Трите вдовици, на които да благодарим за шампанското
Вероятно малко на брой знаят, че някои от най-големите нововъведения на шампанското се свеждат до изобретателността на няколко дами. През 19-и век Наполеоновият кодекс не разрешава на дамите да имат бизнес във Франция без категорично позволение от брачен партньор или татко.
Вдовиците обаче са освободени от това предписание, което основава малка врата за Барб-Никол Клико-Понсарден, Луиз Помери и Лили Болинджър – наред с други – да трансфорат лозята в империи и в последна сметка да трансформират промишлеността на шампанското, променяйки трайно метода, по който то се прави и продава.
През 1798 година Барбе-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико, който по това време управлява дребния текстилен и винен бизнес на фамилията си, в началото наименуван Clicquot-Muiron et Fils в Реймс. Начинанието му се трансформира във финансова злополука. Когато Клико умира през 1805 година, оставяйки я вдовица на 27 години, тя прави нетрадиционния избор да поеме компанията.
„ Това беше доста извънредно решение за жена от нейната класа “, споделя Тилар Мацео, историк на културата и създател на „ Вдовицата Клико “, пред BBC.
„ Тя не е имала потребност от това…можела е да прекара живота си като световна стопанка, приемайки и вървешком на посетители “, прибавя той.
В обезверена потребност от пари за бизнеса, Понсарден желае от свекър си днешната равноценност на 835 000 евро.
„ Невероятно, само че той споделя „ да “, изяснява Мацео.
От самото начало Барбе-Никол употребява статута си на вдовица като маркетингов инструмент, който дава позитивни резултати. Домът на шампанското се трансформира във Veuve Clicquot-Ponsardin – френската дума veuve ( " вьов " ) значи „ вдовица “.
„ Veuve “ внушаваше прочут тип почитание към напитката. Някои от тези питиета са били асоциирани с разврата и дивите празненства на кралските дворове от древността “, изяснява Колийн М Гай, създател на „ Когато шампанското стана френско “ и ръководител на отдела по изкуства и филантропични науки в университета Duke Kunshan в Хиансу, Китай.
Маркирането на „ veuve “ върху бутилката способства за бизнес триумфите и на други производители на шампанско – като Veuve Binet и Veuve Loche.
„ Компаниите, които не са имали вдовица отпред на бизнеса, също пробват да уловят тази наклонност “, споделя Гай пред BBC.
Въпреки че Барбе-Никол приключва четиригодишен стаж при локален винопроизводител, с цел да научи по-добре по какъв начин да поддържа и развива бизнеса, при започване на 19-и век той още веднъж е на ръба на колапса. Тя взима нов финансов транш от свекър си, с цел да го избави. Въпреки това, по време на Наполеоновите войни в континентална Европа тази задача не е по никакъв начин лесна, защото затварянето на граници затруднява придвижването на продукта.
През 1814 година Барбе-Никол знае, че вариантите ѝ се изчерпват. Изправена пред банкрут, тя се насочва към нов пазар: Русия. Докато границата на Русия към момента е затворена след краха на Наполеоновите войни, тя взема решение въпреки всичко да премине през блокадата.
„ Поема този голям риск с цялостното схващане, че в случай че успее да внесе продукта си в Русия преди Жан-Реми Мое, който е неин безжалостен противник, тя ще успее да завладее стабилен пазарен дял “, споделя Мацео.
„ В противоположен случай, откакто границата е била законно отворена, шампанското Moët е щяло да дойде и Мое е щял да продължи да бъде преобладаващият състезател на този доста значим съветски експортен пазар. “, прибавя той.
И по този начин, Барбе-Никол придвижва незаконно хиляди бутилки през границата. Рисковете са големи, защото жегата може да съсипе шампанското. Освен това, в случай че бъдат хванати, бутилките ще бъдат иззети, което ще донесе още повече финансови проблеми.
За благополучие, шампанското идва в съвършено положение и завладява пазара като лятна стихия.
„ За 90 дни тя се трансформира от незнаен състезател (в Русия) във „ Вдовицата “, споделя Мацео.
С търсенето идва нуждата от бързо увеличение на производството. Процесът на премахване на мъртвите кафези от дрожди от дъното на бутилките – нужна стъпка в производството на шампанско след процеса на стареене и ферментация – е скучен и нездравословен за качеството. Но Барбе-Никол има по-добра концепция.
„ Тя споделя на винопроизводителите си: „ Занесете кухненската ми маса в мазето – желая да пробиете няколко дупки в нея и дано просто обърнем тези бутилки с главата надолу. Не мислите ли, че това би било по-добър метод за изваждането на дрождите? Дрождите ще се утаят в гърлото на бутилката, можем да ги извадим, това ще бъде по-бързо, нали? “, споделя Мацео.
„ Всички споделят „ Не, не, не можем да го създадем по този метод “. Но в последна сметка се съгласяват.
И схемата проработва. Тази техника става известна като " riddling " и към момента е значима част от процеса на произвеждане на шампанско през днешния ден.
