Александър Йоловски: Българското законодателство е аналогово и остаряло
ВизиткаАлександър Йоловски е министър на електронното ръководство в кабинета на Николай Денков, подсилен от ПП-ДБ и ГЕРБ. Преди това е заместник-министър на електронното ръководство, когато министър в кабинета " Петков " беше Божидар Божанов. Преди това е заемал редица длъжности, свързани с държавното електронно ръководство, в това число заместник-председател на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ), която след това беше преобразувана в актуалното министерство. Между 2011 и 2015 година е работил в разнообразни отдели към Министерството на финансите и Министерски съвет. Работил е и като шеф на отдел в " Информационно обслужване ".
Вие сте едвам вторият постоянен министър на електронното ръководство, като предходният беше на поста единствено няколко месеца. Какво се надявате да свършите на тази позиция? - Краткият отговор е, че целта ми е на първо място да продължим започнатото от предходното постоянно държавно управление. Министерството е ново, то беше основано едвам през май 2022 година За тази година се смениха на процедура четири държавни управления. Така че за мен главният приоритет е приемствеността, тъй като от предходното постоянно държавно управление бяха стартирани доста положителни начинания, а в електронното ръководство постоянно се сменя фокусът. Това е и една от аргументите за какво вървим толкоз постепенно - сменят се хората, сменят се целите и най-после не можем да приключим това, което сме почнали.
ВизиткаАлександър Йоловски е министър на електронното ръководство в кабинета на Николай Денков, подсилен от ПП-ДБ и ГЕРБ. Преди това е заместник-министър на електронното ръководство, когато министър в кабинета " Петков " беше Божидар Божанов. Преди това е заемал редица длъжности, свързани с държавното електронно ръководство, в това число заместник-председател на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ), която след това беше преобразувана в актуалното министерство. Между 2011 и 2015 година е работил в разнообразни отдели към Министерството на финансите и Министерски съвет. Работил е и като шеф на отдел в " Информационно обслужване ".
Вие сте едвам вторият постоянен министър на електронното ръководство, като предходният беше на поста единствено няколко месеца. Какво се надявате да свършите на тази позиция? - Краткият отговор е, че целта ми е на първо място да продължим започнатото от предходното постоянно държавно управление. Министерството е ново, то беше основано едвам през май 2022 година За тази година се смениха на процедура четири държавни управления. Така че за мен главният приоритет е приемствеността, тъй като от предходното постоянно държавно управление бяха стартирани доста положителни начинания, а в електронното ръководство постоянно се сменя фокусът. Това е и една от аргументите за какво вървим толкоз постепенно - сменят се хората, сменят се целите и най-после не можем да приключим това, което сме почнали.
По-дългият отговор е, че сме намерили вярната дефиниция по какъв начин би трябвало да се развива българското електронно ръководство. Досега всичко беше значително децентрализирано. Със основаването на министерството поехме нещата в свои ръце и започнахме да се намесваме интензивно във всички процеси по цифровизация, тъй че да изчезне хартията като средство за преместване на информация вътре в самите администрации. Смяната на метода е ключът за схващане на министерството, тъй като до момента в който беше държавна организация, политиката за електронно ръководство беше някъде настрана. Гласът на шефа не се чуваше. Сега, в случай че извършите една елементарна информация в стенограмите на Министерски съвет, съвсем на всяко съвещание взимам думата и показвам недостатъци в планове на нормативни актове, разработвани във ведомствата. Те най-често са свързани с несъблюдение на политиката за електронното ръководство. Вече имаме и съответни резултати: могат да се заплащат електронни фишове, без те да са връчени физически.
