Мениджърът на ДСК Тамаш Хак-Ковач: Високата инфлация няма да утихне за няколко месеца
ВизиткаТамаш Хак-Ковач е ръководител на управителния съвет и основен изпълнителен шеф на водача в ритейл банкирането в България Банка ДСК. Той пое поста през 2020 година от Виолина Маринова, която управлява институцията от приватизацията й от OTP Group през 2004 година До идването му в България от 2012 година Хак-Ковач ръководи поделението на унгарската банкова група в Украйна, а преди този момент работи за Commerzbank.
Горещата тематика в този момент е инфлацията. Каква е вашата позиция - какъв брой устойчива ще е и ще се успокои ли през 2022 година?
Личното ми мнение е, че инфлацията ще продължи да е проблем. Не знам обаче какъв брой дълго и ще обясня за какво. Инфлацията може да се разбие на три съставния елемент. Два от тях са циклични - енергийните цени и етапа на икономическия цикъл. Третият съставен елемент е дълготрайният тренд на инфлация - това, което хората чакат.
При всеки от тези съставни елементи има турбуленция. На енергийните цени се отразява всеобщият зелен преход. Сега просто не знаем по какъв начин този бранш ще работи в бъдещето. Например преди, в случай че цената на петрола се вдигне, фирмите търсят нови находища и усилват добива, а в този момент това не е безусловно по този начин - може и да не създават повече, тъй като петролът не е задоволително зелен. При икономическия цикъл също има турбуленция поради неизползвания потенциал към коронавирус - проблемите с веригите на доставките са на всички места и чиновниците се пренастройват къде, по какъв начин и какъв брой желаят да работят.
Реклама
И най-големият въпрос съгласно мен е при инфлационните упования, тъй като те обикновено зависят от доверието в централната банка - че тя ще управлява инфлацията. Сега това, изключително в Европа, е сложено под въпрос. Дали в действителност ЕЦБ желае да управлява инфлацията? Заради пандемията имаше огромна агресия, покачване на държавните задължения и политически не е елементарно да се вдигнат лихвите.
Във всеки от съставените елементи има турбуленция, каквато се вижда един път на потомство, и тя няма да утихне за няколко месеца. Дори ЕЦБ да не желае да повиши лихвите по политически аргументи, в случай че инфлацията се задържи висока, няма ли да е принудена да го направи макар следствията?
Обяснението на ЕЦБ е, че няма потребност да подвига лихвите, защото инфлацията е висока поради цикличните съставни елементи, а дълготрайният тренд е невисок. Но това е прекомерно комплицирано за пояснение, защото хората не се интересуват от дълготрайни трендове. Като си приказвам с асистентката ми, тя се оплаква, че такситата са вдигнали цените си с 30%. Вече виждаме реакция от популацията.
Така че съгласно мен ще би трябвало да има реакция, защото, в случай че има висока инфлацията, държавните управления имат различен проблем - че няма да бъдат избрани отново. Но в действителност, в случай че погледнете инфлационните упования в еврозоната - те се повишават леко, само че към момента са ниски. Затова чакам да има реакция, само че с доста дребни стъпки. Такава мудна реакция не рискува ли да изпусне контрола и вредите да са по-големи?
Реклама Трудно е да се отговори на този въпрос. Мисля, че е доста повече въпрос на логика на психиката. Икономиката ще пострада, в случай че инфлационните упования се трансформират. Това може да стане, в случай че хората спрат да имат вяра, че ЕЦБ се бори с инфлацията, и стартират да изискват по-високи заплати и това да провокира циничен кръг. Не мога да кажа дали и по кое време това ще се случи, само че да - има такава заплаха. В нашия живот или най-малко в последните към 20 години одобряваме за даденост, че централните банки управляват инфлацията. Доверието в тях няма да изчезне за ден. Как всичко това ще се отрази на банковия бранш?
За бизнеса инфлацията е относително просто събитие. Примерно за таксиметровия водач въпросът е, в случай че покача цената с 30%, дали ще ми покрие покачващата се цена на колите, на бензина и така нататък Така че, в случай че можеш да повишиш цената си повече, инфлацията не е безусловно нещо неприятно.
За банките е сходно - в случай че можем да повишаваме изходящите цени по-бързо от входящите, инфлацията не е безусловно неприятна. Основният проблем е, когато има инфлация и ниски лихвени равнища по едно и също време. Ако лихвите се повишат и приходите на банките се повишават. Но в този момент имаме инфлация, хората имат потребност от повече пари, само че ние не можем да изкарваме повече пари от кредитиране, защото лихвената среда не се трансформира. И сега поради ниските лихви ние губим от привлечените средства. Инфлацията няма ли да се отрази и на количеството спестявания. Хората евентуално ще имат по-малко наличен приход и ще икономисват по-малко?
