Журналистът Венелин Митев: Българка е първата жена на Ротшилд
Венелин Митев е прочут публицист, бил е сътрудник на Българска телеграфна агенция в Москва и Париж, основен редактор на именитото списание „ Паралели ”, основен редактор на сп. „ За дамата ”. Той е създател на 10 книги, последните две от които - „ Прогонените гении на България ” и „ Българи, за които приказва светът ”, се трансфораха в бестселъри. Превежда от френски, есперанто и съветски език. Току-що излезе преведeната от него книга „ Революция. Битката ни за Франция ” на френския президент Еманюел Макрон. - Г-н Митев, какво не прочетохме в книгата на френския президент Еманюел Макрон, който е един от най-младите водачи в света?
- Извън протокола по време на визитата му останаха много незнайни моменти от неговата биография. Преди всичко това, че той е едно напълно друго лице на Франция и въобще на политиката в наши дни. Той е лекар на Сорбоната по философия и отличник на именитата Академия за подготовка на административни фрагменти ENA, а във Висшето учебно заведение за политически науки пази дипломна работа за Макиавели и дисертация за Хегел. В същото време Еманюел Макрон е рядко артистична персона: като младеж печели влиятелен конкурс по пиано и играе в сценичен кръжок. Да чете художествена и философска литература, класическа и модерна и до през днешния ден е най-голямата му пристрастеност.
Журналистът Венелин Митев като млад сътрудник в Париж (вляво) и през днешния ден.
- Какво друго ще споделите за личността на госпожа Брижит Торньо?
- В книгата си президентът приказва с огромна обич за нея.
Всичко стартира, когато той е единствено на 16 години и е възпитаник в родния си град Амиен в Северна Франция. Тогава точно взе участие в театралния кръжок, за който стана дума. Ръководителката на кръжока Брижит Троньо, която е негова преподавателка по френски и латински език, е мощно впечатлена от интелекта на бъдещия политик и последователно връзките им получават сантиментален темперамент. В края на образователната година Еманюел й признава, че е влюбен в нея. Баща му, професор по неврология, и майка му, педиатър, са потресени от увлечението на сина си и по тяхно гледище той напуща учебно заведение и стартира да учи в Париж. Но преди да замине, споделя на учителката си: „ Каквото и да вършиме, ще се оженя за вас “.
По това време Брижит има три деца от брака си с банкера Андре-Луис Озиер, а по-късно и седем внуци, само че се развежда с него през 2006 година, с цел да се омъжи за Макрон още на идната година. Двамата нямат деца, само че близки до фамилията настояват, че президентът доста обича децата от предходния й брак, които мощно го подкрепяха по време на предизборната му акция. Днес Брижит Макрон е консултант на брачна половинка си и твърди, че „ нейното наличие за него е значимо “. Тя, както се приказва, също е „ една от дребното персони, на които той се доверява “.
- Как незнайният Макрон внезапно се изстреля на върха?
- Смятам, че с помощта на книгата с дръзкото заглавие „ Революция”, която издаде в навечерието на изборите:. „ Не мога да се примиря да виждам една уплашена Франция, взряна само в спомените си, една изтощена Франция, която ръководи единствено застоя си. Искам да видя Франция свободна и горда със себе си, подготвена да възвърне водещите си позиции на международната сцена”, написа в книгата си Макрон.
Ето от такива думи имаха потребност французите, тъй като те ги връщат към времето на военачалник Дьо Гол и неговите апели за връщане на величието на тяхното родно място. В днешна Франция се прави тотална смяна на поколенията. Старите си отпътуват един по един – Саркози, Жюпе, Оланд към този момент са вън от играта и ненадейно се отвори място за един юноша, който приема хрумвания и от ляво, и от дясно.
Веселина Георгиева като баронеса Ротшилд (снимката вдясно) и самият Ротшилд (снимката вляво) със втората си жена Надин, която му ражда наследник по време на развода му с Веселина
- Бяхте сътрудник на Българска телеграфна агенция в Париж. С кого се срещнахте?
