Отбелязваме 143 години от началото на Учредителното събрание в Търново
Велико Търново. 143 години от началото на Учредителното заседание, което е първото Народно заседание на младата българска страна, означаваме на 10 февруари 2022-а, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Велико Търново. Първото съвещание на строителите на Нова България се организира на 10 февруари 1879 година. Самото Учредително заседание е закрито на 16 април 1879 година, когато е призната Търновската конституция.
Първото Народно заседание е основано на съображение на Берлинския контракт сред Великите сили и Османската империя. В него вземат участие 229 български народни представители. Задачата им е да сформират и одобряват главния закон на Княжество България, който по-късно е получава наименованието Търновска конституция.
Първото национално заседание е намерено от съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Председател на Учредителното заседание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които слагат основата на първите политическите партии – демократична партия и консервативна партия. Събранието разисква и приема с промени плана за главен закон основан от съветския правист Сергей Лукиянов.
По време на съвещанията се водят съществени разногласия за характера на главния закон и най-много за съотношението сред правата на жителите и президента. За да подчертае устрема на българския народ към действителна самостоятелност, събранието разисква не Органически правилник, а Конституция.
Търновската конституция е призната на 16 април 1879 година. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските жители в новата страна Княжество България. Новата конституция утвърждава правилото на разделяне на властта – държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико национално събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и правосъдна (съд). Наред с демократичните права на жителите, Търновската конституция дава на президента забележителна власт и надзор. Тя е в действие до 1947 година. След нейното приемане Учредителното заседание се саморазпуска.
Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното заседание се взема решение за пренасяне на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е отвън рамките на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.Предложението е импортирано от Марин Дринов. След Освобождението съветските сили избират София за седалище на краткотрайното ръководство. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 година. Разликата в гласовете в интерес на преместването на столицата е единствено един глас, който в действителност се оказва решителен.
Първото Народно заседание е основано на съображение на Берлинския контракт сред Великите сили и Османската империя. В него вземат участие 229 български народни представители. Задачата им е да сформират и одобряват главния закон на Княжество България, който по-късно е получава наименованието Търновска конституция.
Първото национално заседание е намерено от съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Председател на Учредителното заседание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които слагат основата на първите политическите партии – демократична партия и консервативна партия. Събранието разисква и приема с промени плана за главен закон основан от съветския правист Сергей Лукиянов.
По време на съвещанията се водят съществени разногласия за характера на главния закон и най-много за съотношението сред правата на жителите и президента. За да подчертае устрема на българския народ към действителна самостоятелност, събранието разисква не Органически правилник, а Конституция.
Търновската конституция е призната на 16 април 1879 година. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските жители в новата страна Княжество България. Новата конституция утвърждава правилото на разделяне на властта – държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико национално събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и правосъдна (съд). Наред с демократичните права на жителите, Търновската конституция дава на президента забележителна власт и надзор. Тя е в действие до 1947 година. След нейното приемане Учредителното заседание се саморазпуска.
Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното заседание се взема решение за пренасяне на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е отвън рамките на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.Предложението е импортирано от Марин Дринов. След Освобождението съветските сили избират София за седалище на краткотрайното ръководство. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 година. Разликата в гласовете в интерес на преместването на столицата е единствено един глас, който в действителност се оказва решителен.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