Не, преврат в България няма. Трите фронта на ГЕРБ и Борисов.
Вече сме на прага на предизборната акция, а разположението на силите, съгласно социолозите, е сега следното. ГЕРБ и " ИТН " (ИТН) са с малко над 20% и си оспорват водачеството, като по прогнози ГЕРБ има дребна преднина. Българска социалистическа партия е с към 15-18%, а четвърта мощ към този момент е " Демократична България " (ДБ) с към 12% - Демократична България освен изпреварва Движение за права и свободи с процент-два, само че и е във прогресивен тренд. " Изправи се! Мутри вън! " евентуално влиза в идващия парламент, а “Патриотите ” - отначало обединени - по-скоро отново не влизат (за тях акцията ще е от екзистенциално значение). Общо взето, огромни разбърквания по отношение на резултатите от 4 април няма.
Да поговорим за абсурда с подслушването
Скандалът с подслушването, който е част от бавното разграждане на управническия модел “Борисов ”, освен ще бъде значим детайл от акцията, само че и е кадърен да повлияе на крайния резултат. Все още няма дефинитивни доказателства и детайлности по този скандал, само че и изнесеното дотук е задоволително притеснително. Генерал Атанасов от Демократична България оповести, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди последните парламентарни избори. Вътрешният министър Рашков и министър председателят Янев потвърдиха тази информация. Сега остава да се разбере дали става дума за нелегално подслушване или за законно и “случайно ” прихващане на телефоните на опозиционерите през диалози с “оперативно забавни лица ”, за които има съответните правосъдни позволения. И в двата случая обаче политическият проблем е сериозен: имаме всеобщо подслушване на политици от опозицията. Тезата, че службите работят за избрани политически партии - някогашните ръководещи и техните патерици и неофициални сътрудници - получава солидно удостоверение.
Този скандал е в положение да улови въображението на хората, тъй като не е изолиран случай, а идва на гърба на други разкрития за метода на ръководство на ГЕРБ - потребление на страната за частни и партийни цели. Първо: бързо стана ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са си създали банка, посредством която да раздават огромни заеми на доближени предприемачи - 1 милиард лв., което е към половината от портфейла на ББР, са отишли при осем компании, зад които може да се окажат четири добре познати лица. Дали това е законно или нелегално е забавен въпрос, само че политическият проблем е явен - това е искрено държавно фаворизиране и образец за структурна корупция, при която държавни институции се употребяват в частен интерес.
Втори скандал от през вчерашния ден, който мина малко неусетно, е, че и последният арест на хората на президента по свадите от юли предходната година падна в съда като противозаконен. Както при Пламен Узунов, по този начин и при Илия Милушев съдът не откри законови аргументи за техния арест. Законови аргументи може да няма, само че политически аргументи за арестуването им несъмнено имаше. Неслучайно болшинството от българите видяха в дейностите на прокуратурата политическа пристрастност и предумишленост и излязоха да стачкуват без разлика сред ляво и дясно (което при нас рядко се случва). На подобен декор, когато човек може да бъде задържан без правно съображение, абсурдът с подслушването не наподобява толкоз ексклузивен - за какво пък да не бъдат подслушвани хора, без да са направили закононарушения?
ГЕРБ добре схващат, че изходът от изборите на 11 юли зависи от интерпретацията на тези проблеми - в случай че изгубят обяснителната война за подслушването, електоралната им ерозия несъмнено ще се форсира. И всички заедно, отпред с Борисов, се втурнаха да се пазят на следните фронтове:
Първи идеологически фронт
Тук ГЕРБ сложиха под подозрение доказателствата за подслушването. Даниел Митов и Тома Биков излязоха с разпалени словоизлияния против военачалник Атанасов и Бойко Рашков - идеологически съперници на ГЕРБ от разнообразни краища на политическия набор. Смисълът на тирадите беше, че на тези хора не може да се има вяра.
Този мотив има една скрита причина - а точно, че на Митов и Биков може да се има вяра. Тази причина не беше добре обговорена, само че даже да я оставим настрани, усещане направи неналичието на непосредствено и изрично отричане от страна на ГЕРБ, че подслушване е имало. Напротив, патосът беше против неналичието на доказателства за подслушването. С този фокус вратата се оставя отворена за оттегляне - подслушване е имало, само че то е било законно. А даже и да е било нелегално, ГЕРБ и министър председателят Борисов не са знаели за него.
