Александър Калчев: Големият бюджет не е гаранция за добра реклама
ВизиткаСлед като приключва Класическата гимназия, Александър Калчев отпътува за Шотландия, където в продължение на две години учи философия. Тогава взема решение да напусне университета и да развие интереса си в региона на дизайна. През 2005 година е признат в Miami Ad School Europe в Хамбург, където през цялото време работи по действителни рекламни акции в екип с разнообразни интернационалните експерти от промишлеността. След края на образованието си получава предложение за работа от Wieden+Kennedy в Амстердам, само че избира да работи в DDB Paris. Калчев се изкачва последователно по креативната стълбица и през 2015 година, единствено на 29 години, става основен креативен шеф на организацията. Той управлява разнообразни рекламни планове за марки като Hennessy, Volkswagen, Ubisoft, TAG Heuer, Amnesty International, Uber и други Калчев е единственият чужденец, отличен два пъти за " Творчески шеф на годината " във френското издание на премиите ADC. Заедно с екипа му имат извоювани редица награди от интернационалните рекламни фестивали, измежду които над 40 лъва от Cannes Lions.
Александър Калчев се връща постоянно в България. При последното му прибиране през септември той беше измежду лекторите на рекламния фестивал ФАРА. В рамките на един час Калчев описа за някои от акциите, по които е работил като основен креативен шеф в организацията DDB Paris. Усещането, което остави в публиката, формирана главно от български рекламисти и информационни експерти, беше смесено.
Несъмнено на напред във времето стоеше уважението към положителната работа. От друга стана обаче беше равносметката и изсветляването на пропастта сред френския и българския рекламен пазар. И в случай че и на двете места организациите се сблъскват с сходни проблеми на ниски бюджети, липса на фрагменти и отдалечена работа, то това, което ги разграничава, е смелостта да рискуват и да отстояват концепциите си, колкото и странни да са те.
По време на третия ден от рекламния фестивал ФАРА " Капитал " беседва с Александър Калчев за избора му на организация, свободата да правиш добра реклама с дребен бюджет и любовта към специалността. За малко го срещнахме и в офиса на DDB Paris, където възнамерява да махне огромната витрина с награди на входа, само че да остави фотосите на стотиците хора, които работят там. Защото по думите му " те са единственият и най-ценен запас на организацията ". От 14 години работите вDDB Paris.Как избрахте точно тази организация и какво ви задържа толкоз време там?
Бях на стажове в организации в Брюксел, Берлин, Москва и видях, че работата на всички места е сходна. Все отново обаче имаше организации, които ми допадаха повече, тъй като бяха по-склонни да рискуват и не се опасяваха от това.
Предложиха ми работа от Wieden+Kennedy в Амстердам и подписах контракт. Преди да стартира обаче, се срещнах с хората в DDB Paris и усетих, че има химия сред нас. Това, което ми пасна най-вече, беше, че не се опасяваха да вършат неща, които не всички разбираха. Затова отхвърлих на Wieden+Kennedy и започнах при тях.
Капитал - брой 41
Oтидох в Париж, без да знам френски език, с концепцията, че ще пребивавам две-три години там. След първите четири години обаче индивидът, с който работехме в един екип, напусна и аз станах креативен шеф на организацията. После започнах да дирижирам, а преди шест години станах основен креативен шеф на организацията. От сегашната си позиция податлив ли сте да предприемате опасности в работата си?
Абсолютно. Всички знаят, че единственото, което не обичам и не търпя, е, когато видя, че някой е направил минимума, с цел да свърши нещо. А по какъв начин убеждавате клиентите също да поемат риск?
За организациите не е толкоз огромен рискът, що се касае за клиентите и бизнеса им. Много постоянно споделяме на клиентите това желаят да чуят, а не това, от което има потребност бизнесът им. Аз целя да съм почтен с тях и да им споделям това, което мисля. Не представям хрумвания, които са просто изобретателни и не правят работа за клиентите.
