Интервю | Икономическият министър: Индустриалните зони трябва да са профилирани
Визитка Богдан Богданов е министър на стопанската система и промишлеността от юни 2023 година Преди това в продължение на малко повече от година е изпълнителен шеф на Българската организация за вложения. Бакалавър е по финанси от Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, а магистърската си степен придобива в университетите УНСС и Nottingham Trent във Англия по специалността " Европейски бизнес и финанси ". Повече от 10 години е експерт по бизнес развиване и структуриране на капиталови планове.
Какво очаквате от новия ръб на шефовете на ДКК, който назначихте за 6 месеца, какви ще бъдат главните му задания и по какъв начин очаквате да се усъвършенства прозрачността? - Да стартираме да градим. Проблемите са ясни и по-голямата част са свързани с неефективно ръководство, тъй като немалка част от предприятията в холдинга са работещи, с добър пазарен капацитет. Очаквам в границите на идващия месец през новия ръб да се направи цялостен разбор на всяко едно от сдруженията под шапката на ДКК. Първо, би трябвало да ограничим разноските на равнище ДКК. Заплатите, а те са едно от главните пера, не са свързани с действителни стопански резултати.
Важно е да имаме и обща визия какви са задачите на всяка една компания. В повече от половината предприятия нямаме бизнес стратегия. Така че първата стъпка е разбор на настоящото положение, втората стъпка е правенето на бизнес стратегия за 2024-2026 година, която би трябвало да бъде направена до края на ноември.
Другият проблем е неналичието на система за мониторинг. Няма по какъв начин да действа един подобен холдинг, който има капитал от над 1 милиарда лева, без да има ефикасна стратегия на ръководство и мониторинг. Как ще се реализира този мониторинг? - Има общоприети платформи, които ще употребяваме за надзор на управнически и бизнес процеси. Идеята е първо да я осъществяваме на равнище МИИ, да имаме видимост какво се случва в ДКК. След което ДКК да има подобен инструмент, с който да следи развиването и съответни бизнес индикатори на дъщерните сдружения. Целта е да имаме проследимост и в случай че забележим проблем - било то с успеваемост, било с финансови потоци, било с ръководство на избрани активи, закъснение на заплащания, да имаме опция в най-ранен стадий да реагираме.
Реклама
Друга основна причина да имаме напълно нов екип е, че имаме потребност да преструктурираме избрани финансови процеси, най-много поради кредитната експозиция на ДКК към Българска банка за развиване. Очаквам в идващия към месец да бъде инициирана самата стратегия, тъй че до края на годината да имаме значително понижение на кредитната експозиция на ДКК и в същото време да понижим разхода на ДКК за лихви. Другата ни цел е да бъде освободена част от активите, които сега са употребявани за поръчителство. Какво се случва с държавния комплекс в София тех парк, за който ДКК заплати предплатено пари на строителя? - Има един аспект, който би трябвало да се почисти - има ли потребност от подобен вид оборудване. Хубаво е сега да имаме избрана конфиденциалност, с цел да бъде предпазен държавният интерес. В каква посока очаквате да се развива " Ел Би булгарикум ", като се има поради, че капацитетът за лицензна активност е недорасъл, а в това време се залага на произвеждане на млечни артикули? - " Ел Би булгарикум " е добър образец за неефективно ръководство. Тепърва ще представим повече данни, това чакаме от борда на ДКК, откакто свършат тяхната работа. Имаме няколко казуса и единият е неналичието на визия - къде би трябвало да се развива " Ел Би булгарикум ", би трябвало ли да се фокусираме върху произвеждане и да повишим пазарния дял от 2%, който имаме сега, би трябвало ли да работим над нови бактерии, какви са ни взаимоотношенията с наши основни сътрудници като Meiji да вземем за пример, които през годините сме развивали. В момента тази визия я няма. Това, което ме тормози най-вече, е, че имаме един мениджърски екип, който се сменя много постоянно, имаме едно ноу-хау, което за мен не е предпазено все още, патентите имат избрана годност. Ако не работим над нови варианти, в случай че не произвеждаме нови артикули с бактериите, които към този момент са патентовани от " Ел Би булгарикум ", това ни лимитира.