Втори съветски фронт
Най-куриозният мотив извади самият Борисов, който съобщи, че свадите с подслушването са опит да се овладеят службите, които за пръв път хванали съветски шпиони. И занапред нататък към този момент нямало да има хванати съветски шпиони. Тоест, държавното управление (а неизвестно за какво и военачалник Атанасов) работи в интерес на Русия. Аргументът е чудноват по доста аргументи, само че най-много заради това, че надали някой на мястото на Борисов би се хвалил с противодействието на българските служби по отношение на Русия.
Все отново хората помнят, че по проблема “Скрипал ” държавното управление зае съветската позиция - и то в случай, че в България по това време към този момент сме имали сходно отравяне на предприемача Гебрев. Вместо нашите служби да съберат две и две, трябваше британците да скръцнат със зъби и неправителствени организации да открият съветските шпиони, работили в България, с цел да има някакво оживление. Този сюжет се повтори след разкритията в Чехия за гърмежи в хранилища с муниции - едвам тогава и нашите органи се сетиха, че в България също са се случвали такива неща (и то не веднъж). И отново неправителствени организации, а не съответните служби, откриха съвпадения сред гърмежите и влизането в страната на съветски сътрудници.
Основната уязвимост на позицията на ГЕРБ на съветския фронт е обвързвана с това, че съветските ползи по този начин или другояче бяха добре предпазени при ръководството на Борисов. За “Турски поток ” даже Румен Радев (който започва кариерата си като огромен запалянко на тематика Русия) сподели, че загубите за България ще са за милиарди, които мъчно ще се възстановят. Истината е, че ние стремително и за малко време дадохме пари на съветската страна да си построи (и то на процедура с нейни фирми) втора паралелна тръба на тази, която имаме. А за похлупак се отказахме от милиардна наказателна клауза по годни контракти. Сега ще чакаме десетилетия, с цел да си избием “инвестициите ” посредством директните такси (ако камилата или камиларят доживеят заветния момент). На какво да противодействат нашите служби, в случай че формалните политически решения са такива?
Трети деветосептемврийски фронт
ГЕРБ твърди, че служебното държавно управление няма политическата легитимност да сменя шефовете на служби - би трябвало да се дочака постоянно държавно управление, както самият Борисов развъртя метлата след 2009 година. В по-драматичен вид на този мотив някогашният министър председател съобщи, че надали не ГЕРБ са жертва на прелом от рода на този от 9 септември 1944. На този деветосептемврийски фронт ГЕРБ се държи като законния ръководещ, който краткотрайно е излязъл в неплатен отпуск, само че ще се върне на власт след 11 юли.
И тук обаче причините са кухи, а позицията - слаба. Първо: към този момент имаше постоянен парламент, който даде ясно да се разбере, че против ГЕРБ има доста политическо болшинство. Дори от това болшинство по разбираеми аргументи да извадим Движение за права и свободи, то отново си е към 60% от гласоподавателите в страната и техните представители. По последни изследвания това болшинство даже се е нараснало. Така че: в случай че тезата е, че е належащо политическо болшинство за промяна на шефовете на службите, такова несъмнено има в обществото, имаше го в 45-ия парламент и ще го има (най-вероятно) и в идващия. Преврат няма - подобен е демократичният резултат.
Ако пък аргументът е, че службите са деполитизирани и техните водачи би трябвало да си изкарат мандатите, ГЕРБ биха били лицемерни. Един от огромните проблеми на тяхното ръководство беше точно назначението на хора на основни позиции, чиято съществена характерност е политическата преданост. Така те опорочиха и Висш съдебен съвет, и самостоятелните регулатори, и службите. Та се стигна до такава степен шефовете на най-важните служби заедно и координирано да излязат в неплатен отпуск при съставянето на служебно държавно управление. Посланието на този ход беше ясно - ние, началниците, не желаеме да работим за новото държавно управление и ще чакаме “нашите ” отново да се върнат. Само за това политизирано държание шефовете на ДАНС и други служби би трябвало да си вървят.
Единствената им вяра
В резюме: и на трите фронта позициите на ГЕРБ са слаби и те ще би трябвало да отстъпват. Единствената им вяра е служебното ръководство да позволява неточности от два типа. Първо: да се увлече в кадруването и да стартира да сменя експерти без задоволително учредения. Такава заплаха постоянно има във всяка една администрация, само че сегашният миг е изключително удобен за сходно главозамайване. Второ: новите назначения могат да се окажат противоречиви и с нелицеприятен багаж. Именно тук е огромното тестване при промяната на модела. Да се назначават не нови лоялисти, а хора с интегритет и независимо мислене. В България такива има задоволително, само че дали служебното държавно управление ще попадне навръх тях, следва да забележим.
