По пътя на наследството във Велико Търново
Велико Търново е историческо населено място – монумент на урбанизма и културния пейзаж с национално значение . Наследството на града се състои от естествени, културни и исторически полезности, които основават характерния му облик като историческа и духовна столица на България. Амфитеатрално ситуиран по терасите на Янтра, с 661 монументи на културата, обособени в 12 зони, Велико Търново е притежател на нашата историческа памет и национална еднаквост, и предизвика мисленето на обществото.
Географското състояние на Велико Търново е средищно за Северна България - на прехода сред Дунавската низина и Предбалкана, сред Тимок и Черно море. Градът е зародил през IV-то хилядолетие прочие Хр. на мястото, където речната котловина на Янтра пресича Търновските височини, от пролома Устето до пролома Дервент, образувайки красиви всечени меандри и скални венци, автентично очертаващи хълмовете Света гора, Царевец и Трапезица. Тези труднодостъпни хълмове, оградени с вода, направени непревземаеми от самата природа, били заселени още от античните хора.
Картосхема на Велико Търново
Велико Търново е наследил истинска тракийска, средновековна и възрожденска просвета. Местността Качица била населявана от тракийски племена през IV-то хилядолетие прочие Хр., а хълмът Царевец от III-то хилядолетие прочие Хр. През V – VII век тук е имало ранновизантийско населено място, наречено Зикидева. През VII век славяни и прабългари основали на това място старобългарско населено място, за което свидетелстват основите на открити здания. По времето на Първата Българска страна (681 – 1018 г.) градът бил застроен от хан Крум. В църквата „ Свети Четиридесет Мъченици “ разкрили колони с надписи от хан Крум и хан Омуртаг.
В интервала 1186 – 1396 година Търново станал столица на Втората Българска страна заради стратегическото си състояние, естествената си защитеност и опциите за разгръщане. Средновековният град се разпрострял на четирите хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Царевец и Трапезица били укрепени с двете основни средновековни замъци. На Царевец били издигнати Дворецът на българските царе и Българската Патриаршия – център на самостоятелната Търновска архиепископия. На Света гора били ситуирани манастирските комплекси на Втората българска страна, където се развивала Търновската книжовна, живописна и иконописна школа. Френк-хисар бил феодален търговски център. На Девинград имало късновизантийска цитадела, употребена и през Средновековието. В квартал “Асенов ” бил построен така наречен Нов град, където живеели болярите и по-богатите българи. Средновековният град имал забележителна художествена архитектура. Най-голям подем и господство Търново достигнало при династията на Асеневци и ръководството на цар Иван Асен II. Тогава столичният град се утвърдил като един от най-големите политически, културни и духовни центрове в България и на Балканите. Според съвременници, през ХII – ХIV век Търново бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно[5]. Повече от два века през Средните епохи, Търново бил един от най-важните градове в Югоизточна Европа.
През 1393 година Търново бил атакуван от турците. Защитата на града управлявал българският патриарх Евтимий. След тримесечна блокада, на 17 юли 1393 година войските на султан Баязид І завладяли с взлом столичния град и го разрушили.
В интервала под османска власт Търново наброявало сред 10 хиляди и тридесет хиляди поданици, по сведения от разнообразни пътешественици, дипломати и духовници. [1] Населението се препитавало от земеделие, занатчийство и търговия. В града работела копринена фабрика, произвеждал се восък и отворили доста ханове - към 72 на брой. Най-популярните ханове били ханът на Бела Бона, Търновският хан и Абаджийският хан. Много от хановете били с пристроени към тях дюкяни, в които се развивало тъкачеството, гайтанджийството, грънчарството, дърводелството, ковачеството, коларството и други Търново бил прочут и с лозарството и винарството, с покритите пазари и годишни панаири, и с многочислените си гостилници. Горите на хълма Света гора служели за сянка и храна за добитъка, и дърветата им не се изсичали. От реката ловели разнообразни типове риба. [2]
В Старо Търново имало консулства на Франция, Англия и Русия.
Градът няколко пъти въставал против Османската империя – Първо Търновско въстание (1598 г.), Второ Търновско въстание (1686 г.) и Велчовата завера (1835 г.). Търновци се присъединили интензивно в национално-освободителните битки в интервала 1860 - 1879 година: във вътрешната революционна организация, основана и ръководена от Васил Левски; давали заслон и поддръжка в домовете си на български революционери; взели участие в Априлското въстание (1876 г.) отпред с Иван Панов и Георги Измирлиев – съратници и почитатели на Левски; 359 търновци влезнали в състава на Българското опълчение и се сражавали в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). В резултат от борбата при Търново на 7 юли 1877 година сред Предния отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко и Търновския османски гарнизон, градът бил освободен от османско господство.
След Освобождението Търново за малко бил столица на Третата Българска страна - Княжество България, в интервала 1878 – 1879 г. През 1879 година в столицата било извършено Учредителното национално заседание, което на 16 април приело Търновската конституция. В Търново били извършени четири от седемте Велики Народни събрания в българската история: I-во през 1879 година, III-то през 1886/1887 година, IV-то през 1893 и V-то през 1911 година През 1908 година, на 22 септември в Търново княз Фердинанд тържествено оповестил независимостта на България и приел купата „ цар “. Възстановяването и преустройството на града било обвързвано с развиването на пазарите, построяването на новите квартали Варуша-север и Варуша-юг, възобновяване на общински здания и православни храмове, организирането на болница в квартал „ Света гора “, построяването на първата железопътна линия и откриването на гара „ Трапезица “ на 8 октомври 1900 година [6], електрифицирането на града през 20-те години на ХХ век, действието на Народен университет в интервала 1929 – 1948 година В крайбрежието на река Янтра през лятото имало плажна алея, а през зимата, когато реката изцяло замръзвала, се провеждали зимни занимания.
В интервала на социализма, с разпореждане на министерския съвет от 27.12.1955 година и Държавен вестник (ДВ), бр. 102 от 1964 година, старинната част на Търново била оповестена за музеен резерват, а териториите на най-старите елементи на града – Царевeц, Трапезица и Момина цитадела – за исторически резервати . [8]
През 1963 година в името на града била добавена думата „ Велико “ в чест на неговата историческа популярност. През същата година в града бил създаден Висш педагогичен институт „ Братя Кирил и Методий “, правоприемник на който е днешният Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий “. До аулата на университета на хълма „ Света гора “ бил повдигнат монумент на св. Патриарх Евтимий Търновски.
През 1981 по случай 1300 годишнината от основаването на българската страна, Патриаршеската черква „ Свето Възнесение Господне “ на крепостта „ Царевец “ била възобновена по план на арх. Боян Кузупов с декоративно-художественото оформление на художника Теофан Сокеров. Стенописите били приключени през 1985 година. Забележителна е високата кула-камбанария, която се издига от южната страна на храма – рядко срещан детайл в църковната архитектура на Балканите.
Във Велико Търново през 1990 година било намерено VII Велико Народно заседание , което по-късно заседавало в София.
Днес, град Велико Търново е административен център на едноименна област и община, и резерват на културно-историческото завещание – един от общо 43-те в цялата страна. [9] Има население от 68 859 поданици (по данни на Национален статистически институт към 31.12.2018 г.). Туристически интерес притегля както живописното местонахождение на града, по този начин и 48-те обекта на наследството със статут на недвижими културни полезности с национално значение. Това са монументи на културата от всички исторически столетия, представляващи национални старини, архитектурно-строителни, художествени, археологически, исторически и музейни резервати.
Културните полезности на Велико Търново се изявяват посредством градски направления по пътя на наследството. Маршрутите включват забележителни пейзажи и обекти от Средновековието, Възраждането и Възстановена България, ситуирани в среда с геоложки и естествени качества. Темата за християнската вяра, църквите и манастирите е съпътстваща за полезностите от всички столетия, защото „ Търновската Света гора “ е най-голямата централизация на църкви и манастири у нас, обвързвана с историята на Втората Българска страна. [4]
Ето и три градски направления по пътя на наследството във Велико Търново , които можете да посетите:
Маршрут „ Средновековни замъци и манастири ” [3]
Основните обекти по маршрута са средновековните замъци Царевец и Трапезица.
