Брекзит - провалът на един 47-годишен брак по сметка
Великобритания излиза от Европейски Съюз с равнодушие, както и влезе през 1973 година
“Беше мъчно да схванеш, че нещо значимо се е случило, че това е дата, която вечно ще влезе в учебниците по история. Повечето хора възприеха това като нещо нормално и всекидневно. ”
Това е част от репортаж на английския вестник “Гардиан ”, само че не от в този момент, въпреки да наподобява настоящ за протичащото се във Англия, а отпреди 47 години.
Тогава в нощта на 1 януари 1973 година Обединеното кралство става член на Европейската икономическа общественост, поставила начало на днешния Европейски Съюз. Заглавието на “Гардиан ” на идващия ден е “Ние влязохме, само че без заря ”.
Изданието споделя, че множеството хора са възприели протичащото се като нещо нормално и всекидневно. Имало е дребни разпръснати тържества.
Няколко запалянковци
запалили огньове от
британската страна на
Ламанша, само че като цяло
всички добродушно спели
Проучване на публичното мнение оттогава демонстрира, че 38% от британците са щастливи да тръгнат към това, което консервативният министър председател Едуард Хийт дефинира като огромно премеждие. 39 на 100 са ядосани, до момента в който на 23 % им е безразлично.
Самият Хийт се пробва да повдигне духа с организирането на разнообразни културни и спортни събития в продължение на 11 дни, само че множеството са едва посетени или се провалят. Само една трета от местата на стадион “Уембли ” по време на футболната среща сред британски и европейски звезди са заети. Франция, която два пъти през 60-те години блокира участието на Англия в европейската общественост, отхвърля да даде фамозната картина “Мона Лиза ” за галерия на европейски шедьоври в Лондон.
Опозиционната Лейбъристка партия твърди, че
изискванията на
участието не са положителни
и държавното управление провежда циркове за хората, откакто не може да им обезпечи самун. Година по-рано пък Хийт е залят с мастило от протестиращи, когато отива в Брюксел да подпише контракта за присъединение към Европейската икономическа общественост.
Ситуацията сега не е доста по-различна. Продължилата 1317 дни сага по раздялата на Англия с Европейски Съюз, наподобява, е изтощила всички. Нито поддръжниците на Брекзит направиха грандиозни тържества за формалното овакантяване на 31 януари, нито съперниците му стачкуваха всеобщо. Дори най-разпознаваемият знак на Лондон - часовниковата кула Биг Бен, не зазвъня в нощта на огромната разлъка, защото е в ремонт.
“Има язвителна симетричност сред лишената от страсти женитба преди 47 година и развода, който става на 31 януари. Ще има безогледно събаряне на английското знаме в Европейския парламент. По-запалените последователи на Брекзит ще
пият за своето
“освобождение от плен ”
Някои от тези, които са за оставане в Европейски Съюз, ще проведат бдения, където най-недоволните ще се закълнат, че един ден Англия ще се завърне в Европа, само че като цяло нацията има намерение да посрещне тази извънредно значима точка на препъване в своята история с епично равнодушие ”, написа Андрю Раунсли, основен политически коментатор на “Обзървър ”. Белгийци, облечени като Шерлок Холмс и доктор Уотсън, честват другарството сред Европа и Англия на площада в Брюксел в деня на Брекзит.
И с цел да е 100-процентова симетрията и тогава, и в този момент, Английската централна банка пусна възпоменателна монета от 50 пенса.
Според последните шест социологически изследвания към 53% от живеещите във Англия са за оставане в Европейски Съюз, а 47 % са за овакантяване.
Това демонстрира какъв брой разграничена поема страната към най-сериозното предизвикателство в новата си история –
да скъса с
най-близките
си съдружници
и да търси нови
Всъщност процентът на евроскептиците постоянно е бил висок в Обединеното кралство и на присъединяване в Европейски Съюз обичайно се е гледало по-скоро като на брак по сметка, в сравнение с шерване на общи полезности.
Затова, когато манипулативно бяха разпалени страхове по какъв начин европейците вземат работните места на англичаните и по какъв начин всяка седмица 350 млн. лири от техните налози поемат към Брюксел, вместо да отидат за безплатното английско опазване на здравето, доста хора избраха да повярват.
