Велика събота в православната традиция е денят на погребението на

Велика събота в православната традиция е денят на погребението на Сина Божий и упованието, с което скръбта се трансформира в наслада.

" И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), консултант, човек добър и обективен... пристигна при Пилата и измоли тялото Иисусово. И като Го сне (от кръста), обви Го в плащаница и Го постави в гроб, изсечен в канара, дето никой не бе още полаган... Настъпваше към този момент събота. Вървяха подире и дамите, които бяха пристигнали с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и по какъв начин бе положено тялото Му. И като се върнаха, подготвиха благовония и миро и си починаха съгласно заповедта ". Така евангелистът Лука разказва телесното заравяне на Исус в събота – последния ден от Страстната седмица, в която вярващите оплакват тъгите Христови.

Според библейската алегория на Велика събота тялото на Месията лежи в гроба, само че той още не е възкръснал. В този ден няма Бог, това е интервал на тежки размишления и неустановеност, вярващите се усещат изоставени.

Но макар телесната гибел на Голгота душата на Спасителя не бездейства. Тя слиза в пъкъла, унищожава портите и освобождава затворените там неверни души на Адам и Ева и на старозаветните пророци, с цел да ги води в небесата. Така открива пътя към парадайса на цялото човечество, което съгласно богословите е същината на християнското обръщение.

Тази вечер празничното Пасхално свещенодействие в катедралния храм " Свети Александър Невски ", ще бъде управлявано от наместник-председателя на българската черква - врачанския митрополит Григорий. Тази заран пък е последната работа от Великия пост.

Днес православният свят ликува и чака радостната вест за Христовото Възкресение. Свещенослужителите сменят денем тъмните си одежди с бели пасхални, което символизира успеха на Христос над Дявола и гибелта.

Точно в среднощ в храмовете в страната ще бъде възвестено трикратно Възкресението на Спасителя.