- Имах щастието да се срещна с един от най-големите френски писатели, книжовен мистификатор, кинорежисьор, посланик и полиглот Ромен Гари, който през 1945-1948 година е бил секретар на френската легация в София и е станал очевидец на арестуването, а след това и обесването на Никола Петков, с който го е свързвало другарство. В тези диалози той ми показа, че в родната ни столица са го следели безусловно на всяка крачка, въпреки че се е знаело, че е с леви убеждения. В автобиографичната си книга „ Нощта ще бъде спокойна”, която издава през 1960-а, той споделя по какъв начин в София по това време не е било ясно кой кого шпионира, било то „ със гъз, другарство, любов”. И отново там признава, че любовните му завършения (а той е бил огромен бохема и женкар) са били запечатани на лента от службите. Пробутвали му дами, с цел да го шпионират посредством тях. За страдание малко по-късно той се изолира от светския живот, не се срещаше с никого, не даваше изявленията. А на 2 декември 1980-а, на 66-годишна възраст, се простреля с патрон в устата. Преди това написва думите: „ Ромен Гари на 70, 80, 90? Гротескно. Непоносимо. Да си пръснеш черепа. Куршум в гърлото… Всичко може да се изясни с меланхолия, само че в моя случай би трябвало да се има поради, че тя продължава, откогато съм възрастен човек, и точно тя ми оказа помощ да стана прочут писател… Добре се позабавлявах. Благодаря и довиждане!”
Ще ви опиша и за друга наша сънародничка - Веселина (Лина) Георгиева, която става баронеса Ротшилд, първата жена на Едмонд Ротшилд.
- Казват, че е била огромна хубавица?
- Тя бе освен красива, а и доста надарена художничка и скулпторка. Родена е в фамилията на богатия търговец Владо Георгиев, а вуйна й е омъжена за известния политик Кимон Георгиев. На двайсет години в 1947 година Веселина отпътува да следва изкуство в Париж. И става невъзвращенка. Нейната хубост и начетеност вършат мощно усещане и край нея постоянно кръжат обожатели. Но се явява самият Ротшилд и упорства да се оженят. Живеят щастливо четири години, само че заради липса на деца се развеждат. Точно по време на развода се ражда наследник на Ротшилд от актрисата Надин Талие, която става новата мадам Ротшилд.
Невероятно богатият Ротшилд обаче обезпечава доживотна финансова прехрана на първата си жена Веселина (Лина) и я включва в родословното дърво на семейството Ротшилд. Нашата сънародничка се отдава на изкуството, има другарство с създатели, измежду които е Хемингуей, а световноизвестният Джакомети е неин преподавател в скулптурата.
През това време сестрата на Веселина, Мария, живее със своето семейство в София. Омъжена е за известния проектант Богдан Томалевски от фамозния Томалевски жанр. Веднага след измененията помня, че щерка им дружно със фамилията си отпътува да живее при вуйна си Веселина в Париж. Когато Веселина Георгиева прави галерия в София през 2004 година, малко хора знаят коя е тази жена. Веднъж моят сътрудник Павел Писарев, тогава сътрудник на „ Работническо дело”, чува Веселина Георгиева – Ротшилд, да приказва по телефона от кабинета на посланика ни в Париж проф. Владимир Топенчаров. Тя приказва не с кого да е, а със самия министър председател на Франция Жорж Помпиду: „ Жорж, по какъв начин си?”, и по молба на Топенчаров желае да се подпише някакво съглашение за тютюна с България за не знам какъв брой си тона. Тя предава и след това споделя: „ Ей, господин дипломат, ние, българите, нямаме въображение. Защо не поискахте повече? На мен той нищо не може да ми откаже”.
- Превели сте и книгата на Силви Вартан. Правили сте още в Париж първото изявление с нея?
- Това изявление в никакъв случай не видя бял свят. По времето, когато бях сътрудник от Париж, нейното име беше безусловно неразрешено в България. Навремето родителите й са били прокудени от страната ни като “врагове на народа”. Силви обаче не беше намразила България, в противен случай, използваше всяка своя поява по френската телевизия да каже положителни думи за нас. Тя беше на върха на славата си във Франция и оповестена за най-стилната дама на Париж. В Българска телеграфна агенция никой не посмя да го пусне изявлението, а й бях заречен да й занеса вестниците, откакто излезе в България.
