Вилно селище, изградено по технологиите от ХVІІІ век? Не, това

...
Вилно селище, изградено по технологиите от ХVІІІ век? Не, това
Коментари Харесай

Европа дава милиони за пренасяне на Чудесата в бъдещето

Вилно населено място, построено по технологиите от ХVІІІ век? Не, това е баснословен филм, а действителност. В Рудозем. Амбицията за новото знамение на родопската перла е на кмета Румен Пехливанов. За задачата в плана са ангажирани освен строители и архитекти. Но и архивите, библиотеките, учените, студентите - всеки, който може да откри знание за методите на планиране и строеж от това време, за устройството на постройките и живота в тях. Така на процедура наподобява концепцията за план по огромното придвижване Нов европейски Баухас. Целта му е консолидиране на културно-историческото завещание в новата интелигентна, цифрова и зелена градска среда. Или по-просто казано - преместване на чудесата в бъдещето, с цел да получат нов живот.

Невероятният образец бе показан от Искра Михайлова, евродепутат от ДПС/ " Обнови Европа " и зам.-председател на третата по величина група в европарламента " Обнови Европа " по време на семинар, проведен от нея в СУ " Св. Климент Охридски ".
-->
В едно от чудеса на България - и като постройка, и като дух, се събраха архитекти, строители, културолози, медии, с цел да показват опциите, които дава Баухаус. А също по този начин и да обсъдят ролята на културните институции в придвижването. 

50 милиона евро се чакат за планове по Новия европейски Баухас и България би трябвало да се възползва от тях, съобщи Михайлова. Тя с болежка уточни, че на доста места в България библиотеките, театрите, музеите оперите наподобяват на язви и моли локалните управляващи да се възползват от опциите, с цел да трансфорат тези средища на знанието и културата в част от градската среда на бъдещето.

Философията на Новия европейски Баухаус планува два огромни акцента. Единият е изнасяне на активността на културните институции в градската среда и тяхната цифровизация. Другият е включването на младежите в самодейността.В Германия се дават по 200 евро на всеки, навършил 18 години, с цел да посети културна институция или да пътува из Европа, заяви Искра Михайлова. И описа, че Европейският съюз прави същото. Осигури ваучери за 35 000 младежи, с цел да пътуват из Европа и да посещават културни институции. Хитът в Европа сега е културата и ние имаме какво да покажем и с какво да се гордеем, акцентира евродепутатът.

" Проблемът не е, че в България нямаме чудеса. Напротив - имаме, ние сме третата по величина съкровищница в Европа след Гърция и Италия. Проблемът не е и че нямаме начинания - имаме дори доста.

Проблемът е, че всеки прави нещо самичък и не се сплотяваме ", съобщи основният редактор на " Стандарт " Славка Бозукова, началник на националната акция за запазване на културно-историческото завещание " Чудесата на България ".

Тя показа най-новата самодейност на медията и акция - основаването на Бранд България, за който " Стандарт " направи интернационален конгрес пред ноември. В партньорство с Националния ръб по туризъм медията ни събра вицепрезидентът Илияна Йотова, патрон на акцията " Чудесата на България ", еврокомисар Мария Габриел, вицепрезидента на " Европа Ностра " Пийт Ясрът, министъра на туризма Илин Димитров, заместник-министрите на туризма и на културата проф. Мариела Модева и доцент Пламен Славов, с цел да положат основите на Бранд България.

Общото мнение бе, че в основата на ребрандирането на страната ни би трябвало е богатото й културно-историческо завещание. Стойността на " Чудесата на България " е да сплотява - медии, национални институции, културни институции, с цел да създадем всички ние дружно Бранд България, с който да се гордеем, сподели госпожа Бозукова.Ще създадем Бранд България и институциите ще ни последват, включи се в самодейността и Искра Михайлова. Да обърнем взор към университетите и да ангажираме младите, приканиха участниците във форума.Университетът по архитектура, строителство и геодезия към този момент разкри магистърска стратегия за реституция, заяви проф. Оля Харизанова.

Камарата на архитектите пък стартира профилирани курсове, които да възродят остарели умения и занаяти като редене на зид и реституция на възрожденски къщи. Защото сега казусът с фрагментите, които могат да възвръщат културното завещание, е голям. Проф. Анета Дончева описа плана за цифровизация на библиотеките, който е включен в Плана за възобновяване и резистентност. Представяйки опциите им, тя върна лентата към Голямата меланхолия в Съединени американски щати, когато точно библиотеките провеждат курсове по счетоводство, с цел да обезпечат нужните на страната експерти. Днес библиотеките би трябвало да влязат в бъдещето, сподели доцент Дончева.     

Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР