САЩ - Северна Корея: Войната невъзможна, освен ако...
Вербалните офанзиви сред младия севернокорейски водач Ким Чен-ун и непредсказуемия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп имат всички шансове да си останат в областта на блъфа и заплашването, съдържащи се в обществените им изказвания. Поради една елементарна причина: няма военно решение без голям риск, за който нито един виновен общественик да не си дава ясно сметка, написа френският вестник Le Nouvel Observateur.
Съединените щати не са изправени пред обстановката в Ирак през 1991 година, по време на първата война в Персийския залив или даже пред тази в Ирак през 2003 година, по време на американската офанзива. Политически изолиран в личния си район, тогава Саддам Хюсеин бързо се оказа некадърен да се изправи против компресорa на една превъзхождаща го неведнъж в софтуерно отношение мощ.
Армията на Ким Чен-ун без подозрение щеше да е в същата позиция като Саддам Хюсеин, в случай че нямаше две огромни преимущества:
Притежаване на нуклеарно оръжие, потвърдено със серия от сполучливи проби и съчетано със съмнителни балистични въможности, което прави всеки предпазен удар рисков, тъй като би могъл да провокира първия нуклеарен спор след Втората международна война;
Сложна географска и геополитическа обстановка в съседство с Китай - авторитетна районна и световна мощ, която желае да срине режима на Пхенян, както и географската непосредственост на Сеул, столицата на Южна Корея, ситуирана на към петдесет километра от севернокорейската граница - евентуална цел на възмездие с милионите си поданици, при положение на офанзива.
Този двоен стратегически коз дава на Ким Чен-ун опцията да взе участие в наддаването, с цел да бъде приет като нуклеарна мощ, като по този метод утвърди режима си на наследствена тирания, трансформирал се в недостижим.
Тръмп демонстрира мускули
По този метод той слага всички участници в тази районна психодрама в обстановки, в които могат да вземат единствено неприятни решения.
Първо, от края на Втората международна война Съединените щати са преобладаващата и защитна мощ на тази част от Азия, обвързани посредством контракти с Япония и Южна Корея, две страни, застрашени от Северна Корея, в които има значими военни бази.
Вече петнадесет години Съединените щати, минавайки през няколко президенти и администрации, се пробват несполучливо да разрешат севернокорейския нуклеарен въпрос. Заради характера си Доналд Тръмп е заел предизвикателна поза: ще видите какво ще стане... В Ким Чен-ун той открива своя двойник в театрализирането на властта или в илюзията за власт.
Американският президент неправилно се ангажира с курс, който не е в положение да подсигурява. След първия си туит " Това няма да се случи ", оповестен при започване на януари, преди даже да е станал президент, след изстрелването на междуконтинентална ракета, предназначенa да доближи американска земя, той не е спрял да фиксира " червени линии ".
През месец август, изправен пред зачестилите севернокорейски ракетни проби, демонстриращи гръмотевичен софтуерен прогрес, Доналд Тръмп увеличи звук и даде обещание, без да се съветва със личните си генерали, " огън и гняв " на севернокорейците, в случай че не престават с офанзивите.
Атаките продължиха, само че не видяхме нито " огън ", нито " гняв. Още по-лошо, няколко часа по-късно изказване на Тръмп неговият секретар по защитата военачалник Джеймс Матис съобщи пред публицисти, че позицията на американските войски в Южна Корея въобще не се е трансформирала, изпращайки до Пхенян обръщение, противоположно на това на своя президент.
Доналд Тръмп е в задънена улица. Генералите, с които се е обкръжил и от които е станал подвластен, не желаят да поемат риска от нуклеарна война, а връщането към дипломацията ще му коства обвиняването, че не е по-добър от Обама.
Китай е в капан
Остава да бъде разиграна китайската карта: Доналд Тръмп вярваше, че е осъществил талантлив удар през март, когато получи от китайския президен Си Дзинпин обещанието, че ще направи всичко допустимо, с цел да вкара Ким Чен-ун в пандиза. Два месеца по-късно той туитна яда си, Китай не беше помръднал севернокорейския деспот, и през днешния ден го заплашва с стопански репресии, в случай че не направи повече по въпроса.
