 5 рубли, с цел да влезе в болничното заведение. Тук създателят показва, че просто не знае какво е това " специфична клиника ", до която даже не можеш да се доближиш, с пет рубли или без. 

- Е, това не е значимо нито за фена, нито за сценариста. 

- Разбира се. Къде-къде по-важна е страшната истина за това, което се случва с индивида, болен от лъчева болест. Видях, че много подиуми от кино лентата са копирани от същинските документални фрагменти, които тогава взе със себе си Робърт Гейл (великият американски хирург, дошъл в Съюз на съветските социалистически републики да избавя потърпевши, бел. авт.). Но истина е и това, че няколко души, получили 4-5-6 смъртоносни дози радиация, останаха живи. 

- Въобще, както във всеки филм, се натрапват неизбежните несъответствия. Така да вземем за пример, запасняците, призовани в Чернобил, които разстрелват домашните животни в изоставения град, въоръжени с трилинейни пушки. 

- Това също е възможно. Лошото е друго - масата стандарти, които нямат нищо общо с действителността. Такива като наложителната ушанка с алена звезда, носена от руския космонавт във всеки американски филм. Това разбиране на американците, че цялото съветско управление е формирано единствено от простаци. Има, несъмнено, простаци. Както и при тях. 

Ето, Горбачов на няколко пъти е показан на съвещания незнайно на какво, и това, несъмнено, е цялостна нелепост. Нищо сходно не се е случвало. А и позицията на Горбачов беше друга. Той фактически не вярваше. Първата информация беше - пожар, нищо изключително. И той се надяваше, че това е единствено пожар и всичко ще бъде изгасено. 

Затова и не направи изказване толкоз дни, чакаше, а не че се е страхувал. Аз се срещах с него и с Яковлев (секретар на Централен комитет Комунистическа партия на Съветския съюз. — бел. ред.), когато особено ме извикаха от Чернобил. И им споделих, че това (последствията от повредата, бел. ред.) е вечно. И доста други, много по-компетентни хора, му споделяха същото. Но пък трети споделяха - всичко ще изгасим, всичко ще създадем. И той доста искаше да повярва в това.

- В този смисъл много ме обезкуражи сцената с диалога на " министъра на въглищната индустрия Шчадов " с миньорите. Пристигнало някакво младо конте с автоматчици, заплашва мъжете, че ще ги разстреля всички на място, а бойците надали не започнаха да прещракват пандизите на автоматите. А аз познавах същинския Шчадов... 

- Да, същинският Шчадов прелестно знаеше по какъв начин да беседва с миньорите. 

- И не мога да схвана за какво е било належащо да дадат на героя от кино лентата името на същинския министър? Защо им е потрябвало да оставят в сюжета тази в действителност нелепа сцена. 

- Именно в това са и моите най-сериозни искания към кино лентата. Да, разрешени са доста неща, даже откровени мечти, с цел да направиш усещане на фена. Разбира се, смешничко наподобяват тези миньори, които " Шчадов " уговорил да отидат в Чернобил и които по време на работа са се съблекли до голо поради жегата в галерията и отсъствието на вентилация. Аз съм видял всичко със личните си очи и настоявам, че нищо такова не е имало и не би могло да има. Действително, миньорите не са носили особено облекло, само че голи подземен не са слизали. Простичко казано, всички мъже се притесняваха за мъжкото си достолепие, дори вървеше приказка за " оловни гащи " и т.н. 

Е, измислили са го, добре. Посмяхме се. Но едно знам сигурно - когато правиш игрален, живописен филм, не наричай героите си с действителни имена. Ето, те демонстрират Валера Легасов, той е един от основните герои във кино лентата. Легасов не беше такава примитивна фигура, каквато го демонстрират. При това са се пробвали да съберат в неговия облик всичко и всички — и учен Велихов, и други. Все отново, това е кино. Но тогава не го наричай Легасов. Той не беше подобен и не с това се занимаваше в централата. 