Добре, че след доста години станах редактор на българското издание в издателство “Слънце” на нейната мемоарна книга “Между сянката и светлината”, та най-малко частично се реванширах пред нея.
Интервю на Савка ЧОЛАКОВА
- Извън протокола по време на визитата му останаха много незнайни моменти от неговата биография. Преди всичко това, че той е едно напълно друго лице на Франция и въобще на политиката в наши дни. Той е лекар на Сорбоната по философия и отличник на именитата Академия за подготовка на административни фрагменти ENA, а във Висшето учебно заведение за политически науки пази дипломна работа за Макиавели и дисертация за Хегел. В същото време Еманюел Макрон е рядко артистична персона: като младеж печели влиятелен конкурс по пиано и играе в сценичен кръжок. Да чете художествена и философска литература, класическа и модерна и до през днешния ден е най-голямата му пристрастеност.
Журналистът Венелин Митев като млад сътрудник в Париж (вляво) и през днешния ден.
- Какво друго ще споделите за личността на госпожа Брижит Торньо?
- В книгата си президентът приказва с огромна обич за нея.
Всичко стартира, когато той е единствено на 16 години и е възпитаник в родния си град Амиен в Северна Франция. Тогава точно взе участие в театралния кръжок, за който стана дума. Ръководителката на кръжока Брижит Троньо, която е негова преподавателка по френски и латински език, е мощно впечатлена от интелекта на бъдещия политик и последователно връзките им получават сантиментален темперамент. В края на образователната година Еманюел й признава, че е влюбен в нея. Баща му, професор по неврология, и майка му, педиатър, са потресени от увлечението на сина си и по тяхно гледище той напуща учебно заведение и стартира да учи в Париж. Но преди да замине, споделя на учителката си: „ Каквото и да вършиме, ще се оженя за вас “.
По това време Брижит има три деца от брака си с банкера Андре-Луис Озиер, а по-късно и седем внуци, само че се развежда с него през 2006 година, с цел да се омъжи за Макрон още на идната година. Двамата нямат деца, само че близки до фамилията настояват, че президентът доста обича децата от предходния й брак, които мощно го подкрепяха по време на предизборната му акция. Днес Брижит Макрон е консултант на брачна половинка си и твърди, че „ нейното наличие за него е значимо “. Тя, както се приказва, също е „ една от дребното персони, на които той се доверява “.
- Как незнайният Макрон внезапно се изстреля на върха?
- Смятам, че с помощта на книгата с дръзкото заглавие „ Революция”, която издаде в навечерието на изборите:. „ Не мога да се примиря да виждам една уплашена Франция, взряна само в спомените си, една изтощена Франция, която ръководи единствено застоя си. Искам да видя Франция свободна и горда със себе си, подготвена да възвърне водещите си позиции на международната сцена”, написа в книгата си Макрон.
Ето от такива думи имаха потребност французите, тъй като те ги връщат към времето на военачалник Дьо Гол и неговите апели за връщане на величието на тяхното родно място. В днешна Франция се прави тотална смяна на поколенията. Старите си отпътуват един по един – Саркози, Жюпе, Оланд към този момент са вън от играта и ненадейно се отвори място за един юноша, който приема хрумвания и от ляво, и от дясно.
Веселина Георгиева като баронеса Ротшилд (снимката вдясно) и самият Ротшилд (снимката вляво) със втората си жена Надин, която му ражда наследник по време на развода му с Веселина
- Бяхте сътрудник на Българска телеграфна агенция в Париж. С кого се срещнахте?