Крепостта „ Царевец ” е основна цитадела на средновековната българска столица Търново през ХІІ – ХІV век, в центъра на която се издигали царския замък и патриаршеския комплекс. Разположена е на повърхност от 120 дка на едноименния рид в източната част на града. Дворцовият комплекс, църквата „ Свето Възнесение Господне ”, отбранителните уреди, крепостните врати и околовръстните стени с кули, и Балдуиновата кула на Царевец са оповестени за национални старини с Дъждовни води, бр. 69 от 1927 година В крепостта са съхранени още Главната врата, казармени здания, напречна защитна стена и феодален бунар в подножието на хълма. Реставрирани са Дворцовият комплекс, ситуиран на североизточната тераса на хълма и Патриаршеският комплекс, ситуиран на върха на хълма и южната му страна. Крепостта е имала още два входа – Малка врата (Асенева) и Френкхисарската врата, които се виждат и през днешния ден. Царевец бил най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185 - 1393 г.). На крепостта има над 500 единични монументи на културата. Работи като музей навън, с благоприятни условия за авантюристичен игри.
С крепостта „ Царевец “ е обвързвана една от неповторимите атракции на Велико Търново - аудио-визуалният театър „ Царевград Търнов – тон и светлина ”. Спектакълът споделя за изпълнената с превратности вековна история на България посредством трагична музика, съчетана със светлинни резултати, лазерни лъчи и камбанен звън. Сценярият е дело на режисьора Въло Радев, а осъществяването е осъществено от българо-чешки колектив при чехословашкия център за изобразителни изкуства „ Арт центрум “ – Прага с началник Яромир Хник. Спектакълът може да бъде следен и съпреживяван гратис в празнични дни.
Крепостта „ Трапезица “ е втора по значение в средновековната столица Търновград, наричана през ХІІ – ХІV век „ славният град Трапезица ”. Разположена е на повърхност от 85 дка на едноименния рид на запад от Царевец, на десния бряг на река Янтра. Обградена е от всички страни с непристъпни скали. По данни на община Велико Търново, на хълма са открити основите на 19 църкви и други здания от манастирски комплекси [7]. В доста от тях са непокътнати фрагменти от фрески с художествена стойност. Средновековната цитадела е в развой на археологически изследвания. Експонирани са единствено църквите. Реконструирана е Югоизточната врата. Отбранителните уреди – крепостни врати и околовръстни стени с кули, и 18 църкви на Трапезица са оповестени за национални старини с Дъждовни води бр. 69 от 1927 година Туристическият достъп е обезпечен от 23.09.2016 година, като е улеснен с панорамен асансьор от гара „ Трапезица “. По план за реституция, консервация и социализация на крепостта на стойност 2,5 млн. лв., финансиран от фондация „ Гейдар Алиев ” – Азербайджан, са построени и музей за находките, алея за посетителите и атрактивно художествено осветяване.
Съпътстващи обекти от туристическия маршрут „ Средновековни замъци и манастири ” са следните:
Площад „ Цар Иван Асен ІІ ” - носи името на най-великия български държател на Втората Българска страна, управлявал от 1218 година до 1241 година
Асенова махала - изящен квартал по двата бряга на река Янтра от времето на първите Асеневци (ХІІ в.). През XIII в. се загатва в писмените извори като външен или “нов ” град на средновековната столица Търново.
Църквата „ Св. 40 мъченици ” - най-известният феодален монумент на културата във Велико Търново с национално значение (обявен с Дъждовни води, бр. 102 от 1964 г.), олицетворяващ българската святост и държавност. Църквата е музей, ситуиран на левия бряг на река Янтра на повърхност от 4,2 дка [7]. Тя е издигната и стенописана по времето на българския държател Иван Асен II в чест на огромната победа на българите при Клокотница над епирския диктатор кир Теодор Комнин на 22 март 1230 година През ХIII-ХIV век църквата е била основна на столичния манастир “Великата лавра ”. Тук се намират едни от най-значимите старобългарски писмени монументи - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто. Омуртаговата колона споделя за градежа на нов хански замък на Дунава и приключва с известния метафизичен текст: „ Човек и добре да живее, умира. И различен се ражда. И дано роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за оня, който ги е направил. “ В интервала 2004 – 2006 година, църквата е възобновена и актуализирана със средства от Държавния бюджет в размер на 3 млн. лв., по план на търновския проектант Теофил Теофилов, изпълнен от държавната компания „ ЕАД Реставрация “.
Църквата „ Св. Св. Петър и Павел ” – издигната при започване на ХIII век, по времето на цар Калоян, тя е единственият храм, работил без спиране до разрушителното земетресение в Търново през 1913 година Разположена е в северното подножие на крепостта „ Царевец “. По времето на цар Иван Асен II към църквата е построен манастирски комплекс, в който е поместена Българската патриаршия и цялата Патриаршеска библиотека след рухването на Търново под турска власт. Тук служи към две години и последният български патриарх Евтимий. След понижаването на самостойната българска патриаршия в митрополия, църквата става митрополитска катедрала, а манастирският комплекс – митрополитска резиденция. В църквата са непокътнати фрески от ХIII и ХV век, и от края на ХVI и началото на ХVII век. Обявена е за монумент на културата с национално значение с Дъждовни води, бр. 102 от 1964 година Реставрацията на храма стартира през 1973 година от арх. Боян Кузупов. Напълно реставрирана е през 1981 година Работи като музей.
Църквата „ Св. Георги ” – издигната през 1612 година върху основите на средновековна черква от ктитора кир Параскев и брачната половинка му Ирина. Разположена е в източното подножие на крепостта „ Трапезица “ на повърхност от 500 кв. м [7]. Църквата е разрушена при земетресението в Търново през 1913 година През 1964 година е обявена за монумент на културата с национално значение с Дъждовни води, бр. 102. В интервала 1968 - 1975 година църквата е реставрирана и консервирана по план на арх. Боян Кузупов. Запазени са фрески от ХVII век. Днес, църквата работи като музей.
Църквата „ Св. Димитър Солунски ” - най-старата и тъкмо датирана средновековна търновска черква, обвързвана с оповестяването на въстанието на българите през 1185 година под управлението на братята боляри Петър и Асен за отменяне на византийското господство. Разположена е в източното подножие на крепостта „ Трапезица “ на повърхност от 5 дка [7]. В нея са коронясани първите владетели от династията на Асеневци - Петър, Асен и Калоян. Около църквата са разкрити тракийско светилище и остатъци от феодален манастир, християнски храм и огромен некропол. Църквата е реставрирана през 1985 година по план на арх. Теофил Теофилов.
Снимка на Регионален исторически музей - Велико Търново: Шишмановата баня
„ Шишмановата баня “ е достоверен монумент на културата от времето на Второто българско царство. Разположена е на повърхност от 280 кв. м [7] в северното подножие на крепостта Царевец, на левия бряг на река Янтра, директно до Владишкия мост. Тя е имала публичен темперамент и е една от дребното добре непокътнати средновековни бани в България. „ Шишмановата баня ” е консервирана, реставрирана и експонирана през 2017 година по план „ Културното завещание на Велико Търново във фокуса на Европейското културно разнообразие “ на община Велико Търново, на стойност 725 хиляди лв., сбъднат с финансовата помощ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.
Владишкият мост на река Янтра - свързва Царевец и Трапезица в Асенова махала. Мостът е построен от дърво върху каменни основи. Запазени са караулните пространства, в които се е помещавала защитата. Построен е през 1774 година с финансовата помощ на търновските владици, откъдето идва и името му. До 1935 година това е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавал пътят за Арбанаси. Владишкит мост е реставриран през 1981 година, през 1998 година е разгласен за паметник на културата с локално значение, а през 2012 година е ремонтиран с дъбово дърво от Румъния и е сложено атрактивно осветяване. Понастощем на този мост се празнува Светото Боговление (Йордановден).
