Сърдечната ресинхронизираща терапия е достъпна за пациентите
Визитка Д-р Красимир Джинсов е началник на Сектора по електрофизиология и кардиостимулация към Отделението по инвазивна кардиология на УМБАЛ " Свети Георги " - Пловдив. Той е помощник в Медицинския симулационен подготвителен център, част от Научноизследователския институт на Медицински университет - Пловдив, и ръководител на Съсловното съдружие по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ).В професионалното си развиване е минал образования в Национална кардиологична болница и УМБАЛ " Света Екатерина " в гр. София, както и във водещи европейски центрове в Германия, Австрия, Нидерландия, Унгария, Словакия и Хърватия, където е натрупал опит и познания в региона на електрофизиологията и кардиостимулацията. Притежава интернационално приет документ, удостоверяващ правоспособността му по електрофизиология, публикуван от Европейското сдружение по сърдечен темп (European Heart Rhythm Association - EHRA) и Европейското сдружение по кардиология (European Society of Cardiology - ESC).Лектор е на редица национални и интернационалните конгреси и конференции. Води семинари и обучителни курсове в региона на кардиологията, електрофизиологията и кардиостимулацията на студенти по медицина, общопрактикуващи лекари, специализанти и експерти по кардиология. Д-р Джинсов, какви са факторите, които могат да доведат до сърдечна непълнота?
Сърдечната непълнота се приема за последна фаза на доста сърдечни болести. Тя е положение, при което сърцето е некомпетентно да изтласква нужното количество за облекчаване на потребностите на организма. Причините, водещи до развиване на сърдечна непълнота, са доста, като най-често тя поражда в резултат на исхемична болест на сърцето, претърпян миокарден инфаркт, артериална хипертония, болести на сърдечните клапи, на сърдечния мускул (кардиомиопатия) или инфектиране на сърдечния мускул (миокардит). Някои ритъмни или проводни нарушавания също биха могли да доведат до сърдечна непълнота. Тя може да се дължи и на тежка анемия, нарушена функционалност на щитовидната жлеза, както и на вродени сърдечни малформации.
В какво се показва и по какъв начин се развива това заболяване?
- Най-честите признаци на сърдечна непълнота са лесна отмалялост, зной при натоварване, стеснен физически потенциал. Пациентите нямат сили да правят ежедневните си действия, някои даже не могат да се самообслужват и имат недоволства от зной и неподвижен. Заболяването може да възникне ненадейно - остра сърдечна непълнота, най-често в подтекста на изострен миокарден инфаркт, хипертонична рецесия, аритмия и други. В този случай се касае за незабавно положение, което постанова незабавна хоспитализация в кардиологично звено и интензивно лекуване. Ако не се лекува навреме, може да докара и до летален излаз.
При хронична сърдечна непълнота болестта се развива последователно. Първоначално недоволствата от зной и отмалялост настъпват при по-големи физически натоварвания, само че с придвижване на заболяването признаците са налице даже неподвижен, появяват се отоци по долните крака. Има интервали на обостряне, които постановат хоспитализация за стабилизиране на положението и точно тези моменти са най-подходящи за усъвършенстване на лекуването на пациентите.
Реклама Какви са методите за диагностика, а след това и лекуване на сърдечната непълнота?
- Първата диагностична стъпка при пациенти със признаци на сърдечна непълнота е клиничният обзор, който може да откри признаците на болестта и да отхвърли други аргументи за зной и отмалялост. Рутинно се прави електрокардиограма за разкриване на ритъмни и проводни нарушавания, както и на отклонения, дължащи се на исхемична болест на сърцето. Важно място в диагностиката на сърдечната непълнота заема ехокардиографията. Това неинвазивно и релативно налично в България проучване дава значима информация за сърдечната конструкция и функционалност, като може да ни разкрие и повода за развиването на сърдечната непълнота. Показва ни по какъв начин работи сърдечният мускул, дава ориентир за наляганията в сърцето и функционалността на сърдечните клапи. В допълнение към изброените проучвания при нужда се правят лабораторни проби, рентгенография на бял дроб и високоспециализирани образни и инвазивни проучвания като коронарография, ядрено-магнитен резонанс и други.
Крайъгълен камък в лечението на тези пациенти са медикаментите, тяхната цел е редукция на симптоматиката и възстановяване на преживяемостта на болните. Успоредно с това се лекуват и положенията, които водят до сърдечна непълнота или които я обострят. При пациенти с открита исхемична болест на сърцето може да се наложи реваскуларизация на засегнатите коронарни артерии посредством ангиопластика или байпас хирургия, а при клапни пороци - хирургично или интервенционално лекуване.
При част от пациентите със сърдечна непълнота се открива електрическа и механична диссинхрония в работата на сърцето, които водят до прогресивно утежняване на положението. При тези заболели може да се приложи сърдечна ресинхронизираща терапия. Тя се прави посредством имплантиране на сходно на пейсмейкър устройство (CRT), което възвръща синхронното редуциране на сърцето, усъвършенства помпената му функционалност и прогнозата на пациентите - те живеят по-дълго и с по-добро качество на живот.
