Времето все повече работи за Украйна, Европа - пред решителен избор
Ако Европа не предприеме дипломатически стъпки, с цел да принуди Путин на договаряния, прозорецът от време може да се затвори
Дирк Емерих, Дойче веле
През последните седмици обстановката във войната на Русия против Украйна се промени. Жителите на Москва и Санкт Петербург за първи път я усетиха. Съмненията, че всичко ще приключи наред, порастват. Атаките на украински дронове против рафинерии надълбоко навътре в Русия доведоха до рецесия с горивата: по бензиностанциите се извиват големи опашки, в 23 от районите са въведени ограничавания за продажбата на бензин. В Крим е разгласен режим на изключителна обстановка, с цел да се избегне колапсът на стопанската система. Президентът Путин призна, че Русия минава през „ сложен стадий “.
Киев към този момент е в положение да оказва напън
Фактът, че Киев е в положение да оказва подобен напън на Москва и да работи от позиция на силата, е ново събитие, което единствено допреди няколко месеца никой не би могъл да си показа. Сигналът към руснаците е явен – в случай че продължавате тази война, вашата стопанска система и вашето население ще заплащат все по-висока цена, по тази причина сядайте на масата за договаряния, до момента в който вредите не са станали непоправими. По-рано обстановката беше противоположна.
Съединени американски щати още веднъж обърнаха внимание на тази война и способстват за сегашната серия от украински въздушни удари по Русия. Това провокира голямо неспокойствие в Москва. Още напролет Доналд Тръмп и Владимир Путин съвсем синхронно „ заклещиха “ Володимир Зеленски, с цел да го принудят да одобри натрапен на Украйна мир и да съобщи на Русия даже елементи от Донбас, които съветската войска към момента не управлява. Американците в това време стопираха да приказват за това. На срещата на Г-7 в средата на юни Европа и Съединени американски щати за първи път отдавна насам още веднъж се оказаха на една и съща вълна.
Европа има потребност от съответни позиции в връзките с Путин
Дали Путин нервничи? Погледнато извън - ни минимум. Той отхвърля директните договаряния със Зеленски и разпореди на външния си министър Сергей Лавров да изясни, че и договарянията с Европа нямат смисъл, защото тя била твърдо на страната на Украйна. Но при започване на май самият Путин повдигна въпроса за такива договаряния.
До момента европейците не съумяха да се възползват от този тип заявки на съветския президент. Може тогавашното предложение на Путин за договаряния фактически да е било измама, а изборът на някогашния немски канцлер Шрьодер като вероятен медиатор – отвличаща маневра. Но да се занимаваш с тази тематика две-три седмици и да не постигнеш никакъв напредък, е очевиден крах за Европа. Макар да има лист от пет точки, тези условия не са реалистична основа за договаряния. Възможно е тези въпроси да не се разискват обществено, а по неофициални дипломатически канали, само че никакви признаци за това няма.
Неясно е също кой би могъл да води преговорния развой от страна на Европа. Бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги? Бившата немска канцлерка Меркел? Президентът на Финландия Александър Стуб? Не, това не е „ сцена за един артист “: в границите на новата европейска тройка се предвиждаше задействането на трио, включващо немския канцлер Мерц, френския президент Макрон и английския министър председател Стармър.
Но Полша и Италия показаха противоречие и разшириха групата до петима – с Доналд Туск и Джорджа Мелони. След това пък ръководителят на Европейският съвет Антониу Коща без авансово координиране откри контакт с Москва и бе подложен на внезапни рецензии. По този въпрос явно няма нито единение, нито увереност. Европа се колебае и се бави. Може и въобще да няма съгласувани цели по прекратяването на войната в Украйна.
Новата позиция на Украйна – позицията на силата, изисква поддръжка от страна на Европа посредством решителна дипломатическа самодейност, която да окаже напън над Путин освен във боен, а и в политически проект и да го накара да удържи думата си. Но това към този момент не е станало. Надеждата на европейците, че единствено военните триумфи на Украйна ще принудят Кремъл да се откаже от своите цели, е прибързана. Да, той е под напън и това се усеща от всички. Но няма и минимален симптом за съмнение от негова страна.
Още е рано да се приказва за поврат във войната
Нещо повече: в съветските военни кръгове и измежду военните блогъри Z се разисква опцията за по-решителни и в същото време по-ефективни бойни дейности. При това се преглеждат три разновидността: потребление на тактическо нуклеарно оръжие, нова готовност или хибридни офанзиви против Европа.
Използването на нуклеарно оръжие носи основни опасности и ще провокира реакция от страна на Китай и Съединени американски щати. Кремъл най-вероятно няма да се реши на тази стъпка. Мобилизацията пък ще настрои още по-силно популацията против него, което също е огромен риск, до момента в който съветските хибридни офанзиви против Европа дават обещание максимален триумф. Европейците се опасяват, те елементарно могат да бъдат разединени и ориентирани едни против други.
Същевременно Путин може и да не предприеме никакви стъпки и просто да следва предходната си тактика. Той продължава да залага на изтощителната война и на това, че войските му ще устоят повече от украинските. На фронта в Донбас към този момент година и половина обстановката остава патова, събитията от последните седмици не доведоха до смяна. Освен това Русия разчита на идната зима: тогава Кремъл има намерение още веднъж да диктува изискванията, атакувайки с дронове енергийната инфраструктура.
Време е за дейности
Не, да се приказва за повратен миг във войната още е рано. И, да - обстановката се промени и стратегическото предимство е в ръцете на Украйна, макар териториалния пат в Донбас. Но, в случай че в този момент не се стигне до възползване от този късмет по съдбоносен метод и той не бъде подсилен от явен дипломатически проект за дейности от страна на европейците, с цел да бъде принуден Путин да седне на масата за договаряния, прозорецът от време може бързо да се затвори.