Мостът на Феруз бей над река Янтра, сред Царевец и Света гора. Построен е през 1435 година по времето на Гази Али Феруз бей върху основата на дървени пилони, вкопани надълбоко под речното дъно. Дотогава през реката се прекосявало с лодки, наречени каици. Янтра била плавателна и пълноценно употребена. През 1923 година с първите спортни лодки, докарани от Варна, се сложило началото на водните спортове по реката. През 1924 година край моста било направено и речно пристанище, където акостирала спортната флотилия. След Освобождението, на моста на Феруз бей се чествало Светото Богоявление (Йордановден). Търновският митрополит отслужвал церемониален водосвет и хвърлял кръста в ледените води на Янтра, с цел да бъде избавен.
Синята къща – архитектурен монумент, родна къща на художника Борис Денев. Стопанисва се от Съюза на българските художници. Известна е като къщата на художниците.
Хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий ” , актуализирана по план, финансиран от “Красива България ” на Програмата на Организация на обединените нации за развиване (UNDP).
Маршрут “Възрожденски ансамбли ” [3]
Основните обекти, включени в маршрута са улица Гурко, Самоводската чаршия и остарелият квартал “Варуша ”.
Улица “Гурко ” е живописна улица, съхранила атмосферата на възрожденско Търново. Тя е най-старата основна улица на града с неповторимо комбиниране на естествена даденост и достоверна архитектура. Тук, на 7 юли 1877 година, тържествено е посрещнат военачалник Гурко отпред на съветските войски, освободили и Търново. Днес улицата носи неговото име.
В началото на улица „ Йосиф Гурко “ е повдигнат монумент на Иван Панов Семерджиев (Пановчето), откъдето потегля друга улица, наречена на неговото име. Иван Панов е български бунтовник, водач на Вътрешната революционна организация, началник на чета дружно с Георги Измирлиев и деен участник в Априлското въстание през 1876 година
Архитектурно-етнографски комплекс “Самоводска чаршия ” – пресъздава занаятите в Търново през ХIХ-ти и началото на ХХ век. Представлява две улици с търговски и занаятчийски дюкяни, работилници, фурни, кафенета и ханове, започващи от дребен площад, прочут като Самоводския пазар. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски къщи с присъщата за търновския стръмен терен раздвижена архитектура и реставрирани настоящи работилници - грънчарска, кожарска, ножарска, оръжейна, златарска, дърводелска, тъкачна и други Съвременните майстори употребяват достоверни технологии.
Квартал „ Варуша ” съставлява централизация на старинни търновски къщи, със стръмни улички, спускащи се колоритно към централната градска част. В него се намират доста монументи на културата - катедралният храм Св. Никола, монумент на Бачо Киро, родната къща-музей на Петко Рачов Славейков, паметникът на Обесените - повдигнат в подножието на Варуша през 1883 година в памет на обесените въстаници през 1876 година и други
Съпътстващи обекти от градския туристически маршрут „ Възрожденски ансамбли ” са както следва:
Голямата Сарафкина къща се намира на улица „ Гурко “ № 88. Тя е забавна със своето архитектурно оформление, в типичния жанр на множеството от къщите от остарялата част на града - откъм улицата е на два етажа, откъм реката – на пет. Построена е през 1861 от богатия търновски търговец Димо Сарафина и неговата брачна половинка Анастасия, за жилище и работно място. Възрожденската къща има повърхност от 500 кв. м [7]. Обявена е за монумент на културата от локално значение с Дъждовни води., бр. 102 от 1964 година През 1981 година е възобновена като музей от арх. Цветана Полихронова. В реставрираната постройка е подредена етнографска експозиция “Народното изкуство във Великотърновския край ”.
Музей “Възраждане и Учредително заседание ” - среща се на площад „ Съединение “ в постройката на остарелия турски конак, издигнат през 1872 година от занаятчия Колю Фичето. Експозицията, представяща историята на Велико Търново от ХV до ХІХ век, е ситуирана на първия и втория етаж, и съдържа голям брой фотоси, истински документи и материали, свидетелстващи за културата, бита, битката за църковна и национална самостоятелност, стопанската система на града и района. На третия етаж е възобновена залата, в която от 10 февруари до 16 април 1879 година е заседавало Учредителното национално заседание, приело Търновската конституция. Музеят показва и богата иконна сбирка - шедьоври на българската иконопис.
Катедралният храм „ Рождество Богородично ” се намира в Старо Търново, в така наречен „ Болярска махала “. Построен е в интервала 1924 – 1934 г. върху основите на съборната черква Рождество Пр. Богородици, построена от занаятчия Кольо Фичето през 1842– 1844 година и след това разрушена при пагубното земетресение в Търново на 1 юни 1913 година Съвременният храм е съграден по чертежите и макета, направени от проектанта Леон Филипов преди земетресението. Катедралният храм е посещаван от народните представители от Учредителното и Великите национални събрания в Търново, и в него поставят клетва българските князе Александър Батемберг и Фердинанд I.
Църквата “Св. Св. Кирил и Методий ” е една от най-красивите църкви, издигната от майстор Кольо Фичето през 1860 – 1861 година на повърхност от 1,8 дка [7]. Това е първата черква с лята камбана, която се намирала в камбанарията. Средствата за построяването и поддържането на храма са от донори и благодетели. Интересен факт от църковната история е раждането на П. Р. Славейков в храмовата килия. През 1869 година той инициирал първото честване на църковния празник на 11 май, който се празнува и до момента. Църквата е оповестена е за монумент на културата с национално значение през 1964 година, с Дъждовни води, бр. 104.
Паметникът “Велчова завера ” е ситуиран на едноименния градски площад, носел преди този момент името Баждърлък. Изработен е от арбанашки камък от архитектите Васильов и Цолов, и статуя Мина Иванов. Пъметникът увековечава имената на участниците във Велчовата завера през 1835 година Релефно изображение съдържа знаците евангелие, меч и кръст, показващи вековните желания на народа. Открит е на 5 май 1935 година в чест на 100 годишнината от Велчовата завера.
Къщата с маймунката на Никола Коюв е издигната от занаятчия Колю Фичето през 1849 година Представлява триетажна постройка с повърхност от 270 кв. м, ситуирана на две улици в центъра на Велико Търново, сред Старите хали и Самоводската чаршия. На лицевата страна е сложена седяща фигура – маймунка, която след това дава името на къщата. През 1964 година, с Дъждовни води бр. 104, къщата с маймунката е оповестена за монумент на културата с национално значение. Днес, в нея се обитава Великотърновският клон на Съюза на учените.
Ханът “Хаджи Николи ” - една от най-важните търновски странноприемници с повърхност от 550 кв. м, в този момент е комплекс от изложбени зали с музей и картинна изложба, ресторант и вино бар, намиращ се на ул. „ Г. С. Раковски “ при започване на Самоводската чаршия. Съграден е през 1858 година от занаятчия Колю Фичето. От 1964 година хан “Хаджи Николи има статут на монумент на културата с национално значение (обявен с Дъждовни води бр. 104/1964 г.). Възстановен е през 2010 година от Бърнис, Юта и Едмънд Бек с помоща на Л. Йорданова, Л. Марков, П. Димитрова, инж. Д. Димитров, Б. Пашова, арх. Н. Георгиев.
Маршрут „ Исторически паркове ” [3]
Основните обекти , включени в маршрута са парковете „ Майка България “, „ Асеневци “ и „ Света гора “.
