Велекден е!
Великден е! Денят, в койточестваме възкресението на Божия Син - Иисус Христос. Той потвърждава, че е Син Божи точно откакто възкръсва на третия ден.
Този максимален християнски празник отразява в най-пълен тип вярата на миряните във възкресението на праведниците за безконечен живот в един по-хубав свят.
На този празник християнската вяра празнува връщането на Иисус Христос към живота, откакто е разпънат на кръста и заровен. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Като християнски празник, Великден е директно обвързван с еврейския празник Пасха, защото събитията, свързани с Христовото Възкресение, са се случили към него. Той се причислява към така наречен " преносими празници " и е обвързван с Лунния календар. Според църковните правила той не може да се чества дружно с еврейския празник, а в неделните дни към него. На Първия Вселенски събор, призован през 325г. от император Константин Велики, е взето решение Великден да се отбелязва в един ден от всички християни. Но и до момента католици и православни християни честват Възкресение Христово на разнообразни дати. Православната черква дефинира датите за празнуване на Великден съгласно Юлиянския календар, а Католическата черква - съгласно Грегорианския. Протестантите се причисляват към традициите на съответния локален дискурс – на запад - с католиците, а на изток - с православните християни.
На запад изчисленията за установяване датата на Възкресение се правят от 21 март, денят на действителното Пролетно равноденствие. За Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е с тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на Пролетното равноденствие се падне след 4 април, Източната и Западната църкви честват Великден на една и съща дата. Ако се случи пълнолунието да бъде сред 21 март и 4 април, на запад означават празника доста по-рано от православните християни. Понякога е допустимо тази разлика да доближи интервал от един месец.
Народите по света имат разнообразни традиции за отбелязване на Великденските празници, само че трите съществени детайла, без които тези празници са немислими, са шарените яйца, козунакът и агнето.
В предишното яйцето се е асоциирало с Вселената. То е било знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида. В православния християнски свят яйцето се употребява като особено великденско приветствие, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които би трябвало да ги намерят.
Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие в дома, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Първото яйце постоянно е алено и се поставя под иконостаса. Червено яйце се е слагало и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат 40 дни - до Спасовден.
Днес празникът на Великден е невъобразим без козунака, само че в предишното на българската софра се е слагал обичайният ритуален самун.
Първият козунак е подготвен от френски хлебар през XVII век, само че в България той навлиза едвам през 20-те години на XX век. Появява се първо в градовете, като последователно измества обичайните обредни хлябове - колак, пармак и кравай.
Първото споменаване на думата " козунак " е в речника на Александър Дювернуа - " Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати ", издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи обичайният празничен кравай.
Козунакът, както и преди него обичайният ритуален самун, в никакъв случай не се реже с нож, а се раздира.
Третият детайл от Великденската софра е ядене, което е приготвено от агнешко месо. Символично Иисус Христос е представян като Божи агнец. А агнето се свързва с неговата гибел, тъй като е пренесено в жертва в деня на Възкресението. Легендата споделя, че даже и на кръста не счупили коленете на Иисус както правели с всички, с цел да го запазят цялостен като жив агнец. По бит може да се хапне агнешко на първия ден след 40-дневните Великденски пости.
Великден се слави седем дни – по този начин наречената Светла седмица, а 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Възкресе и Наистина Възкресе!
Имен ден на Великден честват Велико, Велика, Величко, Величка, Велин, Велина, Велка, Велко.
Този максимален християнски празник отразява в най-пълен тип вярата на миряните във възкресението на праведниците за безконечен живот в един по-хубав свят.
На този празник християнската вяра празнува връщането на Иисус Христос към живота, откакто е разпънат на кръста и заровен. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Като християнски празник, Великден е директно обвързван с еврейския празник Пасха, защото събитията, свързани с Христовото Възкресение, са се случили към него. Той се причислява към така наречен " преносими празници " и е обвързван с Лунния календар. Според църковните правила той не може да се чества дружно с еврейския празник, а в неделните дни към него. На Първия Вселенски събор, призован през 325г. от император Константин Велики, е взето решение Великден да се отбелязва в един ден от всички християни. Но и до момента католици и православни християни честват Възкресение Христово на разнообразни дати. Православната черква дефинира датите за празнуване на Великден съгласно Юлиянския календар, а Католическата черква - съгласно Грегорианския. Протестантите се причисляват към традициите на съответния локален дискурс – на запад - с католиците, а на изток - с православните християни.
На запад изчисленията за установяване датата на Възкресение се правят от 21 март, денят на действителното Пролетно равноденствие. За Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е с тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на Пролетното равноденствие се падне след 4 април, Източната и Западната църкви честват Великден на една и съща дата. Ако се случи пълнолунието да бъде сред 21 март и 4 април, на запад означават празника доста по-рано от православните християни. Понякога е допустимо тази разлика да доближи интервал от един месец.
Народите по света имат разнообразни традиции за отбелязване на Великденските празници, само че трите съществени детайла, без които тези празници са немислими, са шарените яйца, козунакът и агнето.
В предишното яйцето се е асоциирало с Вселената. То е било знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида. В православния християнски свят яйцето се употребява като особено великденско приветствие, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които би трябвало да ги намерят.
Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие в дома, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Първото яйце постоянно е алено и се поставя под иконостаса. Червено яйце се е слагало и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат 40 дни - до Спасовден.
Днес празникът на Великден е невъобразим без козунака, само че в предишното на българската софра се е слагал обичайният ритуален самун.
Първият козунак е подготвен от френски хлебар през XVII век, само че в България той навлиза едвам през 20-те години на XX век. Появява се първо в градовете, като последователно измества обичайните обредни хлябове - колак, пармак и кравай.
Първото споменаване на думата " козунак " е в речника на Александър Дювернуа - " Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати ", издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи обичайният празничен кравай.
Козунакът, както и преди него обичайният ритуален самун, в никакъв случай не се реже с нож, а се раздира.
Третият детайл от Великденската софра е ядене, което е приготвено от агнешко месо. Символично Иисус Христос е представян като Божи агнец. А агнето се свързва с неговата гибел, тъй като е пренесено в жертва в деня на Възкресението. Легендата споделя, че даже и на кръста не счупили коленете на Иисус както правели с всички, с цел да го запазят цялостен като жив агнец. По бит може да се хапне агнешко на първия ден след 40-дневните Великденски пости.
Великден се слави седем дни – по този начин наречената Светла седмица, а 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Възкресе и Наистина Възкресе!
Имен ден на Великден честват Велико, Велика, Величко, Величка, Велин, Велина, Велка, Велко.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