Правото да бъдеш забравен по GDPR не значи заличаване на обществена памет
Веднага след влизането на Общия правилник за отбрана на персоналните данни (Регламент (EC) 2016/679) - GDPR, към медии, в това число и към News.bg, се насочиха претенции от частни лица за унищожаване на публикации, в които те са упоменати, т.е. участват с имената си.
Исканията се базират на обезпеченото с регламента " право да бъдеш пропуснат ". Действително, множеството случаите, за които е настояването, касаят или престъпни случаи, някакъв стадий на наказателно гонене или са текстове за състезания по хубост с друга степен на голота.
Преди няколко дни Европейски съд по правата на човека излиза с решение по съответен проблем, което обаче чертае границата сред конкуриращите се права на независимост на словото, от една страна, и на отбраната на персоналните данни, от друга.
Решението е, че отбраната на персоналните данни и правото на това не може да бъде употребена, с цел да се цензурира публично значима информация и да се не разрешава свободният достъп до нея за жителите да си сформират картина и облик на протичащото се и неговите исторически корени.
Правото да бъдеш пропуснат, обезпечено с GDPR, не е равнозначно на изтриване на историческата памет за значими събития.
Коментара по съответния случай и проблема от Александър Кашъмов:
На 28 юни 2018 Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на двама полубратя против Германия за нарушение на правото на отбрана на персоналните им данни (жалби № 60798/10 и 65599/10). Жалбоподателите са се оплакали от това, че няколко немски медии са разгласили информация по отношение на тяхното наказание за ликвидиране, като информацията е налична години след правосъдния развой, в това число все още преди да излязат на независимост предварително условно. Според тях отводът на немските съдилища, към които са се обърнали на съображение отбрана на персоналните им данни, да забранят тези изявления, е в нарушаване на чл.8 от Европейската спогодба за правата на индивида (Конвенцията).
Фактологията по случая е следната: през май 1993 жалбоподателите са били наказани на затвор за убийството на прочут артист. През 2007 и надлежно 2008 е следвало да бъдат освободени предварително условно. През 2007 те са завели дело против Радио " Германия " (Deutcshlandradio), а след това и против сп. " Шпигел " и ежедневник, като са поискали съдът да задължи медиите да анонимизират документите по отношение на тях, оповестени в уеб страниците им. Последните правосъдни инстанции в Германия са отхвърлили тези претенции на жалбоподателите и те са се обърнали към Европейски съд по правата на човека.
В решението си Страсбургският съд акцентира необятния обсег на понятието " персонален живот " (private life) и събитието, че мъчно могат да се изчерпят неговите аспекти като да вземем за пример идентифициращи белези, име, полова ориентировка, право на личен облик и други Според по-новата практиката на Европейски съд по правата на човека, в чл.8 от Конвенцията се включва и право на осведомително самоопределяне. Следователно информацията за неоправдателни присъди безспорно попада в обсега на правото, предпазено с тази норма.
Съдът приема, че при положение като този е от значимо значение слагането на точния баланс сред конкуриращите се права, а точно - правото на свободно изложение на медиите и правото на отбрана на персоналния живот и персоналните данни. В това отношение той напомня изведената в практиката му основна роля, която медиите извършват в демократичното общество, включваща и отразяване, и коментар на правосъдни процеси. В допълнение към тази роля на медиите е правото на обществото да получи популяризираната от тях информация.
Европейски съд по правата на човека отбелязва още, че в допълнение към тази значима роля на пресата е и нейната функционалност да събира и пази списък на информацията, която към този момент е била обществена, и да я дава на аудиторията. В това отношение цифровите архиви са скъп източник за информиране, обучение и исторически проучвания. Съдът отбелязва още, че онлайн форматите съдържат по-голяма опция да обиден съществени права по Конвенцията.
В решението на Европейски съд по правата на човека е изразено единодушие с Германския федерален съд, отказал да издаде възбрана за медиите да поддържат налични за интернет потребителите документи по отношение на осъждането на жалбоподателите, в тълкуването му, съгласно което медиите имат задачата да вземат участие в основаването на демократично мнение посредством обезпечаване на достъп на обществото до остарели вести, съхранени в архивите им. Разпоредбата на чл.10 от Конвенцията, съгласно Съда в Страсбург, оставя на публицистите да създадат преценката в сходство с журналистическите етични стандарти коя и каква информация да разгласяват. Още повече, че информацията за наказателни каузи концентрира забележителен публичен интерес, който макар миналото време е останал неизменен.
Допълнителен подробност в тази ситуация е, че жалбоподателите в предишни моменти сами са се били обърнали към пресата по отношение на опитите им да бъде обновен процесът. Осъдителната присъда обаче е останала непроменена. При тези условия тяхното рационално очакване да бъдат забравени онлайн може да бъде признато като извънредно лимитирано.
С това решение на Европейски съд по правата на човека се слага ясна граница сред конкуриращите се права на независимост на словото, от една страна, и на отбраната на персоналните данни, от друга - последната не може да бъде употребена, с цел да се цензурира публично значима информация и да се не разрешава свободният достъп до нея за жителите да си сформират картина и облик на протичащото се и неговите исторически корени.
