Кое е най-ценното в живота?
Вижте тази история и я запомнете.
Един човек, когато бил дете, имал възрастен уединен комшия. Старецът бил отзивчив с него и детето постоянно се отбивало при него да си побъбрят . Освен това детето нямало татко и обичало диалозите си със стареца, тъй като научавало доста нови неща от него.
Минало време, детето пораснало, отишло да учи, станало мъж. Завихрил го животът – работа, семейство, задължения. Всяка минута от деня му била разчетена. Нямал време даже за фамилията си, камо ли да си спомня за предишното.
Един ден чул, че неговият възрастен комшия е умрял. И внезапно си спомнил за времето, което прекарвали дружно, за топлите диалози със остарелия човек и за това какъв брой неща е научил от него. Почувствал се доста отговорен, че от години не се е сещал за него. И решил да отиде на погребението, с цел да се сбогува със своя остарял другар.
Вечерта, мъжът се отбил в опустелия дом на починалия дъртак. Всичко там си било същото от времето, когато бил дете. Единствено дребната кутийка , в която, по думите на стареца, се съхранявало най-ценното за него нещо, и която постоянно стояла на масата, била изчезнала. Той си помислил, че някой от многочислените родственици на покойника я е взел. Тръгнал си печален и замислен.
Две седмици по-късно, мъжът получил пратка. На нея било изписано името на съседа му. Когато я отворил, вътре видял същата кутийка. А в кутийката имало златен ръчен часовник, с гравиран надпис: “Благодаря ти за времето, което прекара с мен. ”
Тогава той схванал, че най-ценното за стареца е било времето, прекарано с неговия дребен другар. Разбра какъв брой значимо е човешкото другарство. И че от време на време минутите прекарани с някого, за теб може да са нещо малко, само че за различен са всичко.
Инфо: gnezdoto.net
