Все повече строители отиват на борсата след съкращение
Вече втора година строителите посрещаме празника в не изключително празнично въодушевление. Причините за това са, че към компликациите, провокирани от постпандемичните рецесии с доставките и оскъпяването на материалите, към последствията от високата инфлация, се прибавиха и някои проблеми, които бяха изкуствено провокирани. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев в навечерието на професионалния празник на строителите - Димитровден.
Държавата не разплаща направеното освен от сътрудниците в пътния бранш, само че и по всички обекти, уточни още ръководителят на Камарата.
Той заяви, че има трагичен спад в създадената строителна продукция. Ако през 2020 година строителната продукция е била на обща стойност 23 милиарда лева, през 2021 година е спаднала на 16 милиарда лева, а за първото полугодие на тази година - неотдавна излезе последният ни разбор, е едвам 6,6 милиарда лева, сподели инж. Илиян Терзиев и добави, че наклонността е стремително надолу.
Той посочи, че това основава проблем както за компаниите и оцеляването им, по този начин и за заетите в тях. Все повече сътрудници са принудени да освобождават чиновници и те отиват на борсата, с което " тежат " на бюджета на Национален осигурителен институт, сподели Терзиев. По думите му спадът в създадената продукция е неприятна вест и за държавния бюджет. Това би трябвало да се осъзнае от всички и да спрат опитите с сектора, безапелационен е ръководителят на КСБ.
Той заяви, че по последни данни от поддържания от КСБ Централен професионален указател на строителя са вписани 6669 компании, от които 6614 са български и 55 - задгранични. " Още е рано да кажем за годината какъв брой родни компании ще отпаднат - към този момент са към 500. Но има и нововписани. Интересно е, че спад се следи при задграничните компании - м.г. са били 63. Т.е. - отдръпват се от България ", добави ръководителят на КСБ.
Според Терзиев главните спънки пред растежа в строителството в България са: неналичието на съответна индексация, на разплащане и на нови възлагания. " А строителството е бранш, който бързо може да вдигне стопанската система - тъй като усилва заетостта, оборотите сред компаниите - доставки на материали, услуги и прочие, покачва се и покупателната дарба на заетите в сектора. Държавата има интерес от мощен и работещ строителен бранш ", счита Терзиев.
По калкулации на КСБ оскъпяването на строителството е приблизително към 40 на 100. " Много компании съзнателно не са спрели да извършват предоставените от страната и общините обекти, вложили са в тях, с цел да не се губи движение и да не бъдем упрекнати, че поради наши дейности се е провалило осъществяването на оперативните стратегии. А в този момент по две от тях - оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) и по оперативна стратегия " Региони в напредък " (ОПРР), на процедура се поставя таван от 15 на 100 на индексацията, какъвто липсва в методиката ", разяснява Теризев обявеното тези дни от Министерството на районното развиване и благоустройството, че с 15 на 100 ще могат да се индексират цените на договорите, с които се извършват планове за строително-ремонтни действия, финансирани от Оперативна програма “Регионално развитие” поради инфлацията и нарасналите цени на строителните материали.
Председателят на КСБ съобщи, че с това решение се обезсмисля цялата методика за индексация в строителството. За ОПОС излязоха инструкции, в които също има 15 на 100 таван. " Прогнозата ми е, че нещата няма да приключат добре - нито за страната и общините, нито за компаниите, нито за жителите, които чакат по този начин нужната инфраструктура. Тук става дума за обществени вложения и във ВиК планове, и в жп, и в по-малки общински обекти, и в пътища ", предизвести Терзиев.
Държавата не разплаща направеното освен от сътрудниците в пътния бранш, само че и по всички обекти, уточни още ръководителят на Камарата.
Той заяви, че има трагичен спад в създадената строителна продукция. Ако през 2020 година строителната продукция е била на обща стойност 23 милиарда лева, през 2021 година е спаднала на 16 милиарда лева, а за първото полугодие на тази година - неотдавна излезе последният ни разбор, е едвам 6,6 милиарда лева, сподели инж. Илиян Терзиев и добави, че наклонността е стремително надолу.
Той посочи, че това основава проблем както за компаниите и оцеляването им, по този начин и за заетите в тях. Все повече сътрудници са принудени да освобождават чиновници и те отиват на борсата, с което " тежат " на бюджета на Национален осигурителен институт, сподели Терзиев. По думите му спадът в създадената продукция е неприятна вест и за държавния бюджет. Това би трябвало да се осъзнае от всички и да спрат опитите с сектора, безапелационен е ръководителят на КСБ.
Той заяви, че по последни данни от поддържания от КСБ Централен професионален указател на строителя са вписани 6669 компании, от които 6614 са български и 55 - задгранични. " Още е рано да кажем за годината какъв брой родни компании ще отпаднат - към този момент са към 500. Но има и нововписани. Интересно е, че спад се следи при задграничните компании - м.г. са били 63. Т.е. - отдръпват се от България ", добави ръководителят на КСБ.
Според Терзиев главните спънки пред растежа в строителството в България са: неналичието на съответна индексация, на разплащане и на нови възлагания. " А строителството е бранш, който бързо може да вдигне стопанската система - тъй като усилва заетостта, оборотите сред компаниите - доставки на материали, услуги и прочие, покачва се и покупателната дарба на заетите в сектора. Държавата има интерес от мощен и работещ строителен бранш ", счита Терзиев.
По калкулации на КСБ оскъпяването на строителството е приблизително към 40 на 100. " Много компании съзнателно не са спрели да извършват предоставените от страната и общините обекти, вложили са в тях, с цел да не се губи движение и да не бъдем упрекнати, че поради наши дейности се е провалило осъществяването на оперативните стратегии. А в този момент по две от тях - оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) и по оперативна стратегия " Региони в напредък " (ОПРР), на процедура се поставя таван от 15 на 100 на индексацията, какъвто липсва в методиката ", разяснява Теризев обявеното тези дни от Министерството на районното развиване и благоустройството, че с 15 на 100 ще могат да се индексират цените на договорите, с които се извършват планове за строително-ремонтни действия, финансирани от Оперативна програма “Регионално развитие” поради инфлацията и нарасналите цени на строителните материали.
Председателят на КСБ съобщи, че с това решение се обезсмисля цялата методика за индексация в строителството. За ОПОС излязоха инструкции, в които също има 15 на 100 таван. " Прогнозата ми е, че нещата няма да приключат добре - нито за страната и общините, нито за компаниите, нито за жителите, които чакат по този начин нужната инфраструктура. Тук става дума за обществени вложения и във ВиК планове, и в жп, и в по-малки общински обекти, и в пътища ", предизвести Терзиев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