Римска вакханалия на Античния: Иво Димчев превърна Пловдив в сцена на свободата и провокацията
Античният спектакъл в Пловдив рядко е виждал сходна панорама. Във вторник вечерта хилядите фенове, изпълнили античната сцена, не бяха просто аудитория на концерт. Те се трансфораха в дейни участници в един огромен пърформанс, режисиран от Иво Димчев – актьор, който от дълго време отхвърля да се побере в границите на обичайното музикално шоу.
Прочетете още
След триумфа му в телевизионния формат „ Като две капки вода “ ползата към Димчев доближи нови висоти и това ясно си пролича в Пловдив. Макар че през последните години той нееднократно е гостувал в този път мащабът беше друг. Античният спектакъл се оказа стеснен за ентусиазма на феновете му.
Още от първите минути стана ясно, че вечерта няма да бъде елементарен концерт. Певецът, хореограф, образен актьор и пърформър непрестанно търсеше контакт с хората пред сцената, трансформирайки ги в част от спектакъла. Още първоначално помоли някой да му даде ръчен часовник, тъй като е не запомнил неговия в хотела, а не можел да пее без часовник. След това съобщи, че ще редува балади и мръсни песни, с цел да има баланс. Златни помпони полетяха из амфитеатъра, феновете пееха дружно с него, изпълняваха заложени от него „ извършения “, а границата сред сцена и аудитория последователно изчезна. Димчев посъветва публиката да не се тормози, защото римският спектакъл е виждал надалеч по- страшни неща.
Димчев не изневери на репутацията си на подбудител. През цялата вечер той предизвикваше аудиторията с присъщото си възприятие за комизъм, двусмислени закачки и песни, които балансират сред парадокса, иронията и откровената провокация. Вместо разстройване обаче, реакцията беше една – смях, овации и цялостно отдаване на протичащото се.
Любопитно беше и друго – макар упованията, измежду публиката не доминираха младежите. По-голямата част от феновете бяха на междинна възраст, а дамите очевидно преобладаваха в амфитеатъра. И може би точно това обясняваше атмосферата на вечерта – чувството за аудитория, пристигнала без предубеждения и подготвена да се забавлява.
На сцената Иво Димчев беше дружно със своя бенд, а музиката се преплиташе с образни резултати, танц и импровизация. Успя да смени няколко пъти прическата си, като всякога се консултираше с публиката дали му отива. Всеки идващ миг изглеждаше непредвидим, което държеше вниманието на феновете повече от два часа.
„ Има ли рецепта за сполучливо шоу? “ – майтапиха се част от присъстващите, припомняйки известната „ рецепта за баница “ на Димчев. Ако има такава рецепта, евентуално главната ѝ съставна част е точно това, което се случи на Античния спектакъл – непрекъснатото взаимоотношение с публиката. Хората обичат да бъдат част от спектакъла, а освен негови наблюдаващи. А в края на шоуто 80 фенове се трансфораха в актьори, откакто Димчев ги предложения на сцената и им даде ленти, с които да танцуват.
И тъкмо по тази причина концертът на Иво Димчев мъчно може да бъде разказан единствено като музикално събитие. Той беше празник на ексцентричността, свободата и способността на един актьор да накара няколко хиляди души по едно и също време да пеят, танцуват и да не помнят за условностите най-малко за една вечер.
Прочетете още
След триумфа му в телевизионния формат „ Като две капки вода “ ползата към Димчев доближи нови висоти и това ясно си пролича в Пловдив. Макар че през последните години той нееднократно е гостувал в този път мащабът беше друг. Античният спектакъл се оказа стеснен за ентусиазма на феновете му.
Още от първите минути стана ясно, че вечерта няма да бъде елементарен концерт. Певецът, хореограф, образен актьор и пърформър непрестанно търсеше контакт с хората пред сцената, трансформирайки ги в част от спектакъла. Още първоначално помоли някой да му даде ръчен часовник, тъй като е не запомнил неговия в хотела, а не можел да пее без часовник. След това съобщи, че ще редува балади и мръсни песни, с цел да има баланс. Златни помпони полетяха из амфитеатъра, феновете пееха дружно с него, изпълняваха заложени от него „ извършения “, а границата сред сцена и аудитория последователно изчезна. Димчев посъветва публиката да не се тормози, защото римският спектакъл е виждал надалеч по- страшни неща.
Димчев не изневери на репутацията си на подбудител. През цялата вечер той предизвикваше аудиторията с присъщото си възприятие за комизъм, двусмислени закачки и песни, които балансират сред парадокса, иронията и откровената провокация. Вместо разстройване обаче, реакцията беше една – смях, овации и цялостно отдаване на протичащото се.
Любопитно беше и друго – макар упованията, измежду публиката не доминираха младежите. По-голямата част от феновете бяха на междинна възраст, а дамите очевидно преобладаваха в амфитеатъра. И може би точно това обясняваше атмосферата на вечерта – чувството за аудитория, пристигнала без предубеждения и подготвена да се забавлява.
На сцената Иво Димчев беше дружно със своя бенд, а музиката се преплиташе с образни резултати, танц и импровизация. Успя да смени няколко пъти прическата си, като всякога се консултираше с публиката дали му отива. Всеки идващ миг изглеждаше непредвидим, което държеше вниманието на феновете повече от два часа.
„ Има ли рецепта за сполучливо шоу? “ – майтапиха се част от присъстващите, припомняйки известната „ рецепта за баница “ на Димчев. Ако има такава рецепта, евентуално главната ѝ съставна част е точно това, което се случи на Античния спектакъл – непрекъснатото взаимоотношение с публиката. Хората обичат да бъдат част от спектакъла, а освен негови наблюдаващи. А в края на шоуто 80 фенове се трансфораха в актьори, откакто Димчев ги предложения на сцената и им даде ленти, с които да танцуват.
И тъкмо по тази причина концертът на Иво Димчев мъчно може да бъде разказан единствено като музикално събитие. Той беше празник на ексцентричността, свободата и способността на един актьор да накара няколко хиляди души по едно и също време да пеят, танцуват и да не помнят за условностите най-малко за една вечер.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