- Имах щастието да се срещна с един от най-големите френски писатели, книжовен мистификатор, кинорежисьор, посланик и полиглот Ромен Гари, който през 1945-1948 година е бил секретар на френската легация в София и е станал очевидец на арестуването, а след това и обесването на Никола Петков, с който го е свързвало другарство. В тези диалози той ми показа, че в родната ни столица са го следели безусловно на всяка крачка, въпреки че се е знаело, че е с леви убеждения. В автобиографичната си книга „ Нощта ще бъде спокойна”, която издава през 1960-а, той споделя по какъв начин в София по това време не е било ясно кой кого шпионира, било то „ със гъз, другарство, любов”. И отново там признава, че любовните му завършения (а той е бил огромен бохема и женкар) са били запечатани на лента от службите. Пробутвали му дами, с цел да го шпионират посредством тях. За страдание малко по-късно той се изолира от светския живот, не се срещаше с никого, не даваше изявленията. А на 2 декември 1980-а, на 66-годишна възраст, се простреля с патрон в устата. Преди това написва думите: „ Ромен Гари на 70, 80, 90? Гротескно. Непоносимо. Да си пръснеш черепа. Куршум в гърлото… Всичко може да се изясни с меланхолия, само че в моя случай би трябвало да се има поради, че тя продължава, откогато съм възрастен човек, и точно тя ми оказа помощ да стана прочут писател… Добре се позабавлявах. Благодаря и довиждане!”
Ще ви опиша и за друга наша сънародничка - Веселина (Лина) Георгиева, която става баронеса Ротшилд, първата жена на Едмонд Ротшилд.
- Казват, че е била огромна хубавица?
- Тя бе освен красива, а и доста надарена художничка и скулпторка. Родена е в фамилията на богатия търговец Владо Георгиев, а вуйна й е омъжена за известния политик Кимон Георгиев. На двайсет години в 1947 година Веселина отпътува да следва изкуство в Париж. И става невъзвращенка. Нейната хубост и начетеност вършат мощно усещане и край нея постоянно кръжат обожатели. Но се явява самият Ротшилд и упорства да се оженят. Живеят щастливо четири години, само че заради липса на деца се развеждат. Точно по време на развода се ражда наследник на Ротшилд от актрисата Надин Талие, която става новата мадам Ротшилд.
Невероятно богатият Ротшилд обаче обезпечава доживотна финансова прехрана на първата си жена Веселина (Лина) и я включва в родословното дърво на семейството Ротшилд. Нашата сънародничка се отдава на изкуството, има другарство с създатели, измежду които е Хемингуей, а световноизвестният Джакомети е неин преподавател в скулптурата.
През това време сестрата на Веселина, Мария, живее със своето семейство в София. Омъжена е за известния проектант Богдан Томалевски от фамозния Томалевски жанр. Веднага след измененията помня, че щерка им дружно със фамилията си отпътува да живее при вуйна си Веселина в Париж. Когато Веселина Георгиева прави галерия в София през 2004 година, малко хора знаят коя е тази жена. Веднъж моят сътрудник Павел Писарев, тогава сътрудник на „ Работническо дело”, чува Веселина Георгиева – Ротшилд, да приказва по телефона от кабинета на посланика ни в Париж проф. Владимир Топенчаров. Тя приказва не с кого да е, а със самия министър председател на Франция Жорж Помпиду: „ Жорж, по какъв начин си?”, и по молба на Топенчаров желае да се подпише някакво съглашение за тютюна с България за не знам какъв брой си тона. Тя предава и след това споделя: „ Ей, господин дипломат, ние, българите, нямаме въображение. Защо не поискахте повече? На мен той нищо не може да ми откаже”.
- Превели сте и книгата на Силви Вартан. Правили сте още в Париж първото изявление с нея?
- Това изявление в никакъв случай не видя бял свят. По времето, когато бях сътрудник от Париж, нейното име беше безусловно неразрешено в България. Навремето родителите й са били прокудени от страната ни като “врагове на народа”. Силви обаче не беше намразила България, в противен случай, използваше всяка своя поява по френската телевизия да каже положителни думи за нас. Тя беше на върха на славата си във Франция и оповестена за най-стилната дама на Париж. В Българска телеграфна агенция никой не посмя да го пусне изявлението, а й бях заречен да й занеса вестниците, откакто излезе в България.
Добре, че след доста години станах редактор на българското издание в издателство “Слънце” на нейната мемоарна книга “Между сянката и светлината”, та най-малко частично се реванширах пред нея.
Интервю на Савка ЧОЛАКОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