Паркът „ Майка България ” е ситуиран в центъра на града и дружно с едноименния монумент оформя дребен площад. Паметникът е повдигнат в чест на починалите във войните за отбраната и обединяването на българския народ през 1877 - 1878 година, 1885 година, 1912 - 1913 година, 1915 - 1918 година (Руско - Турската, Сръбско-Българската, Балканската и Първата международна войни), със средства на търновското поданство. Открит е на 6 май 1935 година, при тържественото честване на 100 годишнината от Велчовата завера. В паметника е построен параклис, в който гори безконечен огън. Централна фигура в скулптурната комбинация е коленичила жена, символизираща България като скърбяща майка. Тя е със златна корона на главата, бойно знаме и лаврова клонка, прекланяща се пред подвига на починалите войни за свободата на Родината. Паметникът е дело на статуя Светослав Йоцов. Паркът е облагороден по план " Велико Търново - зелена и налична Балканска столица на културния туризъм " на община Велико Търново, на стойност от 7,277 млн. лв., съфинансиран от Европейския фонд за районно развиване по ОПРР 2007 - 2013 година
Паркът „ Асеневци ” е ситуиран в местността Боруна, на скалната тераса на река Янтра в подножието на хълма Света гора. Мястото е като център на натурален амфитеатър, от който се разкриват най-красивите панорамни гледки на Велико Търново. Тук, през 1985 година в чест на 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър и възобновяване на Българската страна, е повдигнат паметникът на Асеневци – един от знаците на града. Той увековечава делото на четиримата български царе от династията Асеневци - Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II, по времето на които България доближава своя максимален подем и Търново става най-забележителния град на Балканския полуостров.
Паметникът въплъщава могъществото на Втората Българска страна през ХІІ – ХІV век. Изграждането му е дело на авторски колектив с началник доцент Крум Дамянов и членове Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инженер Коста Цеков. Паметникът е повдигнат за два месеца, което е неповторим случай в международната процедура, а парковото пространство е завършено за една година. Според идейния план, конниците демонстрират приноса за българската страна на всеки един от четиримата Асеневци посредством направени от бронз самостоятелни фигури. Най-големият брат Петър прави благославящ жест, цар Асен държи юздата на коня с изваден меч, цар Калоян – най-малкият брат, показва висока просвета и войственост, а цар Иван Асен ІІ носи корона на главата и копие, на което е прободен пергамента на нарушения мирен контракт. Конниците са сложени на четири гранитни постамента, високи по 7 м. Общата височина на паметникът е 15 м. В центъра на композицията е подложен с острие към небето голям меч, символизиращ силата на българската нация и нейния порив към грядущето. Под дръжката на меча е сложена гранитната фигура на Богородица Оранта – създателка и пазителка на живота. Някои оценки сочат, че това е най-красивият монумент в България.
Парк „ Света гора “ е бил културен, нравствен и литературен център на Втората българска страна през ХІІ – ХІV век. Тук са били средновековните манастири, най-големият от които е “Св. Богородица Пътеводителка ”.
През ХІV век в манастира се развива Търновската книжовна школа. В него работили Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Художествено съвършенство реализират майсторите от Търновската архитектурна и живописна школа, издигнали и украсили десетки църкви освен в столицата, само че и в цялото Българско царство. Днес, на мястото на манастира е издигнат Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий ”. Паркът заема повърхност от 537 дка на хълма Света гора, именуван „ белите дробове “ нa Вeликo Tъpнoвo. Реновиран е от фиpмa “ХИT ” по план на стойност 1,9 млн. лв., осъществен по опepaтивнa пpoгpaмa „ Рeгиoнaлнo paзвитиe ” (ОПРР) 2007 – 2013 година Новите атракции, алеи и уреди работят от 21 ceптeмвpи 2016 година - дeтcки плoщaдки, cпopтнo игpищe, кaтepaчни cтeни, фитнec ypeди нa oткpитo, “нeбecнa ” плoщaдкa, cкeйтбopд paмпи, нaд 6 килoмeтpa пeшeхoдни и вeлo aлeи, пapк зa дoмaшни любимци.
Съпътстващи обекти от градския маршрут „ Исторически паркове ” са:
Стамболовият мост - съставлява съвременно за времето си мостово оборудване, издигнато в интервала 1892 - 1900 година по план на италианския инженер Джовани Мусути и българския занаятчия Стоян Герганов. Именуван е на търновския политик и държавник Стефан Стамболов. На 24-ти май 1932 година военният водач Петко Попганчев самоуверено прелита под Стамболовия мост със самолета си „ ДАР-1А “. Събитието е останало в търновските хроники.
Художествената галерия „ Борис Денев “ е издигната за Рисувално учебно заведение през 30-те години на ХХ век в местността Буруна. Впоследствие била употребена за друго, даже за милиционерски сектор и затвор. Съвременици на събитията от 1944 – 1945 година на така наречен Народен съд и репресиите на комунизма описват, че „ стенанията на измъчваните в мазетата на постройката са огласявали цялата котловина. Страх и мрачевина сковавали целия град. “. През 1945 година Велико Търново е дало 208 жертви на комунизма, наказани в несъгласие с Търновската конституция. Много повече били задържаните, затворените, измъчваните и безследно изчезналите. Според отчет на Държавна сигурност до Централен комитет на БРП(к) от м. септември 1944 година до м. май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души. След този черен интервал, постройката на Боруна била отредена за държавна художествена изложба . Тя събира, съхранява и експонира произведения на български художници, графици и статуи, и понастоящем е една от най-богатите галерии в страната. Притежава 5530 експонати, представяни на изложбена повърхност от 850 кв. м. Колекцията включва картини на Владимир Димитров - Майстора, Борис Денев, Никола Танев и доста други. На първия етаж е проведена непрекъсната експозиция на тематика “Велико Търново през погледа на художника ”, включваща произведения на видни български художници, творили през 20-те и 30-те години на предишния век. На втория енаж се показват гостуващи изложения. От 2003 година галерията носи името на търновския художник Борис Денев по случай 120 годишнината от неговото рождение.
С художествената изложба „ Борис Денев “ е обвързвана относително новата светлинна атракция на Велико Търново - 3D Спектакълът „ Величието на Асеневци “. Представлява тримерен светлинен театър върху фасадата на постройката, в който вземат участие 120 осветителни устройства и 10 лазера, ситуирани на всички площадки към паметника на Асеневци. Спектакълът е представян гратис на празника на Велико Търново.
Алеята на славата е завършена на Боруна, сред парк „ Асеневци “ и парк „ Света гора “. Представлява пешеходна алея с възпоменателни знаци за видни персони, съдействали за развиването на Велико Търново. Паметни знаци в тази алея са отдадени на проф. Александър Бурмов - основател на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий ”, поетът Радко Радков, огромният математик и патриот акад. Борислав Боянов, разпаления патриот Христо Нурков - сътворител и активист на музейната просвета в старопрестолния град, арх. Никола Николов, вдъхновения художник Иван Христов, актьорът Димитър Буйнозов и други
Община Велико Търново работи за развиването на велосипедни направления по пътя на наследството и разисква с евентуални сътрудници благоприятни условия за създаване на новаторски турове с електрически автомобили за фамилии, другари и откриватели.
Източници на информация:
[1] Владева, П.. Велико Търново в калейдоскопа на времето. Изд. „ Сира “, Велико Търново, 2016.
[2] Гюрова, С. Възрожденски пътеписи, С., 1969.
[3] Джанабетска, К. Великотърновска наследствена пътека – нов детайл в предлагането и разнообразяването на локалния туристически артикул, Сб. отчети “България в Европа 2007 ”, Издание на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий ”, Стопански факултет и Икономически институт на Българска академия на науките, С., 2006.
[4] Джанабетска, К. Средновековните манастири във Великотърновската дестинация като запас за културно-познавателен и набожен туризъм, Юбилейна научна конференция “Туризмът през ХХІ век ”, Сб. отчети, Изд. СУ “Св. Климент Охридски ”, С., 2002
[5] Снегаров, И. Българските земи през погледа на непознати пътешественици 1828 – 1853. С., 1977.
[6] Тодоров, И. Старо Търново – духът и ликът на времето, ИК „ Екопрогрес “, 2009.