Тръмп не беше схванал нищо от китайската позиция. Лидерите на Пекин нямат никакъв сантимент към Ким Чен-ун, даже и най-малка идеологическа взаимност - идея, която през днешния ден надали още съществува. Ако при по-възрастните постоянно е имало едно оръжейно приятелство със Северна Корея, поради уговорката на един милион " китайски доброволци " по време на Корейската война (1950г. - 1953г.), в това число личния наследник на Мао Цзедун, на поколението на Си Дзинпин не му пука за това.
На ход е стратегическият интерес: даже и без да долюбва севернокорейския режим, Пекин желае да го задържи жив, с цел да избегне разполагането на американски войски на границата си. В случай на обединяване на двете Кореи, Южна, която е доста по-мощна стопански, ще господства в съюза си със Съединени американски щати - призрачен сън за Китай, който още веднъж желае да стане хегемон в Азия.
От години водачите от Пекин упорстват водачите на Пхенян, както Ким Чен Ир, по този начин и синa му Ким Чен-ун, да следват " китайския път " на стопански промени, без да отстъпват от естеството на режима. Налице е прочут прогрес в тази посока, само че Пекин не съумя да убеди династията Ким да се откаже от това нуклеарно оръжие, считано не без съображение за " застраховка живот " против съседитe.
Китай е подложен в деликатната обстановка да би трябвало да се опълчи на всевъзможни американски военни дейности против режим, който не му харесва, само че който е съществена пешка в районната му тактика.
Той желае непременно да избегне военна борба, като приоритет са му икономическото развиване, тактиката му за въздействие върху Азия и отвън нея с новия " път на коприната " и последователното и гладко експулсиране на американците от Азия. Военното напрежение опонира на тези три цели, изключително в навечерието на огромен конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври.
Остават двете евентуални " цели " на Северна Корея - Южна Корея и Япония. Тези две страни се опасяват от агресивността на Ким Чен-ун, само че и от евентуално неправилните дейности на Доналд Тръмп. Те наблюдават от близко американското държание - Южна Корея към този момент предизвести, че Съединените щати не могат да подхващат военни дейности без нейно единодушие - и всеки ден се питат дали американският " чадър ", от който се употребяват повече от половин век, към този момент има смисъл.
Следователно, корейската рецесия има капацитета да провокира геостратегическа гражданска война в Североизточна Азия. Единственото незнайно е дали това ще стане посредством война или не, прословутото " в случай че "...
Отговорът е във Вашингтон, в неопитните ръце на Доналд Тръмп.
Превод: Петя Михайлова, news.bg
Съединените щати не са изправени пред обстановката в Ирак през 1991 година, по време на първата война в Персийския залив или даже пред тази в Ирак през 2003 година, по време на американската офанзива. Политически изолиран в личния си район, тогава Саддам Хюсеин бързо се оказа некадърен да се изправи против компресорa на една превъзхождаща го неведнъж в софтуерно отношение мощ.
Армията на Ким Чен-ун без подозрение щеше да е в същата позиция като Саддам Хюсеин, в случай че нямаше две огромни преимущества:
Притежаване на нуклеарно оръжие, потвърдено със серия от сполучливи проби и съчетано със съмнителни балистични въможности, което прави всеки предпазен удар рисков, тъй като би могъл да провокира първия нуклеарен спор след Втората международна война;
Сложна географска и геополитическа обстановка в съседство с Китай - авторитетна районна и световна мощ, която желае да срине режима на Пхенян, както и географската непосредственост на Сеул, столицата на Южна Корея, ситуирана на към петдесет километра от севернокорейската граница - евентуална цел на възмездие с милионите си поданици, при положение на офанзива.
Този двоен стратегически коз дава на Ким Чен-ун опцията да взе участие в наддаването, с цел да бъде приет като нуклеарна мощ, като по този метод утвърди режима си на наследствена тирания, трансформирал се в недостижим.
Тръмп демонстрира мускули
По този метод той слага всички участници в тази районна психодрама в обстановки, в които могат да вземат единствено неприятни решения.
Първо, от края на Втората международна война Съединените щати са преобладаващата и защитна мощ на тази част от Азия, обвързани посредством контракти с Япония и Южна Корея, две страни, застрашени от Северна Корея, в които има значими военни бази.
Вече петнадесет години Съединените щати, минавайки през няколко президенти и администрации, се пробват несполучливо да разрешат севернокорейския нуклеарен въпрос. Заради характера си Доналд Тръмп е заел предизвикателна поза: ще видите какво ще стане... В Ким Чен-ун той открива своя двойник в театрализирането на властта или в илюзията за власт.
