Вирусът ни показва корена на проблема - трябва да поправим

„ Вирусът ни демонстрира корена на казуса - би трябвало да изправим самите себе си “, споделя в последната си публикация доктор Михаел Лайтман – професор по онтология и доктрина на познанието, лекар по философия, магистър по биокибернетика, създател и президент на университета Bnei Baruj и института Ashlag, създател на над 40 книги, преведени по целия свят. За уроците, на които ни учи пандемията и пътя, по който да сътворим нашия нов свят, с думите на уважавания академик. 

♥ Повтарящи в учебното заведение на живота

Опитваме се да върнем децата в учебно заведение, само че самите ние не учим, не сме в крайник със събитията. Затова ще останем в същия клас за втора година. В навечерието на излизането от карантината се оказа, че децата, макар нормално несимптоматичния ход на заболяването, популяризират ковид не по-малко от възрастните. Това сложи в невъзможност израелската просветителна система, която просто няма пари да провежда сигурността в обичайните рамки.

„ Капсулираното “ образование изисква проветриви пространства или открити площадки, само че от къде да ги вземем и по какъв начин да ги пригодим към израелските климатични условия? Малките групи изискват повече учители, а те би трябвало да бъдат наети и готови.

Освен това не знаем по какъв начин ще протече епидемията и какви други изненади ни е приготвила. Днес тя изисква капсули, а на следващия ден ще изисква, да вземем за пример преподавател за всеки възпитаник или детска учителка за всяко дете.

В тази обстановка няма положителни решения. Всички ние – деца и възрастни – сме хванати в капан и не можем да се върнем в познатия свят. Не става въпрос единствено за учебните заведения: затворени са цели сфери и с цел да ги отворим, първо би трябвало да отворим нещо в себе си.

От самото начало на епидемията предупреждавах, че тя ще промени обществото и света. Днес всички приказват за това. Но ние не приехме тази мисъл и настойчиво чакаме да се върнем в предишното. Епидемията за нас е изключителна обстановка, въпреки и в международен мащаб, която все в миналото ще свърши.

Но бъркаме. Това не е изключителна обстановка, а нов свят, който чука на вратата и ни трансформира, без значение дали желаеме или не. Той има други закони и други цели, разрушава „ неразрушимите “ обичаи, залага нови обичаи и най-важното, изисква от нас да участваме в процеса. Докато не стартираме да участваме, вирусът няма да ни пусне.

Театър на парадокса

Още през юни споделих, че тактиката за битка с ковид не би трябвало да се лимитира единствено с рестартиране на схемата отпреди рецесията. В последна сметка светът претърпява освен пандемия, само че и качествена промяна на връзките. От край време самите ние с качеството на нашите връзки дефинираме качеството на нашия живот. Просто казано, както се отнасяме един към различен, по този начин и живеем. А знаете по какъв начин се отнасяме един към различен. Личните, обществените, интернационалните връзки – всичко е отровено.

Наближава година, откогато Природата ни води през тематичния парк COVID-19, показвайки ни, от какво да се откажем, какво да променим, какво да създадем. Ние насилствено влизаме в павилионите със смесено възприятие на съмнение и омерзение: „ Сериозно ли? Заради някакъв вирус да се откажем от егоистичната рутина, да се грижим един за различен? Да се дистанцираме външно и да се сближаваме вътрешно? Това е неуместно! “

Всъщност е неуместно, когато човек отхвърля да одобри очевидното, тъй като не му харесва. Започна нов стадий на развиване, светът навлезе в поредност от тектонични промени, а ние избираме да ги виждаме като „ коронавирусно неразбирателство “.

И по тази причина нямаме положителни решения. Ако отворим учебните заведения и предприятията е неприятно, в случай че не ги отворим, отново неприятно. Няма тактичност, няма тактика и не може да има. Правим крачка обратно и със боязън чакаме отговора на вируса. Така не можем да решим казуса.

Промяна на курса

Рано или късно ще би трябвало да стартираме да вършим крачки напред. А с цел да ги създадем, би трябвало да разберем, че въпросът въобще не е да отворим или да не отворим учебните заведения, предприятията, спортните зали и така нататък Въпросът е по какъв начин можем да спрем да бъдем непознати един за различен, по какъв начин да отворим сърцата си. Такава е днешната ни задача – да се приспособяваме, да се отворим за идващото положение на развиване, в което да се издигнем над опълчването на единството.

„ Променете се, – ни споделя Природата, – сближете сърцата си, пробвайте се да се разберете, бъдете подготвени да отстъпите в нещо в името на мощната вътрешна връзка, както роднините в фамилията постъпват един с различен. Когато установите такива връзки, ще разберете какво и по какъв начин да отворите, и какво в никакъв случай към този момент няма да се отвори, тъй като към този момент не се нуждаете от него. “

И даже към момента да не имаме вяра, даже към момента да се надяваме и да изчакваме, какво ни пречи да опитаме? Какво ще загубим от това? Добрите връзки не изискват пари. Те даже не изискват изключително предпочитание, задоволителна е обикновена подготвеност. В последна сметка, по какъв начин по-лесно и по-бързо да се прекъсне веригата на заразяване, в случай че не с откровена грижа един за различен? Това е ясно. Спира ни единствено психическата преграда.

Затова вирусът не си потегля. Той е делегат на природата, той се „ храни “ с негативите сред нас: безразличие, пренебрежение, ненавист. Ние се караме и хапем и той се развъжда. Сами го култивираме  и го храним  в токсичната си среда. Цялото човечество е неговата чаша на Петри.

В това има и плюс: вирусът ни демонстрира корена на казуса –  би трябвало да изправим самите себе си. Въпреки това към момента се опитваме да изправим ковид, а не себе си, без да виждаме методичност и взаимосвързаност във всичко, което се случва с нас.

Някой ден, откакто го разберем, ще стартираме да култивираме напълно разнообразни, противоположни връзки и ще запълним пространството сред нас с позитив. Но за какво да чакаме? Защо да се записваме като повтарящи? Нашите незавършени уроци висят над нас като мъртъв товар и ни влачат към дъното.

Източник:
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България