Правото да бъдеш пропуснат, обезпечено с GDPR, не е равнозначно на изтриване на историческата памет за значими събития. /news.bg
Исканията се базират на обезпеченото с регламента " право да бъдеш пропуснат ". Действително, множеството случаите, за които е настояването, касаят или престъпни случаи, някакъв стадий на наказателно гонене или са текстове за състезания по хубост с друга степен на голота.
Преди няколко дни Европейски съд по правата на човека излиза с решение по съответен проблем, което обаче чертае границата сред конкуриращите се права на независимост на словото, от една страна, и на отбраната на персоналните данни, от друга.
Решението е, че отбраната на персоналните данни и правото на това не може да бъде употребена, с цел да се цензурира публично значима информация и да се не разрешава свободният достъп до нея за жителите да си сформират картина и облик на протичащото се и неговите исторически корени.
Правото да бъдеш пропуснат, обезпечено с GDPR, не е равнозначно на изтриване на историческата памет за значими събития.
Коментара по съответния случай и проблема от Александър Кашъмов:
На 28 юни 2018 Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на двама полубратя против Германия за нарушение на правото на отбрана на персоналните им данни (жалби № 60798/10 и 65599/10). Жалбоподателите са се оплакали от това, че няколко немски медии са разгласили информация по отношение на тяхното наказание за ликвидиране, като информацията е налична години след правосъдния развой, в това число все още преди да излязат на независимост предварително условно. Според тях отводът на немските съдилища, към които са се обърнали на съображение отбрана на персоналните им данни, да забранят тези изявления, е в нарушаване на чл.8 от Европейската спогодба за правата на индивида (Конвенцията).
Фактологията по случая е следната: през май 1993 жалбоподателите са били наказани на затвор за убийството на прочут артист. През 2007 и надлежно 2008 е следвало да бъдат освободени предварително условно. През 2007 те са завели дело против Радио " Германия " (Deutcshlandradio), а след това и против сп. " Шпигел " и ежедневник, като са поискали съдът да задължи медиите да анонимизират документите по отношение на тях, оповестени в уеб страниците им. Последните правосъдни инстанции в Германия са отхвърлили тези претенции на жалбоподателите и те са се обърнали към Европейски съд по правата на човека.
В решението си Страсбургският съд акцентира необятния обсег на понятието " персонален живот " (private life) и събитието, че мъчно могат да се изчерпят неговите аспекти като да вземем за пример идентифициращи белези, име, полова ориентировка, право на личен облик и други Според по-новата практиката на Европейски съд по правата на човека, в чл.8 от Конвенцията се включва и право на осведомително самоопределяне. Следователно информацията за неоправдателни присъди безспорно попада в обсега на правото, предпазено с тази норма.
Съдът приема, че при положение като този е от значимо значение слагането на точния баланс сред конкуриращите се права, а точно - правото на свободно изложение на медиите и правото на отбрана на персоналния живот и персоналните данни. В това отношение той напомня изведената в практиката му основна роля, която медиите извършват в демократичното общество, включваща и отразяване, и коментар на правосъдни процеси. В допълнение към тази роля на медиите е правото на обществото да получи популяризираната от тях информация.
Европейски съд по правата на човека отбелязва още, че в допълнение към тази значима роля на пресата е и нейната функционалност да събира и пази списък на информацията, която към този момент е била обществена, и да я дава на аудиторията. В това отношение цифровите архиви са скъп източник за информиране, обучение и исторически проучвания. Съдът отбелязва още, че онлайн форматите съдържат по-голяма опция да обиден съществени права по Конвенцията.
В решението на Европейски съд по правата на човека е изразено единодушие с Германския федерален съд, отказал да издаде възбрана за медиите да поддържат налични за интернет потребителите документи по отношение на осъждането на жалбоподателите, в тълкуването му, съгласно което медиите имат задачата да вземат участие в основаването на демократично мнение посредством обезпечаване на достъп на обществото до остарели вести, съхранени в архивите им. Разпоредбата на чл.10 от Конвенцията, съгласно Съда в Страсбург, оставя на публицистите да създадат преценката в сходство с журналистическите етични стандарти коя и каква информация да разгласяват. Още повече, че информацията за наказателни каузи концентрира забележителен публичен интерес, който макар миналото време е останал неизменен.
Допълнителен подробност в тази ситуация е, че жалбоподателите в предишни моменти сами са се били обърнали към пресата по отношение на опитите им да бъде обновен процесът. Осъдителната присъда обаче е останала непроменена. При тези условия тяхното рационално очакване да бъдат забравени онлайн може да бъде признато като извънредно лимитирано.
С това решение на Европейски съд по правата на човека се слага ясна граница сред конкуриращите се права на независимост на словото, от една страна, и на отбраната на персоналните данни, от друга - последната не може да бъде употребена, с цел да се цензурира публично значима информация и да се не разрешава свободният достъп до нея за жителите да си сформират картина и облик на протичащото се и неговите исторически корени.
Правото да бъдеш пропуснат, обезпечено с GDPR, не е равнозначно на изтриване на историческата памет за значими събития. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