Не имам вяра и че хората изключително ги вълнува рекламата, те имат толкоз доста неща да вършат в всекидневието си. Като прибавим и всички вероятни развлечения, в случай че не вършим реклами, които са най-малко малко по-интересни, просто ще похарчим едни пари на клиента за нищо. Границата сред организация и клиент е много мъчно преодолима, само че в най-хубавите планове те стават едно цяло, тъй като работят за еднакъв краен резултат. В рекламната промишленост в България постоянно се чува изказванието, че няма огромни награди и отличаващи се планове поради дребния ни пазар и бюджети. Голямата инвестиция ли оказва помощ за измислянето на добра реклама?
Липсата на бюджет не е характерна единствено за България. Навсякъде всички се оплакват, че няма пари. Колкото и бюджет да имаш, в никакъв случай не ти стига. Ако ти дадат 20 000, ще ти трябват 200 000, когато имаш 200 000, ще ти трябват 2 млн. Винаги споделяме, че нямаме пари да създадем това, което желаеме. Истината е, че колкото повече пари имаш, толкоз повече се усилват отговорностите и толкоз повече хора следят плана ти. За да бъде продуцирана акцията ни за Hennessy, стигнах до Бернар Арно (президент на групата LVMH и третият най-богат човек в света - бел. ред.). За да направиш подобен план, повече хора би трябвало да кажат " да ". Когато нямаш пари, си по-свободен. А парите не са гаранция за добра реклама.
Всички желаят да работят по акции на Nike или VW. Но точно дребният клиент, който още не знае какво желае, само че ти има доверие, може да се окаже този, който да преобърне упованията. Ако започнеш план с концепцията, че няма да бъде добър, ще изгубиш тъкмо толкоз сила, старания и време, що се касае за добра акция, само че най-после няма да бъдеш удовлетворен от работата си.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Скептичността ни защищава от евентуално отчаяние. В България има планове, които съгласно мен са на международно равнище.
В организацията DDB Paris работят близо 400 души Автор: Сирма Пенкова
Как се отрази пандемията наDDB Paris?
Беше мъчно, когато осъзнахме, че това не е филм с край и дълго ще живеем с резултатите от смяната. Справихме се, тъй като множеството хора работим дружно от 5-10 години. Новите хора обаче, които започнаха работа при нас по време на локдауна, не знаеха каква е атмосферата и културата в организацията, а това е мъчно да се пресъздаде през Zoom. За мен единственият запас на една рекламна организация са хората. Намаляха ли бюджетите на клиентите?
Александър Калчев се връща постоянно в България. При последното му прибиране през септември той беше измежду лекторите на рекламния фестивал ФАРА. В рамките на един час Калчев описа за някои от акциите, по които е работил като основен креативен шеф в организацията DDB Paris. Усещането, което остави в публиката, формирана главно от български рекламисти и информационни експерти, беше смесено.
Несъмнено на напред във времето стоеше уважението към положителната работа. От друга стана обаче беше равносметката и изсветляването на пропастта сред френския и българския рекламен пазар. И в случай че и на двете места организациите се сблъскват с сходни проблеми на ниски бюджети, липса на фрагменти и отдалечена работа, то това, което ги разграничава, е смелостта да рискуват и да отстояват концепциите си, колкото и странни да са те.
По време на третия ден от рекламния фестивал ФАРА " Капитал " беседва с Александър Калчев за избора му на организация, свободата да правиш добра реклама с дребен бюджет и любовта към специалността. За малко го срещнахме и в офиса на DDB Paris, където възнамерява да махне огромната витрина с награди на входа, само че да остави фотосите на стотиците хора, които работят там. Защото по думите му " те са единственият и най-ценен запас на организацията ". От 14 години работите вDDB Paris.Как избрахте точно тази организация и какво ви задържа толкоз време там?