В момента вършим разбор към оперативната активност на компанията, само че имаме съществени опасения към метода на работа, на ценообразуване, на договаряне на количества. Фокусът на " Ел Би булгарикум " по-скоро би трябвало да е върху новаторската част на процеса, върху разширението на интернационалните пазари, може би диверсификация в други браншове - освен хранително-вкусовата индустрия, фарма промишлеността също има огромно приложение за продуктите на " Ел Би булгарикум ". И към този момент за обичайните артикули, които компанията създава, да разчитаме на качество, на съкратена верига на доставки към крайните консуматори, към гарантиране на количества, тъй като когато цените бяха понижени, имаше много нараснало търсене, само че не можахме да му отговорим. Сменихте и управлението на " Национална компания индустриални зони ". Какво очаквате от него и по какъв начин държавните индустриални паркове ще станат по-привлекателни за вложителите? - Ще се повторя, само че тук още веднъж проблем е неналичието на системност и визия за развиване на съответните индустриални зони. Това се вижда и в " Божурище ", който е главният план на НКИЗ. Не имам предвид едно или друго ръководство, приказвам за целия интервал на развиване на зоната, това е може би кумулативна неточност на всички. Когато се развива подобен парк, би трябвало да има доста ясна концепция към каква промишленост ще е ориентиран, какво изисква тя като застраховане. От индустриална зоната " Божурище " се трансформира в логистична. Няма проблем с това, ние би трябвало да имаме логистика, направиха се съществени вложения, само че когато привличаме логистични компании, а не планираме и не построяваме инфраструктурата, с цел да обезпечим този развой, стигаме до обстановка, в която зоната не действа дейно.
Случаят с " Божурище " е тъкмо подобен. Десет години след започване на процеса по създаване на зоната сме в обстановка, в която тя има единствено един вход, който е много стеснен, има километрични тапи заран и вечер. По информация, която получихме от новия екип на НКИЗ, сега има приблизително по към 10 хиляди транспортни средства на денонощие. Правим зоната, само че нямаме път, нямаме градски превоз до нея, сега имаме проблеми с пречиствателната станция, нямаме нужната електрическа енергия, която да обезпечи потребностите на предприятията. Ако желаеме в действителност да обърнем тренда и да станем по-атрактивни за вложителите, всичките тези неща би трябвало да бъдат планувани авансово, това е стандартът, който чакат вложителите.
В момента има приблизително по към 10 хиляди транспортни средства на денонощие към зоната в Божурище.
Какви са разновидностите за достъп до зоната в Божурище и по кое време е реалистично да се случат? - Има два различни маршрута. Единият е този, който би излязъл на път Е80, който сега е бул. " Европа ". Това е най-краткият маршрут, само че би трябвало да се направи модел на трафика. Другият вид е към " Околовръстно шосе ", там приказваме за най-малко 2 години, тъй като има процедури по отчуждаване, което за мен е извънредно дълъг интервал. Говорихме с сътрудниците да създадем най-малко проектирането, с цел да стартира целият развой и да сме подготвени, откакто осигурим финансирането. За тези към 3 км ще са нужни над 50 млн. лева Вариантът към бул. " Европа " занапред ще го калкулираме. Там би могло да стане по-бързо поради по-малкото процедури за отчуждаване, само че пък има и малко по-сложна връзка с пътя, имаме и жп линия. Каква специализация виждате за останалите индустриални зони? - Очакваме да ни показват изчерпателен разбор и бизнес стратегия от управлението на НКИЗ. Имаме, несъмнено, избрани насоки. За " Доброславци " фокус ще бъде автомобилната промишленост, защото и сега има такива съответни капиталови планове. Визията е зоната да бъде обособена за 3 разнообразни профила вложители - един по-голям вложител, който създава съставни елементи за електрически коли и има от порядъка на 1000 чиновници, опция за 2 или 3 междинен вид вложители - от порядъка на 300-400 чиновници и произвеждане със застроена повърхност от 30-50 хиляди кв.м, а една основна част от зоната да е ориентирана към микро-, дребни и междинни предприятия, най-вече български, само че освен, които да станат снабдители на междинните и по-големите компании. Целта ни е да бъдат свързани с главния вложител, с цел да можем да развиваме и верига за доставки, която да е наоколо до главните по-големи производители.
Реклама
Зоната би трябвало да има също по този начин обособена част за обществени действия, центрове за образование и преквалификация и цялата нужна инфраструктура - финансово обслужване на място, зарядни станции за електрически коли, опция за създаване на лаборатории за улеснено потребление от фирмите.