Втората вдовица, която прави гражданска война в промишлеността, е Луиз Помери. Родена през 1819 година, тя излиза на сцената на шампанското към края на живота на Клико. Като дребна майка ѝ я изпраща на учебно заведение в Англия – необикновен ход, който по-късно ще бъде в нейна изгода.
„ Тя не просто беше научена да шие “, споделя принц Ален дьо Полиняк, пра-правнукът на Луиз Помери. „ Нейната майка ѝ даде обучение, което беше извънредно за едно буржоазно момиче от това време. “
След образованието си Луиз се дами за Александър Помери, който си партнира с Нарцис Грено през 1856 година, с цел да построи съществуващата си маза за шампанско, създавайки Pommery et Greno. През 1858 година Александър умира.
За Луиз Помери идващият ход е явен. Осем дни след гибелта му тя поема ръководството.
„ Съдбата направи завой и мадам Помери беше подготвена “, споделя дьо Полиняк. „ Тя имаше 15-годишен наследник и бебе в ръцете си и вместо да се върне в дома на майка си, реши да поеме избата в Шампан “.
Докато Клико превзема Русия, Помери е решена да покори британския пазар.
По това време шампанското е прекомерно сладко – някои бутилки имат до 300 грама остатъчна захар спрямо по-типичните към 12 грама през днешния ден – и се сервира върху лед. Англичаните не го харесват. Но Помъри счита, че може да направи шампанско, което да ги притегли.
Нейният артикул без захар се появява на пазара през 1874 година Стилът е характерно изсъхнал, пресен и жив.
Англичаните полудяват по него.
И до момента в който множеството производители на шампанско строят крепости, откакто са постигнали триумф в бизнеса, Помъри прави противоположното, построява имение като средство за привличане на още триумф.
В средата на 20-ти век на сцената се появява Лили Болинджър.
Тя поема избата на Bollinger Champagne през 1941 година, когато Жак Болинджър, нейният брачен партньор и притежател на марката умира.
Той внася своето шампанско в Съединени американски щати. В продължение на три месеца, вдовицата му пътува сама из цялата страна, разнасяйки пенливите виновност. Според формалната история на Болинджър тя придобива такава известност, че чикагски вестник я афишира за " първата дама на Франция " през 1961 година
Няколко години по-късно Болинджър пуска годишна продукция шампанско R.D., (recently disgorged) техника, която тя обновява, като оставя бутилката да отлежи с утайката, мъртвите дрожди и люспите на гроздето стоят доста време и по-късно се отстранява утайката от бутилката на ръка.
Независимостта и творчеството на трите вдовици проправят пътя за идващите генерации дами, а техните нововъведения са увековечени в стъклени бутилки, които в никакъв случай няма да се изгубят във времето.
Вдовиците обаче са освободени от това предписание, което основава малка врата за Барб-Никол Клико-Понсарден, Луиз Помери и Лили Болинджър – наред с други – да трансфорат лозята в империи и в последна сметка да трансформират промишлеността на шампанското, променяйки трайно метода, по който то се прави и продава.
През 1798 година Барбе-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико, който по това време управлява дребния текстилен и винен бизнес на фамилията си, в началото наименуван Clicquot-Muiron et Fils в Реймс. Начинанието му се трансформира във финансова злополука. Когато Клико умира през 1805 година, оставяйки я вдовица на 27 години, тя прави нетрадиционния избор да поеме компанията.
„ Това беше доста извънредно решение за жена от нейната класа “, споделя Тилар Мацео, историк на културата и създател на „ Вдовицата Клико “, пред BBC.
„ Тя не е имала потребност от това…можела е да прекара живота си като световна стопанка, приемайки и вървешком на посетители “, прибавя той.
В обезверена потребност от пари за бизнеса, Понсарден желае от свекър си днешната равноценност на 835 000 евро.
„ Невероятно, само че той споделя „ да “, изяснява Мацео.
От самото начало Барбе-Никол употребява статута си на вдовица като маркетингов инструмент, който дава позитивни резултати. Домът на шампанското се трансформира във Veuve Clicquot-Ponsardin – френската дума veuve ( " вьов " ) значи „ вдовица “.
„ Veuve “ внушаваше прочут тип почитание към напитката. Някои от тези питиета са били асоциирани с разврата и дивите празненства на кралските дворове от древността “, изяснява Колийн М Гай, създател на „ Когато шампанското стана френско “ и ръководител на отдела по изкуства и филантропични науки в университета Duke Kunshan в Хиансу, Китай.
Маркирането на „ veuve “ върху бутилката способства за бизнес триумфите и на други производители на шампанско – като Veuve Binet и Veuve Loche.
„ Компаниите, които не са имали вдовица отпред на бизнеса, също пробват да уловят тази наклонност “, споделя Гай пред BBC.
Въпреки че Барбе-Никол приключва четиригодишен стаж при локален винопроизводител, с цел да научи по-добре по какъв начин да поддържа и развива бизнеса, при започване на 19-и век той още веднъж е на ръба на колапса. Тя взима нов финансов транш от свекър си, с цел да го избави. Въпреки това, по време на Наполеоновите войни в континентална Европа тази задача не е по никакъв начин лесна, защото затварянето на граници затруднява придвижването на продукта.