Бях на стажове в организации в Брюксел, Берлин, Москва и видях, че работата на всички места е сходна. Все отново обаче имаше организации, които ми допадаха повече, тъй като бяха по-склонни да рискуват и не се опасяваха от това.
Предложиха ми работа от Wieden+Kennedy в Амстердам и подписах контракт. Преди да стартира обаче, се срещнах с хората в DDB Paris и усетих, че има химия сред нас. Това, което ми пасна най-вече, беше, че не се опасяваха да вършат неща, които не всички разбираха. Затова отхвърлих на Wieden+Kennedy и започнах при тях.
Капитал - брой 41
Oтидох в Париж, без да знам френски език, с концепцията, че ще пребивавам две-три години там. След първите четири години обаче индивидът, с който работехме в един екип, напусна и аз станах креативен шеф на организацията. После започнах да дирижирам, а преди шест години станах основен креативен шеф на организацията. От сегашната си позиция податлив ли сте да предприемате опасности в работата си?
Абсолютно. Всички знаят, че единственото, което не обичам и не търпя, е, когато видя, че някой е направил минимума, с цел да свърши нещо. А по какъв начин убеждавате клиентите също да поемат риск?
За организациите не е толкоз огромен рискът, що се касае за клиентите и бизнеса им. Много постоянно споделяме на клиентите това желаят да чуят, а не това, от което има потребност бизнесът им. Аз целя да съм почтен с тях и да им споделям това, което мисля. Не представям хрумвания, които са просто изобретателни и не правят работа за клиентите.
Не имам вяра и че хората изключително ги вълнува рекламата, те имат толкоз доста неща да вършат в всекидневието си. Като прибавим и всички вероятни развлечения, в случай че не вършим реклами, които са най-малко малко по-интересни, просто ще похарчим едни пари на клиента за нищо. Границата сред организация и клиент е много мъчно преодолима, само че в най-хубавите планове те стават едно цяло, тъй като работят за еднакъв краен резултат. В рекламната промишленост в България постоянно се чува изказванието, че няма огромни награди и отличаващи се планове поради дребния ни пазар и бюджети. Голямата инвестиция ли оказва помощ за измислянето на добра реклама?
Липсата на бюджет не е характерна единствено за България. Навсякъде всички се оплакват, че няма пари. Колкото и бюджет да имаш, в никакъв случай не ти стига. Ако ти дадат 20 000, ще ти трябват 200 000, когато имаш 200 000, ще ти трябват 2 млн. Винаги споделяме, че нямаме пари да създадем това, което желаеме. Истината е, че колкото повече пари имаш, толкоз повече се усилват отговорностите и толкоз повече хора следят плана ти. За да бъде продуцирана акцията ни за Hennessy, стигнах до Бернар Арно (президент на групата LVMH и третият най-богат човек в света - бел. ред.). За да направиш подобен план, повече хора би трябвало да кажат " да ". Когато нямаш пари, си по-свободен. А парите не са гаранция за добра реклама.
Всички желаят да работят по акции на Nike или VW. Но точно дребният клиент, който още не знае какво желае, само че ти има доверие, може да се окаже този, който да преобърне упованията. Ако започнеш план с концепцията, че няма да бъде добър, ще изгубиш тъкмо толкоз сила, старания и време, що се касае за добра акция, само че най-после няма да бъдеш удовлетворен от работата си.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Скептичността ни защищава от евентуално отчаяние. В България има планове, които съгласно мен са на международно равнище.
В организацията DDB Paris работят близо 400 души Автор: Сирма Пенкова
Как се отрази пандемията наDDB Paris?
Беше мъчно, когато осъзнахме, че това не е филм с край и дълго ще живеем с резултатите от смяната. Справихме се, тъй като множеството хора работим дружно от 5-10 години. Новите хора обаче, които започнаха работа при нас по време на локдауна, не знаеха каква е атмосферата и културата в организацията, а това е мъчно да се пресъздаде през Zoom. За мен единственият запас на една рекламна организация са хората. Намаляха ли бюджетите на клиентите?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