За Стара Загора концепцията е да се построи зона за промишлености, които търсят по-голям брой механически готови фрагменти - нещо, което в района на Стара Загора и Маришкия басейн имаме сега. Така че с понижаване потенциала на мините тези компании ще могат да назначат чиновници. Освен терена би трябвало да имаме и подобаващи центрове за образование и преквалификация. Тези хора би трябвало да могат относително бързо да стартират работа в компании, които ще подсигуряват произвеждане, което ще е настоящо идващите най-малко 20-30 години - инвертори, зареждания, силова електроника, тъй че да можем да употребяваме всички дадености на района, експертизата на хората. Тук имаме фокус и върху разнообразни системи за предпазване на сила.
За Бургас предвиждаме логистични центрове, развиване по линия на междинния транспортен кулоар, разширението на пристанището на БМФ сега с спомагателен контейнерен терминал. Бургас се разви като много сполучлива дестинация последните години, там имаме сполучливо партньорство с общината, зоната се уголемява. Не е задоволително да имаме един терен и да кажем, че имаме индустриална зона. Теренът би трябвало да е квалифициран, земята да е със съответното предопределение, устройствените проекти да са направени, инфраструктурата да е планувана, тъй че когато един вложител пристигна, да не губи 2 години в разнообразни процедури.
Северна България също е извънредно значима, Русе се развива доста бурно последните години чисто стопански. С предстоящото присъединение на България към Шенген връзките Север - Юг ще станат в действителност предпочитани. НКИЗ има няколко терена в Северна България, в това число Телиш покрай Плевен, Русе. Трябва да имаме дейна визия за развиване, това не може да стане въз основата на един слайд или презентация. Как ще бъдат изпълнени тези планове? - Моят главен фокус ще бъде да изградим публично-частни партньорства с огромни оператори, потвърдили се в подобен вид планове. Те даже идват със своите клиенти вложители, които наемат пространства. Другата ни концепция, която ще добави много стойност към зоните, е на терените към самите индустриални паркове, по-голямата част от които са аграрни земи, да могат да бъдат построени фотоволтаични паркове, които да бъдат свързани непосредствено към самата зона и да обезпечават сила за фирмите там. Това го виждаме като опция за частни вложения.
Основен фокус ще бъде да изградим публично-частни партньорства с огромни оператори за зоните.
Какво очаквате от новия ръб на шефовете на ДКК, който назначихте за 6 месеца, какви ще бъдат главните му задания и по какъв начин очаквате да се усъвършенства прозрачността? - Да стартираме да градим. Проблемите са ясни и по-голямата част са свързани с неефективно ръководство, тъй като немалка част от предприятията в холдинга са работещи, с добър пазарен капацитет. Очаквам в границите на идващия месец през новия ръб да се направи цялостен разбор на всяко едно от сдруженията под шапката на ДКК. Първо, би трябвало да ограничим разноските на равнище ДКК. Заплатите, а те са едно от главните пера, не са свързани с действителни стопански резултати.
Важно е да имаме и обща визия какви са задачите на всяка една компания. В повече от половината предприятия нямаме бизнес стратегия. Така че първата стъпка е разбор на настоящото положение, втората стъпка е правенето на бизнес стратегия за 2024-2026 година, която би трябвало да бъде направена до края на ноември.
Другият проблем е неналичието на система за мониторинг. Няма по какъв начин да действа един подобен холдинг, който има капитал от над 1 милиарда лева, без да има ефикасна стратегия на ръководство и мониторинг. Как ще се реализира този мониторинг? - Има общоприети платформи, които ще употребяваме за надзор на управнически и бизнес процеси. Идеята е първо да я осъществяваме на равнище МИИ, да имаме видимост какво се случва в ДКК. След което ДКК да има подобен инструмент, с който да следи развиването и съответни бизнес индикатори на дъщерните сдружения. Целта е да имаме проследимост и в случай че забележим проблем - било то с успеваемост, било с финансови потоци, било с ръководство на избрани активи, закъснение на заплащания, да имаме опция в най-ранен стадий да реагираме.