Историята на Легасов, несъмнено, е горчива, само че той постави завършек на живота си не поради Чернобил. Това го знам сигурно. Ние имахме близки и поверителни връзки, даже разговарях с него няколко часа преди гибелта му, само че не се досетих и не почувствах нищо. 

Между другото, има още една мъничка неистина във кино лентата. Тези касети, които " Легасов " сякаш скрил от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в резервоар за боклук, бяха предопределени за мен. И там имаше надпис: " За Володя Губарьов ". След гибелта му, несъмнено, те бяха прибрани от кагебейците. На погребението, когато пристигнаха Рижков (председателят на Министерския съвет Николай Рижков, бел. ред), Лигачов (секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Егор Лигачов, бел. ред.), аз отидох при индивида от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и му споделих: " Или давайте касетите, или няма да се спра и ще стигна до Политбюро. И знаеш ли, колкото и необикновено да звучи, това сработи! Още същата вечер ми донесоха касетите в " Правда ". И след два дни, аз, без да върша някакви корекции, написах голяма публикация в " Правде ". 

- Защо подобен филм не беше изработен по-рано? 

- През 1988 г бях в Холивуд и имах доста контакти с кинаджиите. След пиесата " Саркофаг " американците полудяха да създадат филм. Предложих и сюжет - вземаме три фамилии: американски доктор (веднага е ясно, че прототипът е Робърт Гейл), руски пожарникар, и третото - семейство саамски еленовъди. 

Знаеш ли, че след повредата облакът отиде над Северна Скандинавия и милион инфектирани елени бяха изклани? Милион! А какво съставлява еленът за един северен народ? Цял един народ се оказа лишен от всичко! 

Това е планетарна покруса - това беше концепцията на кино лентата. Американците незабавно споделиха " Да ". Те започнаха да оферират артисти, а аз споделих: Американците би трябвало да ги играят американци, шведите - шведи, руснаците - руснаци. И би трябвало да приказват на трите езика. 

И още нещо желаех - фотоси по за 50-10 минути в самата чернобилска централа. Всички се съгласиха, само че застрахователните компании желаеха чудовищни пари - по 50 милиона на снимачен ден. 

Тогава нищо не стана. После желаеха да вършат филм по " Саркофаг ", аз бях подготвен да поработя, само че една пиеса си е пиеса не става за пренаписване в киносценарий. Разбира се, можех просто да изкарам пари - да продам правата за екранизация. Но се оказа, въпреки да вучи виксокопарно, че не мога да търгувам с Чернобил. 

- Прилича ли си самият Чернобил във кино лентата, за който приказваме? 

- Прилича си. Въпреки че са снимали на Игналинската АЕЦ, в Литва. И отново ще кажа, можеха да снимат и в Чернобил. Но тогава щяха да бъдат принудени да се срещнат със настоящия шеф, Грамоткин. А този човек през 1986 година, преди малко приключил Томската политехника, дойде в АЕЦ с цяла команда момчета като него. И в този момент тези момчета от Томск работят там, получиха украинско поданство (неотдавна се срещах с тях). Подозирам, че те отпадат от концепцията на създателите на кино лентата. 

- А ти бил ли си в Чернобил преди повредата? 

- Година преди повредата, по време на рекламна акция на вестника. Там в този клуб, в ресторанта пихме с Брюханов (директор на АЕЦ — бел. авт.). 

- Как се оказа в командировка след повредата? Там ли е мястото на редактор на отдел от " основния " вестник в страната? 

- Разбира се, че там ми беше мястото. На 12 април беше премиерата на кино лентата ми за космонавтите " Корабът на пришълците ". И по-късно седяхме в ресторанта и си приказвахме по какъв начин би трябвало да се измисли нещо ново. И си припомням, че има тематика — пожар в атомна централа. Защото знаех за действителен случай - в Белоярската АЕЦ в новогодишната нощ се възпламени не реакторът, а машинната зала. Новогодишна нощ, минус 40 градуса. това беше фактически героична история, не доста известна. След нея на във всяка АЕЦ се появи специфична тетрадка, в която беше написано какво би трябвало да се прави при положение на изключително произшествие. В Чернобилската АЕЦ също имаше такава тетрадка. 