Скандалът с подслушването и измененията в службите по-скоро ще доведат до електорални негативи за ГЕРБ. Но и съперниците им би трябвало да са доста деликатни - в случай че преиграят с персоналните промени и създадат противоречиви назначения, в очите на хората те могат да трансфорат ГЕРБ в “жертва ”. Нещо, което хората на Борисов несъмнено не са.
Автор: Даниел Смилов,
Да поговорим за абсурда с подслушването
Скандалът с подслушването, който е част от бавното разграждане на управническия модел “Борисов ”, освен ще бъде значим детайл от акцията, само че и е кадърен да повлияе на крайния резултат. Все още няма дефинитивни доказателства и детайлности по този скандал, само че и изнесеното дотук е задоволително притеснително. Генерал Атанасов от Демократична България оповести, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди последните парламентарни избори. Вътрешният министър Рашков и министър председателят Янев потвърдиха тази информация. Сега остава да се разбере дали става дума за нелегално подслушване или за законно и “случайно ” прихващане на телефоните на опозиционерите през диалози с “оперативно забавни лица ”, за които има съответните правосъдни позволения. И в двата случая обаче политическият проблем е сериозен: имаме всеобщо подслушване на политици от опозицията. Тезата, че службите работят за избрани политически партии - някогашните ръководещи и техните патерици и неофициални сътрудници - получава солидно удостоверение.
Този скандал е в положение да улови въображението на хората, тъй като не е изолиран случай, а идва на гърба на други разкрития за метода на ръководство на ГЕРБ - потребление на страната за частни и партийни цели. Първо: бързо стана ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са си създали банка, посредством която да раздават огромни заеми на доближени предприемачи - 1 милиард лв., което е към половината от портфейла на ББР, са отишли при осем компании, зад които може да се окажат четири добре познати лица. Дали това е законно или нелегално е забавен въпрос, само че политическият проблем е явен - това е искрено държавно фаворизиране и образец за структурна корупция, при която държавни институции се употребяват в частен интерес.
Втори скандал от през вчерашния ден, който мина малко неусетно, е, че и последният арест на хората на президента по свадите от юли предходната година падна в съда като противозаконен. Както при Пламен Узунов, по този начин и при Илия Милушев съдът не откри законови аргументи за техния арест. Законови аргументи може да няма, само че политически аргументи за арестуването им несъмнено имаше. Неслучайно болшинството от българите видяха в дейностите на прокуратурата политическа пристрастност и предумишленост и излязоха да стачкуват без разлика сред ляво и дясно (което при нас рядко се случва). На подобен декор, когато човек може да бъде задържан без правно съображение, абсурдът с подслушването не наподобява толкоз ексклузивен - за какво пък да не бъдат подслушвани хора, без да са направили закононарушения?
ГЕРБ добре схващат, че изходът от изборите на 11 юли зависи от интерпретацията на тези проблеми - в случай че изгубят обяснителната война за подслушването, електоралната им ерозия несъмнено ще се форсира. И всички заедно, отпред с Борисов, се втурнаха да се пазят на следните фронтове:
Първи идеологически фронт
Тук ГЕРБ сложиха под подозрение доказателствата за подслушването. Даниел Митов и Тома Биков излязоха с разпалени словоизлияния против военачалник Атанасов и Бойко Рашков - идеологически съперници на ГЕРБ от разнообразни краища на политическия набор. Смисълът на тирадите беше, че на тези хора не може да се има вяра.
Този мотив има една скрита причина - а точно, че на Митов и Биков може да се има вяра. Тази причина не беше добре обговорена, само че даже да я оставим настрани, усещане направи неналичието на непосредствено и изрично отричане от страна на ГЕРБ, че подслушване е имало. Напротив, патосът беше против неналичието на доказателства за подслушването. С този фокус вратата се оставя отворена за оттегляне - подслушване е имало, само че то е било законно. А даже и да е било нелегално, ГЕРБ и министър председателят Борисов не са знаели за него.
Втори съветски фронт
Най-куриозният мотив извади самият Борисов, който съобщи, че свадите с подслушването са опит да се овладеят службите, които за пръв път хванали съветски шпиони. И занапред нататък към този момент нямало да има хванати съветски шпиони. Тоест, държавното управление (а неизвестно за какво и военачалник Атанасов) работи в интерес на Русия. Аргументът е чудноват по доста аргументи, само че най-много заради това, че надали някой на мястото на Борисов би се хвалил с противодействието на българските служби по отношение на Русия.
