Защо никога не трябва да разголваш своята душа
Веднъж при един влъхва пристигнала млада, красива госпожица, смутена и със сълзи на очи.
– Не мога повече, Учителю… – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги се пробвам да бъда блага и добра с тях, пробвам се да оказа помощ както мога… никого не наскърбявам. И все пак не получавам и капка признателност и почитание. Дори в противен случай, присмиват ми се, наскърбяват ме, а от време на време и са намерено враждебни към мен. Кажи ми какво да върша.
Учителят помислил малко и споделил:
– Съблечи се гола и се разноски по улиците.
– Но това е полуда! – възмутила се девойката. – А и с какво ще ми помогне това? Освен да получа още обиди.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Виждаш ли, – споделил той – смяташ, че е безумие да покажеш пред всички голото си тяло, а в това време вървиш с оголена душа. Тя е открита като тази врата и всеки може да влезе в живота ти. От друга страна хората гледат в душата ти като в огледало – без значение от твоите добродетели, те виждат отразени своите пороци. И по тази причина се пробват да те клеветят, унижават и нараняват. Порочният човек постоянно враждува с по-добрите от него – първо, тъй като не желае да признае, че някой е по-добър, и второ, тъй като не желае да се промени.
– Добре, само че аз какво да върша? – попитало момичето.
– Ела, ще ти покажа моята градина.
Там мъдрецът траял:
– Много хора са лицемерни и подправени и злоупотребяват с добродетелите на другите. Затова не разголвай душата си толкоз елементарно. Бъди мъдра и търпелива и разкривай качествата си лека-полека, когато опознаеш индивида против себе си. Ето, виж цветята в градината ми. Те отварят своите пъпки последователно, когато някой се грижи за тях и ги полива. И споделят хубостта си с тези, които имат очи и сърце за нея. А хората, които късат цветчетата им и ги тъпчат с крайници, в никакъв случай не се допират до техния мирис и хубост. Бъди като цветята. Разкривай прелестта на сърцето си постепенно и внимателно. И то единствено за тези, които могат да я оценят.
Чудно нещо е човешката душа – никой не знае
къде се намира, само че всички знаят по какъв начин боли.
Притчата е част от сборника “ ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА “, издателство Гнездото