Не безусловно. При инфлацията порастват и приходите. Със сигурност сега нямаме проблем с ликвидността и финансирането. Дори и депозитите да са по-малко, това няма да е проблем за никого. Друг резултат е, че настоящо поради инфлацията действителната рента по заеми е негативна. Това ще ускори ли търсенето, защото задълженията се изплащат от единствено себе си? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Здравеопазване 3 Икономика 1 Свят 2 Имена 3 Земеделие 1 Икономика 2 Свят 3 Свят Реклама Това зависи не толкоз от настоящата инфлация, а от упованията. Докато хората не мислят че, инфлацията ще се отрази отрицателно на стопанската система, търсенето на заеми ще е здравословно. За множеството хора сериозният миг не е дали ще получа заем при 2.5 или при 3% - нормално и в двата случая те могат да си разрешат да го обслужват. Критичният миг е чакат ли, че могат да си изгубя работата. А също и упованията за заплатите - в случай че очаквате, че заплатата ви ще се подвига с 10% всяка година, ще сте по-уверени да теглите заем. А съгласно мен упованията на българите са, че заплатите ще продължат да се повишават и да конвергират към европейските равнища. Отделно има и прочут оптимизъм около новото държавно управление, че капиталовата среда ще се усъвършенства. И въпреки всичко към този момент има предизвестия, че кредитирането, изключително в жилищния сегмент, може да е било прекомерно нападателно и да сътвори проблеми, когато лихвите стартират да се повишават... Според мен това е по-скоро научен проблем. Представете си, че лихвата се повиши с 50 базисни пункта, по какъв начин това ще се отрази на обслужването на задълженията? Ако би трябвало да платите 20 лв. повече месечно, надали ще спрете да вършиме вноски. По-скоро ще ползвате такси веднъж по-малко. Така че не мисля, че има проблем с необслужваните заеми. И второто е, че ние - мога да приказвам единствено за Банка ДСК, не сме отхлабили кредитните си стандарти, за разлика от преди финансовата рецесия преди 15 години. Ако цените на парцелите тръгнат в противоположна посока, допустимо ли е да се окаже, че въпреки всичко тези заеми не са задоволително обезпечени?
Би било проблем единствено в композиция с криза. При кредитирането на жители е значимо главно дали хората си губят работата, в случай че не - те не стопират да си заплащат ипотеките. Не сме като в Америка, където, когато цената на заема надвиши тази на парцела, обявяваш банкрут и търсиш друга къща.
А също така персоналното ми мнение е, че няма балон на пазара на недвижими парцели в България. И повода е точно растежът на заплатите. Ако погледнете съотношението на цени на парцели към приходи, съотношението е почти като на всички места в Европа. Средният дом коства колкото междинните заплати за 6-7 години и в случай че те се подвигат, и цените се подвигат. Кой знак бихте употребили и на какво равнище, с цел да кажете, че има балон?
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Горещата тематика в този момент е инфлацията. Каква е вашата позиция - какъв брой устойчива ще е и ще се успокои ли през 2022 година?
Личното ми мнение е, че инфлацията ще продължи да е проблем. Не знам обаче какъв брой дълго и ще обясня за какво. Инфлацията може да се разбие на три съставния елемент. Два от тях са циклични - енергийните цени и етапа на икономическия цикъл. Третият съставен елемент е дълготрайният тренд на инфлация - това, което хората чакат.
При всеки от тези съставни елементи има турбуленция. На енергийните цени се отразява всеобщият зелен преход. Сега просто не знаем по какъв начин този бранш ще работи в бъдещето. Например преди, в случай че цената на петрола се вдигне, фирмите търсят нови находища и усилват добива, а в този момент това не е безусловно по този начин - може и да не създават повече, тъй като петролът не е задоволително зелен. При икономическия цикъл също има турбуленция поради неизползвания потенциал към коронавирус - проблемите с веригите на доставките са на всички места и чиновниците се пренастройват къде, по какъв начин и какъв брой желаят да работят.
Реклама
И най-големият въпрос съгласно мен е при инфлационните упования, тъй като те обикновено зависят от доверието в централната банка - че тя ще управлява инфлацията. Сега това, изключително в Европа, е сложено под въпрос. Дали в действителност ЕЦБ желае да управлява инфлацията? Заради пандемията имаше огромна агресия, покачване на държавните задължения и политически не е елементарно да се вдигнат лихвите.
Във всеки от съставените елементи има турбуленция, каквато се вижда един път на потомство, и тя няма да утихне за няколко месеца. Дори ЕЦБ да не желае да повиши лихвите по политически аргументи, в случай че инфлацията се задържи висока, няма ли да е принудена да го направи макар следствията?
Обяснението на ЕЦБ е, че няма потребност да подвига лихвите, защото инфлацията е висока поради цикличните съставни елементи, а дълготрайният тренд е невисок. Но това е прекомерно комплицирано за пояснение, защото хората не се интересуват от дълготрайни трендове. Като си приказвам с асистентката ми, тя се оплаква, че такситата са вдигнали цените си с 30%. Вече виждаме реакция от популацията.
