Тамаш Хак-Ковач, ДСК: Най-големият риск за 2023 г. е развитието на германската икономика
Визитка Тамаш Хак-Ковач е ръководител на управителния съвет и основен изпълнителен шеф на ДСК, която е водач в банкирането на дребно в България. Той пое поста през 2020 година, като преди този момент осем години управлява поделението на унгарската OTP Group в Украйна. Преди това работи за Commerzbank. Той ще бъде измежду участниците на форума, проведен от " Капитал ", който ще се организира на 1 декември. Голяма война в Европа, невиждана от десетилетия инфлация, сривове на тържищата, заплаха от енергийна рецесия, упования за криза в еврозоната и все пак банковият бранш в България се е насочил към рекордна годишна облага. На какво се дължи това?
Бих желал преди всичко да отбележа, че облагата не е рекордна. Тя е под тази от 2016 година - просто от този момент банковата система е повишена доста и има високи финансови условия, тъй че разбираемо при по-големи салда и капитал, банките вършат повече облага.
В номинално изражение е връх.
Да, само че не може да се употребява това за база. За банките облагата е възвращаемостта на капитала и той е доста по-висок. За това има две аргументи - едната е, че банковата система пораства и пенетрацията се усилва в България, а втората е, че България има едни от най-високите финансови условия в Европа.
Втората част от обяснението е, че доста компании имат рекордни облаги тази година, освен банките. И третият детайл е, че банковите облаги идват със забавяне. Промените в рентабилността на банковата система зависят от разноските за риска, а те се демонстрират със закъснение. И не знаем по кое време и дали ще се появят.
Реклама Поне част от риска се калкулира авансово посредством хранителни запаси. Това не е ли фактор?
Да, част от разноските за риск са за бъдещи интервали. Но сега няма задоволително утежняване на макроикономическите параметри, с цел да се повиши равнището на хранителни запаси доста. Има две аргументи да се начисляват хранителни запаси. Едната е, когато клиентите спрат да заплащат, само че това не го следим, защото макар инфлацията заплатите порастват, безработицата е ниска, тъй че за клиентите на практика има негативен лихвен % и надлежно нямат компликации в обслужването. И вторият са макропоказателите, които се вкарват в моделите, и към този момент те не са толкоз неприятни, даже и в отрицателните сюжети.
Тогава какви са най-големите провокации пред стопанската система на страната идната година? Достигнахме ли към този момент пика на инфлацията?
Дали е доближат пикът на инфлацията не знам, само че тя ще спада. Това не значи, че от 20% ще се свие на 2%, само че ще се успокои - енергийните цени към този момент се стабилизираха, централните банки се намесиха, тъй че мисля, че тази година ще е върхът. Моите упования са, че ще се свива постепенно - не за месеци, а за години.
Най-голямото предизвикателство е, че България е дребна отворена стопанска система и няма такова нещо като остров на непоклатимост. Ако има стихия в близост в Европа, и най към този момент в немската стопанска система, тя ще ни удари рано или късно. Така че най-големият риск за 2023 година е развиването на немската стопанска система.
В последните месеци сме в чудноват миг, в който в случай че аз вляза във ваш клон да изтегля ипотечен заем евентуално ще ми дадете заем по-евтино, в сравнение с българското държавно управление. Ясно е че, продуктите са разнообразни, само че на какво се дължи тази особеност?
Да отбележим, че освен българското държавно управление се финансира скъпо. В цяла Централна и Източна Европа е по този начин и да вземем за пример Румъния се финансира и по-скъпо. Но в действителност има особеност и обяснението е малко по-сложно, даже да го сведем до равнище, на което двата продукта могат да се съпоставят. Не единствено в Банка ДСК, а и при наши съперници има предложения за закрепени три- или петгодишни ипотеки, които са по-евтини от доходността по три- или петгодишни ДЦК.
Реклама
Единственият отговор, вписващ се в икономическата логичност, е, че това са цифри, които не вършат огромен портфейл. Може да го приемете за маркетингов разход. Сигурен съм, че никой не би финансирал жилищни заеми за милиарди при тези равнища, само че всеки може да си разреши няколко милиона. За мен това е просто метод банките да се нареждат на пазара, само че офертите са си действителни, тъй че могат да се изтеглят такива заеми. При нас това е извънредно дребен дял от портфейла.
Това значи ли, че действителната цена на заемите би трябвало да е по-висока и в околните месеци да се повиши по-близо до тази на държавния дълг?
В изискванията на негативни лихви, каквито имахме до неотдавна, на практика има трансфер на приход от вложителите към кредитополучателите. Сега към този момент няма негативни лихви в България, само че още има трансфер. Така че виждаме ниски лихви по заемите, за какво са ниски лихвите по депозитите. Ако можеш да приемаш депозити при 0% и можеш да ги влагаш примерно при 5%, за какво не го правиш? Основната причина е, че в случай че си огромна комерсиална банка, гледаш дълготрайно на взаимоотношенията с кредитополучателя, а не на краткосрочната опция да извлечеш облага. Ако имаш непотребна ликвидност, можеш да се възползваш. Въпросът е по кое време тази опция ще докара до конкуренция за депозити? Когато това стане, ще се повиши лихвата по депозитите и оттова и лихвата по заемите. Най-просто - в случай че си кажа, добре, за какво не предложа рента 2% по депозитите по този начин, че да ги влагам при 5% в ДЦК, в идващия миг ще си погледна ипотечния портфейл и ще видя, че не мога да давам ипотеки при 2.5% и те ще се повишат на 4%. И аз мисля, че тази наклонност ще стартира да се демонстрира идната година.
Банките и бизнесът 2023На 1 декември " Капитал " ще събере за десета поредна година представителите на водещите кредитни институции в България за годишната конференция на " Банките и бизнесът ". Основен акцент в програмата ще бъде напредъкът и възможностите на България да одобри еврото от 2024 година Форумът ще бъде открит от шефа на Българска народна банка Димитър Радев, а специфичен посетител ще бъде досегашният финансов министър на Хърватия Здравко Марич, който прекара страната през процеса по влизането в еврозоната. Темата ще се дискутира и от вицепремиера Атанас Пеканов и някогашните финансови министри Владислав Гованов и Асен Василев, както и от топ мениджърите на водещите банки в България. Както всяка година те ще разясняват и другите водещи трендове провокации пред бранша. Какви други провокации има пред банковия бранш в идващите месеци? Има ли заплаха от спад на цените на парцелите, вълна неприятни заеми?
За мен цената на парцелите би трябвало да се преглежда съпоставена със междинната заплата. Мнението ми за двете години, откогато съм тук, е че парцелите не са надценени, защото съотношението междинен апартамент към междинна заплата към момента е относително ниско в европейски проект. Последният път като ревизирах беше най-ниско в България. Така че не виждам за какво би имало срив, в случай че няма подобен в цяла Европа. Логиката е, че балон има не когато просто има бързо повишаване на цените, а когато то е неустойчиво. Така, че съгласно мен балон няма и парцелите още са налични, въпреки и купувачите може би да имат друго чувство.
Бих желал преди всичко да отбележа, че облагата не е рекордна. Тя е под тази от 2016 година - просто от този момент банковата система е повишена доста и има високи финансови условия, тъй че разбираемо при по-големи салда и капитал, банките вършат повече облага.
В номинално изражение е връх.
Да, само че не може да се употребява това за база. За банките облагата е възвращаемостта на капитала и той е доста по-висок. За това има две аргументи - едната е, че банковата система пораства и пенетрацията се усилва в България, а втората е, че България има едни от най-високите финансови условия в Европа.
Втората част от обяснението е, че доста компании имат рекордни облаги тази година, освен банките. И третият детайл е, че банковите облаги идват със забавяне. Промените в рентабилността на банковата система зависят от разноските за риска, а те се демонстрират със закъснение. И не знаем по кое време и дали ще се появят.
Реклама Поне част от риска се калкулира авансово посредством хранителни запаси. Това не е ли фактор?
Да, част от разноските за риск са за бъдещи интервали. Но сега няма задоволително утежняване на макроикономическите параметри, с цел да се повиши равнището на хранителни запаси доста. Има две аргументи да се начисляват хранителни запаси. Едната е, когато клиентите спрат да заплащат, само че това не го следим, защото макар инфлацията заплатите порастват, безработицата е ниска, тъй че за клиентите на практика има негативен лихвен % и надлежно нямат компликации в обслужването. И вторият са макропоказателите, които се вкарват в моделите, и към този момент те не са толкоз неприятни, даже и в отрицателните сюжети.
Тогава какви са най-големите провокации пред стопанската система на страната идната година? Достигнахме ли към този момент пика на инфлацията?
Дали е доближат пикът на инфлацията не знам, само че тя ще спада. Това не значи, че от 20% ще се свие на 2%, само че ще се успокои - енергийните цени към този момент се стабилизираха, централните банки се намесиха, тъй че мисля, че тази година ще е върхът. Моите упования са, че ще се свива постепенно - не за месеци, а за години.
