ВизиткаТамаш Хак-Ковач е председател на управителния съвет и главен изпълнителен

...
ВизиткаТамаш Хак-Ковач е председател на управителния съвет и главен изпълнителен
Коментари Харесай

Мениджърът на ДСК Тамаш Хак-Ковач: Високата инфлация няма да утихне за няколко месеца

ВизиткаТамаш Хак-Ковач е ръководител на управителния съвет и основен изпълнителен шеф на водача в ритейл банкирането в България Банка ДСК. Той пое поста през 2020 година от Виолина Маринова, която управлява институцията от приватизацията й от OTP Group през 2004 година До идването му в България от 2012 година Хак-Ковач ръководи поделението на унгарската банкова група в Украйна, а преди този момент работи за Commerzbank.
Горещата тематика в този момент е инфлацията. Каква е вашата позиция - какъв брой устойчива ще е и ще се успокои ли през 2022 година?

Личното ми мнение е, че инфлацията ще продължи да е проблем. Не знам обаче какъв брой дълго и ще обясня за какво. Инфлацията може да се разбие на три съставния елемент. Два от тях са циклични - енергийните цени и етапа на икономическия цикъл. Третият съставен елемент е дълготрайният тренд на инфлация - това, което хората чакат.

При всеки от тези съставни елементи има турбуленция. На енергийните цени се отразява всеобщият зелен преход. Сега просто не знаем по какъв начин този бранш ще работи в бъдещето. Например преди, в случай че цената на петрола се вдигне, фирмите търсят нови находища и усилват добива, а в този момент това не е безусловно по този начин - може и да не създават повече, тъй като петролът не е задоволително зелен. При икономическия цикъл също има турбуленция поради неизползвания потенциал към коронавирус - проблемите с веригите на доставките са на всички места и чиновниците се пренастройват къде, по какъв начин и какъв брой желаят да работят.
Реклама
И най-големият въпрос съгласно мен е при инфлационните упования, тъй като те обикновено зависят от доверието в централната банка - че тя ще управлява инфлацията. Сега това, изключително в Европа, е сложено под въпрос. Дали в действителност ЕЦБ желае да управлява инфлацията? Заради пандемията имаше огромна агресия, покачване на държавните задължения и политически не е елементарно да се вдигнат лихвите.

Във всеки от съставените елементи има турбуленция, каквато се вижда един път на потомство, и тя няма да утихне за няколко месеца. Дори ЕЦБ да не желае да повиши лихвите по политически аргументи, в случай че инфлацията се задържи висока, няма ли да е принудена да го направи макар следствията?

Обяснението на ЕЦБ е, че няма потребност да подвига лихвите, защото инфлацията е висока поради цикличните съставни елементи, а дълготрайният тренд е невисок. Но това е прекомерно комплицирано за пояснение, защото хората не се интересуват от дълготрайни трендове. Като си приказвам с асистентката ми, тя се оплаква, че такситата са вдигнали цените си с 30%. Вече виждаме реакция от популацията.

Така че съгласно мен ще би трябвало да има реакция, защото, в случай че има висока инфлацията, държавните управления имат различен проблем - че няма да бъдат избрани отново. Но в действителност, в случай че погледнете инфлационните упования в еврозоната - те се повишават леко, само че към момента са ниски. Затова чакам да има реакция, само че с доста дребни стъпки. Такава мудна реакция не рискува ли да изпусне контрола и вредите да са по-големи?
Реклама Трудно е да се отговори на този въпрос. Мисля, че е доста повече въпрос на логика на психиката. Икономиката ще пострада, в случай че инфлационните упования се трансформират. Това може да стане, в случай че хората спрат да имат вяра, че ЕЦБ се бори с инфлацията, и стартират да изискват по-високи заплати и това да провокира циничен кръг. Не мога да кажа дали и по кое време това ще се случи, само че да - има такава заплаха. В нашия живот или най-малко в последните към 20 години одобряваме за даденост, че централните банки управляват инфлацията. Доверието в тях няма да изчезне за ден. Как всичко това ще се отрази на банковия бранш?
За бизнеса инфлацията е относително просто събитие. Примерно за таксиметровия водач въпросът е, в случай че покача цената с 30%, дали ще ми покрие покачващата се цена на колите, на бензина и така нататък Така че, в случай че можеш да повишиш цената си повече, инфлацията не е безусловно нещо неприятно.