[7] Списък на недвижимото културно завещание в община Велико Търново, направен от арх. Донка Колева по ЗДОИ, април, 2019 година
[8] Списък на обекти със статут на недвижими културни полезности (паметници на културата) с категория „ национално значение “ на територията на област Велико Търново – www.mc.government.bg
[9] http://ninkn.bg/
Автор: Камелия Джанабетска
Географското състояние на Велико Търново е средищно за Северна България - на прехода сред Дунавската низина и Предбалкана, сред Тимок и Черно море. Градът е зародил през IV-то хилядолетие прочие Хр. на мястото, където речната котловина на Янтра пресича Търновските височини, от пролома Устето до пролома Дервент, образувайки красиви всечени меандри и скални венци, автентично очертаващи хълмовете Света гора, Царевец и Трапезица. Тези труднодостъпни хълмове, оградени с вода, направени непревземаеми от самата природа, били заселени още от античните хора.
Картосхема на Велико Търново
Велико Търново е наследил истинска тракийска, средновековна и възрожденска просвета. Местността Качица била населявана от тракийски племена през IV-то хилядолетие прочие Хр., а хълмът Царевец от III-то хилядолетие прочие Хр. През V – VII век тук е имало ранновизантийско населено място, наречено Зикидева. През VII век славяни и прабългари основали на това място старобългарско населено място, за което свидетелстват основите на открити здания. По времето на Първата Българска страна (681 – 1018 г.) градът бил застроен от хан Крум. В църквата „ Свети Четиридесет Мъченици “ разкрили колони с надписи от хан Крум и хан Омуртаг.
В интервала 1186 – 1396 година Търново станал столица на Втората Българска страна заради стратегическото си състояние, естествената си защитеност и опциите за разгръщане. Средновековният град се разпрострял на четирите хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Царевец и Трапезица били укрепени с двете основни средновековни замъци. На Царевец били издигнати Дворецът на българските царе и Българската Патриаршия – център на самостоятелната Търновска архиепископия. На Света гора били ситуирани манастирските комплекси на Втората българска страна, където се развивала Търновската книжовна, живописна и иконописна школа. Френк-хисар бил феодален търговски център. На Девинград имало късновизантийска цитадела, употребена и през Средновековието. В квартал “Асенов ” бил построен така наречен Нов град, където живеели болярите и по-богатите българи. Средновековният град имал забележителна художествена архитектура. Най-голям подем и господство Търново достигнало при династията на Асеневци и ръководството на цар Иван Асен II. Тогава столичният град се утвърдил като един от най-големите политически, културни и духовни центрове в България и на Балканите. Според съвременници, през ХII – ХIV век Търново бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно[5]. Повече от два века през Средните епохи, Търново бил един от най-важните градове в Югоизточна Европа.
През 1393 година Търново бил атакуван от турците. Защитата на града управлявал българският патриарх Евтимий. След тримесечна блокада, на 17 юли 1393 година войските на султан Баязид І завладяли с взлом столичния град и го разрушили.
В интервала под османска власт Търново наброявало сред 10 хиляди и тридесет хиляди поданици, по сведения от разнообразни пътешественици, дипломати и духовници. [1] Населението се препитавало от земеделие, занатчийство и търговия. В града работела копринена фабрика, произвеждал се восък и отворили доста ханове - към 72 на брой. Най-популярните ханове били ханът на Бела Бона, Търновският хан и Абаджийският хан. Много от хановете били с пристроени към тях дюкяни, в които се развивало тъкачеството, гайтанджийството, грънчарството, дърводелството, ковачеството, коларството и други Търново бил прочут и с лозарството и винарството, с покритите пазари и годишни панаири, и с многочислените си гостилници. Горите на хълма Света гора служели за сянка и храна за добитъка, и дърветата им не се изсичали. От реката ловели разнообразни типове риба. [2]
В Старо Търново имало консулства на Франция, Англия и Русия.
Градът няколко пъти въставал против Османската империя – Първо Търновско въстание (1598 г.), Второ Търновско въстание (1686 г.) и Велчовата завера (1835 г.). Търновци се присъединили интензивно в национално-освободителните битки в интервала 1860 - 1879 година: във вътрешната революционна организация, основана и ръководена от Васил Левски; давали заслон и поддръжка в домовете си на български революционери; взели участие в Априлското въстание (1876 г.) отпред с Иван Панов и Георги Измирлиев – съратници и почитатели на Левски; 359 търновци влезнали в състава на Българското опълчение и се сражавали в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). В резултат от борбата при Търново на 7 юли 1877 година сред Предния отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко и Търновския османски гарнизон, градът бил освободен от османско господство.
След Освобождението Търново за малко бил столица на Третата Българска страна - Княжество България, в интервала 1878 – 1879 г. През 1879 година в столицата било извършено Учредителното национално заседание, което на 16 април приело Търновската конституция. В Търново били извършени четири от седемте Велики Народни събрания в българската история: I-во през 1879 година, III-то през 1886/1887 година, IV-то през 1893 и V-то през 1911 година През 1908 година, на 22 септември в Търново княз Фердинанд тържествено оповестил независимостта на България и приел купата „ цар “. Възстановяването и преустройството на града било обвързвано с развиването на пазарите, построяването на новите квартали Варуша-север и Варуша-юг, възобновяване на общински здания и православни храмове, организирането на болница в квартал „ Света гора “, построяването на първата железопътна линия и откриването на гара „ Трапезица “ на 8 октомври 1900 година [6], електрифицирането на града през 20-те години на ХХ век, действието на Народен университет в интервала 1929 – 1948 година В крайбрежието на река Янтра през лятото имало плажна алея, а през зимата, когато реката изцяло замръзвала, се провеждали зимни занимания.
В интервала на социализма, с разпореждане на министерския съвет от 27.12.1955 година и Държавен вестник (ДВ), бр. 102 от 1964 година, старинната част на Търново била оповестена за музеен резерват, а териториите на най-старите елементи на града – Царевeц, Трапезица и Момина цитадела – за исторически резервати . [8]
През 1963 година в името на града била добавена думата „ Велико “ в чест на неговата историческа популярност. През същата година в града бил създаден Висш педагогичен институт „ Братя Кирил и Методий “, правоприемник на който е днешният Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий “. До аулата на университета на хълма „ Света гора “ бил повдигнат монумент на св. Патриарх Евтимий Търновски.
През 1981 по случай 1300 годишнината от основаването на българската страна, Патриаршеската черква „ Свето Възнесение Господне “ на крепостта „ Царевец “ била възобновена по план на арх. Боян Кузупов с декоративно-художественото оформление на художника Теофан Сокеров. Стенописите били приключени през 1985 година. Забележителна е високата кула-камбанария, която се издига от южната страна на храма – рядко срещан детайл в църковната архитектура на Балканите.
Във Велико Търново през 1990 година било намерено VII Велико Народно заседание , което по-късно заседавало в София.
Днес, град Велико Търново е административен център на едноименна област и община, и резерват на културно-историческото завещание – един от общо 43-те в цялата страна. [9] Има население от 68 859 поданици (по данни на Национален статистически институт към 31.12.2018 г.). Туристически интерес притегля както живописното местонахождение на града, по този начин и 48-те обекта на наследството със статут на недвижими културни полезности с национално значение. Това са монументи на културата от всички исторически столетия, представляващи национални старини, архитектурно-строителни, художествени, археологически, исторически и музейни резервати.
Културните полезности на Велико Търново се изявяват посредством градски направления по пътя на наследството. Маршрутите включват забележителни пейзажи и обекти от Средновековието, Възраждането и Възстановена България, ситуирани в среда с геоложки и естествени качества. Темата за християнската вяра, църквите и манастирите е съпътстваща за полезностите от всички столетия, защото „ Търновската Света гора “ е най-голямата централизация на църкви и манастири у нас, обвързвана с историята на Втората Българска страна. [4]
Ето и три градски направления по пътя на наследството във Велико Търново , които можете да посетите:
Маршрут „ Средновековни замъци и манастири ” [3]
Основните обекти по маршрута са средновековните замъци Царевец и Трапезица.