И по този начин, на 26 април си седнал съм аз, работя, на тишина, никой не ме безпокои - събота е — и пиша сюжет. Пожар в АЕЦ! И, несъмнено, въвеждам всички ужасии, които мога да си показва. 

Звъни ми прочут на зам.-министъра, а аз незабавно се обаждам на Якщовлев. Той ми споделя - не помни даже да си мислиш за това. В неделя отивам отново на работа, свързвам се с нашия личен сътрудник, който ми оповестява, че в Чернобил не пускат никого. А аз към този момент имам информация - от Швеция, " бялата ТАСС ". Там бяха засекли всичко. И в понеделник отлетях. 

- По обучение си инженер, теоретичен наблюдаващ на водещи руски вестници. Кога разбра какво се случва там? Имаше ли изобщо някой, който да схваща през цялото време? 

- Самият аз разбрах всичко там, на място, в Чернобил. Но първоначално Брюханов в действителност доложи в Москва - пожар, който ще бъде премахнат. А на сутринта потеглиха лъчевите болести и единствено след час в министерството на опазването на здравето бяха разбрали всичко. 

Медиците бяха подготвени да излетят в шест часа сутринта, да приберат засегнатите. Но ги задържаха до два-три след обед, когато " лъчевата болест " се развилня напълно. И те отнесопа двеста души. Двеста! 

Всичко се обясни доста бързо. И военните към този момент бяха вдигнати. И от въздуха замериха всичко, какви дози, видяха осколките от графита. 

Но мен ме порази неграмотността на хората. Персоналът на централата се оказа поразително необразован. А имаше специфични препарати, които се даваха на всички атомни подводници, на всички АЕЦ. След това ревизираха: В Чернобил също ги имаше! Имаше към 100 дози лекарство, което можеше почти да отбрани пожарникарите. Но никой не го раздаде. Нямаше бойни дозиметри, никой не е предполагал, че ще потрябват. 

- Тоест, както беше показано във кино лентата? 

- Аз към този момент споделих - във кино лентата има доста истини. И изобщо считам, че всяко увещание за Чернобил е доста потребно. Първия път, когато с кореспондента ни се пирбирахме в Киев, с
След това беше историята със спасението на Киев. Там напълно си бяха изгубили мозъка, бяха изпаднали в суматоха. 

Нивото на радиацията в Киев в действителност се подвигна, само че нищожно, не би трябвало да се преувеличава. За целия интервал хората получиха облъчване към 5 рада, колкото в нуклеарните централи получават за година. 

- Вятърът духаше в друга посока? 

- Отначало, да. Всичко отиваше на север, в Скандинавия. Не приказват, несъмнено за Беларус, там е различен, специфичен и доста печален диалог, само че една от най-пострадалите области, която получи по-високи дози от другите, беше Бавария. Трудно е да се каже къде ще пристигна бедата, петната паднаха по цяла Европа. 

Пада дъжд - хората са облъчени. След това температурата се покачва, облакът се подвига и отпътува. 

С какво се разграничава Чернобил от гърмежа на нуклеарната бомба в Хирошима? С това, че през днешния ден в Хирошима имаме най-високата дълготрайност на живота в Япония. Благодарение на медицината, която хвърли всички сили в този град. 

А тук имаме друго - тук плутоният не се взриви, той мина в разнообразни съединения, появиха се двадесетина изотопа, с които е мъчно да се бориш. Някои през днешния ден си мислят, че всичко е отминало и с времето ще се възстановява... Нищо сходно! Нивото на радиация върви нагоре! 

- Една много банална мисъл - с развиването на науката човек не става по-силен, а по-беззащитен и уязвим, не е ли по този начин? 

- Да. Ние самите изобретяваме неща, с които след това не можем да се оправим. Но в това е същността на индивида. 