За банките е сходно - в случай че можем да повишаваме изходящите цени по-бързо от входящите, инфлацията не е безусловно неприятна. Основният проблем е, когато има инфлация и ниски лихвени равнища по едно и също време. Ако лихвите се повишат и приходите на банките се повишават. Но в този момент имаме инфлация, хората имат потребност от повече пари, само че ние не можем да изкарваме повече пари от кредитиране, защото лихвената среда не се трансформира. И сега поради ниските лихви ние губим от привлечените средства. Инфлацията няма ли да се отрази и на количеството спестявания. Хората евентуално ще имат по-малко наличен приход и ще икономисват по-малко?
Не безусловно. При инфлацията порастват и приходите. Със сигурност сега нямаме проблем с ликвидността и финансирането. Дори и депозитите да са по-малко, това няма да е проблем за никого. Друг резултат е, че настоящо поради инфлацията действителната рента по заеми е негативна. Това ще ускори ли търсенето, защото задълженията се изплащат от единствено себе си? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Здравеопазване 3 Икономика 1 Свят 2 Имена 3 Земеделие 1 Икономика 2 Свят 3 Свят Реклама Това зависи не толкоз от настоящата инфлация, а от упованията. Докато хората не мислят че, инфлацията ще се отрази отрицателно на стопанската система, търсенето на заеми ще е здравословно. За множеството хора сериозният миг не е дали ще получа заем при 2.5 или при 3% - нормално и в двата случая те могат да си разрешат да го обслужват. Критичният миг е чакат ли, че могат да си изгубя работата. А също и упованията за заплатите - в случай че очаквате, че заплатата ви ще се подвига с 10% всяка година, ще сте по-уверени да теглите заем. А съгласно мен упованията на българите са, че заплатите ще продължат да се повишават и да конвергират към европейските равнища. Отделно има и прочут оптимизъм около новото държавно управление, че капиталовата среда ще се усъвършенства. И въпреки всичко към този момент има предизвестия, че кредитирането, изключително в жилищния сегмент, може да е било прекомерно нападателно и да сътвори проблеми, когато лихвите стартират да се повишават... Според мен това е по-скоро научен проблем. Представете си, че лихвата се повиши с 50 базисни пункта, по какъв начин това ще се отрази на обслужването на задълженията? Ако би трябвало да платите 20 лв. повече месечно, надали ще спрете да вършиме вноски. По-скоро ще ползвате такси веднъж по-малко. Така че не мисля, че има проблем с необслужваните заеми. И второто е, че ние - мога да приказвам единствено за Банка ДСК, не сме отхлабили кредитните си стандарти, за разлика от преди финансовата рецесия преди 15 години. Ако цените на парцелите тръгнат в противоположна посока, допустимо ли е да се окаже, че въпреки всичко тези заеми не са задоволително обезпечени?
Би било проблем единствено в композиция с криза. При кредитирането на жители е значимо главно дали хората си губят работата, в случай че не - те не стопират да си заплащат ипотеките. Не сме като в Америка, където, когато цената на заема надвиши тази на парцела, обявяваш банкрут и търсиш друга къща.

А също така персоналното ми мнение е, че няма балон на пазара на недвижими парцели в България. И повода е точно растежът на заплатите. Ако погледнете съотношението на цени на парцели към приходи, съотношението е почти като на всички места в Европа. Средният дом коства колкото междинните заплати за 6-7 години и в случай че те се подвигат, и цените се подвигат. Кой знак бихте употребили и на какво равнище, с цел да кажете, че има балон?
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама Бих гледал кредитните стандарти - съотношението loan-to-value, а също и debt-to-income. Ако те не се трансформират фрапантно, не мисля, че има балон. В тази среда на ниски лихви плюс инфлация какво бихте посъветвали клиентите със спестявания, по какъв начин могат да ги предпазят?
Дългосрочно няма безвъзмезден обяд. Ако искаш да повишиш доходността, би трябвало да повишиш риска. Но въпросът е по-сложен, тъй като финансовата формулировка за риск е друга от ежедневната. За хората риск значи да се страхуваш, че може да загубиш пари, а в учебниците рискът е волатилност.

Ако имаш депозит, няма риск, тъй като знаеш, че през днешния ден е 100, а на следващия ден ще е 101. Ако инвестираш във съвместен фонд, не знаеш и на следващия ден може да е 102, само че може и да е 99. Така че, в случай че искаш повече рентабилност, би трябвало да приемеш тази непредсказуемост и да се прехвърлиш към по-сложен артикул. Вместо просто да си държиш парите в банката, купуваш съвместен фонд и по отношение на рисковия ти вкус там вселената се уголемява. Но в случай че тъкмо в този миг банките насочат клиентите към фондове, няма ли репутационен риск? Ако пазарът се срине по някаква причина, хората да си кажат " Те ме посъветваха и в този момент изгубих пари "...

Според мен има репутационен риск единствено в случай че продаваш на клиентите артикул, който не е това, което те чакат. Например, в случай че продаваш фонд с 80% в ДЦК и 20% в акции и клиентът не осъзнава, че има и финансов съставен елемент. Скандалите се случват не тъй като хората са глупави, а тъй като не им се споделя цялата истина какво купуват. В Банка ДСК слагаме сериозен акцент на това. Опитваме се клиентът постоянно да взима осведомено решение и нямаме мотивационна система, която да насърчава такива продажби.

Има една огромна разлика сред OTP в Украйна, откъдето пристигнах, и тук в Банка ДСК, и това е наследството на банката. В Украйна бяхме просто купили банка, до момента в който тук сме със 70 години история и тя би трябвало да се пази. Затова тук мислим доста по-дългосрочно и за всеки ход разсъждаваме по какъв начин ще се отрази на марката ни. А за клиентите, които в този момент вземат заем в тази среда, какви варианти има - добре ли е да вземем за пример да помислят за закрепен лихвен % за по-дълъг интервал?
По мое мнение няма огромно значение. Зависи от персоналните условия. Аз персонално за ипотеката си избирам закрепен %, само че всеки пазар е друг и си има особености. Много постоянно закрепените заеми не са в действителност закрепени за целия период на заема или може да се трансформират при избрани условия, тъй че би трябвало да разгледате деликатно съответния контракт. А в корпоративния сегмент да, в този момент фирмите се пробват да се възползват от средата и да вземат по-дългосрочни заеми с закрепени лихви. Какво мислите за решението на държавното управление в Унгария да се бори с инфлацията, като замрази лихвите по ипотеки, и по какъв начин то се отразява на OTP?
Това не е нещо съответно за банковия бранш. Правителството не се намесва единствено тук - те започнаха с ограничение на цените на горивата, след това ипотеките, а неотдавна четох, че замразяват и някои цени на храни. Така че това е нещо, ориентирано към инфлацията, и идва в композиция с идните избори през април. Всички тези ограничения обикновено могат да са с небосвод три до шест месеца, само че дълготрайно не работят.

Мисля, че след изборите те ще бъдат анулирани. Подобни интервенции могат да имат и дълготраен отрицателен резултат върху инвеститорското доверие.

Интервюто взе Николай Стоянов
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР