Визитка:Петър Андронов е експерт, под чийто поглед като регулатор и

Визитка: Петър Андронов е специалист, под чийто взор като регулатор и след това като банкер са минали множеството бурни събития в бранша през прехода. Той постъпва в Българска народна банка през 1997 година като от 2002 до 2007 година е основен шеф на ръководство " Банков контрол ". Оттогава насам кариерата му е обвързана с финансовата група KBC. Tой става основен изпълнителен шеф на СИБанк и кънтри управител за България на белгийската банка. Андронов е главен мотор на покупките и сливането на ОББ (2017) и Райфайзенбанк (2022), като резултатът е най-голямата банка по активи в страната. Днес Петър Андронов е ръководител на надзорния ѝ съвет, като от 2021 година е член на изпълнителния комитет на KBC, както и основен изпълнителен шеф на бизнес звеното " Международни пазари ". Тук влизат дъщерните й банки и застрахователи в България, Словакия и Унгария. Освен това Андронов дава отговор и за ръководещото сдружение в групата - KBC Asset Management. Вие не сте в Българска народна банка през цялото време на прехода, а от 1997 година, само че сигурно имате взор какъв е генезисът на банковия колапс от 90-те? И с какво е друг от рецесиите в другите страни от ЦИЕ?
В интерес на истината като цяло в ЦИЕ нямаше толкоз дълбоки земетресения като нашия. Имаше проблеми с обособени банки, само че гърмежът, който ние преживяхме, няма еквивалент. Очевидно, с цел да се случи в такава последна форма, действаха комплекс от аргументи на всяко равнище - в стопанската система, в държавното ръководство, в регулирането и надзора и в самото схващане за това по какъв начин се прави банково дело. Болна стопанска система, болна политическа система, развой на раздържавяване, който се случва в безреден порядък, банково контролиране, което позволява опортюнистично, непрофесионално и некадърно наличие в банковия бранш. Банковите мениджъри нямаха нито научен, нито на практика опит по какъв начин се ръководи комерсиална банка в пазарна среда. Отговорността за средствата на вложителите беше също непозната. Българска народна банка също не умееше да надзирава и контролира търговски банки. Може да обобщим, че нашата злополука от 1997 година е интерференция от редица отрицателни фактори, които срутиха освен банките, а цялата страна. Много е мъчно да се каже коя е първопричината.
Имаше ли метод тази тази интерференция да не се случи, в случай че един от детайлите го нямаше? Примерно в случай че след 1990 година не се раздаваха толкоз банкови лицензи на субекти с неразбираем капитал...
Да, само че преди този момент Българска народна банка в никакъв случай не е имала изясненост по какъв начин се прави това, тя даже не знаеше по какъв начин се прави парична политика. Тя нямаше построени рефлекси и привички. Като че ли всички неточности, присъщи за този интервал на бързо прекачване на държавните активи в частни ръце под всички вероятни форми, се демонстрираха блестящо и в банковия бранш. И тогава банките трябваше да вземат лиценз с съществуване на капитал, само че парите се вземаха назаем от държавни банки. Това, първо, не им беше работа - да дадат пари на частния бизнесмен да си направи банка, с цел да ги конкурира. И второ, регулаторът по никакъв метод не може да утвърждава зачатието на частна банка с пари назаем. После тези неща бяха уредени, само че първо по нашенски всичко трябваше да стане по най-неудачния метод. В кръга на шегата, знаете, че човешкият мозък е почнал да се свива в някакъв интервал преди 10 хиляди години и е изгубил към 5-6% от размера си, само че може би в България тази редукция е била по-изразена. Кой знае. Винаги съм се чудел за какво толкоз доста неща се случват обикновено и вярно в другите страни, а при нас рецидивират. Затова някои и през днешния ден споделят, че българският преход още не е приключил.
Може ли да се направи разграничаване къде беше по-големият проблем - в държавните или в частните банки?
