Министрите се сменят, а модернизацията на армията едва помръдва
Вече повече от година модернизацията на армията е в застой, не че и преди се движеше с бързи темпове. Войната в Украйна и невъзможността да се поддържа остарялата руска техника, на която към момента разчита България, обаче, направиха въпросът още по-сериозен.
Поредицата от служебни държавни управления и промяната на военни министри в кабинета на Кирил Петков не докара до задействане на плановете за рационализация. Екипът на военния министър Драгомир Заков, към този момент в оставка, разгласи, че се готви, в който ще бъдат заложени 10 стратегически плана.
Такъв несъмнено е нужен, само че главните планове са ясни от години и все пак не престават да се размотават.
За разлика от другите някогашни социалистически страни като Румъния и Словакия, да вземем за пример, в България процесите се движат извънредно постепенно даже и след съветската експанзия против Украйна.
Вече символен е най-приоритетният план за придобиването на нови бронирани машини за създаване на батальонни бойни групи.
Той бе блокиран още по време на последното държавно управление, когато предстоящо и двете подадени предложения надвишават избрания ценови таван от към 1.5 милиарда лева Тогава бе стартирана опцията планът да бъде изпълнен под шапката на ведомствения холдинг " Терем ", който обаче няма капацитет, и ще разчита на подизпълнител.
В последна сметка с бъдещето на плана се захвана специфична комисия, чиято работа не бе обществена.
В отчета за положението на защитата през предходната година, обаче, се удостоверява, че предлагането е да се проучат опциите за реализация на плана посредством контракт " правителство-правителство " и да се подхващат нужните дейности за реализиране на първични контакти с държавните управления на евентуални страни сътрудници.
Това е моделът, по който бяха добити изтребители F-16 – директни договаряния със Съединени американски щати. За бронирани машини може да се договаря със Съединени американски щати, само че и с европейски страни – Германия, Франция, Финландия и други. Въпрос на политически и боен избор.
Засега обаче планът на процедура е на трупчета, а задаващите се предварителни избори го отсрочват още повече във времето.
удостовери, че отиващият си кабинет не счита да форсира реализирането на плана. Предвидените 100 млн. лева по плана за бойните машини на Сухопътни войски отпаднаха и макар обясненията на Драгомир Заков, че това не значи, че няма да има договорка до края на годината, такава е доста малко евентуална.
Друг емблематичен образец е придобиването на нови радари. Проблемът е извънредно сериозен, само че макар че от години се готви план в МО, реализацията му още не е ясна.
Проектът се прави оценка на към 400 млн. лв. и е основен и за усвояването на новите изтребители F-16, само че непрекъснатата промяна на държавни управления не оказва помощ за реализирането му.
Още по-сериозен е въпросът съса – изтребителите МиГ 29, щурмовиците Су-25, хеликоптерите Ми – 17 и Ми – 24 и даже камиони.. Все още няма открито работещо решение.
За да поддържа руското въоръжение, България до момента лавираше сред Русия, Украйна и Беларус. След началото на съветската война в Украйна и трите варианти към този момент не са на масата и трябват бързи решения.
За последно от Военновъздушните сили оповестиха, че ще се търси да бъдат закупени мотори за изтребители МиГ – 29, само че специалисти са скептични, че такива могат да бъдат открити.
Драгомир Заков от време на време предизвестява, че замяната на руската техника и модернизацията са безалтернативни, само че очевидно тази нужда към момента не е добре осъзната на политическо равнище и не се вижда по какъв начин и по кое време ще се осъществя.
Въпросът сигурно, само че с доста съществено забавяне, още веднъж ще бъде подложен на масата, когато се наложи МиГ-овете да бъдат приземени поради неналичието на поддръжка и защитата на въздушното ни пространство напълно премине в ръцете на партньорските страни в НАТО.
До ноември, oколо които се чака нова политическа стихия, макар че планът за модернизирането на Военновъздушни сили към този момент бе утвърден. Без търсенето на политически консенсус сред партиите и гарантиране на нужното финансиране модернизацията ще продължи да цикли, а политическата неустановеност рискува да " банкрутира " защитата ни. Съвсем различен въпрос е дали МО разполага с нужния кадрови потенциал да осъществя бързо и без подозрения за злоупотреби плановете.