Реклама
Друга основна причина да имаме напълно нов екип е, че имаме потребност да преструктурираме избрани финансови процеси, най-много поради кредитната експозиция на ДКК към Българска банка за развиване. Очаквам в идващия към месец да бъде инициирана самата стратегия, тъй че до края на годината да имаме значително понижение на кредитната експозиция на ДКК и в същото време да понижим разхода на ДКК за лихви. Другата ни цел е да бъде освободена част от активите, които сега са употребявани за поръчителство. Какво се случва с държавния комплекс в София тех парк, за който ДКК заплати предплатено пари на строителя? - Има един аспект, който би трябвало да се почисти - има ли потребност от подобен вид оборудване. Хубаво е сега да имаме избрана конфиденциалност, с цел да бъде предпазен държавният интерес. В каква посока очаквате да се развива " Ел Би булгарикум ", като се има поради, че капацитетът за лицензна активност е недорасъл, а в това време се залага на произвеждане на млечни артикули? - " Ел Би булгарикум " е добър образец за неефективно ръководство. Тепърва ще представим повече данни, това чакаме от борда на ДКК, откакто свършат тяхната работа. Имаме няколко казуса и единият е неналичието на визия - къде би трябвало да се развива " Ел Би булгарикум ", би трябвало ли да се фокусираме върху произвеждане и да повишим пазарния дял от 2%, който имаме сега, би трябвало ли да работим над нови бактерии, какви са ни взаимоотношенията с наши основни сътрудници като Meiji да вземем за пример, които през годините сме развивали. В момента тази визия я няма. Това, което ме тормози най-вече, е, че имаме един мениджърски екип, който се сменя много постоянно, имаме едно ноу-хау, което за мен не е предпазено все още, патентите имат избрана годност. Ако не работим над нови варианти, в случай че не произвеждаме нови артикули с бактериите, които към този момент са патентовани от " Ел Би булгарикум ", това ни лимитира.
В момента вършим разбор към оперативната активност на компанията, само че имаме съществени опасения към метода на работа, на ценообразуване, на договаряне на количества. Фокусът на " Ел Би булгарикум " по-скоро би трябвало да е върху новаторската част на процеса, върху разширението на интернационалните пазари, може би диверсификация в други браншове - освен хранително-вкусовата индустрия, фарма промишлеността също има огромно приложение за продуктите на " Ел Би булгарикум ". И към този момент за обичайните артикули, които компанията създава, да разчитаме на качество, на съкратена верига на доставки към крайните консуматори, към гарантиране на количества, тъй като когато цените бяха понижени, имаше много нараснало търсене, само че не можахме да му отговорим. Сменихте и управлението на " Национална компания индустриални зони ". Какво очаквате от него и по какъв начин държавните индустриални паркове ще станат по-привлекателни за вложителите? - Ще се повторя, само че тук още веднъж проблем е неналичието на системност и визия за развиване на съответните индустриални зони. Това се вижда и в " Божурище ", който е главният план на НКИЗ. Не имам предвид едно или друго ръководство, приказвам за целия интервал на развиване на зоната, това е може би кумулативна неточност на всички. Когато се развива подобен парк, би трябвало да има доста ясна концепция към каква промишленост ще е ориентиран, какво изисква тя като застраховане. От индустриална зоната " Божурище " се трансформира в логистична. Няма проблем с това, ние би трябвало да имаме логистика, направиха се съществени вложения, само че когато привличаме логистични компании, а не планираме и не построяваме инфраструктурата, с цел да обезпечим този развой, стигаме до обстановка, в която зоната не действа дейно.
Случаят с " Божурище " е тъкмо подобен. Десет години след започване на процеса по създаване на зоната сме в обстановка, в която тя има единствено един вход, който е много стеснен, има километрични тапи заран и вечер. По информация, която получихме от новия екип на НКИЗ, сега има приблизително по към 10 хиляди транспортни средства на денонощие. Правим зоната, само че нямаме път, нямаме градски превоз до нея, сега имаме проблеми с пречиствателната станция, нямаме нужната електрическа енергия, която да обезпечи потребностите на предприятията. Ако желаеме в действителност да обърнем тренда и да станем по-атрактивни за вложителите, всичките тези неща би трябвало да бъдат планувани авансово, това е стандартът, който чакат вложителите.
В момента има приблизително по към 10 хиляди транспортни средства на денонощие към зоната в Божурище.
