ГЕРБ и АПИ се оплетоха и по казуса "Автомагистрали"
" Винаги сме давали подробна информация на всички медии, които са поискали такава. Не крием информация ", съобщи Петя Аврамова в понеделник по време на последното съвещание на така наречен парламентарна комисия по проверка, когато най-сетне се повдигна въпроса за държавната компания " Автомагистрали " и договорите й за милиарди с Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ).
Твърдението на Аврамова обаче е, меко казано, погрешно и ясно демонстрира за какво разплитането на историята е значимо. В момента две медии - " Капитал " и " Сега ", водят каузи по Закона за достъп до социална информация тъкмо по отношение на договорите на " Автомагистрали " с частни компании, както и заплащанията към тях. За тях е обезпечена неяснота, защото в самите контракти са включени клаузи за конфеденционалност и комерсиална загадка и по този начин никой от данъкоплатците не може да разбере да вземем за пример на какви цени работят контрагентите на държавното сдружение. Така се нарушават и съществени правила на публичните поръчки - бистрота, отчетност и достъп до информация.
Казусът е следния: за две години държавното управление на Бойко Борисов реши да се сключат четири контракта с държавната компания " Автомагистрали " за пътно строителство за общо 4.6 милиарда лева с Данък добавена стойност. Това стана през така наречен in-house възлагане, при което принципал може да разпорежда на дъщерна компания поръчки без съревнование. Такава законова догадка за вътрешно възлагане има и на европейско равнище, само че у нас тя се ползва по килнат метод. От една страна, изпълнителят на договорите би трябвало да е кадърен напълно със личен запас да се оправя, което не се случва с " Автомагистрали ". От друга, има възможност при възлагането на големи по размер и стойност поръчки да се изкривява пазара и да се нарушават главните правила на Закона за публични поръчки - бистрота, гласност, равнопоставеност, свободна конкуренция. Още при започване на 2021 година " Капитал " разгласява следствие, от което стана ясно, че над 1 милиарда лева са изплатени от " Автомагистрали " към частни компании, без да е ясно за каква работа и по какъв аршин.
Освен краен популизъм и викове по време на съвещанието на комисия, в последна сметка бяха заложени няколко съответни въпроса всъщност, както и бяха изречени някои лъжи.
Мълчанието е злато
В началото на полемиката стана ясно, че депутатите от комисията въпреки всичко не са получили поисканата документи към осъществяването на договорите на " Автомагистрали ". Изпълнителният шеф на сдружението Стоян Беличев изясни, че информацията била над един милион и 200 хиляди страници и от сдружението били подготвени с подготовката й, само че нямали инструкции по какъв начин да я дават. Регионалният министър Петя Аврамова, принципал на сдружението, поддържа Беличев и съобщи, че въпреки всичко някой би трябвало да се подпише, че книжата са получени. " Народното събрание има деловодство, няма някакъв необикновен ред, който комисията ни да употребява. Звучи ми като опрощение, само че няма да свърши работа ", отговори Калоян Янков, народен представител от " Демократична България ". Колегата му от ГЕРБ Тома Биков пригласяше след това на представителите на районното министерство, като изясни, че било неуместно комисията да задава въпроси без да има информация. " Ние сме поискали информация в размер от 1 млн. страници. Комисията е задала явно глупави въпроси. Трябваше да зададем съответни въпроси за съответни неща ", съобщи той. Истината е обаче, че по този начин се получава циничен кръг: няма информация, няма въпроси.
Твърдението на Аврамова обаче е, меко казано, погрешно и ясно демонстрира за какво разплитането на историята е значимо. В момента две медии - " Капитал " и " Сега ", водят каузи по Закона за достъп до социална информация тъкмо по отношение на договорите на " Автомагистрали " с частни компании, както и заплащанията към тях. За тях е обезпечена неяснота, защото в самите контракти са включени клаузи за конфеденционалност и комерсиална загадка и по този начин никой от данъкоплатците не може да разбере да вземем за пример на какви цени работят контрагентите на държавното сдружение. Така се нарушават и съществени правила на публичните поръчки - бистрота, отчетност и достъп до информация.
Казусът е следния: за две години държавното управление на Бойко Борисов реши да се сключат четири контракта с държавната компания " Автомагистрали " за пътно строителство за общо 4.6 милиарда лева с Данък добавена стойност. Това стана през така наречен in-house възлагане, при което принципал може да разпорежда на дъщерна компания поръчки без съревнование. Такава законова догадка за вътрешно възлагане има и на европейско равнище, само че у нас тя се ползва по килнат метод. От една страна, изпълнителят на договорите би трябвало да е кадърен напълно със личен запас да се оправя, което не се случва с " Автомагистрали ". От друга, има възможност при възлагането на големи по размер и стойност поръчки да се изкривява пазара и да се нарушават главните правила на Закона за публични поръчки - бистрота, гласност, равнопоставеност, свободна конкуренция. Още при започване на 2021 година " Капитал " разгласява следствие, от което стана ясно, че над 1 милиарда лева са изплатени от " Автомагистрали " към частни компании, без да е ясно за каква работа и по какъв аршин.
Освен краен популизъм и викове по време на съвещанието на комисия, в последна сметка бяха заложени няколко съответни въпроса всъщност, както и бяха изречени някои лъжи.
Мълчанието е злато
В началото на полемиката стана ясно, че депутатите от комисията въпреки всичко не са получили поисканата документи към осъществяването на договорите на " Автомагистрали ". Изпълнителният шеф на сдружението Стоян Беличев изясни, че информацията била над един милион и 200 хиляди страници и от сдружението били подготвени с подготовката й, само че нямали инструкции по какъв начин да я дават. Регионалният министър Петя Аврамова, принципал на сдружението, поддържа Беличев и съобщи, че въпреки всичко някой би трябвало да се подпише, че книжата са получени. " Народното събрание има деловодство, няма някакъв необикновен ред, който комисията ни да употребява. Звучи ми като опрощение, само че няма да свърши работа ", отговори Калоян Янков, народен представител от " Демократична България ". Колегата му от ГЕРБ Тома Биков пригласяше след това на представителите на районното министерство, като изясни, че било неуместно комисията да задава въпроси без да има информация. " Ние сме поискали информация в размер от 1 млн. страници. Комисията е задала явно глупави въпроси. Трябваше да зададем съответни въпроси за съответни неща ", съобщи той. Истината е обаче, че по този начин се получава циничен кръг: няма информация, няма въпроси.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