Навсякъде. Мнозина се бяха впуснали в самоуверено, да не кажа неразумно и безконтролно кредитиране на частни и държавни компании в летално положение. Наливаха се пари във всевъзможни инициативи с ясното схващане, че няма да бъдат върнати. Огромни бяха мащабите на така наречен комисионерското кредитиране, което тогава процъфтяваше. Беше всеобща процедура заем да се отпуска против комисиона като единствен аршин. Много неща, които в този интервал се случваха като в Див запад, или Див югоизток, се случваха в интервала на струпване на капитал по допустимо най-лошия метод. Дори ми е мъчно да кажа, че сме създали нещо както би трябвало, като единствено последвалият интервал на валутен ръб и засилен банков контрол ми дават някакво съображение. Ако преразказвам Чърчил, който е споделил за американците: " Те са чудесни хора. Винаги може да разчиташ, че ще създадат каквото би трябвало, откакто са пробвали всичко останало. " И ние опитахме всичко, преди да създадем каквото би трябвало, само че с висока цена.
Реклама Има и друга позиция към този интервал - не като наслагване на неточности, а като плануван обир проведен от някого - Държавна сигурност, куфарчета...
В този интервал съм бил новодипломиран специалист. Няма по какъв начин да знам какво е ставало в тези огромни здания с петолъчките, какви сюжети е правил някой. Като имаме поради, че милион или господ знае какъв брой души са били част от мрежата на Държавна сигурност, да кажа априорно, че не е имало сюжет, че не е имало " куфарчета " като метафора, е малко наивно. Но в това време да се разказва всичко като гениална интрига на един мозък, който движи всички тези сили в някаква посока, също нямам доверие. Надали някой е бил удовлетворен от крайния резултат при започване на 1997 година Като предизвикаш злополука на бързо движещ се трен, е доста мъчно да прецениш дали ще останеш във вагона, който ще остане на релсите, или ще се окажеш размазан с всички останали пасажери. Така че и да е имало някакви проекти първоначално, след това всичко излезе от надзор.
Как тъкмо изглеждаше банковият пейзаж през 1997 година, когато се захванахте с разчистването на следствията от рецесията? Имаше ли изобщо жизнеспособни банки?
Малко преди валутния ръб номиналният лихвен % стигна 300%, а действителният - над 1000%. Коя банка може да е жизнеспособна по-късно? Банковият бранш беше раздрънкан, както и цялата стопанска система. Разликата беше сред изцяло унищожени банки и такива, в които е останала здрава част и които можеха да оцелеят с поддръжка. По-здравата поради характера на бизнеса ѝ - Булбанк, да вземем за пример стана платформа за избавяне на други банки. С две-три изключения останалите бяха или банкрутирали, или в доста тежко положение. Вече имахме над 15 банки с отнети лицензи, с мораториуми, с вероятност да бъдат оповестени в неплатежоспособност. Някои бяха с портфейли от 100% необслужвани заеми, тъй като и кредитополучателите при тези лихви не биха могли да върнат никакъв заем. Имаше клонове на задгранични банки, които бяха относително непокътнати, само че даже и те не бяха в състояние за някаква агресия. Наистина бяхме в мъртво състояние. И Българска народна банка също беше в тежко положение и след прелюдия валутен ръб и определеното ново управление стартира градеж от нула, дори от под нулата.
Имаше ли в този интервал политически напън над вас?
Не, тези първи години бяха може би най-романтичният и най-благодатен интервал за Българска народна банка и банките. Всички бяха осъзнали, че банковото контролиране и контрол не са играчка, която елементарно става плачка. И политици, и всички останали бяха стигнали до скъпия урок, че играта с финансовия бранш води до национални произшествия, и се държаха на здравословна отдалеченост от Българска народна банка. Имаше настройка, че би трябвало централната банка да се остави да си свърши работата и даже да ѝ се оказва политическа поддръжка - за законодателни промени и обезпечаване на комфорт. Става дума за първите години на Иван Костов като министър-председател и Муравей Радев като министър на финансите. Не би трябвало да забравяме и че вследствие на злополуката МВФ пое на ръчно ръководство доста сфери, в това число банковия бранш в съдействие с Българска народна банка. Кабинетът на представителя на МВФ беше прилежаща врата на тази на шефа на Българска народна банка. Така че политиците пазеха отдалеченост, само че имаше и някой външен фактор, който да оказва помощ да се съблюдава хигиената. Имаше и други външни помощници, Европейски Съюз не присъстваше, само че Съединени американски щати посредством USAID даваха неоценима поддръжка на нас и на доста други администрации за институционално създаване, образование, практики. Беше златно десетилетие за Българска народна банка, банките и несъмнено, за България.