Поредицата от служебни държавни управления и промяната на военни министри в кабинета на Кирил Петков не докара до задействане на плановете за рационализация. Екипът на военния министър Драгомир Заков, към този момент в оставка, разгласи, че се готви, в който ще бъдат заложени 10 стратегически плана.
Такъв несъмнено е нужен, само че главните планове са ясни от години и все пак не престават да се размотават.
За разлика от другите някогашни социалистически страни като Румъния и Словакия, да вземем за пример, в България процесите се движат извънредно постепенно даже и след съветската експанзия против Украйна.
Вече символен е най-приоритетният план за придобиването на нови бронирани машини за създаване на батальонни бойни групи.
Той бе блокиран още по време на последното държавно управление, когато предстоящо и двете подадени предложения надвишават избрания ценови таван от към 1.5 милиарда лева Тогава бе стартирана опцията планът да бъде изпълнен под шапката на ведомствения холдинг " Терем ", който обаче няма капацитет, и ще разчита на подизпълнител.
В последна сметка с бъдещето на плана се захвана специфична комисия, чиято работа не бе обществена.
В отчета за положението на защитата през предходната година, обаче, се удостоверява, че предлагането е да се проучат опциите за реализация на плана посредством контракт " правителство-правителство " и да се подхващат нужните дейности за реализиране на първични контакти с държавните управления на евентуални страни сътрудници.
Това е моделът, по който бяха добити изтребители F-16 – директни договаряния със Съединени американски щати. За бронирани машини може да се договаря със Съединени американски щати, само че и с европейски страни – Германия, Франция, Финландия и други. Въпрос на политически и боен избор.
Засега обаче планът на процедура е на трупчета, а задаващите се предварителни избори го отсрочват още повече във времето.
удостовери, че отиващият си кабинет не счита да форсира реализирането на плана. Предвидените 100 млн. лева по плана за бойните машини на Сухопътни войски отпаднаха и макар обясненията на Драгомир Заков, че това не значи, че няма да има договорка до края на годината, такава е доста малко евентуална.
Друг емблематичен образец е придобиването на нови радари. Проблемът е извънредно сериозен, само че макар че от години се готви план в МО, реализацията му още не е ясна.
Проектът се прави оценка на към 400 млн. лв. и е основен и за усвояването на новите изтребители F-16, само че непрекъснатата промяна на държавни управления не оказва помощ за реализирането му.
Още по-сериозен е въпросът съса – изтребителите МиГ 29, щурмовиците Су-25, хеликоптерите Ми – 17 и Ми – 24 и даже камиони.. Все още няма открито работещо решение.
За да поддържа руското въоръжение, България до момента лавираше сред Русия, Украйна и Беларус. След началото на съветската война в Украйна и трите варианти към този момент не са на масата и трябват бързи решения.
За последно от Военновъздушните сили оповестиха, че ще се търси да бъдат закупени мотори за изтребители МиГ – 29, само че специалисти са скептични, че такива могат да бъдат открити.
Драгомир Заков от време на време предизвестява, че замяната на руската техника и модернизацията са безалтернативни, само че очевидно тази нужда към момента не е добре осъзната на политическо равнище и не се вижда по какъв начин и по кое време ще се осъществя.
Въпросът сигурно, само че с доста съществено забавяне, още веднъж ще бъде подложен на масата, когато се наложи МиГ-овете да бъдат приземени поради неналичието на поддръжка и защитата на въздушното ни пространство напълно премине в ръцете на партньорските страни в НАТО.
До ноември, oколо които се чака нова политическа стихия, макар че планът за модернизирането на Военновъздушни сили към този момент бе утвърден. Без търсенето на политически консенсус сред партиите и гарантиране на нужното финансиране модернизацията ще продължи да цикли, а политическата неустановеност рискува да " банкрутира " защитата ни. Съвсем различен въпрос е дали МО разполага с нужния кадрови потенциал да осъществя бързо и без подозрения за злоупотреби плановете.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