Но все пак не бяха толкоз, колкото през първата година от ръководството на Маргарет Тачър през 1980 година Тогава 65% от британците се афишират срещу европейското участие и единствено 26 на 100 го поддържат. Но
Желязната лейди отхвърля
да разиска концепцията за
овакантяване на блока,
въпреки да е срещу по-нататъшна интеграция с него. През 1984 година тя съумява да извоюва някои отстъпки за Обединеното краство от Европа, което води до понижаване на вноските му в европейския бюджет. Това успокоява отчасти публичното мнение и го наклонява към по-голяма поддръжка за европейското участие, само че тя в никакъв случай не доближава до равнището от 1975 година
Тогава на референдум две трети от английските гласоподаватели гласоподават за оставане в Европейската икономическа общественост. Само 3 години по-късно евроскептичните настроения стартират да се ускоряват, защото страната навлиза в икономическа рецесия.
Разликата сред про- и антиевропейските гласоподаватели се резервира дребна до изборната победа на Тони Блеър през 1997 година През първите години от 10-годишното му ръководство тематиката за Европа не е определяща, само че когато се слага въпрос дали Англия да се откаже от паунда и да вкара евро, дебатът още веднъж се връща към общите изгоди за англичаните да са част от Европейски Съюз. Според Роджър Мортимър, шеф на звеното за политически разбори на института Ipsos MORI, даже тези, които са подкрепяли европейското участие, са го правили, тъй като желаят да са част от общия европейски пазар, само че не са били толкоз въодушевени от концепцията за политически и паричен съюз. Затова
постоянно са отхвърляли
концепцията за единна валута
Всички тези изследвания демонстрират, че евроскептицизмът не е нещо ново, което е разпалено през последните години в Обединеното кралство. Британки се радват, че страната им излиза от Европейски Съюз.
Британците постоянно са реагирали отрицателно на всеки опит за по-голяма интеграция в Европейски Съюз, само че ръководещите политици са успявали да успокоят терзанията им.
Така в продължение на години последователите на Брекзит са изтиквани в ъгъла на английската политика досега, в който на сцената не се появява Найджъл Фараж. Първоначално той е член на Консервативната партия, само че през 1992 година я напуща и прави Британската партия на независимостта.
След 7 година съумява да стане член на Европейския парламент, където се прочува със скандалните си изявления, в това число, наричайки ръководителя на Европейския съвет Херман ван Ромпуй влажен парцал. Партията му в никакъв случай не става водеща мощ във Англия, само че растящата ѝ известност плаши тогавашния водач на консерваторите Дейвид Камерън и в опит да резервира властта през 2015 година по време на предизборна акция той дава обещание да се организира нов референдум за участието на страната в Европейски Съюз.
Всички предварителни
изследвания сочат превес на
поддръжниците на Европа
и когато на идната година се провежда публично допитване и 52% гласоподават за Брекзит, шокът е огромен.
Едва по-късно стартира огромният публичен спор какво в действителност значи това. Той продължава повече от три години, през които се водят сложни договаряния сред Лондон и Брюксел за бъдещите им връзки. Британският парламент се оказва блокиран от несъгласия по въпроса и се постанова да бъде разхлабен предварително. Така се стига до изненадващата мощна изборна победа на Консервативната партия през декември, която отваря път за реализирането на Брекзит.
В 23 часа локално време на 31 януари 2020 година Англия става първата страна, напуснала Европейската общественост, основана след контракта от Рим през 1957 година Първоначално тя сплотява Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия и задачата е да се реализира икономическа интеграция посред им. Идеята проработва и прераства в Европейски съюз, в който до през днешния ден участваха 28 страни.
Вече са с една по-малко поради излизането на Обединеното кралство, само че най-малко до края на тази година нищо коренно няма да се промени, защото ще работи временен интервал. Ще се резервира свободното придвижване на артикули и хора сред Острова и европейските страни. Англия ще продължи да съблюдава разпоредбите на Европейски Съюз, само че няма да има дума при вземането на решения в него. 73-мата ѝ депутати в Европарламента го напуснаха в сряда, а свободните им места ще бъдат разпределени сред други страни.
През идните 11 месеца
би трябвало да бъде реализирана
сделка какви ще са
връзките сред
кралството и съюза
в бъдеще. Лондон упорства всичко да се обясни до края на тази година, да бъде подписано ново комерсиално съглашение и да не се удължава преходният интервал. В Брюксел считат, че сходно нещо е невероятно. Противничка на Брекзит се разхожда в Лондон.
Официално договарянията ще започват на 25 февруари и до юли би трябвало да е ясно дали е допустимо реализиране на договореност по големия размер от въпроси, които слага раздялата, или би трябвало преходният интервал да се удължи с още една или две години.
И въпреки да има кардинална договорка по какъв начин Брекзит да се случи, в случай че не се стигне до спомагателни съглашения по детайлите, заплахата от бракоразвод без взаимно единодушие си остава и съпътстващите го компликации за бизнеса и придвижването на артикули и хора – също.