Крепостта „ Царевец ” е основна цитадела на средновековната българска столица Търново през ХІІ – ХІV век, в центъра на която се издигали царския замък и патриаршеския комплекс. Разположена е на повърхност от 120 дка на едноименния рид в източната част на града. Дворцовият комплекс, църквата „ Свето Възнесение Господне ”, отбранителните уреди, крепостните врати и околовръстните стени с кули, и Балдуиновата кула на Царевец са оповестени за национални старини с Дъждовни води, бр. 69 от 1927 година В крепостта са съхранени още Главната врата, казармени здания, напречна защитна стена и феодален бунар в подножието на хълма. Реставрирани са Дворцовият комплекс, ситуиран на североизточната тераса на хълма и Патриаршеският комплекс, ситуиран на върха на хълма и южната му страна. Крепостта е имала още два входа – Малка врата (Асенева) и Френкхисарската врата, които се виждат и през днешния ден. Царевец бил най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185 - 1393 г.). На крепостта има над 500 единични монументи на културата. Работи като музей навън, с благоприятни условия за авантюристичен игри.
С крепостта „ Царевец “ е обвързвана една от неповторимите атракции на Велико Търново - аудио-визуалният театър „ Царевград Търнов – тон и светлина ”. Спектакълът споделя за изпълнената с превратности вековна история на България посредством трагична музика, съчетана със светлинни резултати, лазерни лъчи и камбанен звън. Сценярият е дело на режисьора Въло Радев, а осъществяването е осъществено от българо-чешки колектив при чехословашкия център за изобразителни изкуства „ Арт центрум “ – Прага с началник Яромир Хник. Спектакълът може да бъде следен и съпреживяван гратис в празнични дни.
Крепостта „ Трапезица “ е втора по значение в средновековната столица Търновград, наричана през ХІІ – ХІV век „ славният град Трапезица ”. Разположена е на повърхност от 85 дка на едноименния рид на запад от Царевец, на десния бряг на река Янтра. Обградена е от всички страни с непристъпни скали. По данни на община Велико Търново, на хълма са открити основите на 19 църкви и други здания от манастирски комплекси [7]. В доста от тях са непокътнати фрагменти от фрески с художествена стойност. Средновековната цитадела е в развой на археологически изследвания. Експонирани са единствено църквите. Реконструирана е Югоизточната врата. Отбранителните уреди – крепостни врати и околовръстни стени с кули, и 18 църкви на Трапезица са оповестени за национални старини с Дъждовни води бр. 69 от 1927 година Туристическият достъп е обезпечен от 23.09.2016 година, като е улеснен с панорамен асансьор от гара „ Трапезица “. По план за реституция, консервация и социализация на крепостта на стойност 2,5 млн. лв., финансиран от фондация „ Гейдар Алиев ” – Азербайджан, са построени и музей за находките, алея за посетителите и атрактивно художествено осветяване.
Съпътстващи обекти от туристическия маршрут „ Средновековни замъци и манастири ” са следните:
Площад „ Цар Иван Асен ІІ ” - носи името на най-великия български държател на Втората Българска страна, управлявал от 1218 година до 1241 година
Асенова махала - изящен квартал по двата бряга на река Янтра от времето на първите Асеневци (ХІІ в.). През XIII в. се загатва в писмените извори като външен или “нов ” град на средновековната столица Търново.
Църквата „ Св. 40 мъченици ” - най-известният феодален монумент на културата във Велико Търново с национално значение (обявен с Дъждовни води, бр. 102 от 1964 г.), олицетворяващ българската святост и държавност. Църквата е музей, ситуиран на левия бряг на река Янтра на повърхност от 4,2 дка [7]. Тя е издигната и стенописана по времето на българския държател Иван Асен II в чест на огромната победа на българите при Клокотница над епирския диктатор кир Теодор Комнин на 22 март 1230 година През ХIII-ХIV век църквата е била основна на столичния манастир “Великата лавра ”. Тук се намират едни от най-значимите старобългарски писмени монументи - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто. Омуртаговата колона споделя за градежа на нов хански замък на Дунава и приключва с известния метафизичен текст: „ Човек и добре да живее, умира. И различен се ражда. И дано роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за оня, който ги е направил. “ В интервала 2004 – 2006 година, църквата е възобновена и актуализирана със средства от Държавния бюджет в размер на 3 млн. лв., по план на търновския проектант Теофил Теофилов, изпълнен от държавната компания „ ЕАД Реставрация “.
Църквата „ Св. Св. Петър и Павел ” – издигната при започване на ХIII век, по времето на цар Калоян, тя е единственият храм, работил без спиране до разрушителното земетресение в Търново през 1913 година Разположена е в северното подножие на крепостта „ Царевец “. По времето на цар Иван Асен II към църквата е построен манастирски комплекс, в който е поместена Българската патриаршия и цялата Патриаршеска библиотека след рухването на Търново под турска власт. Тук служи към две години и последният български патриарх Евтимий. След понижаването на самостойната българска патриаршия в митрополия, църквата става митрополитска катедрала, а манастирският комплекс – митрополитска резиденция. В църквата са непокътнати фрески от ХIII и ХV век, и от края на ХVI и началото на ХVII век. Обявена е за монумент на културата с национално значение с Дъждовни води, бр. 102 от 1964 година Реставрацията на храма стартира през 1973 година от арх. Боян Кузупов. Напълно реставрирана е през 1981 година Работи като музей.
Църквата „ Св. Георги ” – издигната през 1612 година върху основите на средновековна черква от ктитора кир Параскев и брачната половинка му Ирина. Разположена е в източното подножие на крепостта „ Трапезица “ на повърхност от 500 кв. м [7]. Църквата е разрушена при земетресението в Търново през 1913 година През 1964 година е обявена за монумент на културата с национално значение с Дъждовни води, бр. 102. В интервала 1968 - 1975 година църквата е реставрирана и консервирана по план на арх. Боян Кузупов. Запазени са фрески от ХVII век. Днес, църквата работи като музей.
Църквата „ Св. Димитър Солунски ” - най-старата и тъкмо датирана средновековна търновска черква, обвързвана с оповестяването на въстанието на българите през 1185 година под управлението на братята боляри Петър и Асен за отменяне на византийското господство. Разположена е в източното подножие на крепостта „ Трапезица “ на повърхност от 5 дка [7]. В нея са коронясани първите владетели от династията на Асеневци - Петър, Асен и Калоян. Около църквата са разкрити тракийско светилище и остатъци от феодален манастир, християнски храм и огромен некропол. Църквата е реставрирана през 1985 година по план на арх. Теофил Теофилов.
Снимка на Регионален исторически музей - Велико Търново: Шишмановата баня
„ Шишмановата баня “ е достоверен монумент на културата от времето на Второто българско царство. Разположена е на повърхност от 280 кв. м [7] в северното подножие на крепостта Царевец, на левия бряг на река Янтра, директно до Владишкия мост. Тя е имала публичен темперамент и е една от дребното добре непокътнати средновековни бани в България. „ Шишмановата баня ” е консервирана, реставрирана и експонирана през 2017 година по план „ Културното завещание на Велико Търново във фокуса на Европейското културно разнообразие “ на община Велико Търново, на стойност 725 хиляди лв., сбъднат с финансовата помощ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.
Владишкият мост на река Янтра - свързва Царевец и Трапезица в Асенова махала. Мостът е построен от дърво върху каменни основи. Запазени са караулните пространства, в които се е помещавала защитата. Построен е през 1774 година с финансовата помощ на търновските владици, откъдето идва и името му. До 1935 година това е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавал пътят за Арбанаси. Владишкит мост е реставриран през 1981 година, през 1998 година е разгласен за паметник на културата с локално значение, а през 2012 година е ремонтиран с дъбово дърво от Румъния и е сложено атрактивно осветяване. Понастощем на този мост се празнува Светото Боговление (Йордановден).