Дирк Емерих, Дойче веле
През последните седмици обстановката във войната на Русия против Украйна се промени. Жителите на Москва и Санкт Петербург за първи път я усетиха. Съмненията, че всичко ще приключи наред, порастват. Атаките на украински дронове против рафинерии надълбоко навътре в Русия доведоха до рецесия с горивата: по бензиностанциите се извиват големи опашки, в 23 от районите са въведени ограничавания за продажбата на бензин. В Крим е разгласен режим на изключителна обстановка, с цел да се избегне колапсът на стопанската система. Президентът Путин призна, че Русия минава през „ сложен стадий “.
Киев към този момент е в положение да оказва напън
Фактът, че Киев е в положение да оказва подобен напън на Москва и да работи от позиция на силата, е ново събитие, което единствено допреди няколко месеца никой не би могъл да си показа. Сигналът към руснаците е явен – в случай че продължавате тази война, вашата стопанска система и вашето население ще заплащат все по-висока цена, по тази причина сядайте на масата за договаряния, до момента в който вредите не са станали непоправими. По-рано обстановката беше противоположна.
Съединени американски щати още веднъж обърнаха внимание на тази война и способстват за сегашната серия от украински въздушни удари по Русия. Това провокира голямо неспокойствие в Москва. Още напролет Доналд Тръмп и Владимир Путин съвсем синхронно „ заклещиха “ Володимир Зеленски, с цел да го принудят да одобри натрапен на Украйна мир и да съобщи на Русия даже елементи от Донбас, които съветската войска към момента не управлява. Американците в това време стопираха да приказват за това. На срещата на Г-7 в средата на юни Европа и Съединени американски щати за първи път отдавна насам още веднъж се оказаха на една и съща вълна.
Европа има потребност от съответни позиции в връзките с Путин
Дали Путин нервничи? Погледнато извън - ни минимум. Той отхвърля директните договаряния със Зеленски и разпореди на външния си министър Сергей Лавров да изясни, че и договарянията с Европа нямат смисъл, защото тя била твърдо на страната на Украйна. Но при започване на май самият Путин повдигна въпроса за такива договаряния.
До момента европейците не съумяха да се възползват от този тип заявки на съветския президент. Може тогавашното предложение на Путин за договаряния фактически да е било измама, а изборът на някогашния немски канцлер Шрьодер като вероятен медиатор – отвличаща маневра. Но да се занимаваш с тази тематика две-три седмици и да не постигнеш никакъв напредък, е очевиден крах за Европа. Макар да има лист от пет точки, тези условия не са реалистична основа за договаряния. Възможно е тези въпроси да не се разискват обществено, а по неофициални дипломатически канали, само че никакви признаци за това няма.
Неясно е също кой би могъл да води преговорния развой от страна на Европа. Бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги? Бившата немска канцлерка Меркел? Президентът на Финландия Александър Стуб? Не, това не е „ сцена за един артист “: в границите на новата европейска тройка се предвиждаше задействането на трио, включващо немския канцлер Мерц, френския президент Макрон и английския министър председател Стармър.
Но Полша и Италия показаха противоречие и разшириха групата до петима – с Доналд Туск и Джорджа Мелони. След това пък ръководителят на Европейският съвет Антониу Коща без авансово координиране откри контакт с Москва и бе подложен на внезапни рецензии. По този въпрос явно няма нито единение, нито увереност. Европа се колебае и се бави. Може и въобще да няма съгласувани цели по прекратяването на войната в Украйна.
Новата позиция на Украйна – позицията на силата, изисква поддръжка от страна на Европа посредством решителна дипломатическа самодейност, която да окаже напън над Путин освен във боен, а и в политически проект и да го накара да удържи думата си. Но това към този момент не е станало. Надеждата на европейците, че единствено военните триумфи на Украйна ще принудят Кремъл да се откаже от своите цели, е прибързана. Да, той е под напън и това се усеща от всички. Но няма и минимален симптом за съмнение от негова страна.
Още е рано да се приказва за поврат във войната
Нещо повече: в съветските военни кръгове и измежду военните блогъри Z се разисква опцията за по-решителни и в същото време по-ефективни бойни дейности. При това се преглеждат три разновидността: потребление на тактическо нуклеарно оръжие, нова готовност или хибридни офанзиви против Европа.
Използването на нуклеарно оръжие носи основни опасности и ще провокира реакция от страна на Китай и Съединени американски щати. Кремъл най-вероятно няма да се реши на тази стъпка. Мобилизацията пък ще настрои още по-силно популацията против него, което също е огромен риск, до момента в който съветските хибридни офанзиви против Европа дават обещание максимален триумф. Европейците се опасяват, те елементарно могат да бъдат разединени и ориентирани едни против други.
Същевременно Путин може и да не предприеме никакви стъпки и просто да следва предходната си тактика. Той продължава да залага на изтощителната война и на това, че войските му ще устоят повече от украинските. На фронта в Донбас към този момент година и половина обстановката остава патова, събитията от последните седмици не доведоха до смяна. Освен това Русия разчита на идната зима: тогава Кремъл има намерение още веднъж да диктува изискванията, атакувайки с дронове енергийната инфраструктура.
Време е за дейности
Не, да се приказва за повратен миг във войната още е рано. И, да - обстановката се промени и стратегическото предимство е в ръцете на Украйна, макар териториалния пат в Донбас. Но, в случай че в този момент не се стигне до възползване от този късмет по съдбоносен метод и той не бъде подсилен от явен дипломатически проект за дейности от страна на европейците, с цел да бъде принуден Путин да седне на масата за договаряния, прозорецът от време може бързо да се затвори.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