Някои от пациентите със сърдечна непълнота имат и висок риск от неочаквана сърдечна гибел. За предварителната защита й оказват помощ както медикаментите, по този начин и устройствата като системите за ресинхронизираща терапия и имплантируемите кардиовертер дефибрилатори. Последните наблюдават непрекъснато ритъма на сърцето и при пораждане на животозастрашаваща аритмия реализират терапия, която възвръща естествения сърдечен темп, и по този начин избавят живота на пациента.
Реклама След диагностицирането на сърдечната непълнота през целия живот на пациента ли се постанова терапия и лекуване?
- Лечението на пациентите със сърдечна непълнота е сложно и многокомпонентно. Терапията при тези заболели би трябвало да се индивидуализира и усъвършенства в динамичност. Някои лекарства може да се спрат, да се стартират други. При пациента може да се появят индикации за слагане на устройство или друга намеса. Голяма част от медикаментите, назначавани при сърдечна непълнота, усъвършенстват прогнозата при болните, удължават живота им и усъвършенстват качеството му, приемът им не следва да бъде прекъсван даже при заболели, при които се регистрира усъвършенстване в сърдечната функционалност. Спирането им може да докара до утежняване на сърдечната непълнота и нужда от хоспитализация. Други медикаменти, да вземем за пример диуретиците, целят само понижаване на признаците на сърдечна непълнота и надлежно при неявяване на зной и отоци дозата им може да бъде редуцирана или даже да бъдат спрени напълно. Това се случва при някои пациенти след имплантиране на система за ресинхронизираща терапия, когато дават отговор на лекуването в такава степен, че функционалността на сърцето им се възстановява и към този момент нямат потребност от диуретици.
Във всички случаи пациентите би трябвало редовно да се наблюдават от персоналния им доктор и от кардиолог, който при нужда да поправя и усъвършенства лечението съгласно развиването на заболяването и моментното положение на болния.
Какво съставлява кардиостимулацията?
- Кардиостимулацията е необятно разбиране, което обгръща лекуването на разнообразни сърдечни болести посредством имплантиране на електронни устройства, стимулиращи сърцето. През годините този способ на лекуване претърпя доста развиване и понастоящем имплантируемите сърдечни устройства се употребяват за диагностика и лекуване както на брадиаритмии, по този начин и на камерни тахиаритмии и сърдечна непълнота.
При тази лечебна алтернатива през дребен прорез на кожата под ключицата, употребявайки кръвоносните съдове, които минават оттова, под рентгенов надзор слагаме друг брой и вид електроди за кардиостимулация на тъкмо избрани места в сърцето според от резултата, който целим. Тези електроди се свързват с пулсгенератор, който се вгради под кожата в региона на разреза. Процедурата се прави напълно с локална анестезия и пациентът е в схващане. След слагането на устройството то би трябвало да се настрои по този начин, че да дава отговор на самостоятелните потребности на пациента.
Сърдечната непълнота се приема за последна фаза на доста сърдечни болести. Тя е положение, при което сърцето е некомпетентно да изтласква нужното количество за облекчаване на потребностите на организма. Причините, водещи до развиване на сърдечна непълнота, са доста, като най-често тя поражда в резултат на исхемична болест на сърцето, претърпян миокарден инфаркт, артериална хипертония, болести на сърдечните клапи, на сърдечния мускул (кардиомиопатия) или инфектиране на сърдечния мускул (миокардит). Някои ритъмни или проводни нарушавания също биха могли да доведат до сърдечна непълнота. Тя може да се дължи и на тежка анемия, нарушена функционалност на щитовидната жлеза, както и на вродени сърдечни малформации.
В какво се показва и по какъв начин се развива това заболяване?
- Най-честите признаци на сърдечна непълнота са лесна отмалялост, зной при натоварване, стеснен физически потенциал. Пациентите нямат сили да правят ежедневните си действия, някои даже не могат да се самообслужват и имат недоволства от зной и неподвижен. Заболяването може да възникне ненадейно - остра сърдечна непълнота, най-често в подтекста на изострен миокарден инфаркт, хипертонична рецесия, аритмия и други. В този случай се касае за незабавно положение, което постанова незабавна хоспитализация в кардиологично звено и интензивно лекуване. Ако не се лекува навреме, може да докара и до летален излаз.
При хронична сърдечна непълнота болестта се развива последователно. Първоначално недоволствата от зной и отмалялост настъпват при по-големи физически натоварвания, само че с придвижване на заболяването признаците са налице даже неподвижен, появяват се отоци по долните крака. Има интервали на обостряне, които постановат хоспитализация за стабилизиране на положението и точно тези моменти са най-подходящи за усъвършенстване на лекуването на пациентите.
