Руският шпионаж удари на камък и в Прибалтика
Високопоставен латвийски политик и някогашен министър на вътрешните работи бе задържан от службите в прибалтийската страна по обвинявания в шпионаж в интерес на Русия. Янис Адамсонс е член на парламентарната комисия по защита, вътрешни работи и битка с корупцията. В Латвия мнозина политици сложиха под въпрос за какво Адамсонс, служил в предишното в редиците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е получил подобен пост и достъп до сензитивна информация, напомня Radio Free Europe/Radio Liberty.
Associated Press показва, че Янис Адамсонс е член на Социалдемократическата партия „ Съгласие”, която е изолирана от другите политически партии в Латвия поради проруските си възгледи, които контрастират на проевропейска ориентировка на прибалтийската страна.
Латвийските медии в този момент разкриха информация за цялата шпионска група, която стои зад кражбата на информация в интерес на Русия. Мрежата е основана още по руско време, когато Латвия е част от Съветския съюз. Дори след разпадането му и оповестяването на независимостта на Латвия през 1991 година, шпионажът в интерес на Москва е траял.
Кой е Янис Адамсонс? Адамсонс приключва Висшия военноморски политически лицей в Киев през 70-те години, когато Латвия е руска република. От 1979 година до разпадането на Съветския съюз през 1991 година той служи в руските гранични сили в Далечния изток. След като Латвия става самостоятелна, Адамсонс служи като пълководец на граничната работа на Латвия и по-късно министър на вътрешните работи. Адамсонс е вербуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), защото войските на граничната защита през руската ера са под шапката на командването на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Латвийските медии разкриха, че е задържан и ръководещият активността му съветски офицер Генадий Силонов.
След разформироването на латвийското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) някои офицери, включително Генадий Силонов, не престават шпионската си активност. В тези смътни времена на залеза на Съветския съюз от Рига са откраднати досиета и документи с дейни шпионски каузи и изнесени в Русия, с цел да бъдат прикрити следите. От Рига откраднатите документи биват пренасочени към Краснодар, където за началник на Краснодарската дирекция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е назначен Юрий Евгениевич Червинский, служил като първи зам.-ръководител на латвийското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) преди независимостта. През 1992 година Червинский управлява група, която работи под крилото на Министерството на вътрешните работи, а по-късно на ФСБ, чиято цел е шпионска активност в Латвия. Някои от сътрудниците, които избират да заминат за някогашната руска република, желаят гаранции, че в случай че бъдат задържани, фамилиите им ще бъдат обезпечени финансово.
Силонов е един от шпионите, които вземат решение да се върнат в Латвия, вместо да се открият в Русия, и на място да продължат активността си. Той реализира и контакт с Янис Адамсонс. Латвийските медии разкриха и каква информация е търсил Адамсонс, с цел да я съобщи на руснаците: поръчки на въоръжените сили, данни за военния бюджет, информация за позицията на Латвия по плана „ Северен поток 2”. Това е следващият случай, в който съветските служби се пробват да подкопаят суверенитета на друга страна, която е избрала своето евроатлантическо бъдеще. Подобни опити бяха направени и в България, само че българските служби ги осуетиха, разкривайки съветските шпиони.
Associated Press показва, че Янис Адамсонс е член на Социалдемократическата партия „ Съгласие”, която е изолирана от другите политически партии в Латвия поради проруските си възгледи, които контрастират на проевропейска ориентировка на прибалтийската страна.
Латвийските медии в този момент разкриха информация за цялата шпионска група, която стои зад кражбата на информация в интерес на Русия. Мрежата е основана още по руско време, когато Латвия е част от Съветския съюз. Дори след разпадането му и оповестяването на независимостта на Латвия през 1991 година, шпионажът в интерес на Москва е траял.
Кой е Янис Адамсонс? Адамсонс приключва Висшия военноморски политически лицей в Киев през 70-те години, когато Латвия е руска република. От 1979 година до разпадането на Съветския съюз през 1991 година той служи в руските гранични сили в Далечния изток. След като Латвия става самостоятелна, Адамсонс служи като пълководец на граничната работа на Латвия и по-късно министър на вътрешните работи. Адамсонс е вербуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), защото войските на граничната защита през руската ера са под шапката на командването на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Латвийските медии разкриха, че е задържан и ръководещият активността му съветски офицер Генадий Силонов.
След разформироването на латвийското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) някои офицери, включително Генадий Силонов, не престават шпионската си активност. В тези смътни времена на залеза на Съветския съюз от Рига са откраднати досиета и документи с дейни шпионски каузи и изнесени в Русия, с цел да бъдат прикрити следите. От Рига откраднатите документи биват пренасочени към Краснодар, където за началник на Краснодарската дирекция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е назначен Юрий Евгениевич Червинский, служил като първи зам.-ръководител на латвийското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) преди независимостта. През 1992 година Червинский управлява група, която работи под крилото на Министерството на вътрешните работи, а по-късно на ФСБ, чиято цел е шпионска активност в Латвия. Някои от сътрудниците, които избират да заминат за някогашната руска република, желаят гаранции, че в случай че бъдат задържани, фамилиите им ще бъдат обезпечени финансово.
Силонов е един от шпионите, които вземат решение да се върнат в Латвия, вместо да се открият в Русия, и на място да продължат активността си. Той реализира и контакт с Янис Адамсонс. Латвийските медии разкриха и каква информация е търсил Адамсонс, с цел да я съобщи на руснаците: поръчки на въоръжените сили, данни за военния бюджет, информация за позицията на Латвия по плана „ Северен поток 2”. Това е следващият случай, в който съветските служби се пробват да подкопаят суверенитета на друга страна, която е избрала своето евроатлантическо бъдеще. Подобни опити бяха направени и в България, само че българските служби ги осуетиха, разкривайки съветските шпиони.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