Мостът на Феруз бей над река Янтра, сред Царевец и Света гора. Построен е през 1435 година по времето на Гази Али Феруз бей върху основата на дървени пилони, вкопани надълбоко под речното дъно. Дотогава през реката се прекосявало с лодки, наречени каици. Янтра била плавателна и пълноценно употребена. През 1923 година с първите спортни лодки, докарани от Варна, се сложило началото на водните спортове по реката. През 1924 година край моста било направено и речно пристанище, където акостирала спортната флотилия. След Освобождението, на моста на Феруз бей се чествало Светото Богоявление (Йордановден). Търновският митрополит отслужвал церемониален водосвет и хвърлял кръста в ледените води на Янтра, с цел да бъде избавен.
Синята къща – архитектурен монумент, родна къща на художника Борис Денев. Стопанисва се от Съюза на българските художници. Известна е като къщата на художниците.
Хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий ” , актуализирана по план, финансиран от “Красива България ” на Програмата на Организация на обединените нации за развиване (UNDP).
Маршрут “Възрожденски ансамбли ” [3]
Основните обекти, включени в маршрута са улица Гурко, Самоводската чаршия и остарелият квартал “Варуша ”.
Улица “Гурко ” е живописна улица, съхранила атмосферата на възрожденско Търново. Тя е най-старата основна улица на града с неповторимо комбиниране на естествена даденост и достоверна архитектура. Тук, на 7 юли 1877 година, тържествено е посрещнат военачалник Гурко отпред на съветските войски, освободили и Търново. Днес улицата носи неговото име.
В началото на улица „ Йосиф Гурко “ е повдигнат монумент на Иван Панов Семерджиев (Пановчето), откъдето потегля друга улица, наречена на неговото име. Иван Панов е български бунтовник, водач на Вътрешната революционна организация, началник на чета дружно с Георги Измирлиев и деен участник в Априлското въстание през 1876 година
Архитектурно-етнографски комплекс “Самоводска чаршия ” – пресъздава занаятите в Търново през ХIХ-ти и началото на ХХ век. Представлява две улици с търговски и занаятчийски дюкяни, работилници, фурни, кафенета и ханове, започващи от дребен площад, прочут като Самоводския пазар. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски къщи с присъщата за търновския стръмен терен раздвижена архитектура и реставрирани настоящи работилници - грънчарска, кожарска, ножарска, оръжейна, златарска, дърводелска, тъкачна и други Съвременните майстори употребяват достоверни технологии.
Квартал „ Варуша ” съставлява централизация на старинни търновски къщи, със стръмни улички, спускащи се колоритно към централната градска част. В него се намират доста монументи на културата - катедралният храм Св. Никола, монумент на Бачо Киро, родната къща-музей на Петко Рачов Славейков, паметникът на Обесените - повдигнат в подножието на Варуша през 1883 година в памет на обесените въстаници през 1876 година и други
Съпътстващи обекти от градския туристически маршрут „ Възрожденски ансамбли ” са както следва:
Голямата Сарафкина къща се намира на улица „ Гурко “ № 88. Тя е забавна със своето архитектурно оформление, в типичния жанр на множеството от къщите от остарялата част на града - откъм улицата е на два етажа, откъм реката – на пет. Построена е през 1861 от богатия търновски търговец Димо Сарафина и неговата брачна половинка Анастасия, за жилище и работно място. Възрожденската къща има повърхност от 500 кв. м [7]. Обявена е за монумент на културата от локално значение с Дъждовни води., бр. 102 от 1964 година През 1981 година е възобновена като музей от арх. Цветана Полихронова. В реставрираната постройка е подредена етнографска експозиция “Народното изкуство във Великотърновския край ”.
Музей “Възраждане и Учредително заседание ” - среща се на площад „ Съединение “ в постройката на остарелия турски конак, издигнат през 1872 година от занаятчия Колю Фичето. Експозицията, представяща историята на Велико Търново от ХV до ХІХ век, е ситуирана на първия и втория етаж, и съдържа голям брой фотоси, истински документи и материали, свидетелстващи за културата, бита, битката за църковна и национална самостоятелност, стопанската система на града и района. На третия етаж е възобновена залата, в която от 10 февруари до 16 април 1879 година е заседавало Учредителното национално заседание, приело Търновската конституция. Музеят показва и богата иконна сбирка - шедьоври на българската иконопис.
Катедралният храм „ Рождество Богородично ” се намира в Старо Търново, в така наречен „ Болярска махала “. Построен е в интервала 1924 – 1934 г. върху основите на съборната черква Рождество Пр. Богородици, построена от занаятчия Кольо Фичето през 1842– 1844 година и след това разрушена при пагубното земетресение в Търново на 1 юни 1913 година Съвременният храм е съграден по чертежите и макета, направени от проектанта Леон Филипов преди земетресението. Катедралният храм е посещаван от народните представители от Учредителното и Великите национални събрания в Търново, и в него поставят клетва българските князе Александър Батемберг и Фердинанд I.
Църквата “Св. Св. Кирил и Методий ” е една от най-красивите църкви, издигната от майстор Кольо Фичето през 1860 – 1861 година на повърхност от 1,8 дка [7]. Това е първата черква с лята камбана, която се намирала в камбанарията. Средствата за построяването и поддържането на храма са от донори и благодетели. Интересен факт от църковната история е раждането на П. Р. Славейков в храмовата килия. През 1869 година той инициирал първото честване на църковния празник на 11 май, който се празнува и до момента. Църквата е оповестена е за монумент на културата с национално значение през 1964 година, с Дъждовни води, бр. 104.
Паметникът “Велчова завера ” е ситуиран на едноименния градски площад, носел преди този момент името Баждърлък. Изработен е от арбанашки камък от архитектите Васильов и Цолов, и статуя Мина Иванов. Пъметникът увековечава имената на участниците във Велчовата завера през 1835 година Релефно изображение съдържа знаците евангелие, меч и кръст, показващи вековните желания на народа. Открит е на 5 май 1935 година в чест на 100 годишнината от Велчовата завера.
Къщата с маймунката на Никола Коюв е издигната от занаятчия Колю Фичето през 1849 година Представлява триетажна постройка с повърхност от 270 кв. м, ситуирана на две улици в центъра на Велико Търново, сред Старите хали и Самоводската чаршия. На лицевата страна е сложена седяща фигура – маймунка, която след това дава името на къщата. През 1964 година, с Дъждовни води бр. 104, къщата с маймунката е оповестена за монумент на културата с национално значение. Днес, в нея се обитава Великотърновският клон на Съюза на учените.
Ханът “Хаджи Николи ” - една от най-важните търновски странноприемници с повърхност от 550 кв. м, в този момент е комплекс от изложбени зали с музей и картинна изложба, ресторант и вино бар, намиращ се на ул. „ Г. С. Раковски “ при започване на Самоводската чаршия. Съграден е през 1858 година от занаятчия Колю Фичето. От 1964 година хан “Хаджи Николи има статут на монумент на културата с национално значение (обявен с Дъждовни води бр. 104/1964 г.). Възстановен е през 2010 година от Бърнис, Юта и Едмънд Бек с помоща на Л. Йорданова, Л. Марков, П. Димитрова, инж. Д. Димитров, Б. Пашова, арх. Н. Георгиев.
Маршрут „ Исторически паркове ” [3]
Основните обекти , включени в маршрута са парковете „ Майка България “, „ Асеневци “ и „ Света гора “.
