Вестниците не са това, което бяха и никога няма да

Вестниците не са това, което бяха и в никакъв случай няма да бъдат. Първопроходниците на публицистиката, за които се споделя, че мерят „ секундите на историята “ и с идентична тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в обезпокоително развиване в застой. Доверието в медиите като цяло е в крах. Това разяснява доктор Илия Вълков, член на управителния съвет на Асоциацията на европейските публицисти – България, във връзка оповестено от организацията изследване “Печат. Вестник за вестника ”.

Денят на показване на изследването не е определен инцидентно, защото вестникарската традиция в България е неразривно обвързвана с будителството, разясняват създателите на изследването с началник доктор Илия Вълков.

През последните няколко години в България бяха положени поредност старания да се разбере кой е действителният притежател на всяка обособена медия. Законодателни промени, които се разискват в крачка, оферират частични решения в тази посока и ненапълно тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават цялостен отговор на въпроса по какъв начин и кой управлява наличието на медиите. Това е главният претекст на АЕЖ-България да предприеме изследване в тази посока.

С проучване на организация „ Маркет линкс “ са изведени 10-те най-влиятелни хартиени издания, които към момента се продават.

Рекламният пазар

В изследването се споделя, че печатната реклама отбелязва най-сериозен спад (-35%) през 2016 година даже в брутни размери по данни на медийната организация „ Пиеро 97 “, която в анализите си употребява данни на ГАРБ. Ако през 2015 година привлечените вложения от хартиените издания са били 141 млн. лева, то през 2016 те към този момент са спаднали до 91 млн. лева

Докладът на „ Пиеро 97 “ отбелязва, че през 2016 година са спрели да излизат няколко издания – вестниците „ Всеки ден “, „ 7 дни спорт “, „ Новинар “ и списание „ Тема “. На тяхно място се появили пет нови списания и един седмичен вестник.

През идната 2017 година спадът в рекламните вложения продължава и в пресата е 17% съгласно Българската асоциация на рекламните и информационни организации (БАКА), като в парично изражение те са достигнали равнището от 15,1 млн. лева (за 2017 г.). Списанията регистрират спад от 23%, до момента в който рекламните приходи във вестниците са намалели с 14%, а общият им дял от медийния микс е с 4% по-малко спрямо миналата година.

Според показаните планирани данни на БАКА за 2018 година рекламният пазар в България ще продължава да пораства, като цифровите канали ще регистрират най-бърз ритъм. А пазарът на печатни медии ще резервира равнището си и няма да регистрира растеж.

Най-голямо усещане в данните прави, че освен за изследваните 10 издания в сегашния план, само че за печатните медии изобщо максимален вложител се явяват личните им издатели, съгласно данни на организация ГАРБ.

Изводът е, че вестниците са все по-губещ бизнес и това се вижда както от данните за рекламните вложения, по този начин и от финансовите им доклади.

Фундаменталните аргументи зад икономическите резултати в бранша са спадащите продажби на хартиени издания и прехвърлянето на рекламодателите в онлайн рекламата.

Фактът, че множеството издания не престават да съществуват, демонстрира, че допълващото им финансиране е непазарно.

На обществото е нужна информация от кое място действително идват парите, с които се устоят печатните медии. Само по този начин читателите ще могат да отсъждат по какъв начин финансовите ползи се отразяват на обективността на поднесената информация, споделя АЕЖ-България.

През ноември ще бъдат оповестени обособени профили на всеки от десетте най-влиятелни вестника или медийни групи, добавя организацията./investor.bg