Европейски Съюз губи 5,5% територия
и 66 млн. жители
От през днешния ден територията на Европейски Съюз понижава с 5,5 %, а жителите - с 66,4 милиона, поради излизането на Англия. Това е първа загуба за съюза, който до момента единствено се разширяваше.
Ако в миналото Обединеното кралство реши да се върне в европейското семейство, то ще би трябвало да премине през нормалните процедури за присъединение, които и нашата страна трябваше да преодолява.
Смята се, че 1,2 млн. английски жители живеят в страни от Европейски Съюз, в това число и в България. Прогнозите са, че техният брой ще се усили през идващите 11 месеца, до момента в който тече преходният интервал. Британски издания разкриват, че доста англичани бързат да се пенсионират и трескаво са се насочили към Испания, която предлага по-евтин живот и по-добър климат.
До края на тази година за тях нищо няма да се промени. След това обаче евентуално ще са им нужни специфични разрешителни или визи, с цел да продължат да живеят и да работят. Брюксел към този момент съобщи, че това ще бъде реципрочна мярка и ще зависи от това какъв режим Лондон ще вкара за европейските жители.
Англия възнамерява още от идната година да задейства нова имиграционна система, която ще изисква и от европейците визи. За туристически пътувания до 90 дни ще се дават онлайн разрешителни. За всички останали случаи ще се кандидатства за виза, като приемането ѝ няма да е елементарно. Ще има точкова система, която ще подсигурява, че на Острова ще се позволяват единствено квалифицирани и търсени експерти, а не хора, които ще тежат на обществената му система.
Живеещите в Обединеното кралство близо 4 млн. европейци пък ще би трябвало да аплайват за статут на уседналост, с цел да могат да останат в страната. Крайният период за това е 30 юни 2021 година Възможно е той да бъде понижен с 6 месеца, в случай че не се стигне до съглашение сред Лондон и Брюксел за бъдещите връзки.
Да аплайват за статут, ще бъде позволено единствено на тези, които са живели във Англия преди 31 декември 2020 година
Европейските здравни карти, които обезпечават безвъзмездна незабавна помощ, ще продължат да се признават до края на годината в Обединеното кралство. След това на пътуващите европейски жители ще е нужна здравна застраховка. /24chasa.bg
“Беше мъчно да схванеш, че нещо значимо се е случило, че това е дата, която вечно ще влезе в учебниците по история. Повечето хора възприеха това като нещо нормално и всекидневно. ”
Това е част от репортаж на английския вестник “Гардиан ”, само че не от в този момент, въпреки да наподобява настоящ за протичащото се във Англия, а отпреди 47 години.
Тогава в нощта на 1 януари 1973 година Обединеното кралство става член на Европейската икономическа общественост, поставила начало на днешния Европейски Съюз. Заглавието на “Гардиан ” на идващия ден е “Ние влязохме, само че без заря ”.
Изданието споделя, че множеството хора са възприели протичащото се като нещо нормално и всекидневно. Имало е дребни разпръснати тържества.
Няколко запалянковци
запалили огньове от
британската страна на
Ламанша, само че като цяло
всички добродушно спели
Проучване на публичното мнение оттогава демонстрира, че 38% от британците са щастливи да тръгнат към това, което консервативният министър председател Едуард Хийт дефинира като огромно премеждие. 39 на 100 са ядосани, до момента в който на 23 % им е безразлично.
Самият Хийт се пробва да повдигне духа с организирането на разнообразни културни и спортни събития в продължение на 11 дни, само че множеството са едва посетени или се провалят. Само една трета от местата на стадион “Уембли ” по време на футболната среща сред британски и европейски звезди са заети. Франция, която два пъти през 60-те години блокира участието на Англия в европейската общественост, отхвърля да даде фамозната картина “Мона Лиза ” за галерия на европейски шедьоври в Лондон.
Опозиционната Лейбъристка партия твърди, че
изискванията на
участието не са положителни
и държавното управление провежда циркове за хората, откакто не може да им обезпечи самун. Година по-рано пък Хийт е залят с мастило от протестиращи, когато отива в Брюксел да подпише контракта за присъединение към Европейската икономическа общественост.
Ситуацията сега не е доста по-различна. Продължилата 1317 дни сага по раздялата на Англия с Европейски Съюз, наподобява, е изтощила всички. Нито поддръжниците на Брекзит направиха грандиозни тържества за формалното овакантяване на 31 януари, нито съперниците му стачкуваха всеобщо. Дори най-разпознаваемият знак на Лондон - часовниковата кула Биг Бен, не зазвъня в нощта на огромната разлъка, защото е в ремонт.