Най-голямото предизвикателство е, че България е дребна отворена стопанска система и няма такова нещо като остров на непоклатимост. Ако има стихия в близост в Европа, и най към този момент в немската стопанска система, тя ще ни удари рано или късно. Така че най-големият риск за 2023 година е развиването на немската стопанска система.
В последните месеци сме в чудноват миг, в който в случай че аз вляза във ваш клон да изтегля ипотечен заем евентуално ще ми дадете заем по-евтино, в сравнение с българското държавно управление. Ясно е че, продуктите са разнообразни, само че на какво се дължи тази особеност?
Да отбележим, че освен българското държавно управление се финансира скъпо. В цяла Централна и Източна Европа е по този начин и да вземем за пример Румъния се финансира и по-скъпо. Но в действителност има особеност и обяснението е малко по-сложно, даже да го сведем до равнище, на което двата продукта могат да се съпоставят. Не единствено в Банка ДСК, а и при наши съперници има предложения за закрепени три- или петгодишни ипотеки, които са по-евтини от доходността по три- или петгодишни ДЦК.
Реклама
Единственият отговор, вписващ се в икономическата логичност, е, че това са цифри, които не вършат огромен портфейл. Може да го приемете за маркетингов разход. Сигурен съм, че никой не би финансирал жилищни заеми за милиарди при тези равнища, само че всеки може да си разреши няколко милиона. За мен това е просто метод банките да се нареждат на пазара, само че офертите са си действителни, тъй че могат да се изтеглят такива заеми. При нас това е извънредно дребен дял от портфейла.
Това значи ли, че действителната цена на заемите би трябвало да е по-висока и в околните месеци да се повиши по-близо до тази на държавния дълг?
В изискванията на негативни лихви, каквито имахме до неотдавна, на практика има трансфер на приход от вложителите към кредитополучателите. Сега към този момент няма негативни лихви в България, само че още има трансфер. Така че виждаме ниски лихви по заемите, за какво са ниски лихвите по депозитите. Ако можеш да приемаш депозити при 0% и можеш да ги влагаш примерно при 5%, за какво не го правиш? Основната причина е, че в случай че си огромна комерсиална банка, гледаш дълготрайно на взаимоотношенията с кредитополучателя, а не на краткосрочната опция да извлечеш облага. Ако имаш непотребна ликвидност, можеш да се възползваш. Въпросът е по кое време тази опция ще докара до конкуренция за депозити? Когато това стане, ще се повиши лихвата по депозитите и оттова и лихвата по заемите. Най-просто - в случай че си кажа, добре, за какво не предложа рента 2% по депозитите по този начин, че да ги влагам при 5% в ДЦК, в идващия миг ще си погледна ипотечния портфейл и ще видя, че не мога да давам ипотеки при 2.5% и те ще се повишат на 4%. И аз мисля, че тази наклонност ще стартира да се демонстрира идната година.
Банките и бизнесът 2023На 1 декември " Капитал " ще събере за десета поредна година представителите на водещите кредитни институции в България за годишната конференция на " Банките и бизнесът ". Основен акцент в програмата ще бъде напредъкът и възможностите на България да одобри еврото от 2024 година Форумът ще бъде открит от шефа на Българска народна банка Димитър Радев, а специфичен посетител ще бъде досегашният финансов министър на Хърватия Здравко Марич, който прекара страната през процеса по влизането в еврозоната. Темата ще се дискутира и от вицепремиера Атанас Пеканов и някогашните финансови министри Владислав Гованов и Асен Василев, както и от топ мениджърите на водещите банки в България. Както всяка година те ще разясняват и другите водещи трендове провокации пред бранша. Какви други провокации има пред банковия бранш в идващите месеци? Има ли заплаха от спад на цените на парцелите, вълна неприятни заеми?
За мен цената на парцелите би трябвало да се преглежда съпоставена със междинната заплата. Мнението ми за двете години, откогато съм тук, е че парцелите не са надценени, защото съотношението междинен апартамент към междинна заплата към момента е относително ниско в европейски проект. Последният път като ревизирах беше най-ниско в България. Така че не виждам за какво би имало срив, в случай че няма подобен в цяла Европа. Логиката е, че балон има не когато просто има бързо повишаване на цените, а когато то е неустойчиво. Така, че съгласно мен балон няма и парцелите още са налични, въпреки и купувачите може би да имат друго чувство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