През 1814 година Барбе-Никол знае, че вариантите ѝ се изчерпват. Изправена пред банкрут, тя се насочва към нов пазар: Русия. Докато границата на Русия към момента е затворена след краха на Наполеоновите войни, тя взема решение въпреки всичко да премине през блокадата.
„ Поема този голям риск с цялостното схващане, че в случай че успее да внесе продукта си в Русия преди Жан-Реми Мое, който е неин безжалостен противник, тя ще успее да завладее стабилен пазарен дял “, споделя Мацео.
„ В противоположен случай, откакто границата е била законно отворена, шампанското Moët е щяло да дойде и Мое е щял да продължи да бъде преобладаващият състезател на този доста значим съветски експортен пазар. “, прибавя той.
И по този начин, Барбе-Никол придвижва незаконно хиляди бутилки през границата. Рисковете са големи, защото жегата може да съсипе шампанското. Освен това, в случай че бъдат хванати, бутилките ще бъдат иззети, което ще донесе още повече финансови проблеми.
За благополучие, шампанското идва в съвършено положение и завладява пазара като лятна стихия.
„ За 90 дни тя се трансформира от незнаен състезател (в Русия) във „ Вдовицата “, споделя Мацео.
С търсенето идва нуждата от бързо увеличение на производството. Процесът на премахване на мъртвите кафези от дрожди от дъното на бутилките – нужна стъпка в производството на шампанско след процеса на стареене и ферментация – е скучен и нездравословен за качеството. Но Барбе-Никол има по-добра концепция.
„ Тя споделя на винопроизводителите си: „ Занесете кухненската ми маса в мазето – желая да пробиете няколко дупки в нея и дано просто обърнем тези бутилки с главата надолу. Не мислите ли, че това би било по-добър метод за изваждането на дрождите? Дрождите ще се утаят в гърлото на бутилката, можем да ги извадим, това ще бъде по-бързо, нали? “, споделя Мацео.
„ Всички споделят „ Не, не, не можем да го създадем по този метод “. Но в последна сметка се съгласяват.
И схемата проработва. Тази техника става известна като " riddling " и към момента е значима част от процеса на произвеждане на шампанско през днешния ден.
Втората вдовица, която прави гражданска война в промишлеността, е Луиз Помери. Родена през 1819 година, тя излиза на сцената на шампанското към края на живота на Клико. Като дребна майка ѝ я изпраща на учебно заведение в Англия – необикновен ход, който по-късно ще бъде в нейна изгода.
„ Тя не просто беше научена да шие “, споделя принц Ален дьо Полиняк, пра-правнукът на Луиз Помери. „ Нейната майка ѝ даде обучение, което беше извънредно за едно буржоазно момиче от това време. “
След образованието си Луиз се дами за Александър Помери, който си партнира с Нарцис Грено през 1856 година, с цел да построи съществуващата си маза за шампанско, създавайки Pommery et Greno. През 1858 година Александър умира.
За Луиз Помери идващият ход е явен. Осем дни след гибелта му тя поема ръководството.
„ Съдбата направи завой и мадам Помери беше подготвена “, споделя дьо Полиняк. „ Тя имаше 15-годишен наследник и бебе в ръцете си и вместо да се върне в дома на майка си, реши да поеме избата в Шампан “.
Докато Клико превзема Русия, Помери е решена да покори британския пазар.
По това време шампанското е прекомерно сладко – някои бутилки имат до 300 грама остатъчна захар спрямо по-типичните към 12 грама през днешния ден – и се сервира върху лед. Англичаните не го харесват. Но Помъри счита, че може да направи шампанско, което да ги притегли.
Нейният артикул без захар се появява на пазара през 1874 година Стилът е характерно изсъхнал, пресен и жив.
Англичаните полудяват по него.
И до момента в който множеството производители на шампанско строят крепости, откакто са постигнали триумф в бизнеса, Помъри прави противоположното, построява имение като средство за привличане на още триумф.
В средата на 20-ти век на сцената се появява Лили Болинджър.
Тя поема избата на Bollinger Champagne през 1941 година, когато Жак Болинджър, нейният брачен партньор и притежател на марката умира.
Той внася своето шампанско в Съединени американски щати. В продължение на три месеца, вдовицата му пътува сама из цялата страна, разнасяйки пенливите виновност. Според формалната история на Болинджър тя придобива такава известност, че чикагски вестник я афишира за " първата дама на Франция " през 1961 година
Няколко години по-късно Болинджър пуска годишна продукция шампанско R.D., (recently disgorged) техника, която тя обновява, като оставя бутилката да отлежи с утайката, мъртвите дрожди и люспите на гроздето стоят доста време и по-късно се отстранява утайката от бутилката на ръка.
Независимостта и творчеството на трите вдовици проправят пътя за идващите генерации дами, а техните нововъведения са увековечени в стъклени бутилки, които в никакъв случай няма да се изгубят във времето.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