Така че съгласно мен ще би трябвало да има реакция, защото, в случай че има висока инфлацията, държавните управления имат различен проблем - че няма да бъдат избрани отново. Но в действителност, в случай че погледнете инфлационните упования в еврозоната - те се повишават леко, само че към момента са ниски. Затова чакам да има реакция, само че с доста дребни стъпки. Такава мудна реакция не рискува ли да изпусне контрола и вредите да са по-големи?
Реклама Трудно е да се отговори на този въпрос. Мисля, че е доста повече въпрос на логика на психиката. Икономиката ще пострада, в случай че инфлационните упования се трансформират. Това може да стане, в случай че хората спрат да имат вяра, че ЕЦБ се бори с инфлацията, и стартират да изискват по-високи заплати и това да провокира циничен кръг. Не мога да кажа дали и по кое време това ще се случи, само че да - има такава заплаха. В нашия живот или най-малко в последните към 20 години одобряваме за даденост, че централните банки управляват инфлацията. Доверието в тях няма да изчезне за ден. Как всичко това ще се отрази на банковия бранш?
За бизнеса инфлацията е относително просто събитие. Примерно за таксиметровия водач въпросът е, в случай че покача цената с 30%, дали ще ми покрие покачващата се цена на колите, на бензина и така нататък Така че, в случай че можеш да повишиш цената си повече, инфлацията не е безусловно нещо неприятно.
За банките е сходно - в случай че можем да повишаваме изходящите цени по-бързо от входящите, инфлацията не е безусловно неприятна. Основният проблем е, когато има инфлация и ниски лихвени равнища по едно и също време. Ако лихвите се повишат и приходите на банките се повишават. Но в този момент имаме инфлация, хората имат потребност от повече пари, само че ние не можем да изкарваме повече пари от кредитиране, защото лихвената среда не се трансформира. И сега поради ниските лихви ние губим от привлечените средства. Инфлацията няма ли да се отрази и на количеството спестявания. Хората евентуално ще имат по-малко наличен приход и ще икономисват по-малко?
Не безусловно. При инфлацията порастват и приходите. Със сигурност сега нямаме проблем с ликвидността и финансирането. Дори и депозитите да са по-малко, това няма да е проблем за никого. Друг резултат е, че настоящо поради инфлацията действителната рента по заеми е негативна. Това ще ускори ли търсенето, защото задълженията се изплащат от единствено себе си? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Здравеопазване 3 Икономика 1 Свят 2 Имена 3 Земеделие 1 Икономика 2 Свят 3 Свят Реклама Това зависи не толкоз от настоящата инфлация, а от упованията. Докато хората не мислят че, инфлацията ще се отрази отрицателно на стопанската система, търсенето на заеми ще е здравословно. За множеството хора сериозният миг не е дали ще получа заем при 2.5 или при 3% - нормално и в двата случая те могат да си разрешат да го обслужват. Критичният миг е чакат ли, че могат да си изгубя работата. А също и упованията за заплатите - в случай че очаквате, че заплатата ви ще се подвига с 10% всяка година, ще сте по-уверени да теглите заем. А съгласно мен упованията на българите са, че заплатите ще продължат да се повишават и да конвергират към европейските равнища. Отделно има и прочут оптимизъм около новото държавно управление, че капиталовата среда ще се усъвършенства. И въпреки всичко към този момент има предизвестия, че кредитирането, изключително в жилищния сегмент, може да е било прекомерно нападателно и да сътвори проблеми, когато лихвите стартират да се повишават... Според мен това е по-скоро научен проблем. Представете си, че лихвата се повиши с 50 базисни пункта, по какъв начин това ще се отрази на обслужването на задълженията? Ако би трябвало да платите 20 лв. повече месечно, надали ще спрете да вършиме вноски. По-скоро ще ползвате такси веднъж по-малко. Така че не мисля, че има проблем с необслужваните заеми. И второто е, че ние - мога да приказвам единствено за Банка ДСК, не сме отхлабили кредитните си стандарти, за разлика от преди финансовата рецесия преди 15 години. Ако цените на парцелите тръгнат в противоположна посока, допустимо ли е да се окаже, че въпреки всичко тези заеми не са задоволително обезпечени?
Би било проблем единствено в композиция с криза. При кредитирането на жители е значимо главно дали хората си губят работата, в случай че не - те не стопират да си заплащат ипотеките. Не сме като в Америка, където, когато цената на заема надвиши тази на парцела, обявяваш банкрут и търсиш друга къща.
А също така персоналното ми мнение е, че няма балон на пазара на недвижими парцели в България. И повода е точно растежът на заплатите. Ако погледнете съотношението на цени на парцели към приходи, съотношението е почти като на всички места в Европа. Средният дом коства колкото междинните заплати за 6-7 години и в случай че те се подвигат, и цените се подвигат. Кой знак бихте употребили и на какво равнище, с цел да кажете, че има балон?
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