По съответни политики приоритет ни е синята карта. Това е един извънредно значим план, който ние поехме, тъй като се оказа неосъществим за доста администрации, които не можеха да схванат по какъв начин да опростят живота на бизнеса. В плана синя карта става дума за пет типа разрешителни за работа и престояване. Друга значима посока е дигитализацията на основни регистри в страната. Още през 2017 година посочихме, че електронното ръководство няма по какъв начин да бъде изцяло функционално, в случай че регистрите на ГРАО - тези папки, които седят в изби, постоянно до момента в който някой не почине, не станат електронни. От дигитализацията на регистрите зависи и бъдещето на имотния указател, на кадастъра, на даването на всевъзможни услуги на жители. Затова ние в този момент сме начело и водим тази цифровизация, като част от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Реклама
Друг образец е държавната стратегия за единната входна точка за подаването на годишни доклади. По тази тематика ние сме в дълг на целия български бизнес, тъй като към този момент над 10 години българската страна не може да осъществя тази на пръв взор елементарна самодейност. През 2018 година сякаш бяхме на крачка от триумфа, през 2022 година отново, само че тези две итерации демонстрираха, че без сериозна смяна на нормативната уредба просто няма по какъв начин да се свърши работа. Затова ние ще водим процеса по тази смяна. Относно единната входна точка, тезата на някогашния вицепремиер Атанас Пеканов беше, че тя няма по какъв начин да се случи, тъй като Национален статистически институт не може да обработва сходен тип данни. Така ли е и какво следва?
- Формално Национален статистически институт в действителност не може да обработва тези данни, тъй като данните на Национален статистически институт са предпазени като статистическа информация. Но това е формалният метод - належащо е да се откри пресечната точка на ползите на всички забъркани институции - Национален статистически институт, Национална агенция за приходите и Агенцията по вписванията. За да се стигне до такава степен, би трябвало да се променят няколко закона и да се разберем със заинтригуваните организации, които съставляват бизнеса и инспекторите. В предишното постоянно сме стигали до извода, че законът би трябвало да се промени. Това е и новият метод на министерството - ние знаем, че електронното ръководство и дигитализацията не значат технология. Технологията рядко е проблем, казусът всекидневно е остарялото законодателство. Случаят с единната входна точка е точно подобен. В рамките на идната година ще бъдат препоръчани и признати текстове за единната входна точка, а от 2025 година тя ще бъде разполагаем на бизнеса и докладите ще се подават единствено на едно място. В началото на мандата си Божидар Божанов беше, където има условия за удостоверения и печати. Съответно е нужно да отпаднат по няколко члена от всеки закон. Това още ли е на дневен ред? - Да, на дневен ред е и да, по този начин е. Има редица законови разпореждания, които са спънка. За част от тях са подхванати дейности, в това число и с промените на Закона за електронното ръководство, които би трябвало да бъдат признати от Народното събрание през септември. Това е продължаваща борба. На някои места ще успеем да се оправим с настоящата уредба, другаде ще трябват промени. Истината е, че българското законодателство е напълно аналогово. То е такова, тъй като малко хора виждат път към нов работен развой с доста по-малко хартия. Там е и ролята на нашето министерство - като конструкция, която демонстрира правия път на всички. Аз като министър практикувам доста рядко употребена до момента законова наредба, а точно съгласуването за правомерност по Закона за електронното ръководство на всички нормативни актове, които минават през Министерски съвет. Разбира се, аз не мога да въздействам на Народното събрание, само че там ръководител на комисията по електронно ръководство е предшественикът ми, тъй че се надявам да избегнем приемането на аналогови закони. Какво се случва с плана по ПВУ за? - Този взаимен план е наш и на Министерството на превоза и известията (МТС). По него се работи интензивно. Ние сме в подготвеност да стартираме дейностите по плана в прецизна съгласуваност с МТС. Това е извънредно значим план, който на процедура ще докара до това всички български административни органи да са свързани с оптичен интернет, в това число и изнесени работни места, като граничните пунктове и други Това ще докара до разрастване на цифровия капацитет на държавната администрация, което сега е невероятно, тъй като доста общини не са включени към Единната електронна съобщителна мрежа. Стигнал ли е планът до разгръщането на физическата инфраструктура? Реклама - Все още не. Министерството на превоза сега прави картиране на трасетата. Каква роля има или би трябвало да има " Информационно обслужване " в електронното ръководство? - Това е един доста необятен въпрос. Идеята за обединен систематичен интегратор поражда още през 2010 година по отношение на нуждата от скоростно осъществяване на тогавашното Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията. Тази концепция не е осъществена. Впоследствие " Информационно обслужване " стана систематичен интегратор на някои държавни администрации. Разбира се, нейната роля е забележителна и активността към този момент над три години и половина демонстрира положителни резултати. За да разсея някои най-чести подозрения, " Информационно обслужване " не дава инхаус поръчки, те са постоянно публични поръчки. Около 75% от дейностите се предават на външни реализатори през публични поръчки. Тоест " Информационно обслужване " не е обсебило пазара. Част от функционалностите на компанията е да прави публични поръчки за хардуер и програмен продукт от името на администрациите и там резултатите са доста забавни, тъй като се получават доста огромни икономии. Конкретен образец: " Информационно обслужване " купува преносими компютри по-евтино, в сравнение с Централният орган за покупки. Същото се отнася и за редица други артикули и услуги, като да вземем за пример лицензи за програмен продукт. Така че моделът с " Информационно обслужване " във връзка с централизираните доставки работи и част от управническата стратегия е претворяването на този модел на национално равнище, в който МЕУ ще събира информация, ще координира и прави публични поръчки за цялата администрация в региона на общоприетия програмен продукт и хардуер. Често обаче рецензиите са разнообразни: че е монополист по закон; че прави работата си некачествено; че изборът на членове на борда е авансово подреден. Някои от тези рецензии бяха отправени и от някогашния зам.-министър Благовест Кирилов. - Видно е, че " Информационно обслужване " не е монополист. Дори когато то получава контракти съгласно наредбата на Министерски съвет, 75% от ресурса отново отиват на свободния пазар като социална поръчка. Там съвсем постоянно критерият е най-ниска цена. По отношение на обвиняванията в некачествено осъществяване, дейностите се одобряват от съответната администрация разпоредник. Няма обвързване някой да одобри работа, която не дава отговор на качеството или периода, заложен в контракта. Този мотив не почива на действителни данни. Ако има некачествена направа, за какво няма подадени сигнали от администрации? Няма действителни данни, че това се случва. Оплакванията най-често са от жители, а не от администрации.
- Това е доста значимо да бъде конкретизирано. " Информационно обслужване " работи съгласно условията на администрацията възложител и точно тя има контрола. Как работят системите, процесите, това се дефинира от възложителя. Системният интегратор не може да оказва влияние, неговата роля е единствено да построи систематичния план. Тоест администрацията възложител има контрола кое по какъв начин ще наподобява и работи. И тук се ражда въпросът дали някои от тези действия да не бъдат извадени от някои администрации, с цел да се получи по-добър резултат. Нека не прехвърляме отговорността към " Информационно обслужване ", когато в действителност тя е на възложителя.
Вие сте едвам вторият постоянен министър на електронното ръководство, като предходният беше на поста единствено няколко месеца. Какво се надявате да свършите на тази позиция? - Краткият отговор е, че целта ми е на първо място да продължим започнатото от предходното постоянно държавно управление. Министерството е ново, то беше основано едвам през май 2022 година За тази година се смениха на процедура четири държавни управления. Така че за мен главният приоритет е приемствеността, тъй като от предходното постоянно държавно управление бяха стартирани доста положителни начинания, а в електронното ръководство постоянно се сменя фокусът. Това е и една от аргументите за какво вървим толкоз постепенно - сменят се хората, сменят се целите и най-после не можем да приключим това, което сме почнали.
ВизиткаАлександър Йоловски е министър на електронното ръководство в кабинета на Николай Денков, подсилен от ПП-ДБ и ГЕРБ. Преди това е заместник-министър на електронното ръководство, когато министър в кабинета " Петков " беше Божидар Божанов. Преди това е заемал редица длъжности, свързани с държавното електронно ръководство, в това число заместник-председател на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ), която след това беше преобразувана в актуалното министерство. Между 2011 и 2015 година е работил в разнообразни отдели към Министерството на финансите и Министерски съвет. Работил е и като шеф на отдел в " Информационно обслужване ".
Вие сте едвам вторият постоянен министър на електронното ръководство, като предходният беше на поста единствено няколко месеца. Какво се надявате да свършите на тази позиция? - Краткият отговор е, че целта ми е на първо място да продължим започнатото от предходното постоянно държавно управление. Министерството е ново, то беше основано едвам през май 2022 година За тази година се смениха на процедура четири държавни управления. Така че за мен главният приоритет е приемствеността, тъй като от предходното постоянно държавно управление бяха стартирани доста положителни начинания, а в електронното ръководство постоянно се сменя фокусът. Това е и една от аргументите за какво вървим толкоз постепенно - сменят се хората, сменят се целите и най-после не можем да приключим това, което сме почнали.
По-дългият отговор е, че сме намерили вярната дефиниция по какъв начин би трябвало да се развива българското електронно ръководство. Досега всичко беше значително децентрализирано. Със основаването на министерството поехме нещата в свои ръце и започнахме да се намесваме интензивно във всички процеси по цифровизация, тъй че да изчезне хартията като средство за преместване на информация вътре в самите администрации. Смяната на метода е ключът за схващане на министерството, тъй като до момента в който беше държавна организация, политиката за електронно ръководство беше някъде настрана. Гласът на шефа не се чуваше. Сега, в случай че извършите една елементарна информация в стенограмите на Министерски съвет, съвсем на всяко съвещание взимам думата и показвам недостатъци в планове на нормативни актове, разработвани във ведомствата. Те най-често са свързани с несъблюдение на политиката за електронното ръководство. Вече имаме и съответни резултати: могат да се заплащат електронни фишове, без те да са връчени физически.
По съответни политики приоритет ни е синята карта. Това е един извънредно значим план, който ние поехме, тъй като се оказа неосъществим за доста администрации, които не можеха да схванат по какъв начин да опростят живота на бизнеса. В плана синя карта става дума за пет типа разрешителни за работа и престояване. Друга значима посока е дигитализацията на основни регистри в страната. Още през 2017 година посочихме, че електронното ръководство няма по какъв начин да бъде изцяло функционално, в случай че регистрите на ГРАО - тези папки, които седят в изби, постоянно до момента в който някой не почине, не станат електронни. От дигитализацията на регистрите зависи и бъдещето на имотния указател, на кадастъра, на даването на всевъзможни услуги на жители. Затова ние в този момент сме начело и водим тази цифровизация, като част от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Реклама
Друг образец е държавната стратегия за единната входна точка за подаването на годишни доклади. По тази тематика ние сме в дълг на целия български бизнес, тъй като към този момент над 10 години българската страна не може да осъществя тази на пръв взор елементарна самодейност. През 2018 година сякаш бяхме на крачка от триумфа, през 2022 година отново, само че тези две итерации демонстрираха, че без сериозна смяна на нормативната уредба просто няма по какъв начин да се свърши работа. Затова ние ще водим процеса по тази смяна. Относно единната входна точка, тезата на някогашния вицепремиер Атанас Пеканов беше, че тя няма по какъв начин да се случи, тъй като Национален статистически институт не може да обработва сходен тип данни. Така ли е и какво следва?
- Формално Национален статистически институт в действителност не може да обработва тези данни, тъй като данните на Национален статистически институт са предпазени като статистическа информация. Но това е формалният метод - належащо е да се откри пресечната точка на ползите на всички забъркани институции - Национален статистически институт, Национална агенция за приходите и Агенцията по вписванията. За да се стигне до такава степен, би трябвало да се променят няколко закона и да се разберем със заинтригуваните организации, които съставляват бизнеса и инспекторите. В предишното постоянно сме стигали до извода, че законът би трябвало да се промени. Това е и новият метод на министерството - ние знаем, че електронното ръководство и дигитализацията не значат технология. Технологията рядко е проблем, казусът всекидневно е остарялото законодателство. Случаят с единната входна точка е точно подобен. В рамките на идната година ще бъдат препоръчани и признати текстове за единната входна точка, а от 2025 година тя ще бъде разполагаем на бизнеса и докладите ще се подават единствено на едно място. В началото на мандата си Божидар Божанов беше, където има условия за удостоверения и печати. Съответно е нужно да отпаднат по няколко члена от всеки закон. Това още ли е на дневен ред? - Да, на дневен ред е и да, по този начин е. Има редица законови разпореждания, които са спънка. За част от тях са подхванати дейности, в това число и с промените на Закона за електронното ръководство, които би трябвало да бъдат признати от Народното събрание през септември. Това е продължаваща борба. На някои места ще успеем да се оправим с настоящата уредба, другаде ще трябват промени. Истината е, че българското законодателство е напълно аналогово. То е такова, тъй като малко хора виждат път към нов работен развой с доста по-малко хартия. Там е и ролята на нашето министерство - като конструкция, която демонстрира правия път на всички. Аз като министър практикувам доста рядко употребена до момента законова наредба, а точно съгласуването за правомерност по Закона за електронното ръководство на всички нормативни актове, които минават през Министерски съвет. Разбира се, аз не мога да въздействам на Народното събрание, само че там ръководител на комисията по електронно ръководство е предшественикът ми, тъй че се надявам да избегнем приемането на аналогови закони. Какво се случва с плана по ПВУ за? - Този взаимен план е наш и на Министерството на превоза и известията (МТС). По него се работи интензивно. Ние сме в подготвеност да стартираме дейностите по плана в прецизна съгласуваност с МТС. Това е извънредно значим план, който на процедура ще докара до това всички български административни органи да са свързани с оптичен интернет, в това число и изнесени работни места, като граничните пунктове и други Това ще докара до разрастване на цифровия капацитет на държавната администрация, което сега е невероятно, тъй като доста общини не са включени към Единната електронна съобщителна мрежа. Стигнал ли е планът до разгръщането на физическата инфраструктура? Реклама - Все още не. Министерството на превоза сега прави картиране на трасетата. Каква роля има или би трябвало да има " Информационно обслужване " в електронното ръководство? - Това е един доста необятен въпрос. Идеята за обединен систематичен интегратор поражда още през 2010 година по отношение на нуждата от скоростно осъществяване на тогавашното Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията. Тази концепция не е осъществена. Впоследствие " Информационно обслужване " стана систематичен интегратор на някои държавни администрации. Разбира се, нейната роля е забележителна и активността към този момент над три години и половина демонстрира положителни резултати. За да разсея някои най-чести подозрения, " Информационно обслужване " не дава инхаус поръчки, те са постоянно публични поръчки. Около 75% от дейностите се предават на външни реализатори през публични поръчки. Тоест " Информационно обслужване " не е обсебило пазара. Част от функционалностите на компанията е да прави публични поръчки за хардуер и програмен продукт от името на администрациите и там резултатите са доста забавни, тъй като се получават доста огромни икономии. Конкретен образец: " Информационно обслужване " купува преносими компютри по-евтино, в сравнение с Централният орган за покупки. Същото се отнася и за редица други артикули и услуги, като да вземем за пример лицензи за програмен продукт. Така че моделът с " Информационно обслужване " във връзка с централизираните доставки работи и част от управническата стратегия е претворяването на този модел на национално равнище, в който МЕУ ще събира информация, ще координира и прави публични поръчки за цялата администрация в региона на общоприетия програмен продукт и хардуер. Често обаче рецензиите са разнообразни: че е монополист по закон; че прави работата си некачествено; че изборът на членове на борда е авансово подреден. Някои от тези рецензии бяха отправени и от някогашния зам.-министър Благовест Кирилов. - Видно е, че " Информационно обслужване " не е монополист. Дори когато то получава контракти съгласно наредбата на Министерски съвет, 75% от ресурса отново отиват на свободния пазар като социална поръчка. Там съвсем постоянно критерият е най-ниска цена. По отношение на обвиняванията в некачествено осъществяване, дейностите се одобряват от съответната администрация разпоредник. Няма обвързване някой да одобри работа, която не дава отговор на качеството или периода, заложен в контракта. Този мотив не почива на действителни данни. Ако има некачествена направа, за какво няма подадени сигнали от администрации? Няма действителни данни, че това се случва. Оплакванията най-често са от жители, а не от администрации.
- Това е доста значимо да бъде конкретизирано. " Информационно обслужване " работи съгласно условията на администрацията възложител и точно тя има контрола. Как работят системите, процесите, това се дефинира от възложителя. Системният интегратор не може да оказва влияние, неговата роля е единствено да построи систематичния план. Тоест администрацията възложител има контрола кое по какъв начин ще наподобява и работи. И тук се ражда въпросът дали някои от тези действия да не бъдат извадени от някои администрации, с цел да се получи по-добър резултат. Нека не прехвърляме отговорността към " Информационно обслужване ", когато в действителност тя е на възложителя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