Според теорията на Айнщайн в случай че две частици се сблъскат, в тази точка ще възникне толкоз сила, че може да образува 100 галактики. Не звезди — галактики! В една точка! И аз запитвам познати физици - в случай че имате такава опция, ще се пробвате ли? И внезапно попитах себе си и си отговорих: Да! 

- И какво би трябвало да прави човечеството? 

- Ти можеш ли да ми назовеш незабавно 10 имена на кино-актьори? Можеш. А на даже един оператор на атомна централа? Въпреки че от него зависи живота ти, а от актьорите - не. Така че самите ние първо би трябвало да преобърнем съзнанието си, включително и на самите оператори. 

Бил съм редактор на " Правда " по науката, участвал съм на военни нуклеарни тествания, на мирни гърмежи, бил съм на практика във всички атомни централи на Съветския съюз, знам за доста повреди. И ще ти кажа почтено, произнасял съм се против бурното развиване на атомната енергетика и не заради това, че тя е несигурна. 

Страната не беше подготвена софтуерно - изискваше се доста високо равнище на развиване на техниката, а при нас то беше ниско. И второ - ние не можехме да подготвим нужното количество фрагменти. А искахме да сложим АЕЦ надали не на всеки ъгъл. 

Разбирах и още нещо - имал съм си работа доста пъти с това " секретно атомно министерство ", и не по клюки знам за дисциплината, която съществуваше там. И в случай че такава една атомна централа излезе от тази, военна по своята същина, организация, могат да станат повреди. За това и написах сюжет " Пожар в АЕЦ " и по тази причина, когато разбрах за Чернобил, незабавно си дадох сметка, че това, което съм съчинявал, са детски приказки. В живота всичко е по-сложно, по-страшно и по-неочаквано. 

- Благодарение на кино лентата в този момент всички заговориха още веднъж за Чернобил. 

- Направих книгата " Страхът от Чернобил ", в която за случилото се размишляват най-големите учени на Русия, Беларус и Украйна. Всичко, което са преосмислили и разбрали за тези години. Имаше и един интернационален чернобилски план с присъединяване на двеста учени от целия свят, които излязоха с 1000 страници доклад. В нашата страна единствено двама души го имат. 

- Единият си ти? 

- И един сътрудник от Далечния изток. И никой различен няма интерес. Никакъв. 

Филмът, ще повторя, е заплашителен. Но, колкото и да е необичайно, той не демонстрира мащаба на чернобилската злополука. Независима от ръководещия тогава режим.

Мога решително да кажа, че в случай че през днешния ден се случи нещо сходно, ние няма да можем да построим толкоз бързо саркофага, да уговорим миньорите, да пратим бойците на покрива. 

Ние, няма да се побоя да кажа, се измъкнахме от тази повреда с доста дребни загуби. Просто не знам по какъв начин би Било допустимо да се направи това в днешните условия. Фукушима показва, че това е невероятно. 

Там всичко се случи поради някакви нелепости - не поставили спомагателен трансформатор някъде, не подали сила, когато нахлула вълната и дейната зона останала без изстудяване. Пълна нелепост. И те мълчат, че радиоактивността отива в океана и се разнася към нашите Курили, към Камчатка та чак до Аляска, даже до Калифорния. Там има и гориво, то дава Бог знае какъв декор. Така че аз бих ял тихоокеанска риба с много огромно внимание — гръбнака и костите, единствено филето. 

Филмът осъжда руската система. И всичко щеше да бъде безапелационно, в случай че не беше се случила Фущкушима. Там пролича цялостната беззащитност и на американците и на японците! И в околните 50–60 години те няма да съумеят да създадат това, което ние направихме за половин година. 

Трябва да разбираме, че Чернобил оказа въздействие освен върху нас, той оказа въздействие върху цялото човечество. Върху политиката, медицината, философията. Върху живота на доста бъдещи генерации. Той ще бъде наша болежка за идващите 300–400 години. И за нея би трябвало да се знае. Защото голямото болшинство от феновете и разбиране нямат от това, което се случи в Чернобил през 1986 г. 

Добре е, че този филм се появи.