Американският президент неправилно се ангажира с курс, който не е в положение да подсигурява. След първия си туит " Това няма да се случи ", оповестен при започване на януари, преди даже да е станал президент, след изстрелването на междуконтинентална ракета, предназначенa да доближи американска земя, той не е спрял да фиксира " червени линии ".
През месец август, изправен пред зачестилите севернокорейски ракетни проби, демонстриращи гръмотевичен софтуерен прогрес, Доналд Тръмп увеличи звук и даде обещание, без да се съветва със личните си генерали, " огън и гняв " на севернокорейците, в случай че не престават с офанзивите.
Атаките продължиха, само че не видяхме нито " огън ", нито " гняв. Още по-лошо, няколко часа по-късно изказване на Тръмп неговият секретар по защитата военачалник Джеймс Матис съобщи пред публицисти, че позицията на американските войски в Южна Корея въобще не се е трансформирала, изпращайки до Пхенян обръщение, противоположно на това на своя президент.
Доналд Тръмп е в задънена улица. Генералите, с които се е обкръжил и от които е станал подвластен, не желаят да поемат риска от нуклеарна война, а връщането към дипломацията ще му коства обвиняването, че не е по-добър от Обама.
Китай е в капан
Остава да бъде разиграна китайската карта: Доналд Тръмп вярваше, че е осъществил талантлив удар през март, когато получи от китайския президен Си Дзинпин обещанието, че ще направи всичко допустимо, с цел да вкара Ким Чен-ун в пандиза. Два месеца по-късно той туитна яда си, Китай не беше помръднал севернокорейския деспот, и през днешния ден го заплашва с стопански репресии, в случай че не направи повече по въпроса.
Тръмп не беше схванал нищо от китайската позиция. Лидерите на Пекин нямат никакъв сантимент към Ким Чен-ун, даже и най-малка идеологическа взаимност - идея, която през днешния ден надали още съществува. Ако при по-възрастните постоянно е имало едно оръжейно приятелство със Северна Корея, поради уговорката на един милион " китайски доброволци " по време на Корейската война (1950г. - 1953г.), в това число личния наследник на Мао Цзедун, на поколението на Си Дзинпин не му пука за това.
На ход е стратегическият интерес: даже и без да долюбва севернокорейския режим, Пекин желае да го задържи жив, с цел да избегне разполагането на американски войски на границата си. В случай на обединяване на двете Кореи, Южна, която е доста по-мощна стопански, ще господства в съюза си със Съединени американски щати - призрачен сън за Китай, който още веднъж желае да стане хегемон в Азия.
От години водачите от Пекин упорстват водачите на Пхенян, както Ким Чен Ир, по този начин и синa му Ким Чен-ун, да следват " китайския път " на стопански промени, без да отстъпват от естеството на режима. Налице е прочут прогрес в тази посока, само че Пекин не съумя да убеди династията Ким да се откаже от това нуклеарно оръжие, считано не без съображение за " застраховка живот " против съседитe.
Китай е подложен в деликатната обстановка да би трябвало да се опълчи на всевъзможни американски военни дейности против режим, който не му харесва, само че който е съществена пешка в районната му тактика.
Той желае непременно да избегне военна борба, като приоритет са му икономическото развиване, тактиката му за въздействие върху Азия и отвън нея с новия " път на коприната " и последователното и гладко експулсиране на американците от Азия. Военното напрежение опонира на тези три цели, изключително в навечерието на огромен конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври.
Остават двете евентуални " цели " на Северна Корея - Южна Корея и Япония. Тези две страни се опасяват от агресивността на Ким Чен-ун, само че и от евентуално неправилните дейности на Доналд Тръмп. Те наблюдават от близко американското държание - Южна Корея към този момент предизвести, че Съединените щати не могат да подхващат военни дейности без нейно единодушие - и всеки ден се питат дали американският " чадър ", от който се употребяват повече от половин век, към този момент има смисъл.
Следователно, корейската рецесия има капацитета да провокира геостратегическа гражданска война в Североизточна Азия. Единственото незнайно е дали това ще стане посредством война или не, прословутото " в случай че "...
Отговорът е във Вашингтон, в неопитните ръце на Доналд Тръмп.
Превод: Петя Михайлова, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