Какви са разновидностите за достъп до зоната в Божурище и по кое време е реалистично да се случат? - Има два различни маршрута. Единият е този, който би излязъл на път Е80, който сега е бул. " Европа ". Това е най-краткият маршрут, само че би трябвало да се направи модел на трафика. Другият вид е към " Околовръстно шосе ", там приказваме за най-малко 2 години, тъй като има процедури по отчуждаване, което за мен е извънредно дълъг интервал. Говорихме с сътрудниците да създадем най-малко проектирането, с цел да стартира целият развой и да сме подготвени, откакто осигурим финансирането. За тези към 3 км ще са нужни над 50 млн. лева Вариантът към бул. " Европа " занапред ще го калкулираме. Там би могло да стане по-бързо поради по-малкото процедури за отчуждаване, само че пък има и малко по-сложна връзка с пътя, имаме и жп линия. Каква специализация виждате за останалите индустриални зони? - Очакваме да ни показват изчерпателен разбор и бизнес стратегия от управлението на НКИЗ. Имаме, несъмнено, избрани насоки. За " Доброславци " фокус ще бъде автомобилната промишленост, защото и сега има такива съответни капиталови планове. Визията е зоната да бъде обособена за 3 разнообразни профила вложители - един по-голям вложител, който създава съставни елементи за електрически коли и има от порядъка на 1000 чиновници, опция за 2 или 3 междинен вид вложители - от порядъка на 300-400 чиновници и произвеждане със застроена повърхност от 30-50 хиляди кв.м, а една основна част от зоната да е ориентирана към микро-, дребни и междинни предприятия, най-вече български, само че освен, които да станат снабдители на междинните и по-големите компании. Целта ни е да бъдат свързани с главния вложител, с цел да можем да развиваме и верига за доставки, която да е наоколо до главните по-големи производители.
Реклама
Зоната би трябвало да има също по този начин обособена част за обществени действия, центрове за образование и преквалификация и цялата нужна инфраструктура - финансово обслужване на място, зарядни станции за електрически коли, опция за създаване на лаборатории за улеснено потребление от фирмите.
За Стара Загора концепцията е да се построи зона за промишлености, които търсят по-голям брой механически готови фрагменти - нещо, което в района на Стара Загора и Маришкия басейн имаме сега. Така че с понижаване потенциала на мините тези компании ще могат да назначат чиновници. Освен терена би трябвало да имаме и подобаващи центрове за образование и преквалификация. Тези хора би трябвало да могат относително бързо да стартират работа в компании, които ще подсигуряват произвеждане, което ще е настоящо идващите най-малко 20-30 години - инвертори, зареждания, силова електроника, тъй че да можем да употребяваме всички дадености на района, експертизата на хората. Тук имаме фокус и върху разнообразни системи за предпазване на сила.
За Бургас предвиждаме логистични центрове, развиване по линия на междинния транспортен кулоар, разширението на пристанището на БМФ сега с спомагателен контейнерен терминал. Бургас се разви като много сполучлива дестинация последните години, там имаме сполучливо партньорство с общината, зоната се уголемява. Не е задоволително да имаме един терен и да кажем, че имаме индустриална зона. Теренът би трябвало да е квалифициран, земята да е със съответното предопределение, устройствените проекти да са направени, инфраструктурата да е планувана, тъй че когато един вложител пристигна, да не губи 2 години в разнообразни процедури.
Северна България също е извънредно значима, Русе се развива доста бурно последните години чисто стопански. С предстоящото присъединение на България към Шенген връзките Север - Юг ще станат в действителност предпочитани. НКИЗ има няколко терена в Северна България, в това число Телиш покрай Плевен, Русе. Трябва да имаме дейна визия за развиване, това не може да стане въз основата на един слайд или презентация. Как ще бъдат изпълнени тези планове? - Моят главен фокус ще бъде да изградим публично-частни партньорства с огромни оператори, потвърдили се в подобен вид планове. Те даже идват със своите клиенти вложители, които наемат пространства. Другата ни концепция, която ще добави много стойност към зоните, е на терените към самите индустриални паркове, по-голямата част от които са аграрни земи, да могат да бъдат построени фотоволтаични паркове, които да бъдат свързани непосредствено към самата зона и да обезпечават сила за фирмите там. Това го виждаме като опция за частни вложения.
Основен фокус ще бъде да изградим публично-частни партньорства с огромни оператори за зоните.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