Все отново хората помнят, че по проблема “Скрипал ” държавното управление зае съветската позиция - и то в случай, че в България по това време към този момент сме имали сходно отравяне на предприемача Гебрев. Вместо нашите служби да съберат две и две, трябваше британците да скръцнат със зъби и неправителствени организации да открият съветските шпиони, работили в България, с цел да има някакво оживление. Този сюжет се повтори след разкритията в Чехия за гърмежи в хранилища с муниции - едвам тогава и нашите органи се сетиха, че в България също са се случвали такива неща (и то не веднъж). И отново неправителствени организации, а не съответните служби, откриха съвпадения сред гърмежите и влизането в страната на съветски сътрудници.
Основната уязвимост на позицията на ГЕРБ на съветския фронт е обвързвана с това, че съветските ползи по този начин или другояче бяха добре предпазени при ръководството на Борисов. За “Турски поток ” даже Румен Радев (който започва кариерата си като огромен запалянко на тематика Русия) сподели, че загубите за България ще са за милиарди, които мъчно ще се възстановят. Истината е, че ние стремително и за малко време дадохме пари на съветската страна да си построи (и то на процедура с нейни фирми) втора паралелна тръба на тази, която имаме. А за похлупак се отказахме от милиардна наказателна клауза по годни контракти. Сега ще чакаме десетилетия, с цел да си избием “инвестициите ” посредством директните такси (ако камилата или камиларят доживеят заветния момент). На какво да противодействат нашите служби, в случай че формалните политически решения са такива?
Трети деветосептемврийски фронт
ГЕРБ твърди, че служебното държавно управление няма политическата легитимност да сменя шефовете на служби - би трябвало да се дочака постоянно държавно управление, както самият Борисов развъртя метлата след 2009 година. В по-драматичен вид на този мотив някогашният министър председател съобщи, че надали не ГЕРБ са жертва на прелом от рода на този от 9 септември 1944. На този деветосептемврийски фронт ГЕРБ се държи като законния ръководещ, който краткотрайно е излязъл в неплатен отпуск, само че ще се върне на власт след 11 юли.
И тук обаче причините са кухи, а позицията - слаба. Първо: към този момент имаше постоянен парламент, който даде ясно да се разбере, че против ГЕРБ има доста политическо болшинство. Дори от това болшинство по разбираеми аргументи да извадим Движение за права и свободи, то отново си е към 60% от гласоподавателите в страната и техните представители. По последни изследвания това болшинство даже се е нараснало. Така че: в случай че тезата е, че е належащо политическо болшинство за промяна на шефовете на службите, такова несъмнено има в обществото, имаше го в 45-ия парламент и ще го има (най-вероятно) и в идващия. Преврат няма - подобен е демократичният резултат.
Ако пък аргументът е, че службите са деполитизирани и техните водачи би трябвало да си изкарат мандатите, ГЕРБ биха били лицемерни. Един от огромните проблеми на тяхното ръководство беше точно назначението на хора на основни позиции, чиято съществена характерност е политическата преданост. Така те опорочиха и Висш съдебен съвет, и самостоятелните регулатори, и службите. Та се стигна до такава степен шефовете на най-важните служби заедно и координирано да излязат в неплатен отпуск при съставянето на служебно държавно управление. Посланието на този ход беше ясно - ние, началниците, не желаеме да работим за новото държавно управление и ще чакаме “нашите ” отново да се върнат. Само за това политизирано държание шефовете на ДАНС и други служби би трябвало да си вървят.
Единствената им вяра
В резюме: и на трите фронта позициите на ГЕРБ са слаби и те ще би трябвало да отстъпват. Единствената им вяра е служебното ръководство да позволява неточности от два типа. Първо: да се увлече в кадруването и да стартира да сменя експерти без задоволително учредения. Такава заплаха постоянно има във всяка една администрация, само че сегашният миг е изключително удобен за сходно главозамайване. Второ: новите назначения могат да се окажат противоречиви и с нелицеприятен багаж. Именно тук е огромното тестване при промяната на модела. Да се назначават не нови лоялисти, а хора с интегритет и независимо мислене. В България такива има задоволително, само че дали служебното държавно управление ще попадне навръх тях, следва да забележим.
Скандалът с подслушването и измененията в службите по-скоро ще доведат до електорални негативи за ГЕРБ. Но и съперниците им би трябвало да са доста деликатни - в случай че преиграят с персоналните промени и създадат противоречиви назначения, в очите на хората те могат да трансфорат ГЕРБ в “жертва ”. Нещо, което хората на Борисов несъмнено не са.
Автор: Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