“Има язвителна симетричност сред лишената от страсти женитба преди 47 година и развода, който става на 31 януари. Ще има безогледно събаряне на английското знаме в Европейския парламент. По-запалените последователи на Брекзит ще
пият за своето
“освобождение от плен ”
Някои от тези, които са за оставане в Европейски Съюз, ще проведат бдения, където най-недоволните ще се закълнат, че един ден Англия ще се завърне в Европа, само че като цяло нацията има намерение да посрещне тази извънредно значима точка на препъване в своята история с епично равнодушие ”, написа Андрю Раунсли, основен политически коментатор на “Обзървър ”. Белгийци, облечени като Шерлок Холмс и доктор Уотсън, честват другарството сред Европа и Англия на площада в Брюксел в деня на Брекзит.
И с цел да е 100-процентова симетрията и тогава, и в този момент, Английската централна банка пусна възпоменателна монета от 50 пенса.
Според последните шест социологически изследвания към 53% от живеещите във Англия са за оставане в Европейски Съюз, а 47 % са за овакантяване.
Това демонстрира какъв брой разграничена поема страната към най-сериозното предизвикателство в новата си история –
да скъса с
най-близките
си съдружници
и да търси нови
Всъщност процентът на евроскептиците постоянно е бил висок в Обединеното кралство и на присъединяване в Европейски Съюз обичайно се е гледало по-скоро като на брак по сметка, в сравнение с шерване на общи полезности.
Затова, когато манипулативно бяха разпалени страхове по какъв начин европейците вземат работните места на англичаните и по какъв начин всяка седмица 350 млн. лири от техните налози поемат към Брюксел, вместо да отидат за безплатното английско опазване на здравето, доста хора избраха да повярват.
Но все пак не бяха толкоз, колкото през първата година от ръководството на Маргарет Тачър през 1980 година Тогава 65% от британците се афишират срещу европейското участие и единствено 26 на 100 го поддържат. Но
Желязната лейди отхвърля
да разиска концепцията за
овакантяване на блока,
въпреки да е срещу по-нататъшна интеграция с него. През 1984 година тя съумява да извоюва някои отстъпки за Обединеното краство от Европа, което води до понижаване на вноските му в европейския бюджет. Това успокоява отчасти публичното мнение и го наклонява към по-голяма поддръжка за европейското участие, само че тя в никакъв случай не доближава до равнището от 1975 година
Тогава на референдум две трети от английските гласоподаватели гласоподават за оставане в Европейската икономическа общественост. Само 3 години по-късно евроскептичните настроения стартират да се ускоряват, защото страната навлиза в икономическа рецесия.
Разликата сред про- и антиевропейските гласоподаватели се резервира дребна до изборната победа на Тони Блеър през 1997 година През първите години от 10-годишното му ръководство тематиката за Европа не е определяща, само че когато се слага въпрос дали Англия да се откаже от паунда и да вкара евро, дебатът още веднъж се връща към общите изгоди за англичаните да са част от Европейски Съюз. Според Роджър Мортимър, шеф на звеното за политически разбори на института Ipsos MORI, даже тези, които са подкрепяли европейското участие, са го правили, тъй като желаят да са част от общия европейски пазар, само че не са били толкоз въодушевени от концепцията за политически и паричен съюз. Затова
постоянно са отхвърляли
концепцията за единна валута
Всички тези изследвания демонстрират, че евроскептицизмът не е нещо ново, което е разпалено през последните години в Обединеното кралство. Британки се радват, че страната им излиза от Европейски Съюз.
Британците постоянно са реагирали отрицателно на всеки опит за по-голяма интеграция в Европейски Съюз, само че ръководещите политици са успявали да успокоят терзанията им.
Така в продължение на години последователите на Брекзит са изтиквани в ъгъла на английската политика досега, в който на сцената не се появява Найджъл Фараж. Първоначално той е член на Консервативната партия, само че през 1992 година я напуща и прави Британската партия на независимостта.
След 7 година съумява да стане член на Европейския парламент, където се прочува със скандалните си изявления, в това число, наричайки ръководителя на Европейския съвет Херман ван Ромпуй влажен парцал. Партията му в никакъв случай не става водеща мощ във Англия, само че растящата ѝ известност плаши тогавашния водач на консерваторите Дейвид Камерън и в опит да резервира властта през 2015 година по време на предизборна акция той дава обещание да се организира нов референдум за участието на страната в Европейски Съюз.
