ГКПП „Клепало“ ще бъде готов към 2030 г.
Реалното осъществяване на плана за строителство на граничния пункт „ Клепало “ сред Струмяни и Берово на българо-северномакедонската граница към този момент е в ход. Тепърва обаче стартира планирането и проектирането, което ще продължи цели 2 години, а същинското строителство ще стартира едвам през 2027 година Така в най-оптимистичния сюжет България и Северна Македония могат да имат още един граничен пункт едвам след 2029 година
Това излиза наяве от прессъобщение на Министерство на районното развиване след извършена среща сред зам.-министъра Ангелина Бонева с регионалния шеф на Благоевград Мария Димова и Вулнет Арифи, началник-отдел в Министерството на локалното самоуправление на Република Северна Македония.
Припомняме, че това е най-големият план по трансграничната стратегия сред двете страни.. Важният инфраструктурен обект се бави към този момент над 20 години.
Служебният кабинет се опита да задвижи дейностите и при започване на предходната година пунктът бе разгласен за. Изглежда обаче това не бе задоволително, с цел да може да се проектира и строи по-бързо.
Дейностите
От Министерство на регионалното развитие оповестяват, че инвестицията е разграничена на две етапи. В първата, разчетена да завърши през 2026 година, ще се правят подготвителните действия, свързани с обмисляне, планиране и избор на реализатори. Във втората – от 2027 до 2029 година, ще се осъществят строителните действия по инфраструктурата на граничния комплекс.
Така граничният пункт най-вероятно ще бъде въведен в употреба след 2029 година
На българска територия ще се изградят няколко здания и ще се довърши довеждащият път. От другата страна на границата ще се модернизират съществуващите структури и уреди. Приоритет в дейностите ще са инсталирането на ВЕИ и потреблението на енергоефективни материали. Ще се обърне особено внимание и на опазването на богатата околна среда в района, защото обектът попада в зона „ Натура 2000 “.
Припомняме, че още през юли 2022 година експертна група сред двете страни. Тогава от Министерство на регионалното развитие оповестиха, че следва комисия в АПИ да избере вид за създаване на 17-километровата права сред българската граница и Струмяни, в това число провеждането на екологичните процедури.
Една част от трасето би трябвало да се ремонтира, а друга – да се построява занапред. В края на годината стана ясно, че екологичната процедура. Малко по-късно пък служебното държавно управление трансферира отговорността за.
Разширяването на граничния потенциал сред страните бе контрактуван при започване на 2022 година по време на среща сред някогашния министър председател Кирил Петков и сътрудника му Димитър Ковачевски.
След четвърт век стартираме осъществяването на този дълго чакан план. Надявам се във всички етапи той да бъде придружен с експертност и професионализъм, както до момента, и да не разрешаваме на страстите да го забавят “, посочи заместник-министърът на районното развиване Ангелина Бонева на осведомителна среща в Благоевград.
По думите ѝ обектът е „ мост, който ще става все по-необходим и значим, с цел да свърже по още един метод локалните общности от двете страни на границата. “ Инвестицията е необратима и за нея има напълно обезпечено финансиране – както европейско, по този начин и национално, съобщи още Бонева.
Очаква се броят на преминаващите границата сред България и Република Северна Македония да се усили от 657 000 на 722 700 души годишно след въвеждане в употреба на новия граничен пункт.
Сега сред страните има три настоящи пункта – „ Гюешево ", „ Логодаж " и „ Златарево ".
Това излиза наяве от прессъобщение на Министерство на районното развиване след извършена среща сред зам.-министъра Ангелина Бонева с регионалния шеф на Благоевград Мария Димова и Вулнет Арифи, началник-отдел в Министерството на локалното самоуправление на Република Северна Македония.
Припомняме, че това е най-големият план по трансграничната стратегия сред двете страни.. Важният инфраструктурен обект се бави към този момент над 20 години.
Служебният кабинет се опита да задвижи дейностите и при започване на предходната година пунктът бе разгласен за. Изглежда обаче това не бе задоволително, с цел да може да се проектира и строи по-бързо.
Дейностите
От Министерство на регионалното развитие оповестяват, че инвестицията е разграничена на две етапи. В първата, разчетена да завърши през 2026 година, ще се правят подготвителните действия, свързани с обмисляне, планиране и избор на реализатори. Във втората – от 2027 до 2029 година, ще се осъществят строителните действия по инфраструктурата на граничния комплекс.
Така граничният пункт най-вероятно ще бъде въведен в употреба след 2029 година
На българска територия ще се изградят няколко здания и ще се довърши довеждащият път. От другата страна на границата ще се модернизират съществуващите структури и уреди. Приоритет в дейностите ще са инсталирането на ВЕИ и потреблението на енергоефективни материали. Ще се обърне особено внимание и на опазването на богатата околна среда в района, защото обектът попада в зона „ Натура 2000 “.
Припомняме, че още през юли 2022 година експертна група сред двете страни. Тогава от Министерство на регионалното развитие оповестиха, че следва комисия в АПИ да избере вид за създаване на 17-километровата права сред българската граница и Струмяни, в това число провеждането на екологичните процедури.
Една част от трасето би трябвало да се ремонтира, а друга – да се построява занапред. В края на годината стана ясно, че екологичната процедура. Малко по-късно пък служебното държавно управление трансферира отговорността за.
Разширяването на граничния потенциал сред страните бе контрактуван при започване на 2022 година по време на среща сред някогашния министър председател Кирил Петков и сътрудника му Димитър Ковачевски.
След четвърт век стартираме осъществяването на този дълго чакан план. Надявам се във всички етапи той да бъде придружен с експертност и професионализъм, както до момента, и да не разрешаваме на страстите да го забавят “, посочи заместник-министърът на районното развиване Ангелина Бонева на осведомителна среща в Благоевград.
По думите ѝ обектът е „ мост, който ще става все по-необходим и значим, с цел да свърже по още един метод локалните общности от двете страни на границата. “ Инвестицията е необратима и за нея има напълно обезпечено финансиране – както европейско, по този начин и национално, съобщи още Бонева.
Очаква се броят на преминаващите границата сред България и Република Северна Македония да се усили от 657 000 на 722 700 души годишно след въвеждане в употреба на новия граничен пункт.
Сега сред страните има три настоящи пункта – „ Гюешево ", „ Логодаж " и „ Златарево ".
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