Колко траеха тези първични години без напън?
Първоначално трябваше да се извършат три неща. Първо, да се почисти предишното, което трябваше да направи Българска народна банка през правосъдната система, и надали някой е сюрпризиран, че това не ставаше безпрепятствено. Второ, да се подсилят и оздравят частите от банковия бранш, които оцеляха. И трето, банковият контрол на Българска народна банка да се построи поновому. Естествено, след време този развой стартира да се изтощава и политическата хигиена стартира да отслабва. Имаше и естествена смяна с отдръпването на МВФ след 7-8 години интензивно присъединяване. Все отново интервалът преля в договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Така се появи друга идея, което също имаше здравословен резултат.
Реклама А имаше ли корпоративен напън - да вземем за пример по това време са огромните банкови приватизации, имаше ли предпочитание от локални групи да се включат?
Имаше публичен контракт банковият бранш от страната да премине в частни ръце, само че на огромни задгранични финансови вложители, а не на локални корпоративни структури със слаб финансов запас. След 2000 година у нас влязоха в действителност съществени играчи. После започнаха да се консолидират или да излизат, само че в оня интервал България беше в действителност цел за огромните задгранични банки, откакто те към този момент бяха влезнали в Чехия, Унгария, Полша и Словакия.

А отвън приватизацията корпоративен напън нямаше по какъв начин да има върху Българска народна банка поради поддръжката на политиците и наличието на МВФ, който ни свърши добра работа. За някои от сложните промени, които правехме, МВФ даваше поддръжка и техническо подпомагане. Понякога фондът заставаше начело и поемаше рецензиите. По-скоро натискът беше с противоположна посока - от нас към притежателите на банките да вкарат ред в ръководството, да спрат обвързваното кредитиране, което доминираше техните салда, да модернизират финансовите институции. Имахме момента и силата да го вършим. Общественият контракт не беше мутирал и имахме поддръжка. Не мога да отрека и да не помни, че някои от банките, които си отиваха след 1997 година, получаваха поддръжка от прокурорския връх. Но здравият разсъдък надви. Корпоративният напън нямаше по какъв начин да е сполучлив, тъй като болката от изстраданото през 1997 година държеше в кондиция управляващите и това даваше резултат. Всъщност след 1998 година до през днешния ден броят и мащабът на случаите в нашия бранш е изцяло сравним с тези в множеството развити страни. Нещо повече, за разлика от развити стопански системи в Западна Европа, у нас по време на Световната финансова рецесия през 2007-2008 година не се наложи да се дава държавна поддръжка на банките.

Спомням си по какъв начин преди следващата годишна среща на банковата асоциация през 1999 година подуправителят Емилия Миланова и няколко мениджъри от ръководство " Банков контрол " помолихме шефа Светослав Гаврийски да се обърне към банкерите и да ги призове да станат по-активни. В опита си да стабилизираме бранша бяхме прекалили - финансовата адекватност беше достигнала 42% при 12%, изисквани от Българска народна банка тогава и 8% в Базелското съглашение. Такава адекватност за къс миг е прелестна, само че дълготрайно е нездравословна, тъй като значи, че банките не работят, не поемат опасности, респективно няма от какво да извличат облага. Бяха спрели да кредитират поради планините от неприятни заеми, поради страха да не създадат още веднъж неточност.
Това ни насочва към идващия интервал на кредитния взрив преди международната рецесия.
Той стартира още 2003-2004 година Имахме съществени полемики с МВФ, самите ние имахме своите терзания, а и фондът ни беше сложил тази тематика - в някои кредитни портфейли имахме над 100% годишен напредък, въпреки и несъмнено, от доста ниска база. Кредитното ни ходатайство към Брутният вътрешен продукт беше най-ниското в Европейски Съюз. Въпреки че имахме потребност от кредитиране, терзание будеше скоростта, с която наваксвахме - когато кредитният портфейл пораства няколко години с 3-5% от Брутният вътрешен продукт, това към този момент е доста сериозна индикация за идна злополука.