Всички предварителни
изследвания сочат превес на
поддръжниците на Европа
и когато на идната година се провежда публично допитване и 52% гласоподават за Брекзит, шокът е огромен.
Едва по-късно стартира огромният публичен спор какво в действителност значи това. Той продължава повече от три години, през които се водят сложни договаряния сред Лондон и Брюксел за бъдещите им връзки. Британският парламент се оказва блокиран от несъгласия по въпроса и се постанова да бъде разхлабен предварително. Така се стига до изненадващата мощна изборна победа на Консервативната партия през декември, която отваря път за реализирането на Брекзит.
В 23 часа локално време на 31 януари 2020 година Англия става първата страна, напуснала Европейската общественост, основана след контракта от Рим през 1957 година Първоначално тя сплотява Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия и задачата е да се реализира икономическа интеграция посред им. Идеята проработва и прераства в Европейски съюз, в който до през днешния ден участваха 28 страни.
Вече са с една по-малко поради излизането на Обединеното кралство, само че най-малко до края на тази година нищо коренно няма да се промени, защото ще работи временен интервал. Ще се резервира свободното придвижване на артикули и хора сред Острова и европейските страни. Англия ще продължи да съблюдава разпоредбите на Европейски Съюз, само че няма да има дума при вземането на решения в него. 73-мата ѝ депутати в Европарламента го напуснаха в сряда, а свободните им места ще бъдат разпределени сред други страни.
През идните 11 месеца
би трябвало да бъде реализирана
сделка какви ще са
връзките сред
кралството и съюза
в бъдеще. Лондон упорства всичко да се обясни до края на тази година, да бъде подписано ново комерсиално съглашение и да не се удължава преходният интервал. В Брюксел считат, че сходно нещо е невероятно. Противничка на Брекзит се разхожда в Лондон.
Официално договарянията ще започват на 25 февруари и до юли би трябвало да е ясно дали е допустимо реализиране на договореност по големия размер от въпроси, които слага раздялата, или би трябвало преходният интервал да се удължи с още една или две години.
И въпреки да има кардинална договорка по какъв начин Брекзит да се случи, в случай че не се стигне до спомагателни съглашения по детайлите, заплахата от бракоразвод без взаимно единодушие си остава и съпътстващите го компликации за бизнеса и придвижването на артикули и хора – също.
Европейски Съюз губи 5,5% територия
и 66 млн. жители
От през днешния ден територията на Европейски Съюз понижава с 5,5 %, а жителите - с 66,4 милиона, поради излизането на Англия. Това е първа загуба за съюза, който до момента единствено се разширяваше.
Ако в миналото Обединеното кралство реши да се върне в европейското семейство, то ще би трябвало да премине през нормалните процедури за присъединение, които и нашата страна трябваше да преодолява.
Смята се, че 1,2 млн. английски жители живеят в страни от Европейски Съюз, в това число и в България. Прогнозите са, че техният брой ще се усили през идващите 11 месеца, до момента в който тече преходният интервал. Британски издания разкриват, че доста англичани бързат да се пенсионират и трескаво са се насочили към Испания, която предлага по-евтин живот и по-добър климат.
До края на тази година за тях нищо няма да се промени. След това обаче евентуално ще са им нужни специфични разрешителни или визи, с цел да продължат да живеят и да работят. Брюксел към този момент съобщи, че това ще бъде реципрочна мярка и ще зависи от това какъв режим Лондон ще вкара за европейските жители.
Англия възнамерява още от идната година да задейства нова имиграционна система, която ще изисква и от европейците визи. За туристически пътувания до 90 дни ще се дават онлайн разрешителни. За всички останали случаи ще се кандидатства за виза, като приемането ѝ няма да е елементарно. Ще има точкова система, която ще подсигурява, че на Острова ще се позволяват единствено квалифицирани и търсени експерти, а не хора, които ще тежат на обществената му система.
Живеещите в Обединеното кралство близо 4 млн. европейци пък ще би трябвало да аплайват за статут на уседналост, с цел да могат да останат в страната. Крайният период за това е 30 юни 2021 година Възможно е той да бъде понижен с 6 месеца, в случай че не се стигне до съглашение сред Лондон и Брюксел за бъдещите връзки.
Да аплайват за статут, ще бъде позволено единствено на тези, които са живели във Англия преди 31 декември 2020 година
Европейските здравни карти, които обезпечават безвъзмездна незабавна помощ, ще продължат да се признават до края на годината в Обединеното кралство. След това на пътуващите европейски жители ще е нужна здравна застраховка. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