Паркът „ Майка България ” е ситуиран в центъра на града и дружно с едноименния монумент оформя дребен площад. Паметникът е повдигнат в чест на починалите във войните за отбраната и обединяването на българския народ през 1877 - 1878 година, 1885 година, 1912 - 1913 година, 1915 - 1918 година (Руско - Турската, Сръбско-Българската, Балканската и Първата международна войни), със средства на търновското поданство. Открит е на 6 май 1935 година, при тържественото честване на 100 годишнината от Велчовата завера. В паметника е построен параклис, в който гори безконечен огън. Централна фигура в скулптурната комбинация е коленичила жена, символизираща България като скърбяща майка. Тя е със златна корона на главата, бойно знаме и лаврова клонка, прекланяща се пред подвига на починалите войни за свободата на Родината. Паметникът е дело на статуя Светослав Йоцов. Паркът е облагороден по план " Велико Търново - зелена и налична Балканска столица на културния туризъм " на община Велико Търново, на стойност от 7,277 млн. лв., съфинансиран от Европейския фонд за районно развиване по ОПРР 2007 - 2013 година
Паркът „ Асеневци ” е ситуиран в местността Боруна, на скалната тераса на река Янтра в подножието на хълма Света гора. Мястото е като център на натурален амфитеатър, от който се разкриват най-красивите панорамни гледки на Велико Търново. Тук, през 1985 година в чест на 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър и възобновяване на Българската страна, е повдигнат паметникът на Асеневци – един от знаците на града. Той увековечава делото на четиримата български царе от династията Асеневци - Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II, по времето на които България доближава своя максимален подем и Търново става най-забележителния град на Балканския полуостров.
Паметникът въплъщава могъществото на Втората Българска страна през ХІІ – ХІV век. Изграждането му е дело на авторски колектив с началник доцент Крум Дамянов и членове Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инженер Коста Цеков. Паметникът е повдигнат за два месеца, което е неповторим случай в международната процедура, а парковото пространство е завършено за една година. Според идейния план, конниците демонстрират приноса за българската страна на всеки един от четиримата Асеневци посредством направени от бронз самостоятелни фигури. Най-големият брат Петър прави благославящ жест, цар Асен държи юздата на коня с изваден меч, цар Калоян – най-малкият брат, показва висока просвета и войственост, а цар Иван Асен ІІ носи корона на главата и копие, на което е прободен пергамента на нарушения мирен контракт. Конниците са сложени на четири гранитни постамента, високи по 7 м. Общата височина на паметникът е 15 м. В центъра на композицията е подложен с острие към небето голям меч, символизиращ силата на българската нация и нейния порив към грядущето. Под дръжката на меча е сложена гранитната фигура на Богородица Оранта – създателка и пазителка на живота. Някои оценки сочат, че това е най-красивият монумент в България.
Парк „ Света гора “ е бил културен, нравствен и литературен център на Втората българска страна през ХІІ – ХІV век. Тук са били средновековните манастири, най-големият от които е “Св. Богородица Пътеводителка ”.
През ХІV век в манастира се развива Търновската книжовна школа. В него работили Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Художествено съвършенство реализират майсторите от Търновската архитектурна и живописна школа, издигнали и украсили десетки църкви освен в столицата, само че и в цялото Българско царство. Днес, на мястото на манастира е издигнат Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий ”. Паркът заема повърхност от 537 дка на хълма Света гора, именуван „ белите дробове “ нa Вeликo Tъpнoвo. Реновиран е от фиpмa “ХИT ” по план на стойност 1,9 млн. лв., осъществен по опepaтивнa пpoгpaмa „ Рeгиoнaлнo paзвитиe ” (ОПРР) 2007 – 2013 година Новите атракции, алеи и уреди работят от 21 ceптeмвpи 2016 година - дeтcки плoщaдки, cпopтнo игpищe, кaтepaчни cтeни, фитнec ypeди нa oткpитo, “нeбecнa ” плoщaдкa, cкeйтбopд paмпи, нaд 6 килoмeтpa пeшeхoдни и вeлo aлeи, пapк зa дoмaшни любимци.
Съпътстващи обекти от градския маршрут „ Исторически паркове ” са:
Стамболовият мост - съставлява съвременно за времето си мостово оборудване, издигнато в интервала 1892 - 1900 година по план на италианския инженер Джовани Мусути и българския занаятчия Стоян Герганов. Именуван е на търновския политик и държавник Стефан Стамболов. На 24-ти май 1932 година военният водач Петко Попганчев самоуверено прелита под Стамболовия мост със самолета си „ ДАР-1А “. Събитието е останало в търновските хроники.
Художествената галерия „ Борис Денев “ е издигната за Рисувално учебно заведение през 30-те години на ХХ век в местността Буруна. Впоследствие била употребена за друго, даже за милиционерски сектор и затвор. Съвременици на събитията от 1944 – 1945 година на така наречен Народен съд и репресиите на комунизма описват, че „ стенанията на измъчваните в мазетата на постройката са огласявали цялата котловина. Страх и мрачевина сковавали целия град. “. През 1945 година Велико Търново е дало 208 жертви на комунизма, наказани в несъгласие с Търновската конституция. Много повече били задържаните, затворените, измъчваните и безследно изчезналите. Според отчет на Държавна сигурност до Централен комитет на БРП(к) от м. септември 1944 година до м. май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души. След този черен интервал, постройката на Боруна била отредена за държавна художествена изложба . Тя събира, съхранява и експонира произведения на български художници, графици и статуи, и понастоящем е една от най-богатите галерии в страната. Притежава 5530 експонати, представяни на изложбена повърхност от 850 кв. м. Колекцията включва картини на Владимир Димитров - Майстора, Борис Денев, Никола Танев и доста други. На първия етаж е проведена непрекъсната експозиция на тематика “Велико Търново през погледа на художника ”, включваща произведения на видни български художници, творили през 20-те и 30-те години на предишния век. На втория енаж се показват гостуващи изложения. От 2003 година галерията носи името на търновския художник Борис Денев по случай 120 годишнината от неговото рождение.
С художествената изложба „ Борис Денев “ е обвързвана относително новата светлинна атракция на Велико Търново - 3D Спектакълът „ Величието на Асеневци “. Представлява тримерен светлинен театър върху фасадата на постройката, в който вземат участие 120 осветителни устройства и 10 лазера, ситуирани на всички площадки към паметника на Асеневци. Спектакълът е представян гратис на празника на Велико Търново.
Алеята на славата е завършена на Боруна, сред парк „ Асеневци “ и парк „ Света гора “. Представлява пешеходна алея с възпоменателни знаци за видни персони, съдействали за развиването на Велико Търново. Паметни знаци в тази алея са отдадени на проф. Александър Бурмов - основател на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий ”, поетът Радко Радков, огромният математик и патриот акад. Борислав Боянов, разпаления патриот Христо Нурков - сътворител и активист на музейната просвета в старопрестолния град, арх. Никола Николов, вдъхновения художник Иван Христов, актьорът Димитър Буйнозов и други
Община Велико Търново работи за развиването на велосипедни направления по пътя на наследството и разисква с евентуални сътрудници благоприятни условия за създаване на новаторски турове с електрически автомобили за фамилии, другари и откриватели.
Източници на информация:
[1] Владева, П.. Велико Търново в калейдоскопа на времето. Изд. „ Сира “, Велико Търново, 2016.
[2] Гюрова, С. Възрожденски пътеписи, С., 1969.
[3] Джанабетска, К. Великотърновска наследствена пътека – нов детайл в предлагането и разнообразяването на локалния туристически артикул, Сб. отчети “България в Европа 2007 ”, Издание на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий ”, Стопански факултет и Икономически институт на Българска академия на науките, С., 2006.
[4] Джанабетска, К. Средновековните манастири във Великотърновската дестинация като запас за културно-познавателен и набожен туризъм, Юбилейна научна конференция “Туризмът през ХХІ век ”, Сб. отчети, Изд. СУ “Св. Климент Охридски ”, С., 2002
[5] Снегаров, И. Българските земи през погледа на непознати пътешественици 1828 – 1853. С., 1977.
[6] Тодоров, И. Старо Търново – духът и ликът на времето, ИК „ Екопрогрес “, 2009.
[7] Списък на недвижимото културно завещание в община Велико Търново, направен от арх. Донка Колева по ЗДОИ, април, 2019 година
[8] Списък на обекти със статут на недвижими културни полезности (паметници на културата) с категория „ национално значение “ на територията на област Велико Търново – www.mc.government.bg
[9] http://ninkn.bg/
Автор: Камелия Джанабетска
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