Реклама Какви са методите за диагностика, а след това и лекуване на сърдечната непълнота?
- Първата диагностична стъпка при пациенти със признаци на сърдечна непълнота е клиничният обзор, който може да откри признаците на болестта и да отхвърли други аргументи за зной и отмалялост. Рутинно се прави електрокардиограма за разкриване на ритъмни и проводни нарушавания, както и на отклонения, дължащи се на исхемична болест на сърцето. Важно място в диагностиката на сърдечната непълнота заема ехокардиографията. Това неинвазивно и релативно налично в България проучване дава значима информация за сърдечната конструкция и функционалност, като може да ни разкрие и повода за развиването на сърдечната непълнота. Показва ни по какъв начин работи сърдечният мускул, дава ориентир за наляганията в сърцето и функционалността на сърдечните клапи. В допълнение към изброените проучвания при нужда се правят лабораторни проби, рентгенография на бял дроб и високоспециализирани образни и инвазивни проучвания като коронарография, ядрено-магнитен резонанс и други.
Крайъгълен камък в лечението на тези пациенти са медикаментите, тяхната цел е редукция на симптоматиката и възстановяване на преживяемостта на болните. Успоредно с това се лекуват и положенията, които водят до сърдечна непълнота или които я обострят. При пациенти с открита исхемична болест на сърцето може да се наложи реваскуларизация на засегнатите коронарни артерии посредством ангиопластика или байпас хирургия, а при клапни пороци - хирургично или интервенционално лекуване.
При част от пациентите със сърдечна непълнота се открива електрическа и механична диссинхрония в работата на сърцето, които водят до прогресивно утежняване на положението. При тези заболели може да се приложи сърдечна ресинхронизираща терапия. Тя се прави посредством имплантиране на сходно на пейсмейкър устройство (CRT), което възвръща синхронното редуциране на сърцето, усъвършенства помпената му функционалност и прогнозата на пациентите - те живеят по-дълго и с по-добро качество на живот.
Някои от пациентите със сърдечна непълнота имат и висок риск от неочаквана сърдечна гибел. За предварителната защита й оказват помощ както медикаментите, по този начин и устройствата като системите за ресинхронизираща терапия и имплантируемите кардиовертер дефибрилатори. Последните наблюдават непрекъснато ритъма на сърцето и при пораждане на животозастрашаваща аритмия реализират терапия, която възвръща естествения сърдечен темп, и по този начин избавят живота на пациента.
Реклама След диагностицирането на сърдечната непълнота през целия живот на пациента ли се постанова терапия и лекуване?
- Лечението на пациентите със сърдечна непълнота е сложно и многокомпонентно. Терапията при тези заболели би трябвало да се индивидуализира и усъвършенства в динамичност. Някои лекарства може да се спрат, да се стартират други. При пациента може да се появят индикации за слагане на устройство или друга намеса. Голяма част от медикаментите, назначавани при сърдечна непълнота, усъвършенстват прогнозата при болните, удължават живота им и усъвършенстват качеството му, приемът им не следва да бъде прекъсван даже при заболели, при които се регистрира усъвършенстване в сърдечната функционалност. Спирането им може да докара до утежняване на сърдечната непълнота и нужда от хоспитализация. Други медикаменти, да вземем за пример диуретиците, целят само понижаване на признаците на сърдечна непълнота и надлежно при неявяване на зной и отоци дозата им може да бъде редуцирана или даже да бъдат спрени напълно. Това се случва при някои пациенти след имплантиране на система за ресинхронизираща терапия, когато дават отговор на лекуването в такава степен, че функционалността на сърцето им се възстановява и към този момент нямат потребност от диуретици.
Във всички случаи пациентите би трябвало редовно да се наблюдават от персоналния им доктор и от кардиолог, който при нужда да поправя и усъвършенства лечението съгласно развиването на заболяването и моментното положение на болния.
Какво съставлява кардиостимулацията?
- Кардиостимулацията е необятно разбиране, което обгръща лекуването на разнообразни сърдечни болести посредством имплантиране на електронни устройства, стимулиращи сърцето. През годините този способ на лекуване претърпя доста развиване и понастоящем имплантируемите сърдечни устройства се употребяват за диагностика и лекуване както на брадиаритмии, по този начин и на камерни тахиаритмии и сърдечна непълнота.
При тази лечебна алтернатива през дребен прорез на кожата под ключицата, употребявайки кръвоносните съдове, които минават оттова, под рентгенов надзор слагаме друг брой и вид електроди за кардиостимулация на тъкмо избрани места в сърцето според от резултата, който целим. Тези електроди се свързват с пулсгенератор, който се вгради под кожата в региона на разреза. Процедурата се прави напълно с локална анестезия и пациентът е в схващане. След слагането на устройството то би трябвало да се настрои по този начин, че да дава отговор на самостоятелните потребности на пациента.